Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Враца,14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора.......
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело
№ 502 описа за
Производството
е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по жалба на М.С.Б. ***/07.05.2020
г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено
нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба от
50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. В жалбата, поддържана и в с.з.
се релевират бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, при следните съображения:
На 13.02.20 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00
ч., полицейски екип на сектор „ПП“-Враца в състав св.Н.Н. и А.Й. осъществявали
контрол за пътния трафик по предварително утвърден график на установъчен пункт в гр.Враца, ул.“М.Орозов“ до №2. Около14.10
ч. св. Н.Н. забелязал, че водачът на приближаващия л.а.“Сеат Толедо“ с рег.№****е
без поставен обезопасителен колан, поради което и незабавно му подал сигнал за
спиране, на който водачът се подчинил. При спирането и отбиването на автомобила
за проверка от водача-настоящ жалбоподател, липсата на поставен обезопасителен
колан било непосредствено възприето и от втория пол.служител-св.А.Й., който по
същото време също бил извън служебния автомобил и връщал документи на предходно
проверен друг водач-св.М.М..
След
спирането му жалбоподателят първоначално съдействал на полицейските служители и
се държал добронамерено към тях. След като обаче му било обяснено, че се
пристъпва към процедура по съставяне на АУАН за административно нарушение по
чл.137а ЗДвП, жалбоподателят агресирал вербално към полицейските служители,
отправяйки им реплики от сорта: „знаят ли кой е той“, че е „бивш колега…“, че е
„действащ адвокат и ще обжалва, а акта им ще падне в съда…“, „защо не спират и
други водачи за същото нарушение…“ и др. Въпреки това му поведение, двамата
свидетели Н.Н. и А.-Й. довършили спокойно процедурата по съставяне на процесния
АУАН№183450/13.02.20 г. за констатираното нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП и го
връчили на жалбоподателя срещу личен подпис. В АУАН жалбоподателят
собственоръчно вписал, че „има възражения“, след което проверката приключила.
В срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения против съставения
му АУАН, в които отричал факта на нарушението, т.е. неносенето на
обезопасителен колан и е направил съответни доказателствени искания. В рамките
на правомощията му по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО добросъвестно и задълбочено е
провел допълнително разследване за проверка на възражанията, при което били
снети допълнителни писмени свидетели от двамата пол.служители Н.Н. и А.Й.,
потвърждаващи изложените в АУАН фактически констатации. Било уважено и друго
доказателствено искане на жалбоподателя от писменото възражение, като са
изискани и прегледани наличните видео-записи от охранителни камери, разположени
в близост на местонарушението и проверката. Поради лошите техническите
характеристики на видео-записите и месторазположението на заснелите ги
видео-камери обаче, прегледът на въпросните видео-записи останал без
категоричен резултат за това дали жалбоподателят е бил с или без поставен
обезопасителен колан преди спирането му за пътен контрол.
Паралелно с
възраженията му против АУАН, жалбоподателят М.Б. депозирал и отделна жалба до
ОДМВР-Враца, с копие до РП-Враца с твърдения за множество неправомерни действия
на двамата пол.служители Н.Н. и А.Й. преди и по време на проверката, в т.ч. и с
твърдения за евентуално извършени документни престъпления. Тези жалби
обусловили отделна вътрешно-дисциплинарна проверка от ОДМВР-Враца срещу двамата
полицейски служители, както и предварителна проверка по реда на НПК от
РП-Враца, в рамките на които отново били изисквани обяснения от двамата
пол.служители и събирани други данни и доказателства. Като краен резултат
първата вътрешно-дисциплинарна проверка е приключила със становище за липса на
извършени от двамата свидетели Н.Н. и А.Й. служебни правонарушения, а втората-
с отказ на ВРП за образуване на досъдебно производство, поради липса на данни
за извършени престъпления от общ характер.
След
приключване на двете горепосочени проверки, както и на собствената му, и въз
основа на процесния АУАН, АНО е счел всички възражения на жалбоподателя за
неоснователни и недоказани, поради което е и издал обжалваното НП, с което на
основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание -глоба в размер на 50.00 лв.
Изложените
до тук фактически положения относно точната хронология на събитията и
конкретиката на поведението на заинтересованите участници в тях, принципно не
са спорни между страните и се установяват еднопосочно и безпротиворечиво от
всички приобщени по делото гласни и писмени доказателства-св.показания на Н.Н.
и А.Й., писмените материали от двете горепосочени преписки на ОДМВР-Враца и
РП-Враца, съдържащи цитираните жалби, становища, писмени сведения и др.,
възражение против АУАН, допълнителни писмени сведения на свидетелите полицейски
служители в рамките на настоящето производство и др.
Предвид
поддържаната от жалбоподателя защитна теза, в конкретния казус остава спорен и
проблемен единствено най-важния факт от предмета на доказване, свързан с
наличието или липса на вмененото с АУАН и НП административно нарушение, т.е.
дали в случая жалбоподателят е бил с или без поставен обезопасителен колан,
като основание за спирането му и извършване на последваща полицейска проверка.
Относно този факт, от страна на АНО, в чиято
тежест е това, са ангажирани преки, гласни доказателствени източници в лицето
на свидетелите Н.Н. и А.Й.. При непосредствения им личен разпит в с.з., същите
категорично и последователно твърдят, че пряко са възприели липсата на поставен
обезопасителен колан от жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, макар и
от различна, чисто визуална и различна времево гледна точка на непосредствените
им възприятия, в рамките на конкретната ситуация. Освен, че са дадени под страх
от наказателна отговорност по чл.290 НК, но разгледани самостоятелно и съпоставено,
въпросните свидетелски показания са абсолютно еднопосочни, последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви в хода на цялото настоящо
административно-наказателно производство.
Отделно от
това, съдът отчита в случая, че към момента на свидетелстването им в с.з.,
инициираните от жалбоподателя две други проверки на ОДМВР-Враца и ВРП против
двамата свидетели са били приключили с негативен резултат за извършени от тях
служебни правонарушения и/или престъпления.В този смисъл резултатът от тези проверки
също не сочи и не обуславя индикация за евентуална заинтересованост и
недобросъвестност на свидетелските им показания при поддържане на фактическите
констатации по първоначално съставения от тях АУАН.
Като краен
резултат от всички гореизложени съждения, съдът приема, че коментираните
свидетелски показания са дадени обективно, добросъвестно и достоверно, поради
което и следва да се кредитират изцяло.
От друга
страна, така коментираните свидетелски показания по никакъв начин не са
опровергани от жалбоподателя. По-конкретно: уваженото още от АНО
доказателствено искане на жалбоподателя, изложено в писменото възражение против
АУАН за изискване и обследване на налични видео-записи от охранителни камери за
видео-наблюдение, е останало без реален резултат, доколкото както се посочи
по-горе, състоянието им не позволява еднозначен извод за това дали
жалбоподателят е бил с или без поставен обезопасителен колан.
На следващо
място, уваженото от съда искане на жалбоподателя за издирване, идентифициране и
разпит на другото проверено от полицейските служители лице-св.М.М., в случая
също остава без резултат, доколкото въпросният свидетел извън собствената му
проверка, не си спомня и не е възприел
никакви други факти, свързани с конкретния казус.
Едновременно
с горното, по делото са налице данни, че в управлявания от жалбоподателя
автомобил е имало трето лице от женски пол-пряк очевидец на случилото се, но
въпросното лице остава неидентифицирано и най –вече неангажирано като свидетел
от страна на жалбоподателя, както пред АНО, така и пред настоящия съдебен
състав.
Тук е
мястото да се подчертае и без това да влияе на разпределението на
доказателствената тежест, съгласно принципното, императивно изискване на чл.16 НПК, че все пак в случая жалбоподателят е значително улеснен в оборване на
административно-обвинителната теза, доколкото за него се касае до доказване на
положителен факт /носене на обезопасителен колан/, а за АНО – на отрицателен
факт /липса на поставен такъв/. Не без значение е и служебно известния на съда,
а и ноторно известния за гр.Враца факт, че жалбоподателят не само е бивш
дългогодишен служител на МВР-Враца, но и понастоящем лице със специални
юридически знания и правоспособност, като действащ правоспособен адвокат към
АК-Враца. Въпреки тези „улеснения “ и въпреки упражняването на всички възможни
негови права по закон, осигурени му от съответните компетентни органи, опитите
на жалбоподателя за опровергаване на обвинителната теза в случая остават изцяло
неуспешни и неефективни.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
От
процесуална страна, в административно-наказателното производство започнало със
съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи
основание за отмяна на НП, като такива не се сочат конкретно и от самия
жалбоподател. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед
представената по делото Заповед №8121з-515/14.05.18 г. и съдържат всички
задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в това число достатъчна спрямо
вида на конкретното нарушение конкретизация за време и място на извършването
му, пълно, точно и ясно описание на
нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.
От
материално-правна страна и предвид гореизложеното състояние на наличния
доказателствен материал, ангажиран от страна на наказващия орган и неопроверган
от жалбоподателя, извършването на нарушението и неговото авторство се явяват
напълно и категорично доказани. Правилно е определена и следващата се за това
нарушение санкция в абсолютен размер от 50.00 лв., съгласно чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП като законосъобразно, правилно и
обосновано, следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП№20-0967-000674/07.05.2020 г. на Началник
група към ОДМВР-Враца, сектор “ПП”-Враца, с което на М.С.Б. ***, с ЕГН:**********
за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: