РЕШЕНИЕ
№ 53/10.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 418/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на ПК“Победа-92“, ЕИК *********,
представлявана от Душко Митев Димитров против Наказателно постановление № КГ-2264,
издадено на 19.11.2019 г. от Председателя на ДАМТН, с което на въззивника за
нарушение по чл. 47 ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/, на основание чл. 67 ал. 3 от с. з. е наложено административно наказание
– ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното
постановление с твърдението, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран. Сочи се, че горивото не е било предназначено за продажба, а
единствено за зареждане на собствената селскостопанска техника В този смисъл намира
издаденото срещу него наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно
и моли за неговата отмяна. В с.з. въззивникът участва чрез своя управител и
чрез редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който заявява, че
поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания акт, излагайки подробни
аргументи в тази връзка.
Административно–наказващият орган, редовно
призован, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което излага
подробни аргументи за липсата на основания за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Контролиращата страна – РП - Варна, редовно
призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2018 г. свидетелите Ж.Х.П. и Г.М.П.
- инспектори в ГД“Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН,
оправомощени със Заповед № А-211/01.04.2019 г. на Председателя на ДАМТН извършили
проверка на обект – бензиностанция „Ведомствен обект“ с. Червенци“, управляван
от въззивника ПК“Победа – 92, находящ се в с. Червенци, обл. Варна. При
проверката, от бензиноколонка № 1 била взета проба от течно гориво - гориво за
дизелови двигатели. От извършената експертиза на взетата проба се установило,
че полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от
допустимата гранична стойност както следва, а именно - съдържание на метилови
естери на мастни киселини (FAME)" е под 0, 05 %, при норма минимум 6 %
обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ. Прието било, че по този показател
продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течното
гориво.
С оглед на това, срещу въззивникът бил
съставен АУАН и издадено процесното НП, с което бил санкциониран за това, че в
качеството си на краен разпространител е предоставил на пазара течно гориво за
дизелови двигатели, което не съответства на изискванията на чл. 47 ал. 2 от ЗЕВИ.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които
установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се констатират
никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените
доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. По делото
не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 7 дневен срок, видно от служебно изисканото и приложено към
делото известие за доставяне на
обжалваното наказателно постановление. Приета е от съда за разглеждане като
допустима.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 69 ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 т. 4
вр. чл. 67 от ЗЕВИ – Председателят на ДАМТН.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН и специалния закон. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма. В тази връзка изложеното в жалбата възражение за
нарушение на нормата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН се приема от съда за
неоснователно.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Не се спори по делото /А и безспорно се
установява от наличните доказателства/,
че в изпробваното течно гориво, взето от стопанисваната от въззивника бензиноколонка,
съдържанието на биогориво се отклонява от допустимата гранична стойност, поради
което не отговаря на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за
дизелови двигатели. Няма данни по делото, а и не се твърди в оспорваното
наказателно постановление, че въпросната бензиноколонка се е използвала за
зареждане на други МПС, извън собствената селскостопанска техника на кооперацията
– жалбоподател. Разпитаните като свидетели проверяващи лица не са констатирали
нито осъществена в тяхно присъствие продажба на гориво, нито отчетени продажби на гориво на други лица. Свидетелите,
допуснати по искане на защитата еднозначно установяват, че проверяваната
бензиностанция е ведомствена
и се ползва единствено за зареждане на собствената земеделска техника. Доказателства
опровергаващи техните показания по делото липсват, поради което съдът ги
кредитира като правдиви.
В чл. 47 ал. 1 от ЗЕВИ са регламентирани изискванията
за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход. В ал. 2 на нормата са
вменени същите задължения и на крайните разпространители. В настоящия случай,
няма спор, че въззивникът има качеството на "краен разпространител", предвид
определението, дадено в §1, т. 20 от Закона за чистота на атмосферния въздух. С
оглед на това, дори и зареждайки собствени МПС с дизелово гориво, то това гориво
следва да отговаря на изискванията на чл. 47 ал. 1 от ЗЕВИ. Изключение прави горивото за извънпътна техника и
трактори, за което няма изискване за съдържание на биодизел, каквото процесното
не е, видно от представената декларация за съответствие.
За успешното ангажиране на
административнонаказателната отговорност по чл. 67 ал. 3
от ЗЕВИ обаче, освен качеството на краен разпространител на
нарушителя следва да бъде установено и предлагането на пазара на течно дизелово
гориво, което не съответства на законното изискване за съдържание на биогориво.
За дефинирането на понятието "предоставяне на пазара" § 1, т. 15 ДР от
ЗЕВИ препраща към чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008
г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на
пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. Съгласно посочения
параграф предоставянето на пазара означава всяка доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Поради отсъствието на
смислова разлика между понятията "предоставяне" и "предлагане на
пазара", също във вложения в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008
г. смисъл следва да се тълкува и възприетата по сега действащата редакция на чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ /в сила и към
момента на процесното нарушение/ материално-правна предпоставка
"предлагане на пазара". При това положение, не би могло да се приеме,
че ПК „Победа – 92“ е извършвала предлагане на пазара на течното гориво, след
като с него е зареждала единствено собствените си превозни средства с цел да
обезпечи дейността си като земеделски производител. Не е налице предвидената в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008
г. търговска дейност, респективно липсва извършването на доставка на продукта,
за която са необходими две насрещни страни. Ето защо, макар да се явява краен
разпространител на течното гориво въззивникът в случая не е субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 67 ал. 3 от ЗЕВИ. Налагайки му
санкцията предвидена в тази разпоредба АНО е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна от съда.
Принципно, предвид крайния изход на
спора искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото се явява основателно. Същото обаче няма как да бъде
удовлетворено от съда, тъй като в представения по делото договор за правна
защита и съдействие липсват доказателства, както за размера на договореното,
така и за размера на реално заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2264,
издадено на 19.11.2019 г. от Председателя на ДАМТН, с което на ПК“Победа-92“,
ЕИК ********* за нарушение по чл. 47 ал. 2 от ЗЕВИ, на основание чл. 67 ал. 3
от с. з. е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
50 000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: