МОТИВИ към Присъда №
96 от 23.12.2019 г. по НЧХД № 174/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница
Д.В.А., ЕГН **********
***, действаща чрез повереника си адв.
Н.Г.Н. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, ул. ,,Цар ***“ № 13 е повдигнала
частно обвинение против И.Е.Х., К.Д.Е., Б.Й.И. и Д.А.Я.,*** за престъпление по
чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В тъжбата се сочи, че през нощта на 30.04.2016 г. срещу 01.05.2016г., в ресторант ,,***“ гр. ***, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и ритници, дърпане и скубане, са причинили на Д.В.А. с ЕГН **********,***, разстройство на здравено извън случаите на чл. 128 и чл. 1**от НК, представляващи лека телесна
повреда, а именно: контузия в областта
на ляво око, изразяваща се
в разкъсно-контузна рана, хематом
и оток на клепачите и меките тъкани около окото с притваряне на очната цепка; субконюнктивален кръвоизлив на окото; преходно лекостепенно отслабване на зрението; контузии
(натъртване на меки
тъкани и болка) в областта на главата – ляво слепоочно и тилно; контузия на дясна китка; кръвонасядания (хематоми) в лява хълбочна област и по ляво бедро; охлузвания по лява предмишница.
С молба от
12.02.2018 г. частната тъжителка чрез повереника си адв. Н. е предявила граждански иск за солидарно осъждане на
подсъдимите да й заплатят сумата в размер на 10 000 лв., представляваща
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 01.05.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебно
заседание на 08.05.2018 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения
гражданския иск.
В съдебно
заседание на 21.06.2018 г. повереникът на тъжителката
е оттеглил тъжбата срещу подсъдимата Д.Я. и съдът е прекратил производството спрямо
същата.
Подсъдимите не
са дали обяснения по повдигнатите им обвинения. Защитникът на подсъдимата И.Х.
- адв. Е.А. излага
доводи, че обвинението срещу доверителката му не е доказано и пледира съдът да я
признае за невиновна.
Защитникът на
подсъдимите К.Е. и Б.И. – адв. А.Р. излага доводи, че
обвинението срещу тях не е доказано и пледира да бъдат признати за невиновни.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, заключение на съдебно-медицинска експертиза преценени
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимата И.Е.Х.
е родена на ***г. в гр.Дупница, българка, с ***, с адрес гр. ***, ул. „***” бл.
74, вх.Б, ет. 5, ап. 13, неосъждана, със средно образование, ЕГН **********,
Подсъдимата К.Д.Е.,
ЕГН **********, е с адрес ***, неосъждана.
Подсъдимата Б.Й.И.,
ЕГН **********, е с адрес ***, неосъждана.
През нощта на
30.04.2016 г. срещу 01.05.2016 г. тъжителката Д. Александров и свидетелят А.М.
посетили ресторант ,,***“ в гр. *** като в заведението се настанили на маса в
компанията на дисководещия М.Кирилов и неговата приятелка К.В.. На друга маса в
същото заведение се намирали трите подсъдими И.Х., К.Е., Б.И. в компанията на С.С. – сестра на подсъдимата Х., Д.Я. и нейната майка Р.Я..
След полунощ на 01.05.2016 г. тъжителката А. излязла пред заведението, където
се видяла с друг неин познат А. П., с който провели кратък разговор, след което
отново влязла в ресторанта. На дансинга се намирали подсъдимите Х., Е. и И.,
които танцували. Минавайки покрай тях А. отправила
обидна дума към подсъдимата Х., в резултат на което последвало спречкване между
двете, последвано от дърпане, скубане и удари с ръце и ритници по тъжителката.
В подкрепа на приятелката им И.Х., се присъединили и останалите две подсъдими –
Б.И. и К.Е. - майка и дъщеря, които също нанесли удари с ръце и крака на
тъжителката. За предотвратяване на побоя над А. се намесили клиенти на
заведението, между които били и свидетелите А.М. и В.С.. Скоро след приключване
на конфликта, тъжителката отишла до тоалетната, за да огледа получените
наранявания. След нея в тоалетната влезли и две от участничките в побоя – Б.И.
и К.Е., които я нападнали в гръб, хващайки я за косата, след което я ударили в
стената. Подсъдимата И. й нанеса удар с коляно в областта на лявото слепоочие,
в резултат на който А. се свлекла на пода на тоалетната. Подсъдимата Е. се
изплашила и опитала да възпре майка си, която продължавала да рита А.. В този
момент в тоалетните влязъл св. М., който видял побоя над тъжителката и се
намесил като го преустановил. След преустановяване на побоя в тоалетните влезли
и други клиенти на заведението, сред които били и свидетелките Я. и В.. Последната
като видяла следите от побоя по лицето на тъжителката слязла на долния етаж на
ресторанта, взела лед и го занесла на А., която го сложила на наранената част
от лицето си. След това пострадалата била закарана от свидетелката С. до дома й
в с. Мламолово.
На 03.05.2016
г. тъжителката отишла на преглед в МБАЛ ,,Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД гр.
Дупница, където й било издадено медицинско свидетелство от д-р Борис Дашков – ординатор в хирургично отделение. Издаден е и
амбулаторен лист № 99 от 03.05.2016 г., видно от който при Д.А. е констатирано
следното обективно състояние: хематом в лява орбитална област с разкъсно-контузна рана, окото е полузатворено, палпаторна болезненост в лява темпорална и окципитална област, кожни екскориации
в лява предмишнична област, палпаторна
болезненост с хематом в лява лумбална област, палпаторна болезненост с хематом в областта на ляво бедро,
с предписана терапия. Издадено е на 05.05.2016 г. и
медицинско свидетелство от д-р С. Скринска –
офталмолог.
С
постановление от 06.10.2017 г. прокурор при РП Дупница на осн.
чл. 243, ал. 1 и чл. 24, ал. 4 от НПК е прекратил наказателното производство по
ДП вх. № 964/2016 г., ДП-590/2016 г. по описа на ДРП; ДП № 89/2016 г. по описа
на РУ-***, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. С
определение от 31.10.2017 г. по ЧНД № 1516/2017 г. състав на ДнРС е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство
като правилно и законосъобразно. С
определение от 15.12.2017 г. по ЧНД № 620/2017г. КнОС
е отменил определението на ДнРС в частта, с която е
потвърдено постановление от 06.10.2017 г. на прокурор от РП Дупница за
прекратяване на наказателното производство и съответно отменил постановление от
06.10.2017 г. на прокурор от РП Дупница в частта, с която е прекратено наказателното
производство и е потвърдил определението на ДнРС в
останалата му част, в която е потвърдено постановление от 06.10.2017 г. на
прокурор от РП Дупница за прекратяване на досъдебното производство водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и е указано на прокурора да
уведоми пострадалото лице за правата му да подаде тъжба в срок от един месец от
получаване на съобщение за прекратяването на досъдебното производство съгл.
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК /доп. ДВ бр. 63 от 05.11.2017 г./
Видно от писмо
изх. № 21-4-1/08.11.2018 г. на Директора на Център за спешна медицинска помощ –
Кюстендил, на 01.05.2016 г. Д.А. *** и не фигурира в медицинските журнали за
обслужени пациенти на филиала. От писмо рег. № 245000-960 от 15.05.2019 г. на
Началника на РУ гр. *** се установява, че не е постъпвал и завеждан сигнал за
нарушение на обществения ред или за извършен правонарушение на 30.04.2016 г. срещу 01.05.2016 г. в
ресторант ,,***“ в гр. ***.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Н. от която се
установява, че при инцидента тъжителката е получила следните травматични
увреждания: контузия в областта на ляво око, изразяваща се в разкъсно-контузна рана, хематом и оток на клепачите и
меките тъкани около окото с притваряне на очната цепка; субконюнктивален
кръвоизлив на окото; преходно лекостепенно нарушаване
на зрението; контузии/натъртване на меки тъкани и болка в областта на главата –
ляво слепоочно и тилно; контузия/натъртване на меки тъкани и болка/ в областта
на дясна китка; кръвонасядания /хематоми/ в лява
хълбочна област и по ляво бедро; охлузвания по кожата на лява предмишница.
Описаните
травматични увреждания са причинени от действие /удар, натиск, опън и др./ на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и е възможно да са получени по времето, начина и обстоятелствата,
описани в тъжбата: нанесен й побой с ръце и ритници от други лица – от удари,
стискане, дърпане с ръце, одраскване с нокти, удари с крак /ритници/, събаряне
на земята и др.Според експерта контузията в областта на лявото око е причинила
на тъжителката временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата
на окото и придатъците му е довело до бързо преходно /под месец/ лекостепенно нарушаване на нормалната физиологична функция
– зрението на ляво око, с частично ограничаване на зрителното поле /от отока на
клепачите и притварянето на очната цепка/ и леко отслабване на зрителната острота,
сълзене, ,,дразнене“ /от контузията на меките тъкани на очната ябълка и субконюнктивалния кръвоизлив/. Всички останали увреждания
са причинили болка и страдание. Срокът за пълно възстановяване при благоприятно
протичащ възстановителен процес е до около 20-25 дни.
По делото е
приложено и прието като доказателство ДП вх. № 964/2016 г., ДП-590/2016 г. по
описа на ДРП; ДП № 89/2016 г. по описа на РУ-***.
По делото е
приложена справки за съдимост видно, от които подсъдимите И.Х., К.Е. и Б.И., не
са осъждани.
Съдът прие
горната фактическа обстановка, като взе предвид писмените доказателства по
делото: медицинско свидетелство от д-р Борис Дашков –
ординатор в хирургично отделение към МБАЛ ,,Св. Иван Рилски 2003“ гр. Дупница;
амбулаторен лист № 99 от 03.05.2016 г.; медицинско свидетелство издадено на 05.05.2016 г. и медицинско свидетелство от д-р С. Скринска – офталмолог; постановление от 06.10.2017 г. от
прокурор при РП Дупница; определение от 31.10.2017 г. по ЧНД № 1516/2017 г. по
описа на ДнРС; определение от 15.12.2017 г. по ЧНД №
620/2017 г. по описа на КнОС; писмо изх. №
21-4-1/08.11.2018 г. от Директора на Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил;
писмо рег. № 245000-960 от 15.05.2019 г. от Началника на РУ гр. ***; справка за
съдимост на подсъдимите; съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Н..
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А.М.,
В.С., Р.К., отчасти показанията на свидетелките Р.Я., С.Н., С.С. и К.В.. По обвинението срещу подсъдимите се събраха
достатъчно доказателства, които разгледани в последователност и взаимовръзка
сочат извършването на престъплението. Съдът кредитира показанията на свидетеля А.М.,
който предава лични възприятия от протеклите събития на инкриминираната дата в
ресторант ,,***“, същият установява по категоричен и безспорен начин авторството
и механизма на получаване на телесните увреждания, констатирани от вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза на в.л. В.Н., амбулаторен лист №
000099/03.05.2016 г., издаден от МБАЛ ,,Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД гр. Дупница,
медицинско свидетелство № 105/03.05.2016 г. и медицинско удостоверение амб. № 1349/05.05.2016 г.
издадено от д-р Скринска.
Свидетелят в
детайли пресъздава конфликта между тъжителката и трите подсъдими първоначално на
дансинга в заведението, прераснал във физическа саморазправа с А., а малко по-късно
станал свидетел и на побоя, който й бил нанесен от подсъдимите Б.И. и К.Е. в
тоалетните на заведението. Този свидетел е възприел действията на трите
подсъдими първоначално на дансинга на заведението, които били хванали А. за
косата, биели я и я ритали, както и личната му намеса и на други клиенти по
преустановяване на побоя над А.. Този свидетел е възприел и нападението над
тъжителката малко по-късно в тоалетните на заведението, където отишъл да търси А.,
след като не я намерил в заведението преди да излезе навън. Същият е
категоричен в твърденията си, че видял Е. и Й. да бият А. в мъжката тоалетна.
Пресъздава в детайли обстановката, при която ги е заварил: ,,Като влязох в
тоалетната видях как Б. и К. биеха Д. в мъжката тоалетна. Д. беше на земята
долу до клекалото и Б. я риташе в главата, аз се
развиках и К. хвана майка й и я изведе от тази тоалетна в другата. Видях удари
от К. нанесени по Д. с ръце в главата“.
Съдът
кредитира показанията на св. В.С., която също е възприела случилото се с
тъжителката на дансинга в заведението. Съдът дава вяра на заявеното от нея:
,,Всичко стана за секунди, видях и предприех някои действия. Аз отидох и казах
,,Момичета недейте!“ и я дръпнах“, ,,По-скоро те бяха нападателите срещу нея,
тя беше самичка и аз затова и станах, защото тя беше сама, а те няколко“, ,,Имаше
скубане и дърпане“, ,,не след дълго стана това в тоалетната…беше й сцепена
веждата и цялото й око беше червено,…имаше оток и държеше торбичка с лед“. Съдът
приема за достоверни и показанията на св. К.В., която от клиентите в
заведението разбрала, че А. е била бита, и тръгвайки към тоалетната там вече се
били събрали много хора като причината за това бил нов физически конфликт с
участието на тъжителката, която била отново нападната и бита в тоалетните на
заведението. Свидетелката В. лично е възприела състоянието на пострадалата и
последиците от побоя – А. имала следи от ударите по лицето, поради което
свидетелката отишла до първия етаж на заведението, откъдето взела лед и го
занесла на тъжителката да го сложи на лицето си. Съдът кредитира и показанията
на св. Р.Я. – сестра на подсъдимата Б.И., в частта в която твърди, че на
дансинга е имало спречкване и сдърпване между тъжителката и подсъдимата И.Х.,
както и в частта в която заявява, че е чула тъжителката да обижда Х.. Съдът
кредитира и показанията й, които се подкрепят и от показанията на свидетелите М.
и С., че всичко се случило много бързо и вероятно е имало удари и хващане за
косите, но категорично е имало разтърваване от клиенти на заведението, след
което всичко приключило. В потвърждение на изнесеното от горепосочените
свидетели е и заявеното от св. Н., че на дансинга е станала суматоха поради
скарване между подсъдимата Х. и тъжителката, като същата не сочи детайли, тъй
като е била на масата си, а не на дансинга, а няколко дни по-късно е разбрала,
че инцидент е имало впоследствие и в тоалетните на заведението. Съдът не
кредитира показанията на св. С.С. – сестра на
подсъдимата Х. в частта, в която твърди, че след излизането й от тоалетните А.
не е имала никакви наранявания, тъй като са изцяло опровергани от показанията
на свидетелите, които категорично свидетелстват, че вследствие на насения й
побой в тоалетните от двете подсъдими Е. и И., А. е получила видими наранявания
по лицето си.
Съдът не
приема за достоверни показанията на св. Х., съпруг на подсъдимата Х., който
твърди, че св. М. му се обадил по телефона непосредствено след случая и от
името на пострадалата е искал сумата от 2000 лв., за да не ,,закачат“ съпругата
му. Тези показания са изцяло изолирани и неподкрепени от останалите
доказателства по делото, като от друга страна съдът счита за нелогично
пострадалата да реализира правата си по този начин и в същото време още на
другия ден да подаде жалба в полицията, а след това и до Районна прокуратура
гр. Дупница, данни за което се съдържат в приложеното по делото досъдебно
производство.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Джоргов и
Димитров, в частта в която твърдят, че нито една от подсъдимите не е нападала и била тъжителката, нито в
тоалетните на заведението, нито преди това на дансинга. Тези показания бяха
категорично опровергани от показанията на свидетелите, които са възприели
нападението над тъжителката от трите подсъдими първоначално на дансинга, а след
това и побоя нанесен й от двете подсъдими Е. и И. в тоалетните на заведението.
Съдът не възприема за достоверна защитната
версия на защитниците на подсъдимите, че конфликт е имало между тъжителката и
св. М. в тоалетните на заведението, при който А. е получила нараняванията си, а свидетелят е решил да се
възползва от тази ситуация, за да се облагодетелства като поиска пари от
съпруга на подсъдимата Х.. От показанията на свидетелите, чиито показания съдът
кредитира по гореизложените съображения се установи по безспорен и несъмнен
начин механизма и авторството на деянията на подсъдимите, както и причинените
на тъжителката телесни увреждания. Нито един от свидетелите на тъжителката,
както и тези осигурени от подсъдимите не сочат въпросната вечер да е имало
изобщо някакъв конфликт между тъжителката и св. М., който да е прераснал в осъществена от него физическа агресия
спрямо А..
Относно възражението на защитника на
подсъдимите Е. и И. – адв. Р., че пострадалата е
потърсила медицинска помощ три дни след инцидента, което съчетано с липсата на
категорични данни в експертизата относно давността на причинените телесни
увреждания, води на извод, че същите е възможно да са получени по друго време и
чрез друг механизъм. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като съдът
съпостави всички доказателствени източници, от които
безусловно приема, че като цяло пресъздадената от свидетелите /чиито показания
съдът кредитира по изложените по-горе съображения/ фактическа обстановка на
събитията преди, по време и непосредствено след инцидента се отличават с
обективност и достоверност от една страна, а от друга – са в пълно единство с
изготвената по делото медицинска експертиза, от която се установява причиненото
травматично увреждане на пострадалата и механизъм на причиняване. Представените по делото писмени доказателства: писмо изх. №
21-4-1/08.11.2018 г. от ЦСМП-Кюстендил,
което установява, че А. *** на 01.05.2016 г., и писмо рег. №
245000-960/15.05.2019 г. от началника на РУ Дупница, с което се установява, че
в РУ Дупница не е постъпвал сигнал за нарушение на обществения ред на
30.04./01.05.2016 г. в ресторант ,,***“ в гр. ***, не променят извода на
съда, че на инкриминираната дата трите подсъдими са причинили гореописаните
травматични увреждания на пострадалата чрез описания в тъжбата и
съдебно-медицинската експертиза механизъм.
Липсата на сигнализиране на компетентните полицейски органи за нарушение
на обществения ред на инкриминираната дата, не изключва причиняването на
телесната повреда, предвид описаните по-горе
фактически обстоятелства и медицински констатации.
С оглед на
така установеното, съдът счете, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Обект на
престъплението са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на гражданите. От събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимите
са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК чрез действия – чрез нанасяне на удари с ръце и ритници,
дърпане и скубане са причинили на Д.В.А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта
на ляво око, изразяваща се
в разкъсно-контузна рана, хематом
и оток на клепачите и меките тъкани около окото с притваряне на очната цепка; субконюнктивален кръвоизлив на окото; преходно лекостепенно отслабване на зрението; контузии
(натъртване на меки тъкани и болка) в областта на главата – ляво слепоочно и тилно; контузия на дясна китка; кръвонасядания (хематоми) в лява хълбочна област и по ляво бедро; охлузвания по лява предмишница.
Получените
телесни увреждания представляват лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 НК, която е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
1**от НК. Получените увреждания са пряка и непосредствена последица от
действията по осъществяване на изпълнителното деяние от подсъдимите.
Подсъдимите са действали като съучастници в условята на
съизвършителство, доколкото анализът на доказателствата по делото несъмнено
сочи, че всяка от тях е нанасяла удари по тялото на пострадалата с ръце и
ритници, както и дърпане и скубане. Същевременно трите съучастнички са
имали общ умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпно поведение.
Всяка от тях при осъществяване на своята проява е осъзнавала, че участва в
престъплението заедно с другата съучастничка, всяка е действала със съзнанието,
че участва в изпълнението на престъплението и всяка е искала от така съчетаната
престъпна дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на
престъпления състав на престъплението.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Начина на извършване на деянието –
чрез нанасяне на удари с ръце и ритници, дърпане и скубане, обективира умисъла да се причини болка и страдание.
Деянието е извършено от трите подсъдими при общност на умисъла, като всяка от
тях е съзнавала извършваното от другата, и че същото е противоправно.
С оглед
гореизложеното, съдът счете, че подсъдимите са осъществили състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвиденото
за извършеното от подсъдимите деяние, наказание в чл.
130, ал. 1 НК, е ,,лишаване от свобода“ до две години или ,,пробация“. При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дейците.
По отношение на подсъдимите са налице
условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от НК. Същите не са осъждани
за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на глава VIII,
раздел IV от НК. За
престъплението, за което подсъдимите бяха признати за виновни се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години или пробация,
от деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид горното, съдът е
освободил подсъдимите от наказателна отговорност и им е наложил административно
наказание ,,глоба” в размер на 1000 лв. на подсъдимата И.Х. и ,,глоба“ в размер
на по 1500 лв. на подсъдимите К.Е. и Б.И..
Размерът на
наказанието по отношение на подсъдимата Х. е определен при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като такива са преценени ниската
степен на обществена опасност на Х., младата й възраст и семейна ангажираност.
Размерът на
наказанието на двете подсъдими Е. и И. съдът определи малко над минималния
размер, като взе предвид, че двете са осъществили изпълнителното деяние първоначално
на дансинга, а малко по-късно през нощта и в тоалетните на заведението, както и
смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са ниската степен на
обществена опасност на същите, а също така и младата възраст на подсъдимата Е..
Такива по вид и
размер наказания, съдът приема, че са съобразени със степента на обществена
опасност на деянието и дейците, справедливи са и ще въздействат на подсъдимите
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а на останалите членове
на обществото предупредително-възпиращо.
По
разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на
тъжителката сумата в размер на 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: