РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Плевен , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430102259 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Г. ЦВ. В. с ЕГН
**********, чрез адв. П.Е. – АК-Плевен, съдебен адрес: ***, против АС. АС.
ГР. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че страните живели на семейни начала и от
съвместното им съжителство имат дете С. АС. ГР. с ЕГН **********, роден
на 05.08.2010г. в гр.Плевен. Твърди се, че отношенията между страните се
влошили и майката с детето заживели отделно от 15 месеца. Посочва се, че
ищцата живее под наем в жилище към ОП „Жилфон“ Плевен, с наемна цена
67,08 лв. месечно. Твърди се, че В. работи по трудов договор като учител в
детска градина ***, със среден брутен месечен доход от 1200 лв. Посочва се
още, че ищцата получава и инвалидна пенсия от НОИ Плевен в размер на 315
лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права върху детето С. АС. ГР. с ЕГН
**********, роден на 05.08.2010г. в гр.Плевен, на неговата майка и законна
представителка Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, адрес: *** като определи
1
местоживеенето на детето при нея, а на АС. АС. ГР. с ЕГН **********, адрес:
*** бъде определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 часа до 18 часа без право на приспиване в дома на
бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск. Иска се със съдебното решение да бъде осъден ответника да
заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете чрез неговата майка и
законна представителка месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати издръжка за минал
период, а именно от 05.04.2020г. до 05.04.2021г. в размер на 250 лв. месечно
или общо сумата от 3000лв. Иска се със съдебното решение да бъде дадено
от съда заместващо съгласието на бащата разрешение на детето да бъде
издаден паспорт за пътуване в чужбина и лична карта при навършване на
определената възраст съгласно ЗБДС, както и разрешение детето да напуска
пределите на България или да пътува в чужбина до държави членки на
Европейския съюз за почивки и екскурзии, придружавано от своята майка
или друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие
на С. АС. ГР.. Претендират се и направените деловодни разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника. В законоустановения срок не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание Г. ЦВ. В., редовно призована, се явява лично и с
пълномощник адв. П.Е. – АК-Плевен, който поддържа молбата и моли съда
да уважи молбата изцяло като основателна и доказана.
Ответникът АС. АС. ГР., редовно призован, се явява лично. Оспорва фактите
и обстоятелствата в исковата молба и моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на удостоверение за
раждане серия ПЛАР №101501/11.08.2010г., че родители на детето С. АС.
ГР. с ЕГН **********, роден на 05.08.2010г. в гр.Плевен, са Г. ЦВ. В. с ЕГН
**********, и АС. АС. ГР. с ЕГН **********.
Не се спори по делото и се установява от удостоверение изх.№
37/11.03.2021г., издадено от Детска градина ***, че Г. ЦВ. В. е получавала
2
брутни трудови възнаграждения в периода м.09.2020г. до м.12.2020г.
вариращи в интервала от 1226,35 лв. до 1420,60 лв.
Видно от оригинал на Разпореждане №14212744117/01.01.2021г. , издадено
от ТП НОИ Плевен, ищцата получава пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 315 лв. , считано от 01.01.2021г.
Не се спори и се установява от служебна бележка изх.№ РД 20-
39/11.03.2021г., издадена от СУ „***“ -гр.Плевен, че С. АС. ГР. е ученик в IV
клас на учебното заведение, като редовно посещава занятията.
Безспорно е по делото, че на 01.07.2020г.между ОП „Жилфонд“ Плевен и Г.
ЦВ. В. е сключен договор за наем на общински жилищен имот, находящ се в
*** срещу наемна цена в размер на 67,08 лв. за срок от три години.
Не се спори и се установява от заверено копие на ЕР на ТЕЛК №3026 от
153/20.09.2019г., че Г. ЦВ. В. е освидетелствана с 80 % трайна
неработоспособност с диагноза бронхиектатична болест.
Спорно по делото какви грижи са полагани от родителите и в какъв период от
време; на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на
родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от
родителя, който няма да упражнява родителските права, както и през периода
05.04.2020г.- 05.04.2021г. какви суми са били използвани от ищцата за
задоволяване на потребностите на детето, каква е била издръжката на
малолетния в този период, участвал ли е ответника в полагането на грижи и
предоставял ли е издръжка и в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Видно от социален доклад с вх.№ 10988/28.06.2021г., детето е родено от
съвместното съжителство на страните и понастоящем живее със своята майка
на адрес в град Плевен, която е подпомагана от своята пълнолетна дъщеря
*** – 22г. Ищцата работи като учител в детска градина в село Божурица,
като пътува ежедневно до населеното място и обратно, получава трудово
възнаграждение около 1200 лв. Бащата е безработен, но няма регистрация в
Дирекция „Бюро по труда“. Малолетното дете е завършило четвърти клас
през учебната 202082021г. в СУ „***“ гр.Плевен, както и е записано на уроци
по плуване два пъти седмично, за което се заплаща такса в размер на 80 лв.
С.Г. страда от далекогледство, като се налага да носи очила 7диоптъра.
Детето посещава и ортодонт, за което се заплаща ежемесечно такса от 10 лв.
3
поставени са му и скоби на стойност 370 лв. малолетния за училище ползва
градски транспорт, за което е осигурена от майката месечна карта на
стойност 14 лв. Контактите между бащата и детето се епизодични, предимно
по телефон. Жилището, в което се отглежда малолетния е двустаен
апартамент, обзаведен с необходимите мебели и ел.уреди за нормалния бит.
За детето С.Г. е предвидена самостоятелна стоя, обзаведена с нужните
мебели. Детето притежава мобилен телефон, таблет и лаптоп. Жилището е
електрифицирано, водоснабдено и отопляемо на климатици. Становището на
дирекция „Социално подпомагане“ е, че родителите създават подходящи
условия на живот, необходими за правилното физическо, психическо,
нравствено и социално развитие на детето.
Видно от заверено копие на удостоверение за завършен начален етап на
основно образование рег.№1161-30/01.07.21г., детето е завършило с отличен
успех учебната 2020/2021г.
По делото са приобщени и гласни доказателства. Видно от показанията на
свидетелките *** и М. В. М., за малолетното дете С.Г. основно грижи полага
неговата майка Г. ЦВ. В.. Последната задоволява потребностите на сина си
изцяло, подкрепата на своята пълнолетна дъщеря. Бащата епизодично
предоставя финансови средства за задоволяване нуждите на детето, както и
осъществява контакт със С.Г. предимно по телефон. Между майката и детето
е налице изградена силна емоционална връзка, а поради по-редките контакти
с бащата, малолетния тъгува за АС. АС. ГР.. Всички потребности и нужди на
детето вкл. за учебници, дрехи, лекарства, пособия за бита се поемат от
майката, като последната заплаща и разходите за ортодонтско лечение на
детето, за лечение на очите, поддържане на детето в добро здравословно
състояние чрез плуване, участие в извънкласни форми. Свидетелите са
категорични, че майката е поела цялостната издръжка на С.Г., а бащата
особено през последната година не е предоставял финансови средства. Пред
свидетелите ищцата е споделяла за нежеланието на ответника да даде
разрешение майката и детето да посетят нейната сестра и племенници във
Великобритания, към които малолетния е силно привързан.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двете свидетелки.
Независимо от обстоятелството, че е налице роднинска връзка между
свидетелката ***, показанията й кореспондират както с показанията на М. В.
М., така и изложеното от малолетния С.Г. при личното изслушване от състава
4
на съда. Показанията на двете свидетелки съответстват и на писмените
доказателства по делото вкл. заверено копие на удостоверение изх.№
37/11.03.2021г., разпореждане №14212744117/01.01.2021г., служебна бележка
изх.№ РД 20-39/11.03.2021г.; заверено копие на договор за наем на общински
жилищен имот, заверено копие на удостоверение за завършен начален етап на
основно образование рег.№1161-30/01.07.21г., и социален доклад с вх.№
10988/28.06.2021г. Свидетелките имат преки наблюдения върху личния и
семеен живот на ищцата и детето, поради което изложените от тях факти и
обстоятелства, следва да бъдат приети за верни и правдиви, отговарящи на
обективната действителност.
В тази насока е заявеното в хода на изслушването по реда на чл.15, ал.1 от
Закона за закрила от детето, при което С. АС. ГР. потвърди пред състава на
съда желанието си да продължи да живее със своята майка.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните изводи от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 СК и чл.143
СК (предоставяне на упражняването на родителските права върху
непълнолетно дете, родено от съвместно живеене на родителите и издръжка
от родителя, който не упражнява родителските права за в бъдеще), както и
иск по чл.149 СК (издръжка за минал период).
По иска с правно основание чл.127, ал.2 СК.
В настоящия случай детето е родено от съвместното съжителство на
страните. Последните понастоящем са разделени. Установи се по делото, че
грижите за малолетния се полагат от майката, подпомагана от пълнолетната
й дъщеря ***. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било
постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т.
е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение
на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на
родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни,
нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее малолетния,
означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни
носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на
чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или
поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят
заедно, и по аргумент от посочената законова разпоредба се налага да бъде
5
определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в
бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен
режим на лични отношения на другия родител с детето.
Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на чл. 127 СК, съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см.
на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по
неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне
понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената
законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен
критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права, е интересът на децата.
На първо място по отношение на материално битови условия за задоволяване
потребностите на детето, майката Г. ЦВ. В. доказа пред съда възможността да
предостави отлични материално битови условия, като сочат адрес и жилище,
в което би отглеждала детето. В тази насока от страна на ответника
доказателства не бяха представени. Въпреки обстоятелството, че имотът е
общински и се ползва под наем, жилището се отличава с много добри
материално битови условия, като е осигурена и самостоятелна стая на
малолетния, обзаведена с необходимото за едно дете. С оглед на основните
характеристики на апартамента– разположение, разпределение на
помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и
съжителстване, съдът приема за доказано, че жилището, в което до този
момент е живяло детето, отговаря на критериите за определяне на имота като
такъв с много добри материално битови условия. В тази насока е и социален
доклад с вх.№ 10988/28.06.2021г.
На второ място, по отношение на следващите критерии- работа и доходи на
родителите, по делото са налице доказателства за полагане на труд по
трудово правоотношение от страна на майката, като същата получава доход
многократно надхвърлящ минималната работна заплата за страната.
Същевременно по делото липсват данни за трудова дейност, осъществявана
от ответника, като пред социалните работници от ДСП-Плевен, последният е
заявил, че е безработен, но не се е регистрирал в Бюрото по труда.
По делото не се установи страните да са неработоспособни или да се
6
подпомагат от ДСП.
По отношение на образование на двамата родители се установи, че майката е
с висше образование, а бащата със средно. В тази насока е социалният доклад
на ДСП-Плевен. Същевременно работното време на майката и
продължителността на трудовото й правоотношение не оказва влияние на
взаимоотношенията вкъщи.
На следващо място от най-голямо значение за определяне на по-пригодния
родител са възпитателските качества на родителите, техния морален лик,
полаганите грижи и отношение към С. АС. ГР. т.е. т.нар родителски
капацитет. От доказателствата по делото (вкл. гласните такива, съдържащи се
в показанията на свидетелите *** и М. В. М.,чийто показания съдът
кредитира изцяло с доверие поради съответствието с останалите
доказателства по делото) съдът приема за безспорно, че родителя, който се
отличава с по-голям родителски капацитет, е именно майката. Последната,
подпомагана от своята пълнолетна дъщеря, ежедневно е полагала грижи за
детето през последните години, след раздялата с ответника, осъществявала е
непрекъснат надзор върху възпитанието и отглеждането на детето, поради
което са налице и положителни резултати: детето се чувства обгрижвано и
обичано от майка си, между тях има изградена силна емоционална връзка,
като майката полага максимални усилия да изгради и грижи да поддържа
връзката на детето с неговия баща. Детето контактува както със своя баща и
това обстоятелство сочи, че майката не го изолира от ответника и роднините
на детето по бащина линия. Отношението на детето към неговия баща е
стимулирано от майката и оказва положително въздействие върху неговото
правилно психическо и физическо развитие.
За съблюдаване на принципа "Най-добър интерес на детето" съдът следва да
отчете и желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата. В конкретния случай в интерес на детето е
да бъде запазено статуквото.
С оглед на горното, съдът приема, че майката е тази, която разполага с по-
добри възможности за отглеждане на С. АС. ГР., полагала е и продължава да
7
полага адекватни грижи за задоволяване на потребностите на малолетния и за
неговото възпитание. В тази насока е и приобщеният социален доклад по
делото. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и
непрекъснато полагане на грижи за детето. Това означава родителя да живее с
него и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и
възпитанието му. Такава възможност в настоящия момент може да
предостави в по-голяма степен майката. Последната показва родителски
капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и детето има силна
емоционална връзка с нея. Майката е тази, която през последните години е
полагала ежедневни, а не епизодични грижи за детето. Майката е тази, която
като е осъзнала ролята си на родител, е задоволявала потребностите на детето
и отговорността за това, както и е обезпечила подслон, храна, облекло, избор
на общопрактикуващ лекар, ортодонт, очен лекар, транспорт при пътувания и
т.н. Като родител последната не е допуснала насилие или неглижиране на
детето, поддържала е здравната култура на малолетния, подпомагала е и е
насърчавала детето и интелектуалното му развитие. Именно майката е
осигурила стабилна семейна и социална среда на детето, за да може да
изгради и поддържа С. АС. ГР. отношения на привързаност, които да го
подпомагат в създаване на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки.
Именно благодарение на майката детето е привързано и към отсъстващия от
живота му баща, което оказва положително влияние и подпомага
емоционалното му развитие.
В конкретният случай, съдът след като направи обективната преценка на
установените по делото факти, съобрази, че детето е на 10 години, от мъжки
пол, както и има силно изградена емоционална връзка с майката, без да е
прекъсвал контактите с баща си. Ето защо, с цел да се осигури спокойствие и
сигурност и да не се променя стереотипа и начина на живот на С. АС. ГР.,
съдът приема, че следва да уважи иска по чл.127, ал.2 СК на Г. ЦВ. В. като
предостави упражняването на родителските права върху детето на нея.
Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от
единия родител е и режима на лични контакти с другия родител. Съгласно
приетото в Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г.,
IV г. о., определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на
децата. С оглед правилното развитие на С. АС. ГР., съдът приема, че следва
на бащата да се предостави разширена възможност за контакт с детето по
8
следния начин: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00
часа с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през половината от
личните празници на детето вкл. Коледните празници, Новогодишните и
Великденски празници. Бащата следва да има право да поддържа контакти с
детето по всяко време чрез Скайп и други приложения в Интернет и чрез
мобилен телефон, както и да провежда лични срещи с детето по всяко време
извън определения режим, след предварителна уговорка с майката. В тази
насока предложения от ищцата режим е ограничен и следва да бъде разширен
в интерес на детето вкл. в частта детето да преспива в дома на бащата с оглед
укрепване на връзката между двамата.
По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата
от неполагащия непосредствено грижи за децата родител издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на
детето и доходите на родителите. Нуждите на С. АС. ГР. се определят
съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид
възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите,
остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и
изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на
постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на
родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се
определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също
е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своето
ненавършило пълнолетие дете, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да
определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на
дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени
ако родителите живееха заедно. В конкретния случай са налични
доказателства за получаван доход над минималния за страната и едната
страна по делото, но липсват пречки вкл. от медицински характер бащата да
полага труд и реализира доходи. Ето защо съдът намира, че следва да бъде
определен по-голям размер на издръжката, а именно сума от около 600 лв.
като страните поемат по-равно издръжка на детето.
9
По иска с правно основание 149 СК.
Безспорно се доказа по делото, че в периода 05.04.2020-05.04.2021г. за детето
се е грижела единствено ищцата като е задоволявала потребностите му.
Видно от показанията на свидетелите по делото, ответникът не е предоставял
парични средства за издръжка на детето, както и не е закупувал медицински
пособия и лекарства, учебници, дрехи и др.движими вещи, необходими на
малолетния, не е полагал непосредствено грижи за него. Детето е на възраст,
която обуславя по-големи нужди от обичайните за деца на тяхната възраст,
поради което и финансовия ресурс за задоволяването на потребностите им
следва да е по-голям от минималния размер на издръжката за този период.
Ето защо претенцията за издръжка за минало време е основателна за сумата
от 250 лв. месечно или общо сумата от 3000 лв. и следва да бъде уважена
изцяло.
По иска с правно основание чл.127а СК.
Съгласно чл.76, т.9 Закона за българските лични документи предвижда да не
се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл.127а СК. Съгласно тази норма, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Нормата на чл. 127а от СК
изисква въпросите за пътуванията на детето в чужбина да бъдат вземани от
двамата родители по общо съгласие. Законът и съдебната практика /вкл.
постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения № 225 от 12.06.2013г. по гр.
д. № 1259/12 г. на ІV г.о., № 143 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 300/10 г. на ІV
г.о./. са категорични, че родителят, който упражнява родителските права, не
може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт
и за предприемане и извършване на пътувания на детето зад граница.
Действително – то (като гражданин на Европейския съюз) има право на
свободно придвижване, включително да пътува в чужбина. Това свое право
обаче детето упражнява при съобразяване с установените пред вид
възрастовите му особености (касае се лице, което не е навършило
пълнолетие) специални норми, каквито се тези на чл. 127 и чл. 127а от СК.
10
Детето не може да пътува само, нито със съдействието само на единия
родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на
Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и
правото да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по
какъв начин и за какъв срок то да пътува в чужбина. От друга страна - когато
детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от
единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за
разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е предоставена
възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и
до определени държави или неограничен брой пътувания, също до
определени държави. Многократно в практиката си ВКС е посочвал, че в това
свое решение съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето.
Този интерес съдът определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно
установените по делото обстоятелства /вж. решение № 697 от 1.11.2010 г. по
гр. д. № 1052/10 г. на ІV г.о./.
Видно от доказателствата по делото родителят, който не упражнява
родителските права върху малолетното дете не е дал съгласието си за
пътуване на детето извън пределите на Република България. Пътуването до
държави от ЕС през пролетните и летните ваканции на детето вкл. за
посещение на роднини във Великобритания би могло да е само от полза за
неговото развитието. Общо известен факт е, че летните ваканции са строго
определени и фиксирани от Министерството на образованието за всяко
календарна година, като продължителността на всяка от тях е приблизително
една и съща. Правото на детето на свободно придвижване, както и правото
му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските права е
защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото не
може да бъде ограничавано, без да има основателни причини и да се налага от
висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо, или
психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито данни в
случая не са на лице.
Ето защо приема, че искането да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на АС. АС. ГР., като на детето се издадат необходимите
документи за пътуване в чужбина – международен паспорт и лична карта при
навършване на определената възраст по ЗБДС, както и да се разреши на
детето да пътува в държави от Европейския съюз , придружавано от своята
11
майка или друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на 18
годишна възраст на детето.
С оглед изхода на делото, следва АС. АС. ГР. да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Плевен държавна такса върху определеният размер на
издръжката по чл.143 СК в размер на 360 лв., както и да заплати по сметка
на Г. ЦВ. В. направените разходи по делото, а именно сумата от 70 лв.
платена дължима държавна такса и сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо сумата от 670 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на
родителските права по отношение на детето С. АС. ГР. с ЕГН **********,
роден на 05.08.2010г. в гр.Плевен, на неговата майка и законна
представителка Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, адрес: ***, като определя
местоживеенето на детето при майката по нейното местоживеене.
ПОСТАНОВЯВА, че АС. АС. ГР. с ЕГН **********, адрес: *** има право на
лични контакти с детето С. АС. ГР. с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване в
дома на бащата, както и един месец през лятото, когато не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; през половината от личните празници на детето
вкл. Коледните празници, Новогодишните и Великденски празници, както и
право да поддържа контакти с детето по всяко време чрез Скайп и други
приложения в Интернет и чрез мобилен телефон, вкл. да провежда лични
срещи с детето по всяко време извън определения режим, след предварителна
уговорка с майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК
АС. АС. ГР. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето
ненавършило пълнолетие дете С. АС. ГР. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, адрес: ***,
месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена или
закъснява вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
12
прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК АС. АС. ГР. с ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на своето ненавършило пълнолетие дете С. АС. ГР. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законна представителка Г. ЦВ. В. с ЕГН
**********, адрес: ***, издръжка за минал период, а именно за периода от
05.04.2021г. до 05.04.2021г., в размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно
или общо сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а СК заместващо съгласието на
АС. АС. ГР. с ЕГН **********, адрес: ***, да бъде издаден международен
паспорт на детето - С. АС. ГР. с ЕГН **********, роден на 05.08.2010г. в
гр.Плевен, както и същото да пътува без ограничение на броя на пътуванията,
придружавано от своята майка и законна представителка Г. ЦВ. В. с ЕГН
**********, адрес: *** или друго, упълномощено от нея лице, до държавите
от Европейския съюз, през ваканциите на всяка календарна година,
определена по график от МОН за съответната учебна година, до навършване
на пълнолетие на С. АС. ГР. с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на ОД на МВР-Плевен, отдел „Български документи за
самоличност”, да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на
детето С. АС. ГР. с ЕГН ********** и лична карта на С. АС. ГР. с ЕГН
********** при навършване на съответната възраст по ЗБДС, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата АС. АС. ГР. с ЕГН **********,
адрес: ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК АС. АС. ГР. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд Плевен държавна такса
върху иска по чл.143 от СК в размер на 360 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АС. АС. ГР. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Г. ЦВ. В. с ЕГН **********, адрес: *** направените
деловодни разноски общо в размер на 670 лв.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК постановява предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Плевен.
13
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14