Решение по дело №56465/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11091
Дата: 27 юни 2023 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20221110156465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11091
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110156465 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... … …

гр. София, 27.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 70 състав, в открито
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ ВАТЕВА
при участието на секретаря Цветана Тошева като разгледа докладваното от съдията гр.д.
56465 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове от Л. М. Г. срещу Столична
Община както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 3941/13.09.2022г. на Кмета на СО е
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, в сила от
13.09.2022г., която е съставена въз основа на Щатно разписание, утвърдено със Заповед №
СОА22-РД15-3856/08.09.2022 г., иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на
1
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за посочения период,
конкретно в размер на 10 248,00 лева за периода 20.09.2022г. – 20.03.2023г.
Ищцата твърди, че изпълнявала длъжността „главен специалист“ в Отдел „Архивно
обслужване и дигитален архив“, Дирекция „Административна“ при Направление
„Архитектура и градоустройство“. Съгласно горе-цитираната заповед следвало за един от
тримата останали главни специалисти длъжността да е заета от държавен служител, като не
станало ясно за кого от тях е настъпила тази трансформация. Навежда, че работодателят е
нарушил принципа на добросъвестност, прогласен в чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като само тя била в
пред-пенсионна възраст и освобождаването й е било с цел да не се изплащат полагаемите й
се 6 заплати при пенсиониране. Отделно имала ТЕЛК и евентуална закрила при уволнение,
като с посоченото освобождаване ответникът си спестил процедурата по подбор, с което се
заобикаля чл. 329 КТ. Моли исковете да се уважат, претендира разноски.
Ответната община чрез юрисконсулт Я.П., оспорва иска, като твърди, че прекратяването на
трудовото правоотношение е законосъобразно и че е спазена процедурата, предписана по
закон – имало промяна на щатното разписание, съгласно която заеманата от ищцата
длъжност предвидена да се заеме от държавен служител. Дейността на администрацията се
осъществявала от държавни служители и именно органът по назначаването в лицето на
ръководителя на администрацията, вземал решения по това как да се структурира
длъжностното щатно разписание, включително и дали дадена длъжност ще бъде заета по
трудово или по служебно правоотношение. В случая заеманата от ищцата длъжност от
„главен експерт“ е била изменена законосъобразно на „главен специалист“ и така е
възникнало основанието по т. 12 на чл. 325, ал. 1 от КТ. Алтернативно сочи, че искът за
присъждане на обезщетение без работа е недоказан за целия период. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата
е работила по трудов договор № РД-15-1124 от 15.03.2011г. първоначално сключен по чл.
70, ал. 1 КТ със срок на изпитване до 6 месеца, изменян и допълван с Допълнителни
споразумения в годините, последно № СОА22-РД15-2574/25.07.2022г., по силата на който е
изпълнявала длъжността „главен специалист“ в отдел „Архивно обслужване и дигитален
архив“ към Дирекция „Административна“, направление „Архитектура и градоустройство“
при Столична община, срещу основно възнаграждение 1708 лева при 8-часов работен ден и
пет-дневна работна седмица.
Със Заповед № СОА22-РД15-3941 от 13.09.2022г. трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено без предизвестие на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ поради определяне на
длъжността за заемане от държавен служител и утвърдено длъжностно разписание на
2
Столична община с рег. № СОА22-РД15-3856/08.09.2022г., в сила от 15.09.2022г. Със
същата е определено на служителя да се изплати парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 7 дни за календарната 2022г. Заповедта е връчена на 19.09.2022г.
на служителя.
Видно от Длъжностната характеристика, връчена на ищцата и валидна за длъжността
„главен специалист“ /на л. 221-223 от делото/ преките задължения за тази длъжност са:
приемане и регистриране на входяща и изходяща кореспонденция от граждани, фирми,
районни администрации и др., разпределянето й; завеждане и регистриране на болнични
листове; извършване на справки /устни и по телефона/ за движението на преписките,
подпечатване на архитектурни планове, визи, строителни билети, заповеди, регулационни и
застроителни планове; опис в справочни тетрадки на пощата, насочена към архив на НАГ;
оформяне на досиета; справки по регистрационна картотека и в архив за стари години;
запис на ново-заведени преписки в тетрадки на посочени отдели, разпределение на
приключили преписки; сканиране на заведени и изведени преписки, заместване при нужда
от работа на гише – такси. На служителя му се възлагат задачи от директор на дирекция
„Административно обслужване“, като отчита работата си пред него. Длъжността се заема
със „средно образование“ и минимален стаж 1 година, по трудово правоотношение.
Новосъздадената длъжност „главен експерт“ пък има своята утвърдена длъжностна
характеристика / л. 268-271 от делото/ и заемащият длъжността изпълнява: подробен
преглед и архив на всички документи към преписките, постъпващи за архив; подреждане на
същите по местност, квартал, имот; справки на място и по телефона; обслужване на
граждани, адвокати, проектанти, СДВР, колеги от НАГ и други структури на НАГ;
предоставяне информация на „ГИС – София“ ЕООД; сканиране; приемане на плащания на
гише; издаване на заверени копия от архива; изпълнение на други задачи, конкретно
възложени и свързани с длъжността; На служителя се възлага работа от: Главния архитект
на Столична община, началника на отдел „АОДА“ и директора на дирекция
„Административна“. Длъжността се заема с образователна степен „бакалавър“ и стаж 2
години.
Видно от приложеното „Извлечение от Длъжностно разписание“/л. 266/ в сила от
01.08.2022г. същото е изменено на основание Решение № 479 по Протокол № 59 от
07.07.2022г. на Столичен общински съвет, в Отдела „Административно обслужване и
дигитален архив“ има 7 бройки „главен специалист“ и 1 бройка „Началник отдел“. По
„Извлечение от изменение в сила от 15.09.2022г. съгласно Заповед № СОА 22-
РД15/3856/08.09.2022г.“ в същия Отдел е имало 7 бройки „главен специалист“ и стават 6
бройки и от нула съществуващи става една бройка „главен експерт“.
Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л. 284 – 287/, която изцяло
се кредитира от съда като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададения от
ищцата въпрос, след обстойна проверка в счетоводството на ответника. Така обезщетение за
пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение брутното трудово
възнаграждение възлиза на 1708,00 лева месечно, или 10248,00 лева за шест-месечен период.
3
Видно е още от представеното от ответника в препис трудово досие на ищцата, че
същата е ползвала често платен и неплатен отпуск, както и е ползвала циклично болничен.
Отделно на работодателя му е било известно /л. 145/, че ищцата има валидно ТЕЛК –
решение с определен процент 72 % намалена трудоспособност с водеща диагноза „сърдечна
недостатъчност“ и срок на валидност до 01.07.2023г. Видно от приложената към досието
автобиография /л. 260/ Л. Г. най-дълго е била управител на собственото си ЕТ за периода
1994 – 2005 г. Преди и след това е заемала различни длъжности за периоди от по-малко от
две години, като преди да постъпи на работа в общината е била продавач-консултант в
Аптека.
От дадените свидетелски показания съдът приема следното.
Св. Г.Л. е сестра на ищцата и също бивш служител в същия отдел. Работила е там
когато ищцата е била освободена. Напуснала месеци след това по лични мотиви, работела
там обаче след като вече е била пенсионер. Не знае дали на мястото на ищцата в същия
отдел са назначили друг човек. Доколкото е чула имало нов човек в деловодството, който
изпълнявал различни функции. Казва още, че всички служители, извън работещите
пенсионери, получавали ДМС на всяко тримесечие. В отдела средната възраст била 40-50
години и не е имало друг служител в пред-песнионна възраст. Споделя за влошени условия
на работа поради запрашеност, липса на асансьор, мухъл, мръсотия и липса на въздух.
Имало вече колички за пренасяне на тежки папки. Иначе условията на работа били еднакви
за всички. Споделя още, че с началници не коментирало здравословното състояние, „за да
останеш на работа“. Не споделя някой друг да е бил освобождаван от отдела, а че като
представиш болничен се „заявява, че много често отсъстваш“.
Св. С.А. работи като началник на отдела, в който е работила ищцата. Споделя, че
не е знаела, че тя ще бъде освободена. Разбрала впоследствие и дори не видяла Л. преди да
си тръгне. Другите, включително и тя, били изненадани. Работи заедно със служители в
отдела, които заедно с ищцата били седем, а след нейното напускане останали шест, като
нов човек в отдела не е назначаван. За атмосферата в отдела казва, че работят като екип, не
се делят. Помещенията редовно се проветрявали, имало въздуховоди в архива. Не е знаела
за сериозни здравословни проблеми на ищцата, а и тя не й е споделяла. Малко преди да
напусне ищцата, свидетелката разбрала, че тя има ТЕЛК. Иначе при оценяването на работата
й поставяла винаги високи оценки и нямала оплаквания. По сведения на свидетелката след
освобождаването на Г. бил назначен друг човек, който помагал в Счетоводството и
изпълнявал деловодни функции. Потвърждава, че в ръководения от нея отдел нямало друг
човек в пред-пенсионна възраст. Споделя, че обемът на работа не е намалял и по принцип
има нужда от още един човек. Казва още, че с нейния началник г-н Тошков били говорили,
че ще се трансформира бройка от техния отдел, но нейното становище не е искано. Не
взимала и тя решенията, а г-н Тошков. Споделя още, че дори и да не е съгласна с преценката
на своя ръководител, не би я изразила пред него. Няма нищо против отново да работи с
ищцата.
По направената в открито съдебно заседание на 09.02.2023г. констатация с
4
оригиналната Трудова книжка на ищцата, се установи, че от 20.09.2022г. /когато е
последното отразяване за прекратяване на процесното трудово правоотношение със СО/ и
към 09.02.2023г. няма нов запис. Има отбелязване за изплатени от Столична община 578,42
лева като обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При заявените претенции се доказа, че ищцата е била в трудово правоотношение
със Столична община по трудово правоотношение. Също се доказа, че то е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ считано от 20.09.2022г.
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил
правото си да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение като е променил
щатното разписание в началото на м. септември 2022г. и е определил, че съществуващите 7
бройки на длъжност „главен специалист“ вече ставата 6, а се създава нова длъжност в този
отдел „главен експерт“. За да е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ,
следва длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да
бъде заета по служебно такова, да запази основните си, характеризиращи я трудови
функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. За
характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и
задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му
функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна
характеристика. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се
изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността от това има
ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата
няма да има същностна разлика. В разглеждания случай съдът съзира съществена разлика
между длъжността „главен специалист“ и „главен експерт“ и тя се състои в йерархическата
подчиненост на същите и това кой им възлага задачи. Докато при специалиста той е
подчинен единствено на своя Началник отдел, при експерта това не е така. На последния
задачи може да му възлагат: Главния архитект на Столична община, началника на отдел
„АОДА“ и директора на дирекция „Административна“ по приложената длъжностна
характеристика. Това означа, че той е пряко подчинен не само на своя началник на отдел, а
и на другите изброени. Изпълняващият длъжността „главен специалист“ е подчинен само на
своя началник, а той от своя страна – на директора на дирекция „Административна“. Това
означава, че ако трябва да се възложи конкретна задача на специалиста, това може да прави
само началника на отдел. На експерта обаче задачи може да му възлага и главния архитект,
и директора, и началника. Опосредяващата и легитимираща функция на началника е
елиминирана. Това е коренно нова длъжност, която не е същата като предходната, изменена
5
да се заема по служебно правоотношение. Аргументът на ответника, че няма разлика в
длъжностите, е неоснователен и се открива съществена разлика между тях. Отделно по
стеклите се след освобождаването на ищцата обстоятелства по това, че реално в същия
отдел не е дошъл човек на ново-създадената длъжност веднага след като скоростно е
прекратен договора с ищцата, а работата реално страда от липсата на хора, показва, че
целите на работодателя не са били да обезпечи ефективното функциониране на този отдел,
респективно да повиши качеството на обслужване на гражданите в най-голямата община в
страната. При доказаното, че работодателят е знаел за наличието на ТЕЛК решение за
ищцата, и е запознат с реда на един евентуален подбор, съдът при установените факти
намира, че има индиции за осъществено недобросъвестно поведение от страна на взелите
решение ищцата да бъде освободена. Отделно от това не се представиха по делото нито
свързаните в изменението актове – Протоколи и/или Решения на СОС, нито последващо
сключения с ново-назначен служител договор, за да се обоснове, че действията са извършени
при спазване на всички правила и принципи на трудовото ни право. При тези данни и при
съпоставката на функциите на заеманата от ищеца длъжност с тези на новосъздадената
"Главен експерт" в същия отдел настоящият състав намира наличието на съществени
различия между тях, свързани с обема отговорности, преки задължения и изискванията за
заемането им. Създадената нова длъжност, определена за заемане по служебно
правоотношение, е с коренно различни функции и отговорности, в сравнение със заличената
длъжност. Заеманата от ищцата длъжност "Главен специалист" е била с технически
функции, а новосъздадената длъжност "Главен експерт" е свързана с изпълнението на
поставяни от съвсем друг кръг лица задачи, т. е. засегнати са същностните характеристики
на трудовата функция. При новата длъжност основните трудови функции на старата
длъжност са престанали да съществуват, а са създадени нови такива, за заемането на новата
длъжност са завишени изискванията /висше образование бакалавър, вместо - средно
образование за старата/. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че
уволнението на ищцата е незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява
основателен. Основателен е иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, съдът съобрази
следното. Както бе посочено по-горе, периодът, за който се претендира обезщетение, е от
20.09.2022г. до 20.03.2023г. Констатацията на трудовата книжка бе направена на
09.02.2023г. и се установи, че ищцата не е постъпвала на работа за работа от 20.09.2022г. до
09.02.2023г. Не се доказа обаче дали за периода 09.02.2023г. – 20.03.2023г. ищцата е била
отново без работа. Съдебното дирене продължи и след крайния момент на периода, но
въпреки дадената процесуална възможност, ищцата и нейният процесуален представител не
предявиха за констатация отново трудовата книжка. Това означава, че искът е частично
основателен само от прекратяването до 09.02.2023г., т.е. за период от 1 месец и 11 дни
обезщетение не се следва. По размер с оглед данните от ССЕ, че месечното брутно
възнаграждение е 1708 лева, съдът приема, че дневното възнаграждение се равнява на 56,93
6
лева. Възражението на ответника е основателно и искът е неоснователен в частта за 2334, 23
лева, съответно следва да се присъди обезщетение в размер на 7913,77 лева.

По разноските
На първо място с оглед изхода на делото и по направеното искане се следват
разноски и на двете страни.
Ищцата иска присъждане на адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че е представен
Договор от 14.10.2022г. за правна защита и съдействие, в който е посочено, че са уговорени
и заплатени в брой 1367 лева /без да е ясно дали адвокатът внася същите в своя банкова
сметка и дали плаща осигуровки и данъци върху пълната платена сума/. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност. Обсъждайки същото съдът, с оглед предмета на
делото – 3 отделни иска, действително не много голямата правна сложност, и отчитайки
обичайните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възражението е
частично основателно и се дължат 1000 лева. Съдът за целите на изчисляване на
съразмерността и по липсата на конкретизация колко е хонорара за всеки отделен иск,
приема, че за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ се дължат 500 лева, а за иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ – още 500 лева. Така от тях по съразмерност се дължат 386,10 лева и
останалите 500 лева – общо 886,10 лева.
По изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищцата дължи частично и разноски –
за платената от бюджета на съда ССЕ от 180,00 лева по съразмерност дължи 80,00 лева, а
ответникът – останалите 100,00 лева.
На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
150,00 лева.
Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса върху уважените искове общо в размер на 416,55 лева по трите иска и частично
разноски – 100,00 лева за изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда, или общо
516,55 лева.
Воден от горното съдът




РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
прекратяването на трудовото правоотношение на Л. М. Г. с ЕГН **********, и адрес: г........
ет. 6, ап. 97, със Столична Община, извършено със Заповед № СОА 22-РД15-
7
3941/13.09.2022г. на Кмета на СО.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Л. М. Г. с ЕГН ********** на
заеманата преди това длъжност „главен специалист“ в Отдел „Архивно обслужване и
дигитален архив“, Дирекция „Административна“ при Направление „Архитектура и
градоустройство“ на Столична община.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ Столична община, с адрес: гр. София,
ул. „Московска“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Г. сумата 7913,77 /седем хиляди
седемстотин и тринадесет лв. и 77 стотинки/ лева, представляващи брутно обезщетение за
оставане без работа за периода 20.09.2022г. – 09.02.2023г., ведно със законната лихва
считано от 18.10.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно
предявения размер над 7913,77 лева до 10 248,00 лева за обезщетение за периода
10.02.2023г. – 20.03.2023г. като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Г.
сумата 886,10 /осемстотин осемдесет и шест лв. и 10 стотинки/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. М. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Столична община
сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Л. М. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския
районен съд сумата 80,00 /осемдесет/ лева дължими разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична община ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 516,55 /петстотин и шестнадесет лв. и 55 стотинки/ лева
дължими разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8