Р
Е Ш Е
Н И Е
№1798/3.4.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 25- ТИ СЪСТАВ в открито
заседание на 19 март 2014 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ КОЛЕВА
СЕКРЕТАР
: Т.К. като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2739 по описа на съда за 2014г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу
домашното насилие, обн. ДВ бр. 27/2005г.
Образувано по
молба подадена от Д.С.Г. ЕГН:**********,
за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, упражнено на
01.03.2014г., 06.03.2014г. от брат й П.С.К.
ЕГН:**********.
В молбата молителката излага, че ответникът е нейн брат. Същият
системно оказвал психически тормоз над молителката и при физически срещи и по
мобилния телефон с изпращане на съобщения, чиито текстове са обективирани в
молбата й. Твърди, че брат й постъпва
така, предвид факта, че майка им не е съгласна да се разпореди в негова полза с
наследствени имоти. Твърди, че брат й многократно е отправял по телефона съобщения
с текстове, с които всява страх у нея, твърди, че 06.03.2014г. ответникът с
приятелката си отшили в ЦДГ „Слънчева дъга” находяща се в гр. Варна
ул.”Гладстон” №5, където работи молителката. Отишли при директорката г-жа Я.
Иванова – оплаквали се от молителката и искали същата да повика молителката в
кабинета си. Г-жа Иванова отказала, в резултат на което ответникът П.К. и
приятелката му Иванка Кирова Василева вдигнали скандал и отправяли заплахи по
отношение на директорката на детската градина.
Моли се по отношение на
ответника да бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие
/ЗЗДН/.
Ответникът чрез процесуалния си представител,
оспорва изцяло изложеното в молбата,
твърди, че не е налице психическия тормоз, който се излага в молбата. Твърди,
че се касае се за влошени роднински отношения; за изнудване от страна на
молителката по отношение на брат й; излага, че е клевета и твърдението, че той
я е накарал да си прехвърли
наследствената част от имотите. Излага, че всичко това се дължи на
проблемите на молителката с банкови и небанкови институции, които отпускат
бързи кредити. Излага, че това е
наложило прехвърлянето на идеалните й части от процесните имоти на майка й.
Било е налице изнудване от нейна страна, в случай, че майка им продаде имотите
на брат й, твърди, че молителката и до момента има проблеми с връщане на пари и
желае брат й да й заплати на нея персонално 10 000 лв. Съществувала е уговорка между страните, в случай, че
имотите лозе и етаж от къща, находяща се в град Варна, ул. „Т. Икономов“ 1, да
бъдат продадени на П.К., то апартамента, находящ се в град Варна, ул. „Радко
Димитриев“ да бъде прехвърлен в собственост на молителката. Било е отправено
директно искане доверителят ми да заплати за тази сделка.
Съдът,
след като разгледа представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че са брат и
сестра, но не съжителстват в едно домакинство. Излагат наличие на спор между
тях, възникнал по повод нежелание на тяхната
майка с наследствени имоти.
По делото са били изискани и представени справки от
органите на МВР за подадени сигнали срещу ответника П.С.К. и взетите спрямо
него мерки към настоящия момент, от които е видно, че подаваните сигнали през
2014г. до момента спрямо К. са от неговата майка Виолетка Димитрова Колчева-
ЕГН ********** шест на брой по описа на Първо РУП- ОД- МВР- Варна, както и от
сестра му Д.С.Г. с ЕГН ********** два на брой, пак по описа на Първо РУП-
Варна. Жалбите са свързани с общите им имоти и това кой ги притежава и
стопанисва. По отношение на П.С.К. са били връчени няколко протокола по реда на
чл. 144 ал.1 и ал.3 от НК.
От
съвкупния анализ на така събраните гласни и писмени доказателства по делото
съдът намира за доказано, че отношенията между страните действително са
влошени, поради имуществени спорове .
Това
обаче не е достатъчно, за да се уважи молбата за защита по реда на ЗЗДН, тъй
като предметните предели на производството обхващат обследване на твърдяния акт
на домашно насилие с посочената
фактическа конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени междуличностни
взаимоотношения между страните.
Преценката на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и в съвкупност с декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, от съда сочи на извод, че липсват предпоставките за издаване
на заповед за защита срещу домашното насилие. Това е така, тъй като липсват
доказателства по отношение на ищцата да е упражнено психическо или друг вид
домашно насилие, или да е направен опит за такова.
Действително установи се по
делото,че след роднинските отношенията между страните са влошените,
но не може да се направи категоричен извод, че молителката е станала жертва на домашно насилие. По
делото е безспорно установено, че спора между тях е имуществен и то породен от
желанието и настояването на П.С.К. да му бъде прехвърлена собствеността върху
притежавания от тяхната майка, както и от молителката недвижим имот. Това, че
ответника е изпращал съобщения по
мобилния телефон на молителката подробно изложени в молбата, съда намира, че не
надхвърлят рамките на допустимото
поведение при наличие на имуществен спор и намеса в решението на общата им
наследодателка да се разпореди с имуществото. По делото не се установи по
отношение на молителката да е извършено и твърдяното в молбата физическо
насилие, ето защо съда счита, че не е установено извършване на акт на домашно насилие от страна на ответника, който
следва да бъде санкциониран от съда.
От друга
страна макар по делото да е представена и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН ,
която съставлява самостоятелно
доказателствено средство, същата сама по себе си не може да обоснове извод за
доказаност на твърденията за извършен акт на домашно насилие.
Нормата
на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се
тълкува буквално, а в контекста на останалите разпоредби от закона и целта на
същия. Подаването на такава декларация от една страна е задължителен елемент от
молбата по чл. 9 ЗЗДН, но следва да се
взема предвид единствено, ако няма други доказателства по делото, тъй като по
съществото си представлява частен документ. По настоящото дело, с оглед
доказателствената съвкупност, както и проведеното от ответника успешно насрещно доказване, районния съд не
следва да приеме за доказани така посочените в декларацията факти.
По така изложените съображения и
поради това, че по делото не беше установено извършване на акт на домашно
насилие от страна на ответника, молбата за защита от домашно насилие се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН Д.С.Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Варненския районен съд държавна такса в размер от 50 лева.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Д.С.Г. ЕГН:********** за защита срещу акт на домашно насилие извършен на 23.04.2011 г. от брат й П.С.К. ЕГН:**********,
чрез прилагане на мерките за задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да
приближава молителката.
ОСЪЖДА Д.С.Г. ЕГН:********** да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: