Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/14.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд - ХХХІІІ състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1514 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ вр. чл. 145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по изпратена по
подсъдност от Административен съд София- град жалба на П.Й.Б. с ЕГН ********** ***
и съдебен адрес *** адв.Б., срещу заповед № ЧР-454/28.02.2019 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация“, с която
на основание чл.103, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител / ЗДСл/ му е
прекратено служебното правоотношение, считано от 07.03.2019 г.
Релевира се материална
незаконосъобразност , тъй като разпоредбата на
чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл е обявена за противоконституционна с решение
№3/07.03.2019 г. на Конституционния съд на РБ по к.дело №16/2018 г. Твърди се
неспазена форма на адм. акт, понеже в
мотивите му се съдържа единствено изложение на правното основание за
прекратяване на служебното правоотношение.
Отправеното към съда искане е за
прогласяване нищожността на оспорената заповед . В условията на евентуалност се
иска нейната отмяна , както и възстановяване на заеманата длъжност . Претендира
се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
С определение № 1655:24.06.2019
г. съдът прекрати производството по
жалбата в частта на искането за възстановяване
на заеманата длъжност и го изпрати по подведомственост на ответника / л.
36-37 от делото/.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Допълнително твърди ,че не е имало основание да поиска спиране
на административното производство по издаване на оспорената заповед, понеже
през месец януари 2019 г. , когато Конституционният съд е приел и допуснал
разглеждане по същество на искането за противоконституционност на оспорените
разпоредби, той не е бил уволнен и не е знаел за висящото административно
производство. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по делото –
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ София, се
представлява от процесуален представител – гл. юрисконсулт М М, която излага становище
за законосъобразност на издадената заповед. Твърди, че заповедта е издадена от
компетентен орган и в установената от закона форма, съобразно разпоредбата на
чл.108 от ЗДСл. Излагат се доводи, че мотивите на обжалваната заповед се
съдържат в административната преписка и не е налице нарушение на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК. Оспорената заповед не е нищожна, защото към момента на издаването й
а нормата на чл. 103, ал.1 т.4 от ЗДСл е
действаща и не е обявена за противоконституционна. Твърди се, че органът по
назначаването е прекратил служебното правоотношение на П.Б., съобразявайки се с
предписанието на §15, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.,
като новоприетата норма на чл.7, ал.2, т.8 от ЗДСл и допълнената такава на
чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл, в сила от 01.01.2019 г. е обосновала издаването на
процесната заповед. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.151,
ал.2 от Конституцията на Република България, действието на решението на
Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна дадена правна
норма, е занапред. Посочва се че след като Решението на Конституционния съд е
било обнародвано на 19.03.2019 г. и е влязло в законна сила три дни след това –
22.03.2019 г., то процесната заповед е била издадена на годно правно основание.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност
в настоящото съдебно производство е издадена заповед по чл. 103, ал.1 т. 4 от
ЗДСл , с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя П.Й.Б. .
Правилото на чл. 124 от цитирания нормативен акт допуска обжалване пред съд на такъв адм. акт. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална
легитимация - адресат на атакуваната заповед . Предвид съдържанието на
оспореното разпореждане на ответника за прекратяване на служебното правоотношение
е налице неблагоприятно засягане на
правната сфера на П.Б., което обуславя извод за наличие на негов пряк, личен и
непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност на заповедта.
Преобразуващото
субективно право на оспорване е упражнено срочно, тъй като към адм. преписка
няма доказателства за дата на връчване на заповедта .В жалбата си Б. твърди, че
заповедта му е съобщена на 07.03.2019 г. и този факт не се оспорва от ответника
/ л. 5 от делото/. В обжалвана заповед не е посочен нито срок за обжалване , нито пред кой орган
може да се оспорва. В тази връзка предвид разпоредбата на чл.
140, ал.2 от АПК за удължаване на срока
с два месеца , съдът счита за срочно упражненото потестативното право на
оспорване с подаване на жалбата на 25.04.2019 г.
В обобщение жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
Със заповед №1058/28.06.2007 г. на
изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ П.Й.Б. е бил назначен като държавен
служител - „началник отдел“ в ИА „Морска администрация“, дирекция
„Информационно обслужване на корабоплаването, търсене и спасяване“, отдел
„Търсене и спасяване“ Варна, считано от 02.07.2007 г. ./л.44 от делото/.
С писмо изх.№21/04.01.2018 г. ответникът е
поискал от управителя на НОИ актуален
списък, съдържащ три имена и ЕГН на служителите на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, които са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, без да е прекратено служебното им правоотношение с Изпълнителната
агенция /л.45 /.
В изготвен отговор от 23.01.2019 г., се
съдържа поискания списък , в който фигурира и жалбоподателят П.Й.Б. с
отбелязване срещу името „пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО“ /л. 46/.
На 31.01.2019 г. изпълнителният директор
на ИА „Морска администрация“ е отправил едномесечно предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.103, ал.1, т.4 от
ЗДСл. Предизвестието е било получено лично от П.Б. на 06.02.2019 г. /л.23 от а.д. № 5235/19 г. на АССГ/
На 28.02.2019 г. изп. директор на ИА „
Морска администрация“ е издал заповед, с която на основание чл. 103, ал.1 т. 4 от ЗДСЛ е прекратил служебното
правоотношение на П. Й.Б., разпоредил е
изплащане на обезщетение по чл. 61, ал.1
от цитирания закон. В мотивите на
заповедта се съдържа посочване само на правно основание за издаване на
заповедта .
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Според чл. 108 ,
ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба.
Оспорената заповед е издадена от
органа , който е назначил П.Б. на заемана длъжност по прекратено служебно
правоотношение. Изпълнителният директор на ИА „Морска администрация“, съгласно
чл.54, ал.7 от Закон за администрацията и чл.10, ал.1, т.26 от Устройствения
правилник на ИА „Морска администрация“ е органът по назначаването на държавните
служители в агенцията. В контекста на изложеното оспорената заповед изхожда от
компетентен адм. орган.
Неоснователно е оплакването на Б.
за неспазена форма на адм. акт, тъй като особеното правило за реквизити на
акта по чл. 108, ал.1 от ЗДСл изключва
приложимост на общата разпоредба на чл. 59 от АПК. В тази връзка оспорената
заповед съдържа информация за правното основание за прекратяване , дължимите
обезщетения и придобит ранг на държавна служба , поради което съдът приема за спазени изискванията за форма на
заповедта.
Ответникът по правния спор на
28.02.2019 г. е разпоредил прекратяване на служебно правоотношение на основание
чл. 103, ал.1 т. 4 от ЗДСл.
Новелата на цитираната разпоредба в относимата й редакция към датата на издаване на заповедта , а именно след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т.
3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Република България за
2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
гласи, че служебното правоотношение се прекратява поради несъвместимост в
случаите по чл. 7, ал. 2; когато
несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1,
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата
държавни служители по своя преценка; когато
несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8,
служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие.
Съгласно чл. 7, ал.2 т. 8 от посочения нормативен акт не може да бъде
назначавано за държавен служител лице, което е упражнило правото си на пенсия
по чл. 68,
68а, 69 или 69б от Кодекса за
социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1,
чл. 81в, ал. 6
и чл. 84а.
С Решение №3 от 7.03.2019 г. по
к. дело №16/2018 г. , обнародвано на 19.03.2019 г., Конституционният съд на Република България е
обявил за противоконституционни разпоредбите на чл.7, ал.2, т.8, чл.84а, т.1,
2, 3 б“а“ от ЗДБРБ за 2019 г. и разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019
г.
Конституционното дело е
образувано на 17.12.2018 г. по искане на президента на РБ за установяване на
противоконституционност , което искане е допуснато за разглеждане по същество с
определение на КС от 15.01.2019 г. т.е.
към 31.01.2019 г. , когато ответникът е изготвил писменото предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение по изпълнение на процедурата по §15, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г. е имало висящо производство пред Конституционния съд по искане за
обявяване на противоконституционност на чл. 7, ал.2 т. 8 от ЗДСл.
Разпоредбата на чл.54, ал.1 т. 4 от
АПК императивно задължава административният орган да
спре производството по издаване на индивидуален адм. акт , когато Конституционният съд е допуснал
разглеждането по същество на искане, с което се оспорва
конституционосъобразност на приложим закон.
В конкретния случай ответникът не е спазил това нормативно задължение и
е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение преди
Конституционният съд да се произнесе
относно съответствие на чл. 7, ал.2 т.8 от ЗДСл с Конституцията на РБ .
Според административноправната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено , когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на
акта, когато – ако не беше допуснато- би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос / Лазаров К ,
Административно право , Фенея
2009 , стр. 126/.
Констатираното процесуално нарушение съдът преценява за съществено,
понеже ако ответникът беше спрял административното производство до произнасяне
на Конституционния съд по к. дело № 16/2018 г. , то тогава предвид поставената противоконституционност на чл. 7,
ал.2 т. 8 от ЗДСл , би се стигнало до различно разрешение на въпроса ,
респективно не би се издала заповед за прекратяване на служебното
правоотношение на П.Б..
В обобщение оспорената по съдебен ред заповед за прекратяване на
служебно правоотношение подлежи на отмяна като унищожаем административен акт
поради нейната незаконосъобразност.
При този изход на делото на
основание чл. 143 от АПК съдът следа да уважи своевременно направеното искане
на жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски- платена държ. такса от 10 лв. / л. 3 от адм.
дело № 5235/19 г. на АССГ и заплатен в брой адв. хонорар от 500 лв. по договор
за правна защита и съдействие от 16.10.2019 г. /л.51 по делото/.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на П.Й.Б. ***, ЕГН **********, заповед № ЧР-454/28.02.2019 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ гр. София
, с която на основание чл. 103, ал.1, т.4 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателя .
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ със седалище гр. С , ул. ///“ № // да заплати на
П.Й.Б., ЕГН **********, сума в размер на 510 /петстотин и десет / лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски .
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: