Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 350 Година 2018, 22.01 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ………………..……. граждански състав ………………………….
На двадесет и втори януари ...……………..…… Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар ………………………………….………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………….……….………………………………………………
като разгледа докладваното от ………….…. Радостина Калиманова ...………………
търговско дело номер …..… 336 ….…… по описа за ……… 2017 ….. година.
Производството
по настоящото дело е
образувано по повод молбата на „Билдинг сити”ЕООД със седалище град
Бургас и адрес на управление ж.к. „Лазур” бл.113, вх.В, ет.0, ЕИК *********,
представлявано от Георги Стоев Буюклиев чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град Бургас, ул.“Оборище“№82, ет.2 за обявяване на неговата неплатежоспособност, определяне
на 20.07.2017 година за нейна начална дата и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане
представя и ангажира доказателства.
В
молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското
дружество - молител твърди, че има множество задължения към свои кредитори,
които са установени по основание и размер с влезли в сила съдебни актове. Въз
основа на последните са били образувани съответно и изпълнителни дела, по всяко
от които е било предприето принудително изпълнение спрямо неговото имущество. Общо
дължимата от него сума възлиза на 6095119 лева, представляваща изискуеми
задължения, породени от търговски сделки. Отделно от тези задължения, молителят
има и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност в общ размер на сумата от 1779167 лева. Твърди се от него също така, че
към датата на депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство той е спрял плащанията и не разполага с достатъчно активи, за да
изпълни посочените в обстоятелствената и част изискуеми парични задължения,
породени от търговски сделки и публичноправни такива. Всичко това сочи на
наличието на предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на
производство по несъстоятелност.
Молбата
е с правно основание в чл.625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя
доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Едноличното дружество с ограничена отговорност е вписано
с решение от 28.11.2003 година по фирмено дело №2941/2003 година по описа на
Бургаския окръжен съд под №1213, том 46, стр.128, с капитал в размер на 5000
лева, като дружество с ограничена отговорност и съдружници Антоанета Георгиева
Буюклиева и Живко Янков Илчев, което се установява след справка в общодостъпния
електронен търговски регистър, воден от Агенция по вписванията. На 26.10.2016
година за него е вписана промяна в наименованието, като занапред същото ще
осъществява дейност като еднолично дружество с ограничена отговорност, а също
така и по отношение на съдружниците, като всички дялове от неговия капитал са притежание
на едно лице, а именно Георги Стоев Буюклиев. То се представлява от управителя Георги
Стоев Буюклиев, като няма данни той да е заличен като такъв. Молбата е
депозирана от него чрез пълномощник с изрично пълномощно в съответствие с
установеното в чл.625 от Търговския закон правило, поради което съдът счита, че
същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата на
чл.626 ал.2 във връзка с ал.4 от Търговския закон да поиска откриване на
производство по несъстоятелност.
Установява
се от доказателствения материал, че през 2014 година молителят е имал активи в
размер на 10983 хиляди лева, съответно 9222 хиляди лева през следващата 2015
година и 6127 хиляди лева през 2016 година. Към датата на изготвяне на
заключението от вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза
активите /дълготрайни материални активи, дългосрочни финансови активи-други
заеми, материални запаси, вземания, парични средства, разходи за бъдещи
периоди/ възлизат на 5248 хиляди лева. През същите тези периоди от време, а
именно 2014 година, следващите две години и към 18.08.2017 година пасивите
/записан капитал, печалби/загуби от минали години, текуща печалба/загуба и
задължения/ възлизат на същите суми. Анализът на неговия пасив показва
непрекъснато увеличаване на загубата от дейността - от 58 хиляди лева през 2014
година до 1790 хиляди лева през 2017 година. Същевременно, относителното тегло
на задълженията в общия размер на пасивите бележи ръст от 91.64% през 2014
година до 151.11% през 2017 година. Нещо повече, стойността на задълженията превишава
общата стойност на пасива на баланса към дата 18.08.2017 година. Вещото лице в
отговор на поставената му задача е посочило в табличен вид стойностите на
показателите за ликвидност на молителя съобразно обявените счетоводни отчети,
като във връзка с тях е пояснило, че няма нормативно определени стойности за
показателите за ликвидност, но за да може едно действащо предприятие да
погасява краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи е
необходимо коефициентът на обща ликвидност да има стойност по-голяма от
единица. В конкретния случай и съобразно последния съставен баланс на молителя
този коефициент е под единица /0.62/, което показва, че дружеството не може да
погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Експертът е
описал в табличен вид задълженията на молителя, произтичащи от търговски сделки
и към държавата за периода 2014-2016 година и към 18.08.2017 година. В резултат
на извършените от него проверки е установил, че към последната дата техния общ
размер е 7930 хиляди лева, от които 6961 хиляди лева са от търговски сделки и
969 хиляди лева са задължения за данъци и осигурителни задължения. За тях
молителят няма подписани споразумения за разсрочването им, поради което същите
са счетени от него за изискуеми. Анализът на данните за задълженията на
молителя сочи, че той е с висока степен на задлъжнялост през разглеждания
период, тъй като целият размер на задълженията му, произтичащи от търговски
сделки и публичноправни такива са с настъпил падеж. В последния му годишен
финансов отчет за 2016 година са описани дълготрайни и краткотрайни активи на
обща стойност 5449 хиляди лева. Съобразно неговите финансови отчети
задълженията към финансови предприятия /за главници по банкови кредити/ са на
обща стойност 3733 хиляди лева и обхващат задължения, всички с настъпил падеж
по кредитори, подробно и изчерпателно изброени от него в депозираното по делото
и прието заключение. Целият размер на задълженията към доставчици е с настъпил
падеж, както и задълженията за възнаграждения на персонала. Остатъкът от
задълженията за лихви и неустойки по изпълнителни дела към 18.08.2017 година е
на стойност 1174 хиляди лева, които са ликвидни и изискуеми. Тази стойност е
посочена в перо „Други задължения“, където са отнесени и дължимите към НАП лихви
и глоби на стойност 808 хиляди лева, чийто падеж на плащане също е настъпил.
Срещу дружеството-молител има издадени изпълнителни листи в полза на множество
кредитори и по-точно 9 на обща стойност 4377572.59 лева.
Вещото
лице в изпълнение на поставената му задача е представило в табличен вид
неиздължените от молителя плащания по търговски задължения с настъпил падеж по
кредитори, размер на задължението, дата на възникване на задължението, дата на
последно плащане и размер на същото. От данните в така изготвената от него
таблица става ясно, че плащанията към
всички кредитори са преустановени, с изключение на задълженията към
„Електроразпределение Юг“ - към него последното плащане е извършено на дата
14.08.2017 година. Общият размер на спрелите плащания по търговски задължения е
1156295.91 лева. Най-ранното спиране на плащане по търговски задължения е от
05.01.2012 година, а най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено търговско
задължение е от дата 28.03.2012 година на стойност 4102.40 лева. В счетоводството
на дружеството-молител са отразени непогасени публични задължения към
18.08.2017 година в размер на 969093.77 лева, за които са начислени от НАП
лихви в размер на 808130.73 лева. Основанието за възникване на публичните
задължения са декларирани данни от самото дружество в изпълнение на
изискванията на данъчните закони. Отразените в счетоводството данни
съответстват на информацията от електронния регистър на НАП за публичните
задължения на молителя. Най-ранните дати на падеж на неплатени публични задължения
са за задълженията за данък печалба с падеж 31.03.2011 година. Плащането на
задължения за осигуровки и ДДС са преустановени от 14.05.2014 година.
Според
финансовите отчети на дружеството към 18.08.2017 година общият размер на
паричните му задължения е 7930 хиляди лева, като всички те са с настъпил падеж.
Пак според тях, същото разполага към тази дата с краткотрайни активи под
формата на вземания, материални запаси и парични средства на обща стойност 4891
хиляди лева. Най-голям е относителния дял на материалните запаси, в това число
стоки на стойност 4354 хиляди лева или 90% от краткотрайните активи, чийто
материално-веществен характер е апартаменти в комплекс „Фамагуста“. Вземанията
от клиенти към 18.08.2017 година са на обща стойност 139 хиляди лева, като
всички са изискуеми. Някои от тях датират от началото на 2012 година.
Обстоятелството, че датата на възникването им е 2012 година и следващите
години, както и това, че дружеството е провело многократни опити да ги събере,
но безуспешно, са мотивирали вещото лице да заключи, че те могат да се
квалифицират като трудносъбираеми. В перо „Други вземания“ на стойност 54
хиляди лева на експерта не са били представени договори, а същевременно се
касае за заем, лихви по същия и финансов актив/гаранция в банкова институция,
поради което той не е могъл да формира мнение за техния падеж и степен на
събираемост. Незавършеното строителство на стойност 148 хиляди лева
представлява строителни обекти в различна степен на завършеност. Към 18.08.2017
година готовата продукция е на стойност 193 хиляди лева под формата на
апартаменти в комплекс „Фамагуста“. Общият размер на краткотрайните активи на
дружеството към 18.08.2017 година не е достатъчен да покрие задълженията му,
като превишението на вторите спрямо първите е с 3039 хиляди лева. Финансовият
резултат от дейността на молителя през 2015 година, 2016 година и до 18 август
2017 година не е достатъчен за погасяване на задълженията с настъпил падеж,
като към последната дата то възлиза на 9720 хиляди. Тъй като дължимите лихви за
публичните задължения са били отразени счетоводно едва през 2017 година,
финансовият резултат за този период е отрицателна величина. Ако те са били
отразявани текущо в съответните периоди на дължимост, финансовият резултат от
дейността на дружеството през целия разглеждан период би бил отрицателен.
Вещото
лице е изчислило и коефициентите на ефективност, като във връзка със същите е
посочило, че спрямо приетото за тях тези на молителя показват несъответствие с
референтните стойности. В табличен вид са показани и показателите за
рентабилност на дружеството, съобразно оповестените му счетоводни отчети, които
през целия разглеждан период от 2015 година и до 18.08.2017 година показват
стойности под единица, следователно не съответстват на препоръчителните
стойности. Изчислени са от него и коефициентът на финансова автономност и този
на задлъжнялост към 18.08.2017 година. Двата са с отрицателен знак поради
отрицателната стойност на собствения капитал. С такава отрицателна стойност
/-2682 хиляди лева/ фигурира показателят „Собствен капитал“ и във финансовия
отчет на молителя, което означава, че пасивите превишават активите му и то на
практика се е декапитализирало. При това, състоянието на декапитализация е
трайно, ако се има предвид, че дължимите лихви и неустойки по публични
задължения на стойност 808 хиляди лева не са били отразени счетоводно през
предходните години. Ако това беше направено, показателят „Собствен капитал“
щеше да бъде с отрицателна стойност през целия изследван период. За периода 2014
година и до настоящия момент дружеството е намалило значително обема на своята
дейност, приходите от която през 2014 година са били 2343 хиляди лева, а през
2016 година - 319 хиляди лева. Според Закона за счетоводството, действащо
предприятие е такова, което няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира
или значително да намали обема на своята дейност. В случая дружеството-молител
за 2016 година е извършило дейност, от която е реализирало приходи в размер на
едва 14% от реализираните през 2014 година, поради което и може да се направи
заключение, че то е намалило значително обема на своята дейност, т.е. то не
отговаря на критериите за действащо предприятие.
От справка в общодостъпния електронен търговски регистър,
воден от Агенция по вписванията се установява, че дружеството е обявявало
годишните си счетоводни отчети за периода от 2009 година и до 2016 година,
включително. Последният обявен, а именно този от 2016 година, е бил предмет на
изследване от от вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза,
заедно с предоставения такъв към датата на депозиране на молбата, по повод на
която е образувано делото.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от приложимия Търговски
закон в редакцията на същата към правнорелевантния момент, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, т.е. при наличието на трите предвидени в цитираната правна норма
предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В
конкретния случай молителят сочи, че има парични задължения към повече от един
кредитор, произтичащи от търговски сделки, съответно публичноправни такива към
държавата, които поради липса на парични средства и други активи не е в
състояние да изпълни. Така наведените твърдения съдът намира за доказани от
представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото
производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има
задължения към множество кредитори, които са с настъпил падеж и не са платени
от него в размер общо на 7930 хиляди лева, която сума е формирана като сбор от търговските
и публичните му задължения с настъпил падеж.
Съдът намира, освен това, че по делото се установява и
спиране на плащанията, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията
на чл.608 ал.2 от Търговския закон, която не е оборена в настоящото
производство. Спирането на плащанията
предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е
една оборима презумция, установена в полза на кредитора - последният трябва да
докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се
презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по
посочените по-горе три категории задължения и тя не може да се идентифицира с
липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите
му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг.
Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на
плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност.
Освен това, спирането на плащанията следва да се
разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг
кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло
плащанията си към повече от един от своите кредитори. Установява се, освен това,
че същото е намалило значително
обема на своята дейност - през 2016 година то е извършило дейност, от която е
реализирало приходи в размер едва на 14% от реализираните през 2014 година, от
което се налага извода, че то не отговаря на критериите за действащо
предприятие. Това от своя страна означава, че то не е в състояние да обслужва
задълженията си с настъпил падеж в съответните периоди поради това, че не е в
състояние да генерира доходи, с които да изплаща същите, а и освен това не
разполага с кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за изплащане
на задълженията му с настъпил падеж. То е декапитализирано, което състояние е
трайно, като се има предвид, че дължимите лихви и неустойки по публични
задължения на стойност 808 хиляди лева не са били отразени счетоводно през
предходните /преди 2017 година/ години. Ако това е било сторено, показателят
„Собствен капитал“ е щял да бъде с отрицателна стойност през целия изследван от
вещото лице период, а именно още от 2014 година.
В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се
дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и
липса на възможност за плащане, в смисъла включително на липса на парични
средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на длъжника, върху
който лежи тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в
съответствие с посочено по-горе, следва да намери приложение презумпцията на
чл.608 ал.2 от Търговския закон именно по горните доводи. Необходимо е да се
изтъкне и посочи и това, че спирането на плащанията е настъпило в момент много значително
отдалечен от този на депозиране на молбата, по повод на която е образувано
настоящото производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме,
че неплащането на задълженията е съпроводено с трайни икономически затруднения
на едноличното дружество с ограничена отговорност.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е
просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за
определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на
неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице
общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на
неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно
държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се
покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В
конкретния случай при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по
делото доказателства, както и обстоятелства от значение в тази насока съдът
намира, че посоченото по-горе състояние при молителя е настъпило още към
31.12.2013 година. В тази връзка следва да се отбележи, че още към 31.03.2011
година молителят е имал неплатено публично задължение и по-точно за данък
печалба в размер на сумата от 32296.97 лева. През следващата 2012 година същият
е започнал да кумулира неизпълнени задължения и по търговски сделки, които не
биха могли да бъдат определени като незначителни - при дълг към „Зора“ЕООД от
73476 лева, последното извършено плащане към дружеството е от 27.04.2012 година
в размер на сумата от 9828 лева; при дълг към „Ем ей джи холидей“ от 12757.92
лева е извършено в началото на месец януари 2013 година /независимо от
посочването в таблицата от вещото лице 2012 година - лист №10 от заключението,
съдът приема, че се касае за техническа грешка при съобразяване на записаната
дата на възникване на задължението/, задълженията към „Хендел“ООД, „Трахит
инвест“ЕООД, „Пам“ЕООД, „Поморие груп“ЕООД, „Узо“ООД и други също са възникнали
през разглеждания период, а именно 2012 година, като погасяванията по тях също
са частични и в доста малки размери спрямо този на съответния дълг. През
следващата 2013 година дружеството е натрупало нови задължения по търговски
сделки, като част от тях е погасило, някои от които с пренебрежимо малки по
размер суми - задължението към „Алумил Варна“ООД възлиза на сумата от 144078.30
лева, възникнало е през 2013 година, като последното по размер плащане възлиза
на сумата от 241.18 лева; същото следва да се отнесе и за „Мебелни къщи
Ралица“АД, „Кеди“ЕООД и други, което се установява от анализираните данни от
експерта, представени от него в табличен вид в заключението в отговор на въпрос
под №6, страница 9-10 от него. Същевременно, при съпоставка на данните от двата
оповестени в търговския регистър финансови отчети на молителя, а именно 2013
година и 2014 година, последният предмет на изследване от страна на експерта, е
видно не малкото намаляване на размера на актива, наличието на загуба от -58
хиляди лева при положителна величина от 16 хиляди лева за предходната година,
увеличение на размера на задълженията към персонала, данъчните и осигурителните
над една година. Наред с всичко така казано от изключително значение в
разглежданата насока е обстоятелството, че през целия изследван от вещото лице
период, а именно от началото на 2014 година дружеството е с висока степен на
задлъжнялост, тъй като целият размер на задълженията му, произтичащи от
търговски сделки и публичните задължения, свързани с търговската му дейност, са
с настъпил падеж. Също от съществено значение е и това, че дължимите лихви за
публични задължения са били отразени счетоводно едва през 2017 година, не и
през предходните години, когато е следвало да бъде сторено това. Ако дължимите
лихви за невнесени осигуровки и данъци са били отразявани текущо в съответните
периоди на дължимост, финансовият резултат от дейността на молителя през целия
разглеждан период, т.е. и през 2014 година е щял да бъде отрицателен. През 2014
година молителят е имал търговски и публични задължения с настъпил падеж в
размер общо на 10064 хиляди лева при общ размер на краткотрайните активи от
8598 хиляди лева, от които вземания от клиенти в размер на 108 хиляди лева, за
които вземания вещото лице е посочило, че предвид датата на тяхното възникване
и проведените многократни опити от негова страна за събирането им следва да
бъдат класифицирани като трудносъбираеми. От съществено значение и това, че
относителното тегло на задълженията му в общия размер на пасивите е 91.64% през 2014 година и бележи ръст до
151.11% през 2017 година. Всичко така изложено мотивира съда да приеме датата
31.12.2013 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към
който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. Съдът
намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на
извършени плащания, респективно такива в
много ниски размери по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна
представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и
основание да се изтегли неплатежоспособността към един доста по-ранен момент. От
всичко казано по-горе следва да се приеме, че през целия разглеждан период при молителя
се наблюдава превишение на задълженията над активите. Констатираното значително
намаление обема на извършваната от него дейност, налагаща извода, че той не
отговаря на критериите за действащо предприятие, сочи, че молителят е в
невъзможност да погасява текущите си задължения и е напълно зависим от своите
кредитори.
По горните
доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент.
С оглед на така
изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския закон
следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние
на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото по-горе следва
единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други
думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по
основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност парично задължение по търговска сделка, а също така и
публичноправни задължения. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя.
При съобразяване
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови
решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността,
да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да
допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни
мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника
в несъстоятелност и да спре производството.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото
определение по чл.629б от Търговския закон, налице е в случая почти пълна липса на парични средства, поради което и не
биха могли да бъдат покрити разноските по производството по несъстоятелност. Освен
това, за извършване на всички последващи действия по издирване на евентуалното
имущество на молителя, възнаграждението на синдика и всички останали разходи
също се изискват налични парични средства, които да ги покрият. В тази връзка
съдът с посоченото определение под №1023 от 18.10.2017 година е указал на
известните кредитори на молителя в едномесечен срок да представят банков
документ за внасяне на сумата от 8000 лева по сметка на Бургаския окръжен съд,
определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със същото
определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на
такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради
което и именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл.632 ал.1 от
Търговския закон дружеството - молител следва да бъде обявено за неплатежоспособно,
като освен това, то следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и
производството по делото да бъде спряно. Същото следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250 лева
държавна такса, тъй като към момента на депозиране на молбата същото не е
дължало такава, съобразно чл.620 ал.1 от Търговския закон.
В съответствие с
чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде
изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от
горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон,
Бургаският окръжен
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Билдинг сити”ЕООД със седалище град Бургас и адрес на
управление ж.к. „Лазур” бл.113, вх.В, ет.0, ЕИК *********, представлявано от
Георги Стоев Буюклиев.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2013 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Билдинг
сити” ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Лазур” бл.113,
вх.В, ет.0, ЕИК *********, представлявано от Георги Стоев Буюклиев.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Билдинг сити”ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к.
„Лазур” бл.113, вх.В, ет.0, ЕИК *********, представлявано от Георги Стоев
Буюклиев.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Билдинг
сити”ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Лазур” бл.113,
вх.В, ет.0, ЕИК *********, представлявано от Георги Стоев Буюклиев.
ОБЯВЯВА „Билдинг сити”ЕООД със седалище град Бургас и
адрес на управление ж.к. „Лазур” бл.113, вх.В, ет.0, ЕИК *********,
представлявано от Георги Стоев Буюклиев в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело №336/2017
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Билдинг сити”ЕООД със седалище град Бургас и адрес
на управление ж.к. „Лазур” бл.113, вх.В, ет.0, ЕИК *********, представлявано от
Георги Стоев Буюклиев да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от
250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати
препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по
регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: