РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Т. Вутева,
като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 652 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Н.С.С. срещу решение № 112/09.07.2019 г., постановено по гр. д. №
649/2018 г. по описа на РС – гр. Своге, с което е предоставено упражняването на
родителските права на майката И.А.И., при която е постановено да живее детето,
по отношение на малолетната А.Н.С., определен е режим на лични отношения на
бащата с малолетното дете, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на
малолетното дете в размер на 150 лв., считано от предявяване на иска, до
настъпване на основание за нейното прекратяване или изменение.
Решението е обжалвано с
доводи за неправилност и необоснованост, тъй като районният съд погрешно е
установил, че условията за отглеждане и възпитание на детето са еднакви и при
двамата родители. Поддържа се, че бащата притежавал по-голям родителски
капацитет и се ползвал с безусловната подкрепа на своя баща в желанието да
отглежда и възпитава дъщеря си А., която била силно привързана към своя дядо по
бащина линия. При така релевираните
доводи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, а упражняването на
родителските права върху детето да бъде предоставено на въззивника, при когото
да бъде постановено да живее детето, да се определи режим на лични отношения на
майката с малолетното дете и майката да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете в размер на 150 лева.
Въззиваемата страна в
отговора на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност,
като поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като то е
постановено след изясняване на всички правнорелевантни факти, свързани правния
спор, предмет на делото.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.
От удостоверение за
раждане № **********/29.08.2013 г. на СО, район „С.“, се установява, че А.Н.С.
е родена на *** г. от майка И.А.И. и баща Н.С.С..
Видно от удостоверение
изх. № 18-497/18.10.2018 г., издадено от „Щ.п.“ ЕООД, за периода от м.10.2017
г. до м. 09.2018 г. майката И.А.И. е получила общо брутно трудово
възнаграждение в размер на 6 342.30 лева.
От изготвения в хода на
производството пред районния съд социален доклад се установява, че по устна
уговорка между родителите детето редува пребиваването си в домовете им, където
в отглеждането му помощ оказват бабата и дядото по майчина линия и дядото по
бащина линия. И в двете жилища са налице добри битови и хигиенни условия.
Момиченцето е привързано към всички свои роднини. При проведеното социално
проучване социалният работник установил контакт с детето в период, през който
то се намирало в дома на бащата, но той отсъствал, тъй като работел в Германия.
От социалния доклад, изготвен по разпореждане на въззивния съд, се установява
още, че детето общува с баща си всеки ден по телефон и чрез социалните мрежи,
като всяка седмица от петък до неделя пребивава при своя дядо по бащина линия,
към когото е силно привързано. Домът на майката, където живее детето, се състои
от две спални, хол, кухня, баня и тоалетна.
От заключението на
съдебно-психологичната експертиза на вещото лице С.Д., изслушано в
производството пред районния съд, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвено, се установява, че и двамата родители са
привързани към детето и са съпричастни към неговото развитие и възпитание.
Вещото лице сочи, че семейната среда на майката би благоприятствала психичното,
емоционално и личностно развитие на детето.
От показанията на
свидетелите И. и Д., разпитани в производството пред районния съд, се
установява, че и двамата родители са привързани към малолетното дете и полагат
грижи за отглеждането и възпитанието му с помощта на своите родители. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите в оценъчните части от изявленията им.
Във връзка с възраженията
в отговора на исковата молба и твърдението, че ищцата употребява наркотици,
ответникът-въззивен жалбоподател е ангажирал гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Д.. Единствено въз основа на показанията на този
свидетел, че е виждал ищцата да употребява наркотици, съдът не приема за
установено твърдението на ответника в този смисъл, доколкото липсват
доказателства за вида, естеството и състава на веществата, които свидетелят Д.
твърди да е възприел, че употребява въззиваемата.
Видно от договор за
дарение, оформен с нотариален акт № 158/2019 г., И.А. А. е придобила голата
собственост (при запазено право на ползване от дарителя Л. Ц.) върху ¾ ид. ч. от масивна
двуетажна жилищна сграда със ЗП от 70 кв. м., ведно с гараж и работилница,
построени на 25 кв. м., заедно с правото на строеж върху имота, в който са
построени сградите, представляващ УПИ VIII – 266, кв. 10, по плана на с. Р., община С..
От служебни бележки № №
72/30.04.2019 г., 84/02.07.2019 г., издадени от Детска градина, с. Реброво, се
установява, че детето А.С. посещава подготвителна група, като през м. април и
м. юни 2019 г. не е посещавала занятия общо 25 дни.
При проведеното по реда
на чл. 59, ал. 6 СК изслушване пред въззивния съд майката твърди, че понастощем
детето живее при нея и родителите й от понеделник до петък, като в петък
следобед детето отива в дома на своя дядо по бащина линия, към когото е силно
привързано. Майката работи като сладкар в гр. С. и получава нетно трудово
възнаграждение от около 900 лева месечно.
По делото липсва спор
относно факта, че понастоящем въззивникът се намира в Г., където работи, като
реализира доходи в размер на около 1 000 лева месечно.
Останалите доказателства
като неотносими към спора съдът не обсъжда.
При обсъждането на
всички приети за установени от първата и въззивната съдебни инстанции
правнорелевантни факти съдът приема, че и двамата родители притежават
необходимия родителски капацитет да упражняват родителски права по отношение на
малолетното дете. Въз основа на възрастта на детето,
неговия пол, необходимостта му от женски модел на подражание, дългия период от
време, през който се отглежда постоянно от майката, без преспиване при бащата,
добрите грижи, които се полагат в семейството на майката, където А. пребивава
през по-голямата част от седмицата, справянето на майката с кризата при
раздялата, балансирането на майката и съхраняването на връзката баща-дете,
роднини-дете, без дистанции или негативи у детето, съдът приема,
че в интерес на малолетното дете е родителските права да бъдат присъдени на
майката, при която да живее то.
Настоящата съдебна
инстанция приема, че именно определеният
от районния съд режим на лични контакти на бащата със своето малолетно дете е
подходящ и във висша степен съответен на интересите на детето, като по този
начин ще се запази и задълбочи емоционалната и духовна близост между детето и
неговите родители. От друга страна, при неговото възрастово съзряване не би
изпитвало конфликт на лоялност и ще чувства моралната и материалната подкрепа
на своите родители. С този режим на лични отношения се предоставя възможност за
активното участие и на бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и
изграждането на ценности на детето и емоционални връзки с близките му.
Настоящата съдебна
инстанция счита, че минималният доход на детето, който да позволи задоволяване
на потребностите му, е в размер на сумата от 250 лева. За да достигне до този
правен извод, съдът съобразява обстоятелството, че средният месечен разход на
едно дете на възраст до 7 години, което се отглежда при роднини, близки или в
приемно семейство, е в размер на 225.00 лв., съгласно критериите, уредени в чл.
49, ал. 2, т. 1 ППЗЗкД.
С оглед на факта, че
майката е поела непосредствените грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, при определена месечно издръжка на детето в размер на 250 лв.,
съобразена с неговите нужди, тя трябва
да поеме 100 лв. от необходимата издръжка. Останалата част от дължимата месечна
издръжка в размер на 150 лева трябва да бъде поета от бащата.
По изложените
съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 225. 00 (двеста двадесет и пет) лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 112/09.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 649/2018 г. по описа на РС – гр. Своге.
ОСЪЖДА
Н.С.С., ЕГН: **********,***, да заплати на И.А.И.,
ЕГН: **********,*** 00, сумата от 225. 00 (двеста двадесет и пет) лева – разноски по
делото пред въззивния съд.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.