РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№699/20.4.2022г.
гр.
Пловдив, 20.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя, адм. дело
№ 224 по описа за 2022 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят С.М.А., с ЕГН **********,
лишен от свобода в Затвора – гр.Пловдив, чрез адв.Г.М.,
със съдебен адрес:***3 оспорва Заповед № Л-153 от 17.01.2022г., издадена от
Заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за
доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на акта. Твърди
се за влошени отношения с лишени от свобода, настанени в затвора в
гр.Пазарджик, липса на роднини и близки в мястото на адресната му регистрация,
както и че същите са в гр.Пловдив и гр.Асеновград. Поддържа се в с.з., че жалбоподателят
не е уведомен за започване на административното производство, съгласно чл.26 от АПК. Представят се писмени доказателства – удостоверения за постоянен и настоящ
адрес издадени на 22.01.2022г.
Ответникът, Заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч. представя отговор и писмени доказателства по делото. В с.з. оспорва
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената
административна преписка, намери за установено следното:
По допустимостта:
Процесната заповед е издадена на
17.01.2022г. Жалбата е от адресата на оспорвания акт и е подадена чрез
администрацията на затвора на 18.01.2022г. Следователно е в срок и от адресат
на акта.
Ето защо жалбата е допустима.
По същество:
С.М.А.
е лишен от свобода, като търпи наказание в затвора в гр.Пловдив в размер на 6
години и 08 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2206/2020г. по описа
на ОС Пловдив, при първоначално определен строг режим, закрит тип.
С
оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, на основание
чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и на основание точка 4.7 от Заповед № Л-919 от
08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за
доизтърпяване на наложеното наказание.
По
делото е приложена Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г., както и Заповед № Л 94/2
от 11.01.2021г., с която старши комисар Ц.Т.Ц. - заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е определен да премества лишени от
свобода от един затвор в друг, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави
отказ от преместването.
Приложено е копие от лична карта на
лишения от свобода М., от която е видно, че същият е с постоянен адрес:***
Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията".
Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС,
Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" може със
заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или
на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо
образование.
В тази връзка оспорваната заповед е
издадена от компетентен административен орган – Заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оправомощен със Заповед № Л 94/2
от 11.01.2021г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
и съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона писмена
форма по чл. 59 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.
Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г.
главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е
определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни
домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената
заповед - „4. Осъдените лишени от
свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както
следва: т. 4.7 Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик,
Пловдив, без Пловдив – град и Кърджали“.
В процесния случай, относно
преместването на жалбоподателя, административният орган, при издаването на
заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на
лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния
адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за разпределението на лицата в местата за лишаване
от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности.
Със същата са приети правила, на база установените от закона норми и
административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях,
вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода, към датата на
издаване на оспорваната заповед, на територията на област Пазарджик, а не на Пловдив
– град.
Тоест, към момента на постановяване на
оспорвания акт е спазен материалния закон, респ. изискването на разпоредбата на
чл. 58 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът
преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на
издаването му. Налице са и изключения, а именно изключението за преценка
наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а
именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК. Касае
се за такива нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени факти и променят съществувалото към момента на
издаване на оспорената заповед. В случая е налице именно такъв нов факт.
Видно от представените по делото удостоверения
за постоянен и настоящ адрес, към 27.01.2022г. (л. 35 и 40), жалбоподателят вече
е адресно регистриран на територията на гр.Пловдив. Следователно, с оглед на чл.
58, т. 2 от ЗИНЗС и според т.4.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" същият подлежи на
разпределение в затвора в гр.Пловдив и преместването му в затвора в
гр.Пазарджик се явява несъответно на установените правила. Налице е нов факт,на
основание на който оспорваната заповед подлежи на отмяна.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-153 от 17.01.2022г., на Заместник
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
наредено С.М.А. да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Решението, съгласно чл. 62, ал. 3, изр.
2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: