№ 477
гр. Ямбол, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330102827 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Т. И. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Я.
****, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Б. С. Б. с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., обл.Я. ****.
С молбата молителката сочи, че ответника е неин съпруг и по същество твърди, че
същият упражнява спрямо нея психическо и емоционално насилие, като и отправя обиди и
закани включително срещу телесния и интегритет, като последния случай бил от 24.09.2025
год. около 19.00 часа, когато ответника започнал да я псува, обвинил я че е мързелива,
некадърна, нарекъл я „*******“, заплашил я че ще и натроши главата и тръгнал срещу нея с
вдигнат юмрук. Молителката избягала и започнала да крещи, а в последствие звъннала на
тел.112 от където поискала помощ.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по
пълномощия адв. Х. К. от ЯАК, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
искането.
Ответникът по молбата се явява лично и по същество оспорва изложеното в молбата
на молителката като след приключване на съдебното дирене заявява, че иска да ползва
създадена от него база, която той и жена му са прехвърлили на сина техния син.
От фактическа страна:
По делото са събрани писмени доказателства: Декларация от чл.9, ал.3 от ЗЗДН;
справки за родствени връзки, справки за съдимост на страните по делото, писмо, ведно с
1
компакт диск към него от МВР, Дирекция „Национална система 112“ „Районен център 112“
Бургас, медицинска справка за страните по делото, издадена от МБАЛ „*******“ - гр. Я.;
зав. препис от Пр. Преписка № *****2025 г. по описа на ЯРП, Преписка № *******2025 г.
по описа на РУ Т..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата М. А. И. /майка на молителката/ и С. Б.ов Б. /син на молителя/.
Видно от показанията на св.М. И., зет и бил агресивен като знаела, че на 24.09.2025
год. той я нападнал, и тя излязла навън да търси помощ. Дошъл синът и. Това не било
първия случай да вика сина си да я прибира. Ответникът употребявал алкохол, след което
ставал много груб. Сега дъщеря и живеела при нея.
Видно от показанията на св.С. Б., на 24.09.20225 год. майка му се обадила около осем
часа вечерта и казала, че баща му отново е почнал скандали, посегнали и, а тя слязла долу в
пристройката, при баба му. Обадила се на тел.112. Свидетелят се прибрал в селото след
около 30 минути и изчакали полицията. Свидетелят закарал майка си при своята баба в Я..
Баща му бил употребил алкохол, всекидневно употребявал алкохол. Под влиянието на
алкохола бил агресивен и нападателен, обиждал, псувал. Може би от 3-4 години постоянно
обиждал майка му, през две седмици, през месец, през пет дни свидетелят я прибирал от
село за скандали. От майка си свидетелят знаел, че са посещавали психолог и психиатър.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.1 ЗЗДН, разгледана по
същество искането на молителката се явява основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в
обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.1 – тъй като ответника е съпруг на
молителката.
Събраните писмени и гласни доказателства разгледани в тяхната съвкупност
обосновават извод за основателност на подадената молба.
Молителката представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с
предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, и която съдът кредитира
2
доколкото макар и косвено, коредпондира с показанията на свидетелите М. А. И. и С. Б.ов
Б., макар и да не са преки очевидци, както и с материалите съдържащи се в Пр. Преписка №
*****2025 г. по описа на ЯРП, Преписка № *******2025 г. по описа на РУ Т..
Установените по делото фактически данни обосновават извод, че извършеното от
ответника Б. С. Б. следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на
закона, поради което и са налице условията за постановяване на мерките, предвидени за
защита от домашно насилие предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на
пострадалото лице – молителката Т. И. Б..
По отношение на извършителя на домашно насилие Б. С. Б., следва да бъдат
наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет месеца и по
т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4,
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. В материалите по пр.пр. №
*****2025 год. по описа на РП Я. се съдържа попълнен въпросник при случаи на домашно
насилие, както и попълнен въпросник за оценка на риска, при което и при зададени степени
на риск: „Променлив риск“, „Повишен риск“, „Висок риск“ и „Екстремно висок риск“, в
конкретния случай е бил констатиран „променлив риск“.
Съдът също извърши оценка на риска като при задени степен на риска по методика
определена в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в
конкретния случай съдът установи „среден риск“, т.е. на лице са индикации за наличие на
вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице, както и че пострадалото лице има
активни и относително сигурни ресурси за справяне с насилието.
Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника
насилие, начина и времето на извършване – в тъмната част на денонощието, мястото на
извършване – в семейното жилище и вероятността от бъдещо посегателство, с оглед
агресивния профил на извършителя след употреба на алкохол установяващ се при
извършената оценка на риска и събраните гласни доказателства, и наред с това липсата на
данни за това на ответника да са били налагани в миналото мерки по ЗЗДН, както и чистото
му съдебно минало, липсата на конкретни данни по делото за извършени от него
противообществени прояви или други действия извън тези предмет на разглеждане в
настоящото производство, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са
достатъчни да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото лице.
В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не
3
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и
ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на
действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита №
54/25.09.2025 год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е дванадесет
месеца считано от 25.09.2025 год.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Я.
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Я.,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Т. И. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Я. **** и на
основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за извършен спрямо нея на
24.09.2025 год. в с.Б., общ.Т., обл.Я., акт на домашно насилие срещу Б. С. Б. с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., обл.Я. ****, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Б. С. Б. с ЕГН **********, с адрес:
с.Б., обл.Я. **** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
спрямо Т. И. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Я. ****.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Б. С. Б. с ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА Т. И. Б. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ – в
гр.Я. **** и в гр.Я., *********, МЕСТОРАБОТА – ******* в с.Б., местността „******“,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
25.09.2025 год.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, на Б. С. Б. с ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Т. И. Б. с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
4
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
считано от 25.09.2025 год.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН Б. С. Б. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Б. С. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, Б. С. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Б. с ЕГН ********** сумата от
300 лева – разноски по делото.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.
КОПИЕ от Решението и Заповедта да се изпратят на РУ Я. и РУ Т..
Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 22.10.2025
год. пред Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5