№ 93
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900466 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Х., немска
гражданка, родена на ****г., в ****, с номер на лична карта ****, изд. на
****г. от Генерално консулство Солун, валидна до **г. с адрес в *****, чрез
пълномощник адв. М. С., САК, личен номер ****, с която срещу „СИСТЕМ
БАУ АГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Странджа 18 ет.1 ап. 3, представлявано от управителя и ЕСК С. К.
Д. (към датата на подаване на исковата молба „СИСТЕМ БАУ АГ“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Каменар, обл. Варна), в
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните
осъдителни искове за заплащане на :
Сумата от 22 040.40 евро, дължима поради отпадане на основанието, на
което същата е заплатена, по силата на развален Договор за покупко-продажба
на движима вещ – „малка къща на колела“ от 28/29.08.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г. до
окончателното плащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. III, вр.
чл. 88 от ЗЗД, и
Сумата от 5 000 евро, дължима като платена при начална липса на
основание и представляваща надплатена сума по авансово плащане по
Договор за покупко-продажба на движима вещ – „малка къща на колела“ от
28/29.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.08.2024г. до окончателното плащане на задължението, на осн. чл.
55, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
Настоява се и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът редовно уведомен, не
депозира писмен отговор на исковата молба.
1
Исковите претенции са предявени при твърдения за наличие на сключен
между страните Договор за покупко-продажба на движима вещ – „малка къща
на колела“ от 28/29.08.2023г., като изработката и доставката не са изпълнени в
уговорения срок, съотв. двустранният договор е развален от купувача поради
виновно неизпълнение на насрещната страна с искане за връщане на даденото
по разваления договор, както и на надплатената сума в рамките на извършено
авансово плащане. Исковете са допустими.
Първо по делото заседание е проведено на 27.02.2025 год., като редовно
призован ответникът не се явява и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение още с исковата молба.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество е сключен
Договор за покупко-продажба на движима вещ - „малка къща на колела" с
технически данни, подробно описани в договора, съгласно който срещу
получаване на продажната цена от 44 080.40 евро то се е задължило да
изработи и достави поръчката до адреса й в Гърция.
С Потвърждение на поръчка от 03.10.2023 г. ответникът се е ангажирал
да достави малката къща между 25.11. - 15.12.2023 г.
Като авансово предплащане ищцата е следвало да заплати половината
от стойността на мобилната къща в размер на 22 040.40 евро, като в
изпълнение на задълженията тя е извършила на 04.09.2023 г. превод в размер
на 12 040.40 евро от собствената си банкова сметка, открита при немската
банка „Шпарда Банк Вест еГ", а разликата от 10 000 евро е превела чрез
платежна операция посредством Уестърн Юнион на две транзакции от по 5
000 евро, преведени съответно на 30.08.2023 г. с контролен код за паричен
превод (MTCN) ********** и 31.08.2023 г. с контролен код за паричен превод
(MTCN) **********.
Твърди се, че в кореспонденция между ищцата и управителя на
ответното дружество С. Ф. същият потвърждава получаването на две от
транзакциите - от 12 040.40 евро и първото плащане от 5000 евро. По
отношение на втората транзакция също в размер на 5000 евро управителят
твърди, че не е получил такава. С цел изясняване на въпроса, ищцата изпраща
жалба до компания Уестърн Юниън за проверка на превода от 5000 евро от
31.08.2023 г. с контролен код за паричен превод (MTCN) **********, като
уведомява за това ответника. Процедурата по разглеждане на жалбата е
тромава и бавна, поради което ищцата получава отговор едва на 20.12.2023 г.,
в който жалбата е отхвърлена, защото изпращането на сумата е завършило
успешно. Въпреки това, за да бъде максимално коректна към контрагента си,
докато е траело оспорването през Уестърн Юнион, тя е превела допълнително
въпросните (тоест още) 5000 евро и през немската си банкова сметка на
26.09.2023 г.
Сочи се, че общо са преведени на ответника 27 040,40 евро, както
следва: 12 040.40 евро на 04.09.2023 г. чрез „Шпарда Банк Вест еГ" ; 5000 евро
през Уестърн Юнион на 30.08.2023г.; 5000 евро през Уестърн Юнион на
2
31.08.2023 г.; 5000 евро на 26.09.2023 г. чрез „Шпарда Банк Вест еГ".
Твърди се, че още на 03.10.2023 г. г-н Ф. потвърждава получаването на
пълния размер на аванса от 50 % продажна цена - 22 004.40 евро, като
изпраща на купувачката Потвърждение за поръчка и се ангажира с доставка
между края на ноември и средата на декември 2023 г.
В исковата молба се сочи, че в края на октомври 2023г. ищцата, като
резултат на обещаното в предварителните разговори периодично
информиране за сглобяването и снимки от напредването на проекта, се е
опитала да получи информация от бъдещия ответник за етапа на готовност.
Започнала е дълга кореспонденция, в която управителят на ответното
дружество, под предтекст на най - различни оправдания, не дава такава
информация, както и не предоставя снимки, като декларира пред ищцата, че
проектът й е с предимство, но поради лични и семейни причини той е в забава,
като обещава и гарантира в най-кратък срок да изпълни задълженията си. С
имейл срокът на доставка се променя едностранно от ответника за края на
януари 2024 г.
Твърди се, че в края на януари 2024 г. вместо доставка, ищцата получава
мейл с обяснения, че скоро се предвиждат доставки до Гърция, включително
нейната, но все още се очаквал монтаж на прозорци и «всеки момент»
ответникът щял да бъде готов с изпълнението на вече просроченото си
задължение.
Твърди се, че липсата на изпълнение и неясния срок за получаване на
малката къща са били неприемливи за ищцата и с изявление от 06.04.2024 г. тя
разваля сключения с ответника договор и го кани да й възстанови платените
на отпаднало основание суми в срок до 14.02.2024 г.
С изтичането на срока задължението не било изпълнено, поради което
ищцата се обърнала към адв. Н. Р. с молба за изготвяне на извънсъдебна
покана до ответника. Изпратена е втората по ред покана на 25.02.2024 г.
В отговор на тази покана управителят на ответното дружество започва
да поставя условия към възложителя за попълване на документи, за да й се
върне сумата, свързани с изисквания по Закон за мерките срещу изпиране на
пари, изисква копия от лични документи и заплашва да я съди, ако потърси
правата си.
Последната покана е изпратена в електронна кореспонденция на
04.07.2024 г. от адв. Р. и отново не е последвала реакция.
Твърди се, че е образувано обезпечително производство пред СГС ч.
гр.д. № 8792 от 2024 г., Софийски градски съд, 1-12 състав, по което е
обезпечен първият от двата иска по настоящото дело.
Твърди се в исковата молба, че сключената между страни със седалище в
различни държави членки на ЕС продажба, притежава характеристиките на
международна такава. Доколкото липсва изричен избор и на приложимо
между страните във връзка с породилите се отношения право, то такова следва
да е обективното материално право на Република България, където е
обичайното местопребиваване на ответника-продавач (аргумент от чл. 12, §1,
б. "в", вр. чл. 4, §1, т. 1,6. „а" от Регламент (ЕО) №593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I). Доколкото и България, и Германия са страни по
Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, същата е част от
3
вътрешното право на страната и се прилага с превес над националния закон, а
в случаи на непълноти приложимо е националното законодателство.
Конвенцията предвижда като средство за защита на купувача възможността
му да развали договора, когато пропускът на продавача да изпълни което и да
е от своите задължения по договора или по тази конвенция представлява
съществено нарушение на договора; или при недоставяне на стоката, ако
продавачът не я достави в допълнителния срок, определен от купувача в
съответствие с т. 1 на чл. 47, или заяви, че той няма да я достави в така
определения срок. В настоящия случай и двете основания са налице. От една
страна липсата на стартиране на изработката е съществено нарушение на
договора, а от друга - забавата и недоставянето в няколкото допълнителни
срока, едностранно определени от самия продавач, с които купувачката се е
съгласила, която забава продължава и към настоящия момент, изпълнява
условията на втората хипотеза. Съгласно чл. 81 от Конвенцията развалянето
на договора освобождава и двете страни от договорните им задължения оС. от
дължимото обезщетение. Развалянето не обезсилва нито договорната клауза за
уреждане на споровете, нито договорната клауза, уреждаща правата и
задълженията на страните в случай на разваляне на договора. Страната, която
е изпълнила договора изцяло или частично, може да иска от другата страна
връщане на доставеното или платено по договора.
Сочи се, че принципът, закрепен в чл. 88 ЗЗД е същият - че развалянето
има обратно действие. Това правило осигурява защита както на кредитора,
така и на длъжника по разваления договор. Изправната страна, която е
престирала във връзка с изпълнението на договора, но не е получила
насрещно изпълнение, ще получи обратно даденото. По аргумент от чл. 55,
ал. 1 ЗЗД всяка от страните следва да върне всичко, което е получила във
връзка с отпадналото основание. Уговореният срок е настъпил, а изпълнение
не е налице.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените от него искове и моли
съдът да постанови неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание основание чл.55, ал.1, предл.трето във вр.
чл.88 от ЗЗД : ищецът следва да установи наличие на действителен договор;
разваляне на договора, по какъв начин е станало то, извършено ли е съобразно
нормативните изисквания (чл.87 и сл. от ЗЗД); виновно неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност;
както и размер на исковата претенция. Ответникът следва да установи
въведени правоизключващи и правопогасяващи възражения като докаже
наличието на точно изпълнение по договора качествено и количествено
отношение и в срок.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД: Ищецът
следва да установи факта на плащане и получаването на процесната сума от
ответника, която в съответствие с твърдението му представлява надплащане
по аванс. Ответникът следва да докаже, че е налице основание за задържане
на сумата.
Така, с оглед разпоредбата на чл.50, ал.4 във вр.чл.47, ал.1 от ГПК на
28.11.2024г. на ответника е бил връчен препис от исковата молба и
доказателства. Със съобщение и определение № 1248 от 26.09.2024г. на
4
ответното дружество са указани последиците от неподаване на отговор и е
предупредено за последиците от неявяване на представител в съдебно
заседание. Въпреки указанията ответникът не е депозирал писмен отговор и
на проведеното на 27.02.2025г. съдебно заседание не е бил представляван; не е
направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенциите по чл. 55, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 88 от ЗЗД са
представени писмени доказателства, които съответстват на твърденията на
ищеца. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на исковете.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважят по този ред.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторени в производството разноски, както следва :
разноски в обезпечителното производство – 1570 евро без ДДС, адв.
възнаграждение, 40 лева – държавна такса, 234.40 лева – в изпълнителното
производство по обезпечението; в исковото производство – 2 993 евро без
ДДС – адвокатско възнаграждение, 2118 лева – държавна такса за образуване
и водене на делото, 588 лева – разноски за превод на документи.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИСТЕМ БАУ АГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. Странджа 18 ет.1 ап. 3,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. К. Д. с
ЕГН ********** (към датата на подаване на исковата молба „СИСТЕМ БАУ
АГ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Каменар,
обл. Варна, представлявано от С. Ф.) да заплати на К. Х., немска гражданка,
родена на ****г., в ****, с номер на лична карта ****, изд. на ****г. от
Генерално консулство Солун, валидна до **г. с адрес в *****, следните суми :
Сумата от 22 040.40 евро, дължима поради отпадане на основанието, на
което същата е заплатена, по силата на развален Договор за покупко-продажба
на движима вещ – „малка къща на колела“ от 28/29.08.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г. до
окончателното плащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. III, вр.
чл. 88 от ЗЗД, и
Сумата от 5 000 евро, дължима като платена при начална липса на
основание и представляваща надплатена сума по авансово плащане по
Договор за покупко-продажба на движима вещ – „малка къща на колела“ от
28/29.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.08.2024г. до окончателното плащане на задължението, на осн. чл.
55, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
ОСЪЖДА „СИСТЕМ БАУ АГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. Странджа 18 ет.1 ап. 3,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. К. Д. с
5
ЕГН ********** (към датата на подаване на исковата молба „СИСТЕМ БАУ
АГ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Каменар,
обл. Варна, представлявано от С. Ф.) да заплати на К. Х., немска гражданка,
родена на ****г., в ****, с номер на лична карта ****, изд. на ****г. от
Генерално консулство Солун, валидна до **г. с адрес в *****, сторените
съдебно-деловодни разноски, както следва : разноски в обезпечителното
производство – 1570 евро без ДДС, адв. възнаграждение, 40 лева – държавна
такса, 234.40 лева – в изпълнителното производство по обезпечението; в
исковото производство – 2 993 евро без ДДС – адвокатско възнаграждение,
2118 лева – държавна такса за образуване и водене на делото, 588 лева –
разноски за превод на документи, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6