Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 210 от 07.10.2010 година, постановена по НОХД № 305/2010 година Свищовският районен съд е признал подсъдимия С. В. Н. за виновен за това, че на 19.07.2010 година в гр.С. противозаконно попречил на орган на властта - полицай С. Й. и старши полицая А.М. (РУ Полиция гр.С.) да изпълнят служебните си задължения по контрол на водачите на МПС, не изпълнил дадените му три полицейския разпореждания и на основание чл.270 ал.1 НК, вр.чл.54 и чл.36 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Признал подсъдимия С. В. Н. за невинен по същото време и място да е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.325 ал.2, вр.ал.1 НК. Признал подсъдимия С. В. Н. за виновен по същото време и място чрез няколкократно издърпване с ръка противозаконно да е повредил формено облекло – формата на полицай С. Й., носена по Закона за МВР и на основание чл.274а, ал.3 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.23 ал.1 НК наложил на С. В. Н. едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 НК отложил неговото изпълнение за срок от три години. Недоволен от присъдата останал С. В. Н., който като я обжалва твърди, че същото в частите й, с които е признат за виновен и наказан е неправилна, като противоречаща на закона и необоснована. Моли въззивния съд да отмени присъдата в наказателно-осъдителната й част и да постанови нова, с която да го признае за невинен. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Моли същата да бъде потвърдена. Жалбоподателят лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Твърди, че присъдата е необоснована, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които същият е приел за безспорно установена фактическа обстановка. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства, които да водят до установяване на различна фактическа обстановка от тази приета от районния съд, поради което и въззивната инстанция я приема, а именно: Не се спори по делото, че на 19.07.2010 година св.С. Й. и А. М. – полицаи при РУ Полиция гр.С. са били дежурен автопатрул. В качеството си на полицаи същите спрели за проверка л.а. „А.” с рег.№ ... с водач жалбоподателят Н.. След спирането на автомобила св.Й. излязъл от полицейския автомобил, отишъл при спрения за проверка, представил се и поискал документите на вода и автомобила за проверка. Жалбоподателят му заявил, че няма свидетелство за правоуправление и документ за самоличност. Св. разпоредил на жалбоподателя да го придружи до полицейския автомобил, за да продължи проверката съобразно инструкциите. Св.Й. седнал в полицейския автомобил на предна дясна седалка, а св.М. бил на мястото на шофьора. \автомобила бил с отворена предна дясна врата. Жалбоподателят Н. бил в непосредствена близост до тази отворена врата. Между жалбоподателя и свидетелите възникнало словесно спречкване, което завършило с поставяне на белезници на ръцете на жалбоподателя и отвеждането му в полицейското управление. Тези обстоятелства не се спорят от страните по делото. Двамата свидетели – полицаите М. и Й. твърдят, че докато е стоял до отворената дясна врата на полицейския автомобил жалбоподателят е казал на св.Й. „какъв си ти, че ще ме проверяваш, имам книжка, много ти е малък чина да ме проверяваш”, сложил си крака на прага на автомобила, надвесил се над св.Йончев и пак повторил „ти ли ще ме проверяваш мен, какъв си ти, ще те купя и ще те продам”, започнал да бута свидетеля и да дърпа десния ръкав на униформената му риза. Св.Й. устно му разпоредил да се отдалечи от полицейския автомобил и да изчака. Жалбоподателят не изпълнил това разпореждане, а продължил да говори „ти ли ще ми разпореждаш на мен, ти знаеш ли кой съм аз, малък ти е чина, ще те унищожа”. Св.Й. отправил на жалбоподателя второ разпореждане да се отдалечи, но то също не било изпълнено и жалбоподателя продължил да дърпа ръкава на униформената риза на |Й. Последния за трети пъти разпоредил на жалбоподателя да се отдалечи от полицейския автомобил и да не му пречи да извърши проверката, като го предупредил, че ако не изпълни разпореждането, че бъде задържан. Жалбоподателят не изпълнил и това разпореждане, като продължил да говори, дръпнал силно ръкава на униформената риза на св.Й. в резултат на което придържащата лента на пагона се откачила и паднала, както и пагона. Св.Й. излязъл от патрулния автомобил и казал на жалбоподателя, че го задържа, опитал да му хване ръцете, на последния започнал да се дърпа. От полицейския автомобил излязъл и другия св.М., намесил се със сила, като хванал ръцете на жалбоподателя. Тогава той спрял да се съпротивлява, били му поставени белезници, бил сложен да седне в полицейския автомобил и отведен в полицейското управление. По делото са разпитани като свидетели и св.Б., М. и Р. И тримата заявяват, че са възприели в различни моменти извършваната проверка на жалбоподателя, но не са чули разговора му с полицаите, не са възприели викове на висок глас или друго нещо необичайно, с изключение на момента на задържането. Правилно и обосновано районният съд е кредитирал изцяло показанията на св.М. и Й.като достоверни, последователни и непротиворечиви. Районният съд е обсъдил подробно в мотивите си дребните различия в показанията на двамата свидетели относно цитирането на казаното от жалбоподателя и правилно и обосновано е приел, че се касае не до противоречия в показанията, а до разлики в цитирането, дължащи се на личната памет на всеки от свидетелите. Така или иначе и двамата свидетели свидетелстват, че жалбоподателят не е изпълнил три последователни разпореждания на св.Й. да се отдалечи от полицейския автомобил и да не пречи за извършването на проверката (справка по радиостанцията относно наличието или не на свидетелство за правоуправление, собственост на автомобила и т.н.), че е дърпал униформеното облекло на св.Й. и е повредил същото – паднала придържащата лента и пагона на униформената риза. Последното се установява и от приетата по делото съдебно – техническа експертиза. При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилния и обоснован правен извод, че с деянието си жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.2, вр.ал.1 НК и го оправдал по това обвинение. Правилно и обосновано районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.270 ал.1 НК, тъй като на посочената дата и място не е изпълнил трите разпореждания на полицай Й. да се отдалечи от автомобила и с това му е пречил да изпълни задълженията си, описани по-горе. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че пречи на Й. да извърши проверката, т.е. че пречи на орган на властта за изпълни служебните си задължения и пряко е целял това. Правилно и обосновано районният съд е признал жалбоподателя за виновен и да е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.274а ал.3 НК. Безспорно е установено по делото, че в резултат на дърпането на ръкава на формената риза на св.Й. е повреден илика на придържащата лента на пагона на същата. Не се спори, че тази риза е формено облекло носено от св.Йончев по реда на Закона за МВР. Действията извършени от жалбоподателя се установяват както от показанията на свидетелите Й. и М., така и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Настоящата инстанция намира възраженията на жалбоподателя против това заключение за неоснователни. Видно от показанията на свидетелите жалбоподателя е дърпал ръкава на ризата многократно, а не еднократно, като е нормално е естествено да не могат да бъдат описани подробно и поотделно всяко дръпване с неговия интензитет и посока на дърпане. И настоящата инстанция намира за безспорно установено,че форменото облекло е повредено от жалбоподателя по време на извършваната му проверка, поради което правилно и обосновано същия е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.274а ал.3 НК. Възраженията на защитата на жалбоподателя, че е налице процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото му защита са неоснователни. Същите възражения са правени и в производството пред първата инстанция, като районния съд е изложил пространни и обосновани мотиви защо не ги приема, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Възраженията на защитата на жалбоподателя, че при предявеното му обвинение по чл.325 ал.2, вр.ал.1 НК липсват фактите и обстоятелствата, за които съдът го е признал за виновен за извършено престъпление по чл.270 НК също е неоснователно. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диапозитива на обвинението по чл.325 НК е посочено, че жалбоподателя е пречил на орган на власт да изпълни задълженията си. При определяне на наказанията районният съд е отчел степента на обществената опасност на всяка едно от деянията, степента на обществената опасност на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. При отчитането на всички обстоятелства имащи значение за това районният съд е наложил на жалбоподателя наказание за престъплението по чл.270 ал.1 НК – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и за престъплението по чл.274а ал.3 НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца. Така определените наказания са правилни и справедливи, съответни на извършените престъпления и личността на жалбоподателя. Правилно и обосновано районният съд е определил по реда на чл.23 НК едно общо наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода и като е отчел предпоставките на закона е отложил на основание чл.66 НК неговото изпълнение за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила. При извършената пълна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Като взе предвид горното въззивната инстанция намира, че обжалваната присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И ПОТВЪРЖДАВА присъда № 210 от 07.10.2010 година, постановена по НОХД № 305/2010 година от Свищовският районен съд. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |