Решение по дело №113/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 7 от 22.01.2024 г. по АНД № 20231630201403 на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2300177 от 23.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Монтана, с което на В.Ц.И., ЕГН * адрес *** в качеството й на управител на „Лавони“ ООД – гр. Монтана, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 415, ал. З от КТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /хиляда/ за нарушение по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда.

Касационният жалбоподател Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Монтана, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. По същество твърди, че от приложените по делото доказателства се установява, че при приключена проверка на 05.09.2023 г. административнонаказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Касаторът сочи, че В.Ц.И. не оказва съдействие на контролен орган по спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции и виновно възпрепятства извършването на проверка и установяването на нарушител на трудовото законодателство, като не предоставя изисканата информация относно извършените СМР в строителен обект поземлен имот с индентификатор 48489.13.244, находящ се в гр. Монтана, ж.к. „Младост“. Твърди, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като административно наказаното лице е узнало за стартиралата проверка, получила е поканата за съставяне на АУАН, където точно и ясно е написало за какви констатирани нарушения ще бъдат съставени АУАН, но не се е възползвало от правото си по чл. 44, ал. 1 от 3AHH да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако има такива. Касаторът сочи, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на глобата, с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, като счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. На следващо място излага съображения, че съгласно чл.416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта твърди, че не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание касатора чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** поддържа жалбата си по доводи изложени в нея. Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба В.Ц.И. ***, не взема становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призована се явява лично, като моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, тъй като не е нарушила разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно въззивния съд е отменил издаденото НП. Счита, че решението на РС - Монтана е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН № 12-2300177/29.09.2023 г. на В.Ц.И., ЕГН * в качеството ѝ на управител на „Лавони“ ООД.

От фактическа страна се установява следното:

На 05.09.2023 г. е приключена проверка от контролните органи на ДИТ – Монтана в строителен обект, находящ се в поземлен имот с индентификатор 48489.13.244 в гр. Монтана, жк „Младост“, собственост на „Лавони“ ООД. При проверката се установило, че В.Ц.И., в качеството ѝ на управител на „Лавони“ ООД, не оказва съдействие на контролен орган по спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, и виновно възпрепятства извършването на проверка и установяването на нарушител на трудовото законодателство, като не предоставя изисканата информация, относно извършване на СМР. Във връзка с проверка в строителния обект на 23.06.2023 г. В.Ц.И. не пожелала да даде сведения кой изпълнява СМР в обекта. Лично на В.Ц.И., в качеството ѝ на управител на дружество „Кралаз“ ООД, било връчено писмо на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ с изх. № 23058904/23.06.2023 г. да представи договор за наем и писмено сведение, кой изпълнява СМР в горе цитирания имот. На 26.06.2023 г. е представено обяснение подписано от В.Ц.И. в качеството ѝ на управител на „Кралаз“ ООД, в което отново не дава информация кой извършва СМР в обекта. В Сведението е декларирано, че СМР-то не се извършва от „Кралаз“ ООД, и че то е само наемател. Също така е представен „Договор за наем на недвижим имот“ от 15.12.2022 г., сключен между „Лавони“ ООД и „Кралаз“ ООД. При справка в Търговският регистър е установено, че управителите на двете дружества са едни и същи лица – В.Ц.И. и Л*** К*** Л*** . От СГКК - Монтана към АГКК е изискана справка, чия собственост е въпросният имот, като с писмо с вх. № 23081222/04.07.2023 г., е получен отговор, че е собственост на дружество „Лавони" ООД. Във връзка с което на адреса по седалище и управление на дружеството „Лавони“ ООД с куриер е изпратено писмо на основание чл. 402_г ал. 1, т. 2 от КТ с изх. № 23076869/22.08.2023 г., с което отново са изискани сведения и относими документи, кой изпълнява СМР във въпросния имот. Към 05.09.2023 г. от страна на В.Ц.И. - управител на „Лавони“ ООД не е получена исканата информация. АНО е приел, че с тези си действия В.Ц.И. не оказа съдействие на контролен орган по спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции и виновно възпрепятства извършването на проверка, както и установяването на нарушител на трудовото законодателство, като не предоставя изисканата информация относно извършените СМР в строителен обект поземлен имот с индентификатор 48489.13.244, находящ се в гр. Монтана, жк „Младост“.

При тези факти е съставен и АУАН, за извършено административно нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на осн. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от КТ на лицето е наложена глоба в размер на 1000 лв.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел, че АНО е приложил неправилно закона. Възприел е, че нарушението е недоказано по отношение на В.Ц.И., тъй като показанията на св. Рангелов и св. Шишкова не са достатъчни, за да се приеме обратното. Счел е, че показания се противопоставят на приложените и приети по делото - писмо изх. № 23076869/22.08.2023 г., писмо изх. № 66-08-544/30.11.2023 г. ведно с приложение на Български пощи, съгласно които на практика изисканата писмена информация от И. не е достигнала до нея, за да се приеме, че не е отговорила на поставените ѝ въпроси и съответно не е съдействала на проверяващите. В подкрепа на този извод на съда приема показанията на св. Георгиев, който потвърждава, че писмо изх. № 23076869/22.08.2023 г. не е било връчено на И. и като непотърсено е било върнато на Дирекция „ИТ“ - Монтана. Въззивният съд развива мотиви, че информацията изискана чрез неполученото писмо от И. е различна от изисканата преди това информация чрез писмо изх. № 23058904/23.06.2023 г., получено от И. на 23.06.2023 г. в качеството ѝ на управител на „Кралаз“ ООД – гр. Монтана. Районният съд е приел, че няма доказателства, които да доказват, че виновно В.Ц.И. в качеството ѝ на управител на „Лавони“ ООД – гр. Монтана не е оказала съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, в частност на св. Рангелов. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че не веднъж И. е посещавала Дирекция „ИТ“ - Монтана, давала е обяснения и не е отказвала съдействие. Въззивният съд е счел това, че поземленият имот в който е установено, че се извършват СМР, е собственост на „Лавони“ ООД – гр. Монтана, един от чийто управители е И., не извежда извода, че последната не е оказала изискващото се съдействие, като не е посочила кой извършва тези СМР.

Касационната инстанция намира, че районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими писмени и гласни доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на свидетелите са кредитирани на фона на писмените доказателства от административнонаказателната преписка.

Не са основателни възраженията в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Районният съд е изложил подробни мотиви за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, които се споделят и от настоящата инстанция.

Като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия и служебно – на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Актът е издаден от компетентен административен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. За да бъде коректно ангажирана отговорността за извършено нарушение на тази разпоредба е необходимо, да бъде безусловно установено, че санкционираното лице не оказва съдействие на контролните органи. От описаното в АУАН и НП изпълнително деяние на нарушението, не може по безспорен и категоричен начин да се достигне до извод, че лицето не е оказало съдействие на контролните органи, с което противозаконно е попречило да изпълни служебните си задължения. Между страните не е спорно, че писмо изх. № 23076869/22.08.2023 г. /л. 14 от въззивното дело/, с което официално е изисканата от контролните органи информация относно извършване на процесните СМР, не е било връчено на административнонаказаното лице и като непотърсено е било върнато на Дирекция „ИТ“ - Монтана. Позоваването на това обстоятелство сочи на обективна невъзможност да бъдат представени исканите документи и информация. Това обстоятелство не е взето предвид от контролните органи, които директно пристъпили към санкциониране на лицето. Неоказването на съдействие следва да е видно от конкретни бездействия/действия и то с цел да се създаде пречка на контролните органи, което в случая не се установява от събраните писмени доказателствени средства.

Наред с това, видно от НП отговорността на ответника е ангажирана в качеството и на управител, докато наложеното наказание е „глоба“, т.е. административнонаказващият орган неправилно е наложил на нарушителя - юридическо лице, глоба вместо предвидената в закона за този субект имуществена санкция. Съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН видът и размера на наказанието са задължително съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания се предвиждат само по отношение на нарушители, които са физическите лица, тъй като деянието, извършено от тях, следва да е извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица. Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се предвижда в друга разпоредба от ЗАНН - чл.83, ал.1, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Така има ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини. Глобата – като вид санкция, може да бъде наложена само на физически, но не и на юридически лица. Налагането на санкцията глоба на юридически лица в случая е недопустимо, тъй като въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителя и на кого е наложена санкцията. Неправилното посочване на вида на санкцията за извършено административно нарушение не може да бъде поправено в процеса на съдебното обжалване на порочното наказателно постановление, доколкото за въззивната съдебна инстанция не съществува правомощието да измени санкционния акт по отношение на това обстоятелство.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 22.01.2024 г. по АНД № 20231630201403 на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2300177 от 23.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.