№ 913
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110106809 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. с чл. 411,, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 422 ГПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „ФИРМА“
срещу ЗК „ФИРМА“АД за задължения за регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение и ликвидационни разноски, и за мораторна
лихва.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил
„БМВ 745 И“ с рег. № ******* . Поддържа, че вредите са на стойност 389,24
лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е
сторил разноски за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът е отказал
заплащане по образуваната при ищеца щета № 10017030129863 , поради
което претендира обезщетение в размер на 389,24лева , както и мораторна
лихва за забава в размер на 118,60лева за периода 05.08.19г.- 05.08.22г., както
и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба.
Ответникът ЗД“ФИРМА“АД оспорва иска, като поддържа, че причина
за настъпване на произшествието не е застраховано при него МПС, като
оспорва механизма на произшествието , както и вината и противоправното
поведение на водача на МПС „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* . Оспорва
1
причинно-слествената връзка между щетите и ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на водача на застрахования при ищеца автомобил.Оспорва
исковете и по размер. Моли за отхвърлянето им.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. По иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че
е погасил претендираното вземане на падежа. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си.
Безспорно между страните е извършеното от ищеца заплащане в полза
на правоимащия по застраховка „Каско на МПС“ за увреждания в резултат на
ПТП от 02.10.17г. на сума в размер на 374,24лв. , както и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег. № ******* , сключена с ответника , към датата на
ПТП. С оглед направените от ответника оспорвания, не са налице други
обстоятелства, които да са безспорни и такива, които не се нуждаят от
доказване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Доколкото страните не спорят относно част от правопораждащите
отговорността на ответника факти – извършеното от ищеца заплащане в полза
на правоимащия по застраховка „Каско на МПС“ за увреждания в резултат на
ПТП от 02.10.17г. на сума в размер на 374,24лв. , както и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег. № ******* , сключена с ответника , към датата на
ПТП , съдът намира, че същите не подлежат на доказване. Спорът между
страните се концентрира относно размера на претенцията.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се
установява,че механизмът на произшествието се състои в удар от страна на
водача на л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* , застрахован по
застраховка „ГО“ при ответника в спрелия пред него на кръстовище л.а.
„БМВ745И“ с рег. №***** , при което на последния са нанесени щети на
2
стойност 661,25лева според заключението на вещото лице по средни пазарни
цени. Според заключението на автотехническата експертиза, неоспорено от
страните, причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.
„Фолксваген пасат“, който е управлявал автомобила със скорост и дистанция,
които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение със спрелия пред него л.а. „БМВ“ с рег. № *****, като е
налице и причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените по
последния а-л щети.
Описания по-горе механизъм на произшествие се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел Р. И. С..
От събраните по делото доказателства се установява и не се оспорва , че
на 20.11.2017 г. ответникът е получил покана да възстанови сумата от 389,24
лв., като в тази сума са включени и ликвидационните разходи от 15 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото
да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
По делото не са спорни обстоятелствата, пораждащи отговорността на
ответника. Спорен е размерът на обезщетението. От приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява вида на увредените части и
размера на причинените вреди по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие, която е на средна пазарна стойност, по-висока от
заплатената и претендирана от ищеца по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Установява се, че
причинените вреди по застрахования при ищеца автомобил са в размер на
661,25 лв. , като не се установява тяхното заплащане от ответника .
Следователно исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
изцяло уважена. С оглед основателността на главното вземане, основателна
се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава ,
доколкото не се установява заплащане от страна на ответника след
3
получаване на извънсъдебната покана .
С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноските на ищеца – в
размер на 415лева за исковото производство / за държавна такса, депозити за
вещо лице , свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер/, както и разноски за производството по ч.гр.д. №42821/22г. на СРС,
69с-в в размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411,
КЗ , вр. с чл. 86 ЗЗД по предявените от ЗАД „ФИРМА“АД , ЕИК *******
СРЕЩУ ЗД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* искове съществуването на
вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 389,24лева –
представляващо изплатено обезщетение по регресна претенция по щета №
10017030129863 във връзка с ПТП от 02.10.2017г. , както и за сумата от
118,60лева –мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
05.08.19г. до 05.08.22г., както и законна лихва върху главницата за периода
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.08.22г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 42821/22г. по описа на
СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА ЗД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА
ЗАД „ФИРМА“АД , ЕИК ******* сумата от 415лева - сторени от ищеца
разноски за исковото производство, както и сумата от 75лева – разноски за
производството по ч. гр.д. № 42821/22г. по описа на СРС, 69с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4