№ 212
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря ЮлиА. Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100108193 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 28.06.2021 г. адвокат П. П. заявява, че е бил
процесуален представител на ответника Агенция ,,П.И." (АПИ) по т. д. 3
269/2014 г. на ВКС. Между адвокат П. и АПИ не е имало писмен договор, а в
пълномощното не е било уговорено адвокатско възнаграждение. Висшият
адвокатски съвет (ВАдвС) е определил размера на възнаграждението по реда
на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
[2] АПИ не е заплатил на адвокат П. 27 168,82 лева възнаграждение за
процесуалното представителство по т. д. 3 269/2014 г. на ВКС. Затова адвокат
П. моли съда да осъди АПИ да му заплати: тези 27 168,82 лева плюс
законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане; разноските в
настоящото дело (исковата молба, л. 2-5; стр. 2-3 от протокола от съдебно
1
заседание на 11.03.2022 г., л. 126-127; молбите, л. 129 и л. 133; определението
за допускане на изменението, л. 169 от делото).
2. На ответника
[3] АПИ е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:
1. е имала договор за процесуално представителство не с адвокат П., а
с адвокатско дружество „П. и Г.". Затова АПИ евентуално дължи
възнаграждение на адвокатското дружество, а не на адвокат П.;
2. дори да дължи възнаграждение на адвокат П., АПИ дължи само едно
възнаграждение, а не две - на адвокат П. и адвокат Г.;
3. дори да дължи възнаграждение, то следва да бъде в по-нисък размер,
предвид извършената от адвоката работа. Затова АПИ моли съда да отхвърли
иска (писмения отговор, л. 50-56).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВA
[4] На 07.11.2012 г. АПИ е упълномощила адвокат Д. Г. и адвокат П. да
осъществяват процесуално представителство по две дела пред Арбитражния
съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП). Това са
били: в. а. д. 324/2012 г. и в. а. д. 292/2012 г. (пълномощните, л. 60-61).
[5] На 19.06.2013 г. АПИ и адвокатско дружество „П. и Г.” са
сключили договор. По него адвокатското дружество се е задължило да
извършва процесуално представителство на АПИ по три арбитражни дела,
образувани пред АС на БТПП – в. а. д. 324/2012 г., в. а. д. 292/2012 г. и в. а. д.
503/2012 г. Договорът е бил сключен до приключване на производствата пред
АС на БТПП с влязло в сила решение (чл. 1 и чл. 2 от договора, л. 57).
[6] Не се спори, че АС при БТПП е постановил решение по в. а. д.
2
324/2012 г. в полза на АПИ. След това противните страни са предявили иск за
отмяна на арбитражното решение, по който през 2014 г. ВКС е образувал т. д.
3 269/2014 г. (исковата молба, л. 16-25, отговора на исковата молба, л. 92-97;
протокола от заседание на ВКС;, л. 26-30; писмената защита, л. 31; решението
на ВКС, л. 32-45).
[7] На 08.06.2015 г. АПИ е упълномощила адвокат Д. Г. и адвокат П. да
осъществяват процесуално представителство пред ВКС по т. д. 3 269/2014 г.
(пълномощните, л. 62-63). Освен двамата адвокати, юрисконсулти на АПИ
също са били ангажирани в производството пред ВКС (протоколите, л. 26-30
и л. 98-100; отговора на исковата молба, л. 92-97). Липсват доказателства
пълномощните за адвокат Г. и П. да са били последвани от сключването на
писмен договор с адвокатското им дружество или с тях за процесуално
представителство по делото.
[8] В периода 2015 г. – 2018 г. АПИ на три пъти е сключвала договори
за процесуално представителство с адвокатско дружество „П. и Г.“
(договорите, л. 71-75, 78-82, л. 85-89). Във всеки един от тези случаи АПИ е
издавала пълномощни за процесуално представителство на адвокати П. и Г.
(пълномощните, л. 76-77, 83-84, 90-91).
[9] На 14.10.2019 г. адвокат П. и адвокат Г., като управители на
адвокатско дружество „П. и Г.”, са се отчели на АПИ за осъщественото
процесуално представителство по т. д. 3 269/2014 г. на ВКС. Те са заявили, че
АПИ не е заплатила възнаграждение за това представителство. Затова
адвокатско дружество „П. и Г.“ е поискало АПИ да им заплати 37 400,00
лева, колкото според тях е било дължимото възнаграждение за един адвокат
по търговското дело на ВКС. Докладът е бил подписан от адвокат П. и
адвокат Г. (доклада, л. 64-68).
[10] На 08.04.2020 г. адвокатското дружество „П. и Г.“ чрез адвокати
П. и Г. отново е поискало от АПИ да му заплати възнаграждение за защитата
по търговското дело на ВКС. Адвокатско дружество „П. и Г.“ е заявило, че е
3
изготвило проект на спогодба между АПИ като възложител и адвокатско
дружество „П. и Г.“ за осъщественото процесуално представителство.
Писмото е било подписано от адвокат П. и адвокат Г. (писмото, л. 69-70). На
08.12.2020 г. ВАдвС е определил по 27 168,82 лева възнаграждение на всеки
от адвокат Г. и адвокат П. за процесуалното представителство по т. д. 3
269/2014 г. на ВКС (решението, л. 7-14). Не се спори, че АПИ не е изплащал
на адвокат П. възнаграждение за процесуално представителство по т. д.
3 269/2014 г. на ВКС.
[11] Адвокат П. е заплатил 1 086,68 лева за държавна такса (л. 2 и л.
133). Той търси и разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представил
доказателства, че е заплатил такова. АПИ е била представлявА. от
юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[12] Адвокат П. е предявил иск по чл. 79, ал. 1, чл. 286, връзка с чл. 280
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Искът е неоснователен и съдът
го отхвърля.
1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 286, връзка с чл. 280 от ЗЗД
[13] С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия (чл. 280 от ЗЗД).
За извършените от довереника действия, доверителят му дължи
възнаграждение, ако то е уговорено (чл. 286 от ЗЗД). Ако доверителят не
изпълни задължението си да заплати възнаграждение на довереника,
последният може да иска заплащането на това възнаграждение заедно с
обезщетение за забава (чл.79, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо предпоставките за
уважаването на иска са: 1. между страните по делото да е налице валиден
договор за поръчка, по който ищецът да е довереник, а ответникът да е
4
доверител; 2. страните по договора да са уговорили възнаграждение за
довереника за извършената от него работа; 3. ответникът да не е изплатил
възнаграждение на ищеца.
[14] Страните не спорят, че е бил сключен договор за поръчка, по
който АПИ е издал пълномощните на адвокат П. и адвокат Г. по т. д.
3 269/2014 г. на ВКС. За действителността на този договор не е необходима
писмена форма. Такава форма е необходима само за пълномощното за
адвоката (чл. 25, ал. 1 от ЗАдв). Пълномощното от АПИ за адвокат П. е в
писмена форма.
[15] Спорно е дали АПИ е сключила договорът за процесуално
представителство с адвокатското дружество „П. и Г.” или поотделно с адвокат
П. и адвокат Г.. Съдът приема, че договорът е бил сключен с адвокатско
дружество „П. и Г..
[16] Съдът приема това, защото съдружниците в адвокатско дружество
„П. и Г.“ са се отчели за извършеното процесуално представителство, но не
лично, а от името на това дружество. Всяко адвокатско дружество е
юридическо лице (чл. 57, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв). Следователно всяко
адвокатско дружество е самостоятелен субект. Такова е и адвокатско
дружество „П. и Г.“. Нещо повече, съдът установи, че в писмото си от
08.04.2020 г. адвокатско дружество „П. и Г.“ е заявило, че е изготвило проект
за споразумение между адвокатското дружество и АПИ относно заплащането
на възнаграждение за процесуално представително по т. д. 3 269/2014 г.
[17] И докладът, и писмото от 08.04.2020 г. са били подписани от
адвокатите П. и Г.. Те съдържат признание за неизгоден за адвокат П. факт –
че договорът за процесуално представителство по т. д. 3 269/2014 г. е бил
между АПИ и адвокатско дружество „П. и Г.“, а не поотделно с всеки един
от адвокатите.
[18] Това признание на факт, неизгоден за адвокат П., съдът преценява
5
с оглед на остА.лите доказателства по делото. От тях съдът установи, че на
четири пъти АПИ е сключвала с адвокатско дружество „П. и Г.“ договори за
процесуално представителство, а след това е упълномощавала с отделни
пълномощни адвокат П. и адвокат Г.. Следователно между тях е било
обичайно договорът за процесуално представителство да се сключва между
АПИ и адвокатско дружество „П. и Г.“, а след това с отделни пълномощни да
бъдат упълномощавани адвокати П. и Г..
[19] Обичаите в практиката са един от критериите за тълкуване на
волята на страните в договорите (чл. 20 ЗЗД). В случая е бил създаден обичай
между АПИ и адвокатско дружество „П. и Г.“ да сключват договор за
процесуално представителство между тях, а след това АПИ с отделни
пълномощни да упълномощава адвокат П. и адвокат Г.. Ето защо съдът
приема, че такъв е бил и договорът за процесуално представителство по т. д.
3 269/2014 г. на ВКС – страни по него са били АПИ и адвокатско дружество
„П. и Г.“, а не адвокат П..
[20] След като адвокат П. не е стрА. по процесния договор за
процесуално представителство, адвокат П. не е активно материално-правно
легитимиран да получи изпълнение по него. Не е налице предпоставка за
уважаването на иска и съдът го отхвърля.
2. По разноските
[21] АПИ търси разноски. Той не е такива, но е бил представляван от
юрисконсулт.
[22] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Исковете са изцяло неоснователни. Ето
защо съдът осъжда адвокат П. да заплати на АПИ 150,00 лева възнаграждение
за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Затова съдът,
6
РЕШИ:
[23] ОТХВЪРЛЯ иска на адвокат П. Б. П. срещу АГЕНЦИЯ „П.И.” по
чл. 79, ал. 1, връзка чл. 286, връзка с чл. 280 от Закона за задълженията и
договорите ЗЗД за присъждане на 27 168,82 лева възнаграждение по договор
за процесуалното представителство по т. д. 3 269/2014 г. на ВКС.
[24] ОСЪЖДА адвокат П. Б. П. да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.”
150,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8, връзка с ал. 3 от
ГПК. Адвокат П. Б. П. е със съдебен адрес в гр. София, ул. „*******, кантора
15. АГЕНЦИЯ „П.И.” е с адрес в гр. София, бул. *******
[25] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от връчването му.
[26] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с която той
обжалва решението изцяло, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 543,38 лева държавна такса по сметка на САС.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7