РЕШЕНИЕ
№ 2017
гр. С., 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110204509 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ, срещу
Наказателно постановление № 99/13.11.2020 г., издадено от Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – С. (РИОСВ – С.), с което
на дружеството - жалбоподател на основание на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от
Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на
чл. 35, ал. 3, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 от Закон за управление на
отпадъците.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че оспорваното наказателно
постановление е издадено от некомпетентен орган, доколкото съгласно чл.
48, ал. 1 ЗАНН (ред. 2020 г.), административнонаказателната преписка се
разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
1
извършено нарушението, а в случая е посочено, че мястото на извършване на
деянието е ГКПП „Видин“. Поради изложеното се поддържа, че компетентен
наказващ орган е Директорът на РИОСВ- Монтана, а не Директора на
РИОСВ-С..
На следващо място се сочи, че фактическата обстановка не е установена
по безспорен начин, че да се твърди, че е извършено описаното нарушение, в
това число – не е установен какъв е маршрутът на транспортиране; не е
идентифицирано превозното средство, за да може да се провери дали
наистина е извършен предполагаемият транспорт; не става ясно как е
определен кодът на вида отпадък, т.е. дали в действителност е транспортиран
този отпадък. Посочените пропуски се считат за нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не става ясно каква в действителност
фактическа обстановка се приема за установена от наказващия орган,
респективно се препятства възможността за представянето на доказателства,
които оборват фактите, приети за установени в НП.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.С., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, за
което се представя списък.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Б., който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, в
която връзка се излагат подробни аргументи. Релевира се възражение за
прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след
като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
2
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД-124/07.02.2020 г. Министърът на околната среда и
водите наредил да се създаде работна група, наречена Оперативен център за
контрол на трансграничния превоз на отпадъци.
В изпълнение на изискванията пo III.1 на Заповед № РД-124/07.02.2020
г. на Министъра на околната среда и водите на 21.04.2020 г. в РИОСВ - С.
постъпила информация от Оперативен център за контрол на трансграничния
превоз на отпадъците - МОСВ за извършен трансграничен превоз на отпадък
с код 12 01 03 /стърготини, стружки и изрезки от цветни метали/ от „....”
ЕООД от КПП „Видин“ до площадка, с местонахождение гр. С., ул. „Д.П.“ №
4.
От Анекс VII към Регламент 1013/2006 на Европейския парламент и на
съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, издаден на
16.04.2020г., съдържащ информация относно произхода, вида, количеството
на превозваните отпадъци, дейността по третиране, за която са въведени в
Република България, както и точен адрес на лицето, което ще извърши
оползотворяването на същите, било установено от служители при РИОСВ –
С., че „....” ЕООД било транспортирало отпадък с код 12 01 03 /стърготини,
стружки и изрезки от цветни метали/, който не бил разрешен в притежавания
от дружеството регистрационен документ за събиране и транспортиране №
12-РД-1271- 01/18.12.2018 г.
Въз основа на така направената констатация св. М. Ю. Г., заемащ
длъжността „главен експерт“ в Дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при
РИОСВ - С., съставил АУАН № 54/2020 г. от 15.05.2020 г. срещу „....” ЕООД.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 35, ал. 3, във връзка с
чл. 35, ал. 2, т. 2 от Закон за управление на отпадъците.
Актът бил съставен в присъствието на свидетелите И.Ц. и М.Д. и
предявен на представляващия дружеството, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 99/13.11.2020 г., издадено от Директор на
3
Регионална инспекция по околната среда и водите – С. (РИОСВ – С.), с което
на дружеството - жалбоподател на основание на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от
Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на
чл. 35, ал. 3, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 от Закон за управление на
отпадъците.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител М. Ю. Г..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. М. Ю. Г. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
М. Г. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
4
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. В
тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че в производството не се
събраха сигурни и непротиворечиви данни по отношение обстоятелството, че
процесното НП е било надлежно връчено на представител на дружеството –
въззивник, доколкото видно от писмо на „Български пощи“ ЕАД с изх.№ 11-
01-348-1/21.06.2022 г. към 20.06.2022 г. документи, удостоверяващи доставка
на препоръчана пратка с ИД и баркод № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
не са налични и не могат да бъдат представени. Предвид изложеното и с
оглед оспорванията на въззивника, настоящата съдебна инстанция намери, че
депозираната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност, поради което и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват
извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 3, във
връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 от Закон за управление на отпадъците, тъй като
дружеството – жалбоподател „....” ЕООД на 16.04.2020 г. е транспортирало от
КПП „Видин“ до площадка, с местонахождение гр. С., ул. „Д.П.“ № 4,
отпадък с код 12 01 03 /стърготини, стружки и изрезки от цветни метали/,
който не е бил разрешен в притежавания от дружеството регистрационен
документ за събиране и транспортиране № 12-РД-1271-01/18.12.2018 г.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
5
постановление следва да бъде отменено поради съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неясно определяне на мястото на извършване на
нарушението от страна на наказващия орган.
В противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН
и в НП наказващият орган е допуснал неяснота при описанието на мястото на
извършване на нарушението, доколкото както в Акта, така и в НП, е посочено
едновременно, че нарушението е извършено на ГКПП "Видин" и че
отпадъкът е транспортиран от ГКПП "Видин" до площадка в общ. Столична,
гр.С., ул. „Д.П.“ № 4. Последното навежда на извод, че актосъставителят, а и
административнонаказващият орган, са посочили по неясен начин, налагащ
субективно тълкуване, къде се твърди да е извършено нарушението – дали на
ГКПП "Видин" или в гр. С., ул. „Д.П.“ № 4.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че е налице
формална предпоставка за отмяна на атакувания акт, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството-въззивник е допуснато процесуално нарушение, което води до
опорочаване на производството. Констатираната по-горе неяснота в
твърденията на административнонаказващия орган относно мястото на
извършване на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не позволява на нарушителя да разбере срещу кои точно факти
следва да се защитава – дали, че е нарушил чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от
Закона за управление на отпадъците на ГКПП "Видин" или в град С.. За
жалбоподателя е невъзможно да се защитава по неконкретизирано обвинение
за извършване на административно нарушение.
Последното ясно личи и от доводите на въззивника по отношение на това
кой е компетентният орган, който е следвало да издаде процесното
наказателно постановление. В тази връзка следва да бъде посочено, че
доколкото изпълнителното деяние на нарушението по чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т.
2 от Закона за управление на отпадъците е транспортиране на отпадъци, т.е.
техният превоз, то е безспорно, че нарушението е започнало на територията
на ГКПП "Видин", но е довършено в град С., тъй като мястото на доставка на
отпадъците е в гр. С., респективно и релевираните от жалбоподателя доводи
за некомпетентност на РИОСВ – С. се явяват неоснователни.
В случая обаче не става въпрос за допусната техническа грешка по
6
отношение мястото на извършване на нарушението, тъй като и в Акта, и в НП
е изведено на самостоятелен ред твърдението, че нарушението е извършено
на 16.04.2020 г. на ГКПП "Видин". Поради това е неприложима разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в случая неяснотата с мястото на
нарушението е не само в АУАН, но и в наказателното постановление, а то е
актът, който определя обхвата на административнонаказателното обвинение,
срещу което жалбоподателят организира защитата си. В тази връзка е
необходимо да бъде посочено първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само
нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, мястото на нарушението не е сред
нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, грешното или неясното посочване на
мястото на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на
изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен,
защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с
които да се допълва, коригира или конкретизира
административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а
за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на
чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен
начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в
правомощията единствено на административнонаказващия орган.
Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение,
доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а
също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи в жалбата, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява
безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 99/13.11.2020 г., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. (РИОСВ
– С.), с което на дружеството - жалбоподател „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ, на
основание на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от Закона за управление на
отпадъците е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал. 3, във връзка с
чл. 35, ал. 2, т. 2 от Закон за управление на отпадъците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8