Решение по дело №370/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е   № 345

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ 25. 11. 2019 г.

 

Пловдивският апелативен съд,  търговско отделение в открито заседание  от 25. 10. 2019 г. в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                           

                                                                                         РАДКА ЧОЛАКОВА

 

с участието на секретаря Нели Богданова, като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ  т. дело № 370 по описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на същото са две н брой жалби.

Едната е подадена от З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет….   против постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет…. е осъдено  да заплати на:

- Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., ЕГН **********,*** по 200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от внезапната смърт на П. А. Б., настъпила в резултат на ПТП на 15.05.2017г. в землището на общ.Р., виновно причинено от К. Б. Д. при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № …, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №641/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ведно със законна  лихва от 26.05.2017г. до окончателното изплащане,

- Д.И.Т., ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН ********** по 4 904 лв. разноски по съразмерност, а по сметка на Пловдивския окръжен съд 24 000 лв. ДТ и 320 лв. разноски за експертизи.

Решението се обжалва от дружеството и в частта, с която е осъдено да заплати на адв.Г.К.Т., ЕГН ********** и адв.П. М. М., ЕГН ********** общо сумата от 5 530 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на  М.П.Б., ЕГН **********, действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т..

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.

Другата жалба е насрещна такава и е подадена от Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН ********** действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т. против постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която исковете на Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., ЕГН ********** против З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет…. са отхвърлени за разликата меоду пълния предявен размер от по 250 000 лв. и присъдените такива от по 200 000 лв. и съответно Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет…. разноски по съразмерност в размер на 5 950,80 лв за адвокат и 45лв..   за вещо лице и свидетели.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете в пълния им размер.

Всяка от страните намира жалбата на насрещната такава за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 22.02.2018 г. в ПОС е постъпила изходяща от Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН ********** искова молба против З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С.

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 15.05.2017г. около 6, 00 часа в землището на общ. Р., обл. С. З. на 228-ми км от магистрала Т. настъпило ПТП причинено от виновното поведение на водача на т.а.“М. С.“ с рег. № … К. Б. Д. изразяващо в неспазване на правилата за движени по пътищата и по точно чл. 20, ал.2 от ЗДП. Следствие на същото починал наследодателят на ищците П. А. Б., ЕГН **********.

По повод на това произшествие е споменато, че  Д. с влязла в сила присъда по НОХД №641/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора е признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на П. Б. Описани са и травматичните увреждания претърпени от  наследодателя на ищците. Направен е извод, че същите са в причинно следствена връзка с ПТП-то.

По-надолу в исковата молба се прави и кратко описание на отношенията между ищците и починалия им наследодател. Пресъздаден е и начина, по който неговата кончина се е отразила на живота им. В тази връзка се говори за изживени непреодолими болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща продължаващи и до момента. Споменава се за загуба на съпружеска респ. родителска подкрепа, обич, взаимопомощ, морална и емоционална подкрепа и закрила.

На база изложеното в ИМ е посочено, че виновният водач е  имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. По тази причина ищците уведомили същото за настъпилото застрахователно събитие с уведомление вх.№ … от …г. С писмо с изх.№… от …г. съответно застрахователят им отговорил, че е определено обезщетение за претърпените вреди в размер на по 70 000 лв. за всеки един от наследниците на починалото лице. По повод на тази сума ищците излагат доводи, че  същата е занижена и не са в състояние справедливо да обезщети преживените болки и страдания.

По тази причина е отправено искане „З. а. д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК ... гр.С. да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 ведно със законна лихва, 26.05.2017г.

В отговора си ответникът на първо место прави възражение за подсъдност, като твърди, че исковете са подсъдни на СГС на основание чл. 105 от ГПК. По същество оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че за настъпване на вредоносния резултат до голяма степен е допринесъл и пострадалият П. Б., поради това, че същият е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. В тази връзка изразява мнение, че отговорността следва да се разпредели между водача Д. и пострадалия. Излага и доводи, че посоченият в исковете размер на дължимо обезщетение не е справедливо определен и се явява завишен. По отношение на началния момент от който се дължи лихва е заявено, че не е изпадал в забава и при определянето му следва да се има предвид, че неговата отговорност е договорна, а не деликтна.

Ищците са подали ДИМ, в която вземат отношение по направените в отговора възражения за подсъдност и такова по същество на спора.

          В отговора на ДИМ ответника основно взема отношение по въпроса за подсъдността.

          Съответно ПОС е приел, че делото е подсъдно на него и след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение прието, че ищците са претърпели значителни по интензитет душевни болки и страдания от внезапната смърт на техния близък, които ще ги съпътстват до края на живота им. На тази база изхождайки от факта, че увреждането е значително и трайно по характер то е определено на по  200 000 лв. за всеки от ищците. Досежно възражението за съпричиняване е посочено, че в случая с оглед установените от експертизите механизъм на настъпване на смъртта било без значение дали починалият е пътувал с предпазен колан или не, т.е. казано е че такова липсва. Върху така описаното обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ е присъдена законна лихва от датата, на която ищците са уведомил ответника за застрахователното събитие- 26.05.2017г.

Недоволни от решението реално са останали и двете страни.

Първа е подадена жалбата от застрахователното дружество.С нея то оспорва решенето в осъдителната му част. Изложените доводи за неправилност са свързани с нарушаване на принципа на справедливостта заложен в 52 от ЗЗД, а и на приетото в ППВС № 4 от 1968 г. досежно критериите, които се вземат предвид при определяне на обезщетението. Излагат се доводи, че липсва и разграничаване на обема на вредите за всеки един от тримата ищци.

В срока за отговор, ищците са упражнили предвиденото в чл. 263, ал.2 от ГПК право на насрещна въззивна жалба. Със същата те обжалват частта от решението, с която исковете им по чл. 432 от КЗ се отхвърлят за сумата от по 50 000 лв. до пълният претендиран от тях размер. Изложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението също се базират на доводи за нарушаване принципа на справедливостта при определяне размера на дължимото  обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че  увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ съответно е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката  или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че тримата ищци са предявили претенциите са обезщетение пред ответното дружество на 26.05.2017 г. По повод на същата, застрахователят с писмо от 28.06.2017 г. е поискал допълнителни доказателства, сред които протокол за прекратяване на наказателно производство или присъда. Такива с оглед момента на приключване на нак. производство са представени на 01.02.2018 г. На 13.02.2018 г. застрахователят е уведомил молителите, че им определя обезщетение от по 70 000 лв. Те се са останали доволни от същото, което прави допустима претенцията за плащане на обезщетението по съдебен ред.

Във връзка със същата видно от данните по делото разгледаните от първоинстанционния съд искови претенции са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.

 Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.

По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Това от своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

Видно от описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става ясно, че по делото не се оспорва наличието на сключен договор  за застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество. Не е предмет на спор наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който  е пряка и непосредствена последица от увреждането с оглед факта, че имаме влязла в сила присъда , с която К. Б. Д. е признат за виновен, че при управление на застрахованото МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.20, ал.2, изр. 2 по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на тримата ищци. Пред ПАС не е пренесен и спорът за това дали починалият е допринесъл за настъпването на своята смърт.

Реално в настоящата инстанция страните спорят за това какъв следва да бъде справедливия размер на дължимото обезщетение. Всяка от тях излага доводи, че първоинстанционният съд е определил същото в разрез с визирания в чл. 52 от ЗЗД принцип и критериите по прилагането му посочени в ППВС № 4 от 1968 г.

В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и със цитираното по горе ППВС сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения между  починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са контактували помежду си и респективно реакциите, които децата или бащата са имали при моменти на трудност в живота на някои от тях

В процесния случай се претендира заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на лице, което е баща на двама от ищците и съпруг на третия.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 3 от СК всяко лице има право на брак и създаване на семейство.

Първопричина за създаването на всяко едно семейство е любовта между мъжа и жената. Тя се развива и укрепва през годините и наред с чувства на обич се появяват и и такива на приятелство, привързаност, близост и уважение. С годините при нормално развитие на отношенията  връзката между мъжа и жената, респ. съпруга и съпругата става толкоз неизменна и обичайна, че всеки един чувства другия като част от себе си. Отношенията в семейството предполагат взаимопомощ, уважение и подкрепа.

Нормалното развитие на всяко едно семейство е свързано и с появата на децата.

Връзката между дете и родител започва от момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието същата се заздравява и задълбочава по простата причина, че имено родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Така към 18-та година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка са най-близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последващия житейски път на детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца и т.н. при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така създадената връзка не само не отслабва, но е логично да се задълбочава по простата причина, че родителите като лица с по- голям житейски опит са хората, които винаги помагат на своите дори и пораснали деца във всеки момент на техния живот.

Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич , уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му. Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш бащина или съпружеска подкрепа.

 По конкретното дело от показанията на разпитаните свидетели се установя имено наличието на изградени отношение на особена близост между членовете на семейството на ищците Всеки един от свидетелите говори за сплотеност на семейството, неразделност на същото, изградени силна връзка между всеки един от членовете му. Това се свързва от тези свидетели  с тежко изживяване на смъртта на П. А. Б. Всеки един от ищците се е затворил в себе си , изпитвал е чувство на безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не са сполетени от подобно нещастие. Силата на този стрес за ПАС се е засилила и от начина, по който е настъпила смъртта на П. - навлизането на мантинелата в купето на автомобила, минаването й през седалката на пострадалия и излизането й през тавана на автомобила.

По повод на изложеното ПАС не сита, че между членовете на семейството на починалия е имало изградени връзки с различна степен на близост, което да налага извод, че всеки един от тях е претъпял болки и страдания подлежащи на обезщетение в различни размери.

Досежно размерът на самото обезщетение ПАС намира за нужно да посочи, че  животът е най-висше благо и като безценен би следвало да се компенсира винаги в максимални размери. Те от своя страна следва да са съобразени с икономическите условия в страната, в която живеят увредените лица.

Така ПАС изхождайки от изложеното за изживяванията на ищците и икономическите условия в България счита, че на всеки от тях следва да се присъди обезщетение от по 160 000 лв.Върху тази сума с оглед текста на чл. 429, ал. 3 от КЗ се дължи и законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя.  Не в този смисъл по въпроса за размера на обезщетението е решението на ПОС, което сочи, че то следва да се  потвърди в частта присъждаща обезщетение до този размер и в частта отхвърляща исковете за разликата до 250 000 лв. Съответно същото следва да се отмени за разликата между присъдените от ПОС по 2000 000 лв. и дължимите според ПАС по 160 000 лв. и вместо това да се постанови решение за отхвърляне на исковете и в тези размери. Тук за яснота на ищците е нужно да се спомене, че определения в КЗ, а и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА лимит на отговорност  определя границите на същата по отношение на застрахователя, а не такива досежно размерите на дължимите обезщетение на всеки пострадал.

Досежно разноските решението следва да се потвърди в частта осъждаща тримата ищци да заплатят разноски по съразмерност с оглед отхвърлената част от исковете.

С оглед разноските присъдени в полза на ищците от ПОС и определения размер на обезщетението от ПАС следва да се приеме, че на Д.И.Т., ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН ********** се дължат за адвокат такива от по 3923, 20 лв., т.е. решението ще следва да се потвърди в тази му част и да се отмени за разликата между присъдените 4904 лв. и дължимите , т.е. за сумата от 980, 80.

Съответно при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА дължими такива на адв.Г.К.Т., ЕГН ********** и адв.П. М. М., ЕГН ********** са 4730 лв., т.е решението следва да се потвърди за тази сума и да се отмени за сумата от 800 лв.

По отношение на сумите присъдени в полза на бюджета на съда следва да се посочи, че дължимата ДТ с оглед размера на присъденото от ПАС обезщетение е 19 200 лв., т.е. решението следва да се потвърди за тази сума и да се отмени за сумата от 4 800 лв. По отношение платените от бюджета на съда разноски за вещо лице дължими по съразмерност се явяват тези за сумата от 256 лв. и то следва да се потвърди, респ. да се отмени за сумата от 64 лв.

По отношение разноските пред ПАС. От страна на физическите лица се претендира заплащане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в полза на двамата адвокати. Такова се дължи за сумата от по 160 000 лв., т.е. следва „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С. да им заплати по 4730 лв. изчислени с оглед Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство на всеки или общата сума от 14 190 лв..

Съответно страните физически лица следва да бъдат осъдени да заплатят на „О.З.К. – З.“ АД, ЕИК …, гр. С. такива по съразмерност в размер на 15 473, 67 лв. включващи ДТ и адвокатско възнаграждение.

Водим от това съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр. С., ул. “С. С.“№…, ет….  е осъдено  да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., ЕГН **********,*** по 160 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от внезапната смърт на П. А. Б., настъпила в резултат на ПТП на 15.05.2017г. в землището на общ.Р., виновно причинено от К. Б. Д. при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № …, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №641/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора, ведно със законна  лихва от 26.05.2017г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която исковете на Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., ЕГН ********** против З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет…. за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от внезапната смърт на П. А. Б., настъпила в резултат на ПТП на 15.05.2017г. в землището на общ.Р., виновно причинено от К. Б. Д. при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № … са отхвърлени за разликата между пълния предявен размер от по 250 000 лв. и присъдените от първоинстанционния съд такива от по 200 000 лв., както и в частта, с която  Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на З. А. Д. „О.З.К – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет…. разноски по съразмерност в размер на 5 950,80 лв за адвокат и 45лв.   за вещо лице и свидетели.

 ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул. „С. С.“№…, ет….  е осъдено  да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., ЕГН **********,*** по 40 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от внезапната смърт на П. А. Б., настъпила в резултат на ПТП на 15.05.2017г. в землището на общ.Р., виновно причинено от К. Б. Д. при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № …, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №641/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора, ведно със законна  лихва от 26.05.2017г. до окончателното изплащане и равняващи се на разликата между присъдените от ПОС по 200 000 лв. и дължимите такива по 160 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ за сумата от по 40 000 лв. равняваща се на разликата между присъденото от ПОС обезщетение от по 200 000 лв. и реално дължимото такова от по 160 000 лв. предявените от Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., ЕГН ********** против З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул.“С. С.“№…, ет…. искове за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от внезапната смърт на П. А. Б., настъпила в резултат на ПТП на 15.05.2017г. в землището на общ.Р., виновно причинено от К. Б. Д. при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № …, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №641/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул. „С. С.“№…, ет….  е осъдено  да заплати на Д.И.Т., ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН ********** по 3930, 20 лв. разноски по съразмерност и респективно ОТМЕНЯ решението в частта, с която дружеството е осъдено да им заплати сумата от по  980, 80 лв.

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С…, ул. „С. С.“№…, ет….  е осъдено  да заплати на адв.Г.К.Т., ЕГН ********** и адв.П. М. М., ЕГН ********** сумата от 4730 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на  М.П.Б., ЕГН **********, действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т. и ОТМЕНЯ същото за сумата от 800лв.

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 124/2018 г. по описа на ПОС, решение в частта, с която З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул. „С. С.“№…, ет….  е осъдено  да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд ДТ в размер на 19 200 лв. и разноски за вещо лице в размер на 256 лв.и респективно ОТМЕНЯ същото за сумата от 4 800 лв. ДТ и 64 лв. разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА  З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул. „С. С.“№…, ет….  да заплати на адв.Г.К.Т., ЕГН ********** и адв.П. М. М., ЕГН ********** общата сума от 14 190 лв. дължими на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция на  М.П.Б., ЕГН **********, действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., Д.И.Т., ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН **********

ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН **********, действаща като непълнолетна  лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т., Д.И.Т., ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН ********** да заплатят на З. А. Д. „О.З.К. – З.“АД, ЕИК …, гр.С., ул. „С. С.“№…, ет….  разноски по съразмерност за въззивната инстанция в размер на 15 473, 67 лв. включващи ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

 

                                                                                     

                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                                                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                              

                                                                                                           2.