№ 31
гр. Шумен, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500443 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №534 от 29.06.2022г. по гр.д.№2973/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
признал за установено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че „Никола-
2012“ ЕООД, с ЕИК *********, не дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с
ЕИК *********, сума в размер на 143,70 лева, част от сбор неплатени суми за предоставени
ВиК услуги по издадени фактури № **********/19.08.2021 г. и фактура №
113008782713.08.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 2877,20 лв. е
отхвърлил като неоснователен. С решението са присъдени деловодни разноски на страните
съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска. С определение
№1780/10.08.2022г. по с.д. съдът е изменил решението в частта за разноските, на основание
чл.248 ГПК, като е намалил присъдените на ответника разноски със 100 лева,
представляващи внесен депозит за призоваване на свидетели, които не поискали изплащане
на възнаграждение и разноски до приключване на съдебното заседание, в което са били
изслушани.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в отхвърлителната част, и моли съда да го отмени по подробно изложени
съображения, и да постанови друго, с което да уважи иска изцяло. Недоволен от
постановеното определение по чл.248 ГПК останал ответника, и го обжалва като моли
същото да бъде отменено.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговор на жалбата на
насрещната страна, в която оборва доводите на жалбоподателя и моли да се остави жалбата
без уважение.
Жалбите са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от „Никола – 2012“ ЕООД,
против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ AД гр. Добрич, за установяване в
отношенията между страните, че ищецът, не дължи на ответника, сума в размер на 2877,20
лева - служебно начислена цена на вода, по партида с клиентски номер 17616, на адрес: село
Кранево, Община Балчик, ул. „..... № 22, за което са издадени фактури: №
**********/13.08.2021 г. и № **********/19.08.2021 г.. От събраните по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна: С Констативен протокол №
017421/22.06.2018 г. за монтаж, демонтаж, пломбиране и монтиране на антимагнитно
защитно устройство на водомери, поради смяна сметка на ВиК на адрес: гр. Кранево, ул.
„..... № 22, за абонат „Никола-2012“ ЕООД – П.П. е бил демонтиран водомер № 01512 и
монтиран водомер с № **********, тип 10м3, с пломба на вх. холендър № 0948778, при
показание 00000 м3. С Констативен протокол № 024822/14.05.2019 г. за монтаж, демонтаж,
пломбиране и монтиране на антимагнитно защитно устройство на водомери, на адреса на
ищеца: гр. Кранево, ул. „..... № 22, водомер № ********** е демонтиран и е монтиран
водомер с № **********, тип 10м3, с пломба на вх. холендър № 1060100, при показание
00000 м3. С Констативен протокол № 031452/15.10.2019 г. за монтаж, демонтаж,
пломбиране и монтиране на антимагнитно защитно устройство на водомери е демонтиран
водомер № **********, при показание 00625 м3, и пломбиран с основна пломба факт.
35657. След подадено на 08.06.2020 г. Искане от ищеца, е възстановено водоподаването на
обекта находящ се в гр. Кранево, ул. „.....”, № 22 - сръбски ресторант, като с Констативен
протокол № 034861/08.06.2020 г., водомер с № **********, тип 10м3, отново е монтиран, с
пломба на вх. холендър № 1192314, при показание 00625 м3. Съгласно Констативен
протокол № 011475 на 06.08.2021 г., в имота на ищеца е била извършена проверка, от
служители на ответника, при която е установено, че водомерът с фабр. № **********, с
ПВИК-1192914, модул № 01002243, намиращ се шахта, е на пок. 99823 м3 - върти обратно.
От Протокол № 048738 за демонтаж, монтаж, пломбиране на водомер, модул и устройство
към него, се установява, че на 12.08.2021 г. от адрес: гр. Кранево, ул. „..... № 22, е
демонтиран водомер с фабричен № **********, тип 10м3, модул 01002243, и монтиран
отново с ВиК пломба на холендър с № 1431041, при показание 99731. Протоколът е
подписан от абонат Н.Н.. Ответника е издал фактура № **********/19.08.2021 г. за
потребени през периода от 06.08.2021 г., до 12.08.2021 г., 92 м3 на стойност 281.30, с ДДС и
2
№ **********/13.08.2021 г. за потребени през периода от 14.07.2021 г. до 06.08.2021 г.
849.00 м3 на стойност 2595.90, с ДДС, с които на ищеца е начислено общо задължение в
размер на 2877,20 лева. Съгласно Констативен протокол № 004725/18.10.2021 г. в имот на
ищеца е извършена проверка от служители на ответното дружество, при която се
установило, че на водомер № **********, с пломба ВиК 1431041, модул 01402243, има
показание - 00208 м3.
От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, служители в
ответното дружество, се установява, че при отразената в горния протокол проверка в гр.
Кранево, на плажната алея с ресторантите, процесния водомер се намирал на улицата в
шахта, но без капаци, показанията му били на 99 хиляди и водомерът връщал назад. След
няколко дни водомера бил монтиран да се върти в правилната посока. В деня на проверката
обектът функционирал. При проверката не установили нищо нередно в шахтата - пломбата
била цяла, но водомерът бил монтиран обратно: бил завъртян на 180 градуса и не бил в
правилната посока на отчитане. Водомерът бил пломбиран - пломбата сложена на правилния
холендер и цяла.
От Заключение по изготвената в първоинстанционното производство СТЕ, се
установява че при извършеното изследване на процесния водомер осигурява
равнопоставеност на условията на създаване на въртящ момент при протичане на водата в
права и обратна посока. Предавките, които задвижват стрелките на механичният индикатор
и барабанните броячи също могат да предават въртенето в двете посоки при равнопоставени
условия. При обратно монтиран водомер водните количества, които преминават през него
не са различни от тези, които са при правилно монтиран водомер, при което преминаването
на едни и същи водни количества в права и обратна посока следва да доведат до сходни
разлики в показанието, които са измерени в съответствие с изискванията за максимално
допустимите грешки в употреба. Обстоятелството, че процесния водомер е бил монтиран
обратно не оказвало влияние в точността на измерването за периода на експлоатация в
процесния обект от 19.05.2019 г. до 18.10.2021 г. и тази точност е била в рамките на
максимално допустимите грешки в употреба за този тип средство за измерване.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва
да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на вода и
извършване на ВиК услуги през процесния период за процесния обект, задълженията по
договора, обема на доставеното количество вода, както и че нейната стойност е в
претендирания размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за
заплащане на цената на доставеното количество вода.
В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по
повод продажбата на вода през претендирания период за сочения обект.
Основният спорен момент между страните по делото е въпросът били ли са налице
3
предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извършва едностранно
корекция на потребеното количество вода за процесния период без да посочи на кое точно
основание от общите условия е начислено служебно количество изразходвана вода. Ищеца
излага освен това, че няма и такова основание в общите условия за възлагане на подобно
количество, а служебно се начислява при изрично изброени хипотези - липса на водомер -
чл.25, ал.8 ОУ, при кражба или повреждане на водомерен възел - чл.26, ал.1 ОУ, при
повреждане на индивидуален водомер - чл.26, ал.2 ОУ, при отказ на потребителя да осигури
достъп за отчитане на водомера - чл.49 ОУ. Въпреки отразеното в изготвените от ответното
дружество фактури, че начисленото количество вода е служебно такова, в хода на
производството се установява, че се касае не за служебно начисляване, а за действително
консумирано количество вода, което следва да се заплати, въпреки допуснатата грешка в
издадения счетоводен документ. Тази грешка не би могла да обуслови липса на задължение
за заплащане на водата, доколкото основанието за плащането е действително
консумираното количество вода по валидното правоотношение. Установено е, че на
08.06.2020 г. процесният водомер с № **********, е бил монтиран на обратно на обекта при
показание на брояча 00625 м3 и до 06.08.2021 г., когато е установено това обстоятелство,
показания на брояча са били 99823 м3, поради което и следва да се приеме, че потребеното
количества вода през този период е 802 м3, от които 625 м3 при въртене на брояча от 625
към 0 и 177 при въртене на брояча от 0 към 99823. През периода от 06.08.2021 г. до
19.08.2021 г., когато водомерът е демонтиран и монтиран отново правилно, при показание
99731, потребеното количества вода е 92 м3 при въртене на брояча от 99823 към 99731. Или
общото задължение за заплащане на ВиК услуги от ищеца по процесните фактури е за 894
м3 на стойност 2733,50 лева. За разликата от така установения размер до пълния
претендиран от ищеца - 2877,20 лева, или за сумата от 143,70 лева иска е основателен, а за
разликата от 143,70 лв. до 2877,20 лева е неоснователен, поради което и следва да се
отхвърли.
Обжалваното решение се явява правилно в атакуваната част, поради което и следва
да бъде потвърдено.
Правилно е и постановеното определение по чл.248 ГПК, поради което и същото
следва да се потвърди. Нормата на чл.168 ГПК посочва, че свидетелите имат право на
възнаграждение и на разноски за явяването си в съда, ако бъдат поискани до края на
съдебното заседание, като същите се изплащат от внесения депозит. Фактът, че свидетелите
не са поискали изплащането на възнаграждение и разноски, което е тяхно право, а не
задължение, не обосновава извод, че ответникът не е сторил разноски чрез внасянето на
депозит за тяхното призоваване, които с оглед отхвърляне на исковите претенции следва да
му бъдат възстановени. Възстановяването обаче следва да бъде не посредством възлагането
им в тежест на ищеца, а ответникът е необходимо да поиска да му бъде възстановен
неизползвания депозит, който е внесъл за обезпечаване евентуалните разноски на
свидетелите.
Въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт, поради което и следва
4
да му бъде определено възнаграждение за въззивното производство в съответствие с
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25, ал. 1 НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева, поради което, предвид
фактическата и правна сложност на делото, на ищеца следа де се определи и присъди
възнаграждение в размер на 150 лева. Не са ангажирани доказателства за направата на
деловодни разноски по депозираната частна жалба, поради което и такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №534 от 29.06.2022г. по гр.д.№ 2973/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен, изменено в частта за разноските с определение №1780 от 10.08.2022г. по
с.д., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че „Никола-2012“ ЕООД, с ЕИК
********* не дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК *********,
сумата за разликата над 143,70 лева до 2877,20 лева, представляваща сбор от неплатени
суми за предоставени ВиК услуги по издадени фактури № **********/19.08.2021 г. и
фактура № 113008782713.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1780 от 10.08.2022г. по гр.д.№2973/2021г. на
Районен съд - гр.Шумен.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила
ОСЪЖДА „Никола-2012“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК *********, сумата от 150 лева,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5