РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Русе, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500825 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. Г. от гр. Русе чрез адв. Е. З.
– АК Русе против Решение № 1438/17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 18
по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, с което съдът унищожава на
основание чл.31, ал.1 от ЗЗД следните сделки: - по нотариален акт №1, том V,
рег. №13130, д. №638/14.12.2022 г. на 221-ви РН, вписан в СВ Р. с вх. Рег.
№16402/15.12.2022 г., акт №35, том 47 – договор за дарение, с който ищецът
Г. М. Д., ЕГН: ********** дарява на ответника Д. И. Г. 1/100 ид. част от
собствените си 3/4 ид. части от посочените недвижими имоти - апартамент и
гараж. - по нотариален акт №2, том V, рег. №13131, д. №639/14.12.2022 г. на
221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег. №16403/15.12.2022 г., акт №36, том 47
– договор за покупко-продажба, с която ищецът Г. М. Д., ЕГН:**********
продава на ответника Д. И. Г. 99/100 ид. части от собствените си 3/4 ид. части
1
от посочените недвижими имоти - апартамент и гараж за сума в общ размер
на 9900 лв. за двата имота; - по нотариален акт №3, том V, рег. №13137, д.
№640/14.12.2022 г. на 221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег.
№16406/15.12.2022 г., акт №25, том 47 – договор за дарение, с който ищецът
Г. М. Д., ЕГН:********** дарява на ответника Д. И. Г. 1/100 ид. част от
собствената си 1/2 ид. част от апартамент. - по нотариален акт №4, том V, рег.
№13138, д. №641/14.12.2022 г. на 221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег.
№16407/15.12.2022 г., акт №29, том 47 – договор за покупко-продажба, с
която ищецът Г. М. Д., ЕГН:********** продава на ответника Д. И. Г. 99/100
ид. части от собствената си 1/2 ид. част от апартамент.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Счита, че съдът неоснователно и в
противоречие със задълженията си, произтичащи от чл.10 на ГПК е
възпрепятствал по всякакъв начин ответника да установи фактите, които са от
значение за решаването на делото, а имено: 1. Не е допуснал исканата
повторна експертиза след като не е приета изслушаната съдебно —
психиатрична такава, която намира, че е изготвена от вещото лице по
предположения и същата не се основава на категорични констатации и факти
за това, че Г. М. Д. не е действал разумно и не е разбирал свойството и
значението на постъпките; 2. Съдът не е уважил искането да бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с друго такова от
Първо РУ на МВР- Русе и телефон 112 за периода от м. януари 2020 година
до деня на издаване на удостоверението има ли повиквания от ищеца Г. М. Д.
на домашния му адрес : гр. Русе ул. С. № ** вх* ет.* за възникнали скандали,
с участие на кои лица и подписвани ли са предупредителни протоколи и от
кого, ако има такива, с което да се докаже, че в посочения период ищецът
многократно е подавал сигнали и търсил съдействие по повод възникнали в
дома му скандали с неговата д., която видно и от представената по делото
преписка от PП-Pyce години наред го е тормозила по повод на имотите и е
настоявала да й бъдат прехвърлени на нея; 3. Посочената от лекар М. „Съдова
деменция", водеща до увреждане на мисловната дейност не е доказана нито с
познатите и традиционни медицински изследвания - скенер, ядрно-магнитен
2
резонанс или други способи, a предположението й за състоянието на ищеца
към миналия момент на сключването на сделките се дължи на „богатия й
опит" като лекар; 4. Решението на съда практически е постановено при липса
на мотиви.
Позовава се на трайната съдебна практика на ВКС по сходни дела с
предмет унищожаемост на сделки на основание чл.31 ал.1 от 33Д,
включително и TP № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. дело № 5 / 2020 г. на OCГTК
на ВКС, в които категорично е застъпено становището, че при преценката
си дали страната е могла да разбира и ръководи действията си към момента на
сключването им, съдът е длъжен да изследва всички съотносими, установени
към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за
формиране на волята за осъществяването на процесните сделки.
Акцентира, че съдът е длъжен да обсъди и отчете значението на всички
ангажирани по делото доказателства в тяхната съвкупност, без да дава превес
на заключенията на медицинските експертизи, докато в мотивите на
обжалваното решение съдът само с едно изречение напълно е игнорирал и не
е дал вяра на показанията на всички техни свидетели, единият от които е
изповядалият сделките нотариус, по причина, че неговите показания
противоречат на медицинската експертиза.
Сочи, че съдът напълно е игнорирал и не е обсъдил приетото като
доказателство по делото саморъчно завещание от 06.07.2022 година, в което
Д. шест месеца по-рано недвусмислено изразява писмено волята си да
завещае притежаваното от него имущество на в. си Д. И. Г.. Няма анализ и
преценка и на взаимоотношенията между ищеца Г. М. Д. и неговата д. М. Г.
М.а, въпреки представената по делото прокурорска преписка № 6374/2021
година на PPП, по повод осъществен системен тормоз да й бъдат прехвърлени
частите му в съсобствените им имоти. Липсва преценка и анализ и на
свидетелските показания на И. Г., бивш с. на М. Г.а / единствената пряко
заинтересована от унищожаемостта на сделките/ и б. на ответника, кoйтo
посочва колко често е търсил ищеца с молба да прехвърли имотите си на в. cи
Д..
Твърди, че към момента на сключване на унищожените сделки Г. М.
Д. е разбирал свойството и значението на своите действия, поради което
същите не следва да бъдат унищожени. Моли решението на РРС като
3
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново такова, с което предявената претенция да бъде отхвърлени
изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата Г. М. Д. със съгласието на
попечителя си М. Г.ева М.а счита същата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е установил осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал.1 ЗЗД, с оглед
на което е приел за основателно искането да бъдат унищожени сключените
от Д. сделки поради това, че при сключването им не е могъл да разбира и да
ръководи постъпките си. Счита, че съдът правилно е ценил и дал вяра на
заключението на вещото лице М. като се е аргументирал подробно и логично
в тази насока. Възрастта на Д. – 85 години към момента на сделките,
цялостното му поведение преди, по време и след „сключването“ на четирите
сделки от 14.12.2022 г., установено от събраните по делото доказателства,
както и установените медицински данни за заболяване „съдова деменция.
Характеропатия“, могат да обосноват само единственият логичен извод,
който е направил съдът, а именно – че към момента на изповядване на
сделките Г. М. Д. не е разбирал свойството и значението им, и не е могъл
съзнателно, обосновано и мотивирано да вземе волево решение за
извършването им. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции.
За да уважи заявената претенция и унищожи сключените на
14.12.2022 г. от Г. М. Д. сделки: 1. По нотариален акт № 1, том V, рег.
№13130, д. №638/14.12.2022 г. на 221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег.
№16402/15.12.2022 г., акт №35, том 47 – договор за дарение, с който ищецът
4
Г. М. Д., ЕГН: ********** дарява на ответника Д. И. Г. 1/100 ид. част от
собствените си 3/4 ид. части от посочените недвижими имоти - апартамент и
гараж; 2. По нотариален акт №2, том V, рег. №13131, д. №639/14.12.2022 г. на
221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег. №16403/15.12.2022 г., акт №36, том 47
– договор за покупко-продажба, с която ищецът Г. М. Д., ЕГН:**********
продава на ответника Д. И. Г. 99/100 ид. части от собствените си 3/4 ид. части
от посочените недвижими имоти - апартамент и гараж за сума в общ размер
на 9900 лв. за двата имота; 3. По нотариален акт №3, том V, рег. №13137, д.
№640/14.12.2022 г. на 221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег.
№16406/15.12.2022 г., акт №25, том 47 – договор за дарение, с който ищецът
Г. М. Д., ЕГН:********** дарява на ответника Д. И. Г. 1/100 ид. част от
собствената си 1/2 ид. част от апартамент; 4. По нотариален акт №4, том V,
рег. №13138, д. №641/14.12.2022 г. на 221-ви РН, вписан в СВ Русе с вх. Рег.
№16407/15.12.2022 г., акт №29, том 47 – договор за покупко-продажба, с
която ищецът Г. М. Д., ЕГН:********** продава на ответника Д. И. Г. 99/100
ид. части от собствената си 1/2 ид. част от апартамент, първоинстанционният
съд е приел, че тези сделки са извършени без да са налице пороци във
волята на страните.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви като е
обсъдил обстойно събраните писмени и гласни доказателства, включително и
приетото заключение на назначена експертиза, по която вещото лице М. дава
заключение, че ищецът не е могъл да разбира свойството на извършваното и
да ръководи действията си както към момента на сключване на сделките, така
и понастоящем, а също и към момента на освидетелстването му по гр.дело
№18/23 г. по описа на РОС, с решението по което е поставен под ограничено
запрещение. При съвкупната преценка на заключението на вещото лице,
писмените доказателства по делото и свидетелските показания съдът е счел,
че Д. не е разбирал естеството на правните сделки, като формално е разбирал,
че се явява пред длъжностно лице и подписва документи с определено правно
значение, т.е. до определена степен е могъл да ръководи постъпките си, но не
и при адекватна и пълноценна преценка на случващото се, в която посока са и
свидетелските показания на посочените от ищцовата страна свидетели. От
тези показания е видно, че личностната промяна в ищеца е с давност от около
4-5 години, както и, че след като е разбрал за процесните сделки, е бил много
стресиран и изненадан и е заявил, че не е ходил при нотариус и не е
5
подписвал нищо, както и че се чувства измамен, че случаите, при които той
забравя скорошни събития и свои действия не са единични и че датират от
около две години. Съдът е аргументирал решението си, като се е съобразил и
с последващото поставяне под запрещение на Д., осъществено след
медицинско освидетелстване от специалист в областта на психиатрията с
решение по гр. дело №18/23 г. по описа на РОС.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените
във въззивната жалба възражения относно липсата на предвидените в нормата
на чл. 31 ЗЗД предпоставки за унищожаване на процесните сделки и
способност на Д. да разбира свойството и значението на своите постъпки
както към настоящия момент, така и към момента на сключването им –
14.12.2022 г. Твърдяните допуснати нарушения на процесуалните правила са
отстранени.
Назначена и приета е пред въззивната инстанция комплексна
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, вещите лица по
която след като извършват преглед на Д. дават категорично заключение, че
същият към 14.12.2022 г. е страдал от Мултиинфарктна деменция.
Психиатричният преглед е извършен в лекарски кабинет в ЦПЗ Русе ЕООД
като по време на прегледа не е присъствала д. му която е негов попечител.
Поради неспособността на Д. да изясни съдържанието на задаваните въпроси
се е налагало повторното им задаване. Като крайно психично заключение
вещото лице намира, че Д. „психомоторно е сравнително спокоен, леко
вътрешно напрегнат, оживен. B ясно съзнание е, непълно автоориентиран,
задоволително ориентиран за място, нарушена ориентация за време —
неуверен, неколкократно се чуди как да отговори, несигурно твърди, че е
18.04.2023г. Емоционално-волево е леко напрегнат, ситуативно притеснен,
афективно зареден. Поведението е еднообразно, успява да организира
ежедневието си на базисно житейско ниво. Мисловен процес - тематично и
речниково беден, асоциативно нарушен, афективно определян тематично, не
изяснява съдържателно, приплъзва схематично към налудно разработвани
теми, тежко ограничена способност за анализ и синтез. B съдържанието е
налудно, непродуктивно, тематично бедно насочен в параноиден стил срещу
зет си. Възприятно-представна дейност - приема се, че са възможни редки
слухови сетивни измами, без активна актуална халюцинаторна продукция.
6
Памет и интелект - в упадък.“
В рамките на две сесии е проведено и психологично изследване,
включващо клинично психологично интервю и психологическо тестово
изследване, в резултат на което се установява, че Д. е ориентиран частично за
време, пространство и ситуации от близкото и далечното минало, но говори
предимно за минало време, което говори за вероятност от дементно
нарушение. При изследването са използвани следните психологически
методики: Прогресивни матрици на „Рейвън" за изследване нивото на
интелектуално функциониране; - Методика на „Лурия" за изследване на
памет; - Методика за изследване на наличие на деменция по „Мини-Ментал
стейт" и Методика за изследване на органика — по Бентон тест. Резултатите
показват умерено снижение на основните интелектуални функции за анализ-
синтезна дейност както и намалена способност за идентифициране на образ
или предмет по отделни негови части. Отчита се и значително нарушение на
фиксационната памет при заучаване на нова информация и много тежко
нарушение на дълготрайната памет при нов опит. Репродукцията е тежко
нарушена. Кривата на запаметяване е начупена oт „локален" тип, което
свидетелства за състояние на емоционална вялост при протичане на
паметовите процеси. При изпълнение на методиката за деменция, получените
резултати показват стойности на лека деменция – 21 точки. При изпълнение
на методиката за органично-мoзъчнo разггройство се установява, че в
началото Д. е с добра концентрация, която в последствие се влошава. Това е
наложило промени в начина на провеждането на теста като са дадени нoви
инструкции за изпълнение, която ситуация се прилага при личности с
наличие на дементни нарушения.
Заключенията на вещите лица показват, че спрямо вида и
разположението на допуснатите грешки, тестът на „Бентън" отчита наличие
на органика, най-вероятно от „дифузен" тип.
Тези заключения на вещите лица се подкрепят и от данните на
извършеното в производството пред въззивната инстанция образно
изследване по настояване на въззивния жалбоподател, а именно Ядрено-
магнитен резонанс, резултатите от което показват наличие на изменение в
мозъчната кора и кръвоносните съдове на главата, които водят до деменция.
При Д. са налице мoзъчни съдови промени, a именно „КТ данни за болест на
7
малките съдове, стадий 3 по Fazekas. Неоклузивна хидроцефалия.
Диференцирана мозъчна атрофия на париеталните и окципиталните дялове."
В съдебно заседание вещото лице д-р Б. И. пояснява, че „стадий 3 по Fazekas“
е последният стадий на съдово увреждане на мозъка, „Най-тежкият стадий. Те
са №, 1-ва, 2-ра и 3-та степен. Трети стадий е най-тежкият стадий“ . Като
основание за даденото заключение в насока, че Д. е страдал от деменция и в
предходен период, включително към момента на изповядване на сделките, а
именно 14.12.2022 г., вещите лица извеждат от фактите, които дават
свидетелите от една страна по делото за промяна в неговия характер, за
промяна в начина, по който той се отнася към близките си и взима решения,
които медицината отчита обикновено като първи симптоми на едно деметно
състояние и които говорят за наличие на органичен процес, който върви, и за
промени, които все още не са на ниво интелект и способност за взимане на
решения.
По отношение на наведените от процесуалния представител на
въззивния жалбоподател въпроси свързани с това как се откроява
възможността на Д. до сключване на сделките да живее сам, да се обслужва
сам, да се справя сам с бита си, сам да си плаща сметки, сам да си пазарува,
т.е. да извършва всички тези необходими действия, което означава наличие
на разум и заключенията, че не е разбирал свойството и значението към
момента на сключване на сделките, вещите лица уточняват, че от това, което
те са установили по време на прегледа, заключението им е по-скоро за
обратното – че Д. не е разбирал какво се случва с него. В тази насока д-р И.
сочи, че неколкократно в инревюто си с Д. го е питал за какво е този преглед,
при което Д. не е могъл да уточни. Пред съда вещото лице държи да
подчертае, че при прегледа е работил спокойно, бавно, изчаквал е, задавал е
няколкократни въпроси, но въпреки това изследваното лице не е могло да
уточни за какво е точно този преглед. Уточнява, че изразът „в ясно съзнание“
означава нещо съвсем различно, а именно, че едно лице не е в помрачено
съзнание, не е в кома, а просто е в ясно съзнание.
По отношение на въпроса на адв. З. за критериите, по които се
установява, че човек в един момент е в пълно съзнание, разбира какво се
случва с него, а в друг момент не разбира свойството и значението на своите
действия, вещото лице Д-р И. сочи, че човешката личност е изключително
8
комплексно същество по отношение на интелекта, на умствените способности
и има различни степени на увреда на различни функции. В конкретния случай
става дума за едно бавно ниво на поддържане на ежедневието, което не
означава, че Д. може добре да разбира какво се случва с него в един по-
сложен контекст, т.е. неговият интелектуален критерий - мисленето,
разсъжденията, анализът са дълбоко увредени и способността му да
разпознава квартала, в който живее, в най-близък план може да не е увредена
и да продължи дълго време да съществува.
В тази насока са и изявленията на вещото лице Т. Л., който също
говори за тежки нарушения на конгнитивните процеси при Д., което извежда
от това, че Д. говори изцяло в минало време и на въпрос какво е закусвал
днес няма отговор, започва да гадае и не може да се сети, т.е. в сегашно
време, тук и сега, той няма добра ориентация и координация. Относно
психологичните изследвания за памет, интелект, органика, също намира, че
са налице тежки и значителни нарушения. Уточнява, че тези нарушения при
кратковременната памет обаче не пречат на човек да се справя частично в
ежедневието си - като да се договори с някой, да се срещне, да напазарува.
„С такива кратки и лесни неща Д. действително още се справя, но
дълготрайната памет е 0 % от фиксирания материал, което показва много
тежко нарушение. Затова и наблюденията показват, че той помни
информация от училище, отпреди 20 години, съпругата си и други спомени,
разказва ги все едно вчера са се случили, но към днешния момент той не
може да се сети елементарни неща.“
Видно от гореизложеното на база на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
съдът приема за установено, че към датата на атакуваните четири сделки
/14.12.2022 г. / въззивният жалбоподател Г. М. Д. е бил в неспособност да
разбира и ръководи действията си поради наличие на заболяване,
идентифицирано като деменция и доказано впоследствие и чрез проведено
изследване с ЯМР, и извършена комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза, поради което предявеният иск по чл. 31,
ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му е правилно и законосъобразно и като такова следва да
9
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са
сторените от ответната страна разноски съобразно представената справка по
чл. 80 ГПК.
Предвид гореизложените мотиви русенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1438/17.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 18/2023 г. по описа на Районен съд Русе
ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на Г. М. Д., ЕГН:
********** сумата в размер на 3 145,00 лв. – разноски по делото във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10