Р Е Ш Е Н И Е
№
525
гр.
Пловдив, 12 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3155 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от С.Д.К., ЕГН **********, чрез мл.адв.Вл.Н. и адв. т.,
против заповед № 20-4332-006763 от 23.10.2020г., издадена от полицейски
инспектор, към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.Отнети
са СРМПС № ********* и 2 бр. табели РВ5894ТР.
Според жалбоподателя
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
административен орган, в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответникът - полицейски
инспектор, към СДВР, отдел „Пътна полиция“, редовно призован, не изразява
становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 02.11.2020г., поради което
жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 22.10.2020г., около 01,19ч, в
гр.София по бул. „Г.М.Димитров“ от бул. „Д-р Драган Цанков“ към ул. „Никола
Габровски“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Шевролет“, с
регистрационен номер *** негова собственост и при проверка, извършена срещу автокъща „Софавто“ се установило,
че е под въздействието на наркотични вещества- кокаин, изпробван с техническо
средство дрегер DRUG TEST 5000 № ARAM 0007, проба № 353, което представлява нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден
е бил талон за медицинско изследване № 077255 за кокаин. Проверката е
приключила в 01,50ч. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение сер. АА, бл. № 295270 от 22.10.2020г. По
делото е приет Протокол от проба № 353 от 22.10.2020г., 01:19:06ч. за извършена
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 № ARAM 0007. Също и протокол *********-10000 от 22.05.2020г. за сервизна проверка
на DRUG
TEST 5000, № ARAM
0007 за периодична проверка
за техническото състояние на уреда.
Въз основа на
констатираното административно нарушение полицейски инспектор, към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство. Представени са следните писмени доказателства: заповед №
8121з-1496/06.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешните работи и заповед № 513з-1618/26.02.2018г. на
директора на СДВР, всички свързани с доказване компетентността на издателя на
обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 077255, АУАН №
295270 от 22.10.2020г., справка за нарушител/водач, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 22.10.2020г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
В обжалвания административен
акт е посочено, че оправомощаването на издателя на
акта е извършено със Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018г. на директора на СДВР,
в чиято т.1 са определени длъжностни лица, сред които и издалият обжалваната
заповед, да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити (по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК).
Приложеният по делото Акт за
установяване на административно нарушение № 295270/22.10.2020 г. е съставен от
длъжностно лице – мл. автоконтрольор към 01гр. 01-ви
сектор „КПД“ при О“ПП“-СДВР, който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, а по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е официален удостоверителен документ. Следва да се отбележи, че актът
поставя началото на административнонаказателно
производство съобразно чл. 36, ал. 1 ЗАНН, което може да приключи с издаване на
наказателно постановление. Съгласно трайната и безпротиворечива
практика на ВАС административнонаказателното
производство по ЗАНН е отделно и независимо от административното производство
по налагане на ПАМ по ЗДвП, като евентуалната нередовност в реквизитите на АУАН
съгласно чл. 42 ЗАНН и допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето му, могат да бъдат обсъждани при съдебното обжалване на
наказателното постановление по реда на чл. 59 – 63 ЗАНН. Прилагането на ПАМ не
съставлява административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от закона
ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Същата по своето
правно естество е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз
основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с
презумптивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като част от
производство по установяване правопораждащия
отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на
АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността. Независимо, че
двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим,
имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на
ЗДвП. В случая жалбоподателят е подписал съставеният АУАН, талона за медицинско
изследване и протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни
мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния
случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. "б" от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
По отношение на твърдението, че
процедурата по налагане на ПАМ е опорочена, доколкото има разминаване в часа на
установяване на административното нарушение е необходимо да се отбележи, че в
действителност в приложената по делото обжалвана заповед не е посочен час и
дата на извършване на нарушението, но от друга страна в съставения АУАН е
посочен час на извършване на нарушението около 23:30 на 22.10.2020г. Доколкото
обаче в издадения талон за изследване и протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, К. е удостоверил с подписа си, че
проверката е започнала на 22.10.2020г. в 01.20ч. и екземпляр от първия талон му
е връчен в 01:50 часа на 22.10.2020г., а от протокола е видно, че проверката е
започнала на 22.10.2020г. в 01.20ч., т.е. следва да се приеме, че този час е
меродавен. Обжалваната заповед е издадена веднага след това на 23.10.2020г.
Вероятно в заповедта за налагане на ПАМ е допусната техническа грешка по
отношение на посочения час и дата, но същото не е предмет на разглеждане по
настоящото производство. Нещо повече, в жалбата си К. акцентира на пропуски по
установяването на нарушението, т. е. самият той не отрича че е управлявал МПС и
че му е извършена проверка.
Относно възражението на
жалбоподателя, че заповедта е постановена при липса на фактическо основание в
поведението и реакциите му като водач или на други външни признаци за тестване
или изпращане за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване,
следва да се отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване. Тази норма касае проявление на външни признаци на
употреба на наркотични вещества, които обаче са индивидуални и преценката на
контролните органи в конкретния случай е била правилна – доказано с резултатът
от Drug Test 5000 ARAM 0007, при който е отчетено "кокаин". Налице са
установявания по протокола като: наличие на външни повреди по МПС, възбудено
поведение по време на проверката, треперене, неспокойни очи, забавена реакция
на светлина. Въпреки избора на лицето за медицинско и химическо изследване,
доколкото в издадения талон за изследване К. собственоръчно се е подписал на
мястото за това, такова не е представено по делото. Съдът намира за необходимо
да отбележи, че с Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични се определя редът за класифициране на растенията и веществата
като наркотични (чл. 1, ал. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба,
наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци съгласно
приложенията към чл. 3. Кокаинът е посочен в списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, т. е. няма съмнение, че кокаинът е наркотично вещество. Налице е
законова забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества (чл.
5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП), каквото е и кокаинът и поради което той е
включен в теста за изследване на слюнка с Drug Test
5000. В случая е безспорно доказано, че жалбоподателят е нарушил тази забрана.
Наложената принудителна мярка е
съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в
интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по
пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от
водачи, които са употребили наркотични вещества или техните аналози и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата.
От изложеното се налага извод за
правилно и законосъобразно наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, при условията на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От ответника по делото не е
заявена претенция за присъждане на разноски, предвид на което и такива не
следва да бъдат присъждани.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.К., ЕГН **********, против заповед № 20-4332-006763/23.10.2020г.,
издадена от полицейски инспектор, към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за
движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :