Р Е Ш
Е Н И Е - №
373
гр.Видин, 29.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, гражданска колегия, втори състав, в
публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател: Владимир
Крумов
при секретаря Г.Начева , като разгледа докладваното от съдията Крумов
гр.дело № 1681 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във чл. 415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Предявена е от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша , ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията, №4-6 ЕИК ******* срещу Н.М.М. с ЕГН: ********** и адрес *** претенция за установяване задължение на ответника
към ищеца за суми в размер 613.68 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление по чл.417 ГПК на 25.03.2015г. до окончателното издължаване, 41.22 лева изискуема редовна лихва
за периода 15.06.2011г.-14.09.2012г., 386.21 лева изискуема наказателна лихва
за периода 15.07.2011г.-23.03.2015г.по договор за банков кредит, сключен на 18.09.2007г. между
ответника и „Райфайзенбанк България” ЕАД. Твърди се, че между посочените страни
е сключен договор за кредит , с който на ответника е отпусната сумата от 2030.00
лева за потребителски нужди с краен срок на издължаване 15.09.2012г. и при
годишна лихва от 8.50 процента, която представлява стойността на банковия
ресурс, определен от банката плюс 3.50 пункта надбавка годишно, съгласно чл.4
от договора. Съгласно чл.4, ал.5 от договора при забава на плащане на дължимите
суми, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на 12 пункта
годишно. Наказателната лихва представлява договорна такава, увеличена с
наказателна надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и
непогасена главница за времето на забавата до окончателното погасяване. Сочи се
още, че съгласно чл.5 кредитът следва да бъде погасен съгласно погасителен
план: една вноска от 39.73 лева, дължима на 15.10.2007г. и 59 равни месечни
вноски по 41.65 лева , дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.11.2007г. до 15.09.2012г. Съгласно чл.10 от договора, при неплащане от
страна на длъжника на което и да е парично задължение, изцяло или отчасти, в
продължение на 50 дни от падежа, считано от 151 ден кредитът става изцяло и
предсрочно изискуем. Сочи се, че поради неплащане на задълженията по договора,
кредитът е станал изцяло изискуем на 15.09.2012г., поради настъпване на крайния
срок на издължаване, съгласно договора. На 22.03.2019г. вземанията към
ответника са цедирани с договор на ищеца.
Не се твърди, че ответникът е уведомен за цесията, както
и кога и от кого.
Подадено е
заявление по реда на чл. 417 ГПК
,по което е образувано ч.гр.д.№548/2015г и е издадена заповед за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника, заедно с призовка за доброволно изпълнение по реда на
чл.47 ГПК, за което е съставен протокол №4032/11.05.2020г. за връчване на
основание чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ В.Томова. Вземането е предявено по исков ред и е образувано
настоящото дело. Представени са писмени доказателства.
Иска се Съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната
страна наличието на вземане в посочените размери, както и да бъде осъден
ответника да заплати разноските в развилото се заповедно производство и по
настоящото дело.
Исковата молба,
заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника,
който в срока за отговор не е депозирал такъв, не е правил доказателствени
искания . В молба -становище ,след изтичане на срока за отговор, се правят
възражения за погасено по давност вземане. Излага се, че не и връчвана заповед,
нито уведомление за цесия.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за банков кредит, сключен на 18.09.2007г. между
ответника и „Райфайзенбанк България” ЕАД, между страните е сключен договор за
кредит , с който на ответника е отпусната сумата от 2030.00 лева за
потребителски нужди с краен срок на издължаване 15.09.2012г. и при годишна
лихва от 8.50 процента, която представлява стойността на банковия ресурс,
определен от банката плюс 3.50 пункта надбавка годишно, съгласно чл.4 от
договора. Съгласно чл.4, ал.5 от договора при забава на плащане на дължимите
суми, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на 12 пункта
годишно. Наказателната лихва представлява договорна такава, увеличена с
наказателна надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и
непогасена главница за времето на забавата до окончателното погасяване. Съгласно
чл.5 кредитът следва да бъде погасен съгласно погасителен план: една вноска от
39.73 лева, дължима на 15.10.2007г. и 59 равни месечни вноски по 41.65 лева ,
дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.11.2007г. до
15.09.2012г. Съгласно чл.10 от договора, при неплащане от страна на длъжника на
което и да е парично задължение, изцяло или отчасти, в продължение на 50 дни от
падежа, считано от 151 ден кредитът става изцяло и предсрочно изискуем. Сочи
се, че поради неплащане на задълженията по договора, кредитът е станал изцяло
изискуем на 15.09.2012г., поради настъпване на крайния срок на издължаване,
съгласно договора. На 22.03.2019г. вземанията към ответника са цедирани с
договор на ищеца. Не се твърди, че ответникът е уведомен за цесията преди
предявяване на исковата молба.
Подадено е заявление
по реда на чл. 417 ГПК ,по което е образувано ч.гр.д.№548/2015г и е
издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена редовно при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, удостоверено с протокол, който не е оспорен. По отношение
възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, същото е
направено след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК, не е подадено и
възражение в заповедното производство, което да съдържа позоваване на
погасителна давност и не следва да се разглежда. Това приема съдебната практика
в свои решения /решение №177/26.11.2010г.по т.д.№46/2010г. на ВКС /, като се
приема, че т.6 от ТР 1/2000г. ОСГК е изгубила своето значение след влизане в
сила на ГПК в сила от 01.03.2008г. Същото се отнася и за останалите възражения,
изложени от ответника след срока, предоставен му за отговор.
Не се установи от събраните
доказателства, задължението на ответника по процесния договор да е погасявано.
С оглед липсата на оспорване от
ответника на възникването на правоотношението, и представените писмени
доказателства , съдът приема, че правоотношението е възникнало , с уговорените
в договора права и задължения, включително за погасяване на задължението от
ответника в уговорените срокове и размери на погасителни вноски. Не се твърди да са правени плащания и не са
ангажирани доказателства от ищеца , установяващи погасяване изцяло или отчасти
на задълженията по посочените неплатени вноски от 15.07.2011г. до 15.09.2011г.
С оглед горното съдът намира, че
искът е установен в основанието си. При липса на оспорване на размера на същия
и посочен такъв в извлечението от сметка и чл.5 от договора и при спазване на
разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът намира, че следва да бъде уважен в размери от
613.68 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявление по чл.417 ГПК на 25.03.2015г.
до окончателното издължаване, 41.22 лева изискуема редовна лихва за периода
15.06.2011г.-14.09.2012г.и 386.21 лева изискуема наказателна лихва за периода
15.07.2011г.-23.03.2015г.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да понесе и направените в заповедното и исковото производство разноски
от ищеца, в размер 25.00 лева ДТ и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение в производството
по ч.гр.д.№ 548/2015г. ВРС и 25.00 лева
ДТ и 100.00 лева в исковото производство, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с
чл.78, ал.8 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.М. с ЕГН: ********** и адрес ***
, че в полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша , ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията, №4-6 ЕИК ******* съществува вземане в размери 613.68 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявление по чл.417 ГПК на 25.03.2015г. до окончателното
издължаване, 41.22 лева изискуема редовна лихва за периода
15.06.2011г.-14.09.2012г., 386.21 лева изискуема наказателна лихва за периода
15.07.2011г.-23.03.2015г.по договор за банков
кредит, сключен на 18.09.2007г. между ответника и „Райфайзенбанк
България” ЕАД.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН: ********** и
адрес *** , да заплати на “ ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша , ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията,
№4-6 ЕИК *******, сумата от общо 50.00
лева ДТ и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на
въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: