Р Е
Ш Е Н
И Е № 260179
град
Пловдив, 09.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря Пенка ГЕОРГИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №2889 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е по реда
на чл.310 във връзка с чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от Д.С.Т., ЕГН **********,***, против решение №2250/06.07.2020
г., постановено по гр.д. №17/2020 г. по описа на РС - Пловдив, II брачен състав, в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря Л.Д.Т., ЕГН **********,
издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от 17.08.2019 г. до навършване
на двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение, за
предвидения срок на обучение или до настъпване на друга законоустановена причина
за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка месечна
вноска от падежа до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска
в размер на 540 лева, и по сметка на ПдРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважената част от иска в размер на 129.60
лева.
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност на решението в обжалваната част, с искане за неговата
отмяна, като се отхвърли предявеният иск. Ако се счете за основателен – да се
намали присъдения размер на издръжката, както и периода, за който се дължи
същата. Акцентира се, че задължението за заплащане на издръжка на пълнолетно
дете не е абсолютно, а зависи от възможността на лицето, което я дължи. Твърди,
че доходите му са ниски, здравословното му състояние е влошено, а и дължи
издръжка на малолетно дете и полага грижи за възрастната си майка. Не е в
състояние да се издържа и реализира доход от притежаваното имущество, като престирането
на издръжка на пълнолетната му низходяща би представлявало за него особено
затруднение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна чрез адв. Р.Н. в писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна. Моли решението в атакуваната част да бъде потвърдено, като се
присъдят направените във въззивната инстанция разноски. Представят се и
доказателства, че понастоящем въззиваемата страна е завършила средно
образование и е студент във ВУЗ.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански
състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Производството, в което е
постановено обжалваното решение, е образувано по предявен осъдителен иск за
заплащане на издръжка на пълнолетен низходящ, учещ в средно учебно заведение, и
е с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано и влязло в сила частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
разликата от 180 лева до пълния претендиран размер от 300 лева месечна издръжка,
както и в частта, с която Т. е осъден да заплати на Т. по съразмерност разноски
по делото.
При служебната проверка
на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо. Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част, и само на поддържаните основания, без
ограничение в дейността по приложение на материалния закон.
Ищцата по делото твърди, че е
навършила 18 години на ********** г. и продължава да учи в *************в 12-ти клас. До навършване на
пълнолетие е получавала издръжка в размер на 150 лева от баща си, но след това
той спрял да я заплаща. Твърди, че спортува - тренира волейбол. Участва в
пътувания по този повод и в лагер – сборове, необходима ѝ е и
екипировка. Има разходи за учебници,
допълнителни уроци, храна, облекло и други. Посещава частни уроци по български
език и математика с оглед кандидатстване във ВУЗ. Желае да продължи
образованието си в университет в Н., където вече е приета. Сочи, че баща ѝ
е готвач и работи сезонно - през лятото в Н., а през зимата – в Б. За
издръжката ѝ в момента се грижи само майка ѝ. Твърди, че няма
никакви доходи, от които да се издържа, като това я е мотивирало да поиска
ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева
месечно, считано от ******** г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа до пълното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
Ответникът в писмен отговор е взел
становище, че иска е неоснователен. Твърди, че издръжката е дължима при
условие, че задълженият може да я заплаща и има възможност за това. Счита
претендирания размер за прекомерно завишен според обикновените нужди на детето.
Сочи, че месечния му трудов доход е средно 840 лева, като има и родено още едно
дете – малолетно – М., на 6 години.
Безспорно е между страните, че Д.Т. е баща на ищцата Л.Т.,
родена на *** г., навършила пълнолетие на ********* г., както и, че през
учебната 2019/2020 г. тя е ученик в 12 клас, дневна форма на обучение в *****************.
Ищцата посещава занимания по български език и литература през
учебната 2019/2020 г. в училище „Е.” гр. Пловдив от 11.12.2019 г., с такса от
600 лева според представената служебна бележка.
Приета е за студент за
период на обучение 01.09.2020 г. - 31.08.2024 г. в Университет за приложни
науки „**********, видно от писмо от 19.03.2018 г
Според служебна бележка
от Футболен клуб „********” – гр. П., ищцата е картотекирана и се състезава за
клуба, като е на поста вратар и е национален състезател. Редовно плаща членския си внос и закупува
индивидуалната си екипировка, включваща специални анцузи, фланелки, футболни
обувки и вратарски ръкавици.
Т. е с диагноза
поликистоза на яйчниците, видно от приложените 9 бр. амбулаторни листа.
Доходите на майката на
ищцата според приложеното удостоверение от Детска градина „**********” – гр. П.
за периода от декември 2018 г. до ноември 2019 г. включително са 14643.16 лева,
или средно на месец по 1 220.26 лева.
Ответникът, според
приложената справка от ТД на НАП – Пловдив, работи в „*********, като за
периода от месец декември 2018 г. до месец ноември 2019 г., без месец октомври
2019 г., е имал начислен средно месечен облагаем доход от 784 лева, а не, както
е прието от състава на районния съд – 959 лв. за определен период, и 479 лв. за
друг. Според допълнително споразумение към трудов договор на ответника Т. с „*******”
АД гр. Б. от 01.01.2020 г., същият работи като готвач там с основно месечно
трудово възнаграждение от 840 лева. В допълнителното споразумение са посочени и
допълнителни възнаграждения.
Т. има сключен
граждански брак със З. С. от 15.11.2014 г. и е баща на детето М. Т., родена на ***
г., според представените удостоверения за сключен граждански брак и за раждане.
Малолетното дете посещава редовно Детска градина „**********.
Видно от справка от ТД
на НАП – Пловдив от 02.03.2020 г.,
доходите на съпругата на ответника З. Т., получени от работодателя „******** за периода от януари до
декември 2019 г. включително са по 281.96 лв. средно на месец.
По делото от страните са ангажирали и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Г. Ф.,
майка на ищцата, се
установява, че живеят с Л. в жилището на нейните родители заедно с тях.
Учебниците на дъщеря ѝ за 12 клас стрували около 200 лева, а екипировките
за волейбол - около 40-50 лева на месец. Посещавала курсове по български език,
необходими ѝ за матурите, които стрували 600 лева, както и курс по
английски език, също струващ 600 лева. На ден майката давала по 10 лева джобни
за храна. Ищцата участва и в женски отбор по футбол от 2014 г., като купува
екипировка на стойност до 200 лева. За абитуриентския бал купили рокля за 160
лева, обувки и чанта за общо 100 лева. Бащата, откакто Л. навършила пълнолетие,
нито веднъж не я е потърсил, не ѝ е давал никакви пари. Отказал да ѝ
плаща издръжка. Работел през лятото в заведение в Н., а през зимата – в Б.,
като готвач. Знае, че заплатата му е
около 2000 лева на месец.
Св. М. Д., майка на
ответника, установява, че синът ѝ
работи като готвач по 6 месеца на морето и в Б.
Имал друго семейство в момента и дете М., родено през 2013 г., което
живее при него и съпругата му. Доходите
на ответника в Б. са 960 лева месечно, а на морето – около 1 000 лева
месечно. Съпругата му не работи.
Не следва да се обсъждат
представените пред настоящата инстанция диплома за средно образование и
уверение от ************* тъй като касаят факти извън предмета на доказване по
делото.
При
тези данни въззивният съд прави следните изводи:
Разпоредбата
на чл. 144 от СК,
на което правно основание ищцата основава своя иск, предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използването на имуществото си, ако учат редовно в средни,
полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст
при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Изрично в разпоредбата на
чл. 144 от СК
е посочено, че издръжката на пълнолетни учащи се дължи, ако родителите могат да
я дават без особени затруднения.
В
случая, за да бъде уважен предявения от ищцата иск, следва да се установи, при
условията на кумулативност, че ответникът е неин родител, за което няма спор по
делото, че същата учи в редовна форма на обучение в средно учебно заведение,
което също е безспорно установено към момента на завеждане на иска, както и, че
не е навършила 20 – годишна възраст.
По
делото липсват доказателства за актуално влошено здравословно състояние на
страните – представената медицинска документация е с давност 2015 – 2017
година.
Въззиваемата
притежава жилище, което обаче се обитава от въззивника и семейството му, както
и от нейната баба М. Д. И двамата не могат да реализират доходи от притежавана
от тях собственост.
При
тези факти настоящият състав счита, че е установена нуждата на Т. от издръжка -
че не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Нещо
повече – установени са обичайни нужди на същата – за транспорт, за учебници и
помагала, от храна и облекло, които са в немалък размер. Отделно от това се
твърди допълнително обучение на същата – посещаване на частни уроци, спортни
занимания, подготовка за абитуриентски бал, които допълнително увеличават
нуждата от средства. Вярно е, че учениците ползват карти за транспорт, които са
с по – ниска стойност, но те също се заплащат, а, както вече се отбеляза, Т.
няма средства, с които да се издържа. Това не е и спорно по делото, както и, че
бащата не дава средства за издръжка на голямата си дъщеря. Акцентира се преди
всичко дали е налице последната предпоставка, визирана в цитираната разпоредба
на чл. 144 от СК,
а именно дали родителят може да дава издръжката без особени затруднения, тъй
като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само
да се грижи за себе си. Родителят може да бъде задължен да дава издръжка само
при условие, че това не би му създало особени затруднения.
Независимо,
че няма легална дефиниция какво представлява изискването „без особени
затруднения“, във всеки конкретен случай е необходимо да се преценяват
възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни конкретни
нужди, с оглед на доходите му, като се отчетат и задължения на същия към трети
лица. Доходите на
жалбоподателя Т., според представената справка от ТД НАП Пловдив, са около 784
лв. Не е отчетено обаче, че според показанията на неговата майка той получава
около 1000 лв. месечно. Нещо повече – според представеното допълнително
споразумение към трудов договор, макар и да е уговорено основното трудово
възнаграждение в размер на 840 лв., не са представени доказателства за
действително изплатеното, тъй като са предвидени и допълнителни плащания.
Здравословното му състояние явно не препятства упражняването на трудовите му
задължения.
Безспорно Т. има още
едно дете, за което е задължен да осигури издръжка. Същото обаче е все още в
ниска възраст – посещава детска градина, като разходите са по – ниски, а и съпругата
му има същите задължения към М., като реализира и доходи. Не се установи и да
са необходими средства за подпомагане на майката М. Д., с която Т. живее в едно
домакинство.
Ето
защо при преценка на възможностите на ответника съдът прие, че търсената от ищцата
издръжка няма да създаде особени затруднения за престирането ѝ, още
повече, че не се касае за продължителен период от време, а от навършване на
пълнолетие до завършване на средното ѝ образование.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно
и законосъобразно първостепенния съд е достигнал до извода, че е напълно във възможностите на ответника да заплаща на пълнолетната си дъщеря Л. месечна
издръжка в размер на 180 лв. Тази
сума не би съставлявала особено затруднение за него и не
би го
поставило в тежко финансово положение. Този размер на издръжката по
никакъв начин не би довел до лукс или да стимулира Т. към неполезен начин на
живот, а – напротив – би задоволил само най – елементарните нужди на същата.
Поради изложените съображения
настоящия състав прие, че са налице предпоставките за присъждане на издръжка, че
осигуряването на такава в размер на 180 лв. от ответника на пълнолетния му
низходящ не би представлявало за него особено затруднение, поради което искът е
основателен и доказан в посочения размер. Жалбата на ответника е неоснователна,
решението в частта, с която искът е уважен и е осъден да заплати дължимата за
производството държавна такса е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Разноски от
жалбоподателя са поискани, но с оглед отхвърляне на жалбата не се присъждат.
Такива са поискани от въззиваемата, но не са представени доказателства за
направени разноски, поради което и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2250/06.07.2020
г., постановено по гр.д. №17/2020 г. по описа на РС - Пловдив, II брачен състав, в частта, с която
Д.С.Т., ЕГН **********,***, е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря Л.Д.Т.,
ЕГН **********, издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от 17.08.2019 г.
до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно
заведение, за предвидения срок на обучение или до настъпване на друга законоустановена
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
месечна вноска от падежа до окончателното изплащане, както и да ѝ заплати
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 540 лева, и в частта, в която е
осъден да заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 129.60 лева.
В необжалваната му отхвърлителна част
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: