Р
Е Ш Е Н И Е № 138
гр. П., 09.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.
№ 92 по описа за 2021 г. на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 сл. ГПК във
вр. чл. 130, ал. 3 от СК.
Постъпила е молба от А. Х. А.от гр. П., обл. Т., действащ чрез своята майка и законен
представител Ф.Х.М. ***, в която се твърди, че детето
е собственик на 1/18 ид.ч. от л.а., по наследство от дядо му по бащина линия – И.
А. И., починал на 13.09.2016 г. Моли да бъде дадено разрешение за извършване на
сделка за продажба на наследствената на детето част от автомобила, тъй като
същият не се употребявал поради невъзможност дза управление. Налагало се
плащане на ежегодни данъци за МПС, които
затруднявали финансовото положение на семейството. Сумата от 40.00 лв., която
щяла да бъде получена от детето по сделката, щяла да бъде използвана за
закупуване на облекло на детето и за други негови лични нужди.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Детето А. Х.
А., ЕГН **********, е родено на *** г. в
гр. П. от майка: Ф.Х.М. и с баща: Х. И. А.(видно от приложеното по делото копие
на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
51/20.03.2007 г., съставен в гр. П.).
От приложеното
по делото заверено копие на удостоверение за наследници, изх. № 1986/18.06.2018
г., издадено от Община П., презаверено на 11.11.2019 г., е видно, че И. А. И.,
ЕГН **********, е починал на 13.09.2016 г. в гр. П., акт за смърт №
222/13.09.2016 г., съставен в гр. П. и след смъртта си е оставил за свои
наследници по закон, както следва 1. Н. Х. И. – съпруга; 2. Х. И. А.– син; 3. Х.
И. А.– син, починал на 08.07.2008 г. (преди баща си) и наследен от: 3.1. И. Х.
А.– син и 3.2. А. Х. А.– син (молител в настоящия процес).
От приложеното
по делото копие на свидетелство за регистрация на МПС, част І, №
*********/21.02.2006 г., издадено от МВР – Т. е видно, че дядото на молителя – И.
А. И., е бил регистриран като собственик на л.а. „ВАЗ 2104“, рег. № Т 9725 ТТ,
рама XTA210400L0248948, двигател № 21051165687,
цвят: кремав.
От приложеното
по делото копие на удостоверение № 89553/04.03.2020 г., издадено от „***“ АД е
видно, че горепосоченият л.а. е със застрахователна стойност към посочената
дата в размер 570.00 лв.
В изисканото и
приложено по делото становище на директора на ДСП – П., е посочено, че детето А.
Х. А.живее заедно с майка си и по-големия си брат в жилище в гр. П., което е
наследствено и в което са създадени подходящи условия за отглеждане на детето.
Бащата е починал, като грижите по отглеждането и възпитанието на двете деца са
осигурени изцяло от майката. От
проведената от социалните работници среща с майката и детето е станало
ясно, че Алпер е придобил лек автомобил по наследство от дядо си, който не се употребява,
а плащането на данъци за същия затруднява финансовото положение на семейството,
което налага продажбата му. Получените от продажбата средства ще се ползват за
лични нужди и облекло на детето. Изводите на социалните работници са, че
полаганите до момента грижи за детето Алпер, са подходящи за възрастта и
нуждите му, като в негов интерес е осигуряването на стабилна и сигурна среда за
отглеждането му.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
130, ал. 3 от СК „Извършването на
действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка
и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с
разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не
противоречи на интереса на детето“.
Съдът приема,
че подадената молба с искане за даване на разрешение за разпореждане с
наследствен лек автомобил на ненавършило пълнолетие дете, е допустима, а
разгледана по същество – основателна.
От събраните
по делото доказателства съдът прави извод, че детето Алпер, по право на
заместване от починалия преди баща си негов баща, е придобило идеални части от
горепосочения л.а., като продажбата на автомобила не противоречи на интереса на
детето. Това е така, тъй като чрез исканата продажба ще се ликвидира
съсобствеността между молителя и останалите съсобственици, от една страна, от
друга – от продажбата на автомобила ще бъде получена цена, която би могла да
служи за задоволяване на лични нужди на малолетния от закупуване на облекло и
др.
В тази връзка
съдът намира, че интересите на малолетното дете няма да бъдат нарушени и поради
факта, че данните по делото сочат, че автомобилът не се ползва от семейството,
а и молителят е на възраст, която не му позволява реално да го управлява. В
същото време чрез продажбата ще бъдат спестени и задължения за заплащане на ежегодни
данъци за автомобил, който реално не се ползва от семейството.
Предвид
изложеното, съдът намира, че молбата за даване на разрешение за разпореждане с
притежаваните от молителя идеални части от процесния лек автомобил е изцяло
основателна и като такава същата следва да бъде уважена.
Водим от
горното и на основание чл. 130, ал. 3 от СК, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗРЕШАВА на А. Х. А., ЕГН **********, действащ
ЧРЕЗ своята майка и законен представител Ф.Х.М., ЕГН **********,***, ДА ПРОДАДЕ придобитите по наследство
от И. А. И., ЕГН **********,***, починал на 13.09.2016 г., ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, съответстващи на дела му
от наследството от следното МПС: ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел: „ВАЗ 2104“, рег.
№ ****, рама ****, двигател № ****, цвят: кремав, (съгласно
свидетелство за регистрация на МПС, част І, № ****/21.02.2006 г., издадено от
МВР – Т.).
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: