Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.10.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1985 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-002147
от 30.07.2020 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора,
с което на Д.Х.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение по чл.98, ал.1, т.1, във
връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за движението по
пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-002147 от 30.07.2020 година на Началник група в сектор
ПП към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Д.Х.Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение
по чл.98, ал.1, т.1, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от
Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище
по основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
Д.Х.Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 06.07.2020
година, за това, че на 04.06.2020 година, около 10.40 часа в град Стара Загора
на улица „Генерал Столетов“ срещу № 25 в северен подход на паркинг ОРБ е
паркирал собствения си товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с регистрационен № СТ
1748 ВМ на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал
от правото си на възражение и е подал такова по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Няма данни АНО да го е разгледал и да се произнесе по него.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.180, ал.1,
т.1, предложение второ от Закона за движението по пътищата е наложено предвиденото
там административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Вменената,
като нарушена правна норма на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата, съгласно която са забранени престоят и паркирането на място където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Фактическия
състав на административното нарушение има за основни елементи даденото превозно
средство да е паркирало или да престоява на място което създава опасност или е
пречка за движението.
Съдът
след като се запозна с обжалваното наказателно постановление и формираното въз
основа на него административно обвинение, намира че както актът за установяване
на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не притежават изискуемото съдържание по чл.42
и чл.57 от ЗАНН,
относно формираната съставомерност на изпълнителното деяние и фактическия
състав на административното нарушение по цитираната правна норма, по-горе. Това
е така, доколкото същите /АУАН и НП/ не съдържат конкретика относно дали
паркираното от жалбоподателя МПС, създава пречка или опасност за движението,
тъй като закона изключва и двете едновременно да са налице, както е посочил АНО.
При това положение твърдяното нарушение не е описано с всички релевантни
признаци, което обуславя извода за допуснато съществено процесуално нарушение –
в случая нарушителят е бил лишен от възможността да разбере какво е
нарушението, което се твърди, че е извършил, което ограничава правото му на
защита и препятства предоставената на административно-наказаното лице от закона
възможност да го упражни, чрез оборване на фактическите констатации в
наказателното постановление. От друга страна, съдът е поставен в невъзможност
да извърши годна проверка дали жалбоподателят е извършил някакво нарушение или
не. Именно фактическото описание на деянието в наказателното постановление и
посочената правна квалификация определят и рамките на съдебния контрол.
Правомощието на съда се свежда до това да прецени правилно ли е приложен законът
по отношение на фактите, възприети и посочени от наказващия орган и обосновали
крайния му извод. Недопустимо е законосъобразността на наказателното
постановление да се преценява въз основа на други фактически и правни
основания, различни от тези, които са посочени в него и едва в съдебно
заседание да се уточняват и стават ясни факти, след като изложените от
административно-наказващия орган фактически основания за ангажиране на
административната отговорност на нарушителя са непълни.
Ето
защо и с оглед на така изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: