РЕШЕНИЕ
№ 3536
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110207296 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП - 19/10.04.2024г., издадено от
Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание 52, ал.4 от
ЗАНН вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 (две хиляди) лева на дружеството „С......, с ЕИК: ................. за
административно нарушение по чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведение
(ЗЛЗ) във вр. с чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи.
Въззивният жалбоподател - дружеството „С.....АД) обжалва
наказателното постановление. Излага във въззивната жалба и в писмена
защита чрез защитник инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират се разноски с
въззивната жалба.
Въззиваемата страна - Директор на Изпълнителна Агенция
„Медицински надзор“ (ИАМН), редовно призована, се представлява от
надлежен процесуален представител - правоспособен юрист, който инвокира
пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
1
въззивна жалба.
I. Въззивната жалба е депозирана на 29.04.2024г., в законоустановения
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчено на 15.04.2024г., съгласно обратна разписка на
пощенски оператор - на л.71 от делото, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На свидетелите Д. П. Н. и на Д. Д. К. на длъжност инспектори към
Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) била възложена
извършването на административна проверка, при която се установило
следното:
Дружеството-жалбоподател „С., с ЕИК: ............. осъществява дейност,
съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ -
164/09.05.2023г., издадено на основание чл. 46, ал. 2, във връзка е чл. 50, ал. 2
от ЗЛЗ от Министерство на здравеопазването. Съгласно разрешението,
„родилна клиника - е трето ниво на компетентност и е в изпълнение на
медицински стандарт по „акушерство и гинекология“, в която са разкрити -
1.). Отделение „Раждания” - с трето ниво на компетентност, в изпълнение на
медицински стандарт по „Акушерство и гинекология” и 2.). Отделение
„Следродилни грижи - с трето ниво на компетентност, в изпълнение на
медицински стандарт по „акушерство и гинекология”. В издаденото
разрешение не се разрешава (изрично не е регламентирано) извършването на
дейност от страна на дружеството-жалбоподател по медицинска специалност
„спешна медицина“, както и да се осъществява дейност в структура спешно
отделение/кабинет/и.
В предприятието на дружеството-жалбоподател към 25.09.2018г. е
утвърден от Изпълнителния директор на лечебното заведение вътрешен
„Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Родилна зала с и
приемни 24 часа спешни кабинети в СБАЛАГ „.”. Основният предмет на
дейност на Родилна зала в СБАЛАГ „.“ е осъществяването на специализирана
акушерска болнична помощ. Родилна зала е разположена в лечебното
заведение на III етаж и разполага с 8 (осем) индивидуални родилни зали, като
4 (четири) от тях са ВИП зали, 2 (две) болнични стаи с 2 (две) легла за активно
наблюдение и АКС лаборатория и други. Основният предмет на дейност на
Приемен сектор на СБАЛАГ „. е осъществяването на специализирана
консултативна, диагностична и лечебна дейност. Устройството на „Приемни
24 часа спешни кабинети” (включва): чакалня за пациенти; акушерски
амбулаторен кабинет; гинекологичен амбулаторен кабинет; санитарен възел за
хоспитализиране на пациентки по спешност, отговарящи на нормативни
2
документи на РИОКОЗ. На официалния сайт на СБАЛАГ „.“ е посочена
следната информация: „Спешното отделение е изградено по всички
медицински стандарти“. „В извънработното време на консултативните
кабинети на болницата, през спешно приемно отделение на СБАЛАГ „.“
преминават бременни жени, независимо дали имат проблем по време на
бременността или са на прага на най-важното събитие - раждането на тяхната
рожба. Отделението обслужва и жените е неотложни гинекологични
проблеми“. Съгласно издаденото разрешение за осъществяване на лечебна
дейност № СБ - 164/09.05.2023г., издадено на основание чл. 46, ал. 2, във
връзка е чл. 50, ал. 2 от ЗЛЗ от Министерство на здравеопазването не е
разрешено обособяването на Спешно отделенне/спешни кабинети в СБАЛАГ
„.“.
На 21.08.2023г. пациентът - бременната жена М. М. И. на ........години.,
посетила в 21:16 часа посещава обособеният „спешен приемен кабинет“ на
СБАЛАГ „., по повод на „генитално кървене от час“ и по анамнестични данни
- „първа настояща бременност в шеста гестационна седмица. Прегледът бил
осъществен от д-р С. С., съгласно издаденият първи екземпляр на амбулаторен
лист № 214 от 21.08.2023г., според който основната диагноза не е била
описана в листа. Проведено е било транс вагинално ехографско изследване с
назначена терапия на пациента. В амбулаторния лист е било записано на ръка,
че пациента И. „отказвала хоспитализация“. Пациентът И. е била
информирана за необходимите медицински дейности, назначената терапия и
очакваните резултати. С втори екземпляр на същия амбулаторен лист №
214/21.08.2023г. се удостоверявало, че на същия пациент е бил осъществен
платен преглед. Двата амбулаторни листове са били под един и същ номер и
дата, като на втория екземпляр от него е бил положен подпис за лекар, видимо
различен от положения такъв на първия екземпляр на амбулаторния лист.
Името на издаващия го лекар в двата екземпляра на болничните листи е било
едно и също. Във втория екземпляр на амбулаторния лист липсвало надлежно
отбелязване, че пациента И. отказвала хоспитализация в лечебното заведение,
но е било налице отбелязана основна диагноза: „МКБ 020.0 Заплашващ
аборт“. Прегледът на пациента И. е бил отразен и в Амбулаторен дневник
(акушерски), с отбелязано информация в следния смисъл: „Grav. m.l. II (6 г.с.)
Пл. 60 лв. УЗД. Отказвам хоспитализация“. Положени са били подписи за
пациент, д-р С. и д-р С.
Д-р С. е със специалност по „акушерство и гинекология”, като съгласно
поименното щатно разписание в лечебното заведение, е била назначена на
трудов договор в Клиника по патологична бременност.
Д-р М. е специализант от 2023г., която притежавала диплома за
завършено образование, образователно- квалификационна степен - магистър
по специалността медицина.
От „СБАЛАГ . е била издадена и заплатена от пациента И. фактура №
**********/21.08.2023 г. за ултразвукова диагностика /УЗД/ на стойност от
60.00 лева.
Въз основа на съставения АУАН с № А-247/22.11.2023г. е било издадено
3
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП - 19/10.04.2024г.,
издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински
надзор“ (ИАМН), с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание 52, ал.4
от ЗАНН вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 (две хиляди) лева на дружеството „С., с ЕИК: ............. за
административно нарушение по чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведение
(ЗЛЗ) във вр. с чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото множество от писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН,
както и от показанията на Д. П. Н. и на Д. Д. К. на длъжност инспектори към
Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Съдът кредитира
изцяло писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните
свидетели като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка. Съдът не установява противоречия в
доказателствените матерали. Спорът по делото не е по фактите или
доказателствата, а по правото и приложението на закона. Показанията на
разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, точни, конкретни,
достоверни, логични, хармонични и взаимодопълващи се от писмените
доказателства. Предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива в събраните писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. По делото липсват други неизяснени
факти. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания
свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
4
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административното нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Съгласно чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето, като съобразно ЗЛЗ, чл. 98,
ал.1: „В случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с
Националната здравноосигурителна каса и не се предоставят но реда на чл. 82
от Закона за здравето, лечебните заведения формират цена“.
Съгласно чл.115, ал.1 от ЗЛЗ, който извършва дейност по извънболнична
медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на
нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000.00 лева до
3000.00 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Според чл.115, ал.3 вр. ал.1 от ЗЛЗ, когато нарушението по ал. 1 е
извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2000.00
лева до 5000.00 лева.
Съгласно чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-
социални грижи осъществяват видовете лечебни дейности, посочени в
5
издаденото им разрешение от министъра на здравеопазването по реда на чл.
48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. основните изиск‐
вания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред
на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи, са:
Болницата се състои от следните функционално обособени структурни
блокове: 1.). консултативно-диагностичен; 2.). стационарен; 3.).
административно-стопански.
В консултативно-диагностичния блок се включват - 1.) регистратура; 2.).
консултативни кабинети; 3.). медико-диагностични и/или медико-технически
лаборатории; 4.). отделения без легла; 5.). спешно отделение с легла за
диагностично изясняване до 24 часа в случай, че болницата е разкрила такова.
В разглеждания случай е установено, че дружеството-жалбоподател
„С.) в нарушение на чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведение ЗЛЗ) във
вр. с чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, е
извършило на 21.08.2023г., в гр.София платена извънболнична медицинска
помощ (амбулаторна ултразвукова диагностика и преглед) на пациента М. И. в
„Приемен спешен кабинет“, обособен като част от болничната структура -
„Приемни 24 часа спешни кабинети „Спешно отделение на „СБАЛАГ -., без
да има право да разкрива Спешно отделение/спешни кабинети, съгласно
разрешението му за осъществяване на лечебна дейност № СБ -
164/09.05.2023г., издадено на основание чл. 46, ал. 2, във връзка е чл. 50, ал. 2
от ЗЛЗ от Министерство на здравеопазването. Правилен и законосъобразен
извода на наказващия орган, че лечебното заведение е осъществило вид
диагностично-лечебна дейност, която не е посочена като разрешена
(позволена) в издаденото му разрешение. По този начин е нарушено
изискването на чл. 2 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътреш‐
ният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-
социални грижиа именно: „лечебните заведения за болнична помощ и
домовете за медико-социални грижи осъществяват видовете лечебни дейнос‐
ти, посочени в издаденото им разрешение от министъра на здравеопазването
по реда на чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, във връзка с чл. 46,
ал. 3 от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано: „основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и
предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на
министъра на здравеопазването“.
Съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност не се
позволява обособяването на Спешно отделение и/или спешни кабинети в „С.).
На инкриминираната дата и място е бил осъществен прием на пациент в такъв
6
фактически обособен кабинет в лечебното заведение, преди извършване на
преглед от лекар, за да може да бъде определено действителното му
здравословно състояние и доколко той представлява спешен пациент или
състоянието му е спешно. В конкретния случай, след поставената диагноза
„МКБ 020.0 “Заплашваш аборт“, е бил издаден лист за платен преглед, с
вписан собственоръчно отказ на пациента И. от хоспитализация. Това
действие и според съдебния състав по своята същност представлява
документиране на платен амбулаторен преглед в извънболнична помощ.
Структурата, в която е била приета и прегледана срещу парична сума
(възнаграждение) пациента И. фактически е извършила медицинска дейност,
за която е следвало да издаде лист за преглед на пациент в КДБ/СО.
Доколкото деянието е извършено от юридическо лице, касае се за
обективна (безвиновна) отговорност и не следва да се обсъжда.
Определеният в процесното НП размер на имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател съвпада със законоустановения размер на
минимума на това наказание от 2000.00 лева, при което не са налице
законовите основания за изменението му.
СРС приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява
законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
наказанието, отговарящо на целите на административното наказание.
Съдът приема, че процесното нарушение не следва да се третира като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни
отлики спрямо нарушенията от същия вид. С оглед особения характер на
защищаваните обществени отношения и поради степента на обществена
опасност на нарушението, настоящата инстанция намира, че деянието не може
да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователни са доводите от въззивната жалба, че фактите по делото не
са изяснени. Напротив, актосъставителят и административно-наказващия
орган правилно са установили фактите. Правото на защита на дружеството-
жалбоподател не е било нарушено. Дружеството-жалбоподател чрез своя
процесуален представител надлежно и в срок е оспорило фактическите
констатации от АУАН и НП. Между фактите в АУАН и НП липсват
противоречия и неясноти. Волята на актосъставителя и административно-
наказващия орган е ясна и категорична. Датата и мястото на нарушението са
правилно установени. Съдът не намира различия относно фактите и
приложимото право от АУАН и НП, в каквато насока са съвпадащи с изводите
на съда и изводите и на актосъставителя, и на административно-наказващия
орган. Съдът споделя същите, тъй като почиват на точна, вярна и правилна
интерпретация на фактите и правото. Лечебната дейност е високорискова
професионална с висока значимост за членовете на обществото правно
реглементирана дейност, като в случаите, когато се предоставя от юридически
лица - режимът на тази дейност е винаги разрешителен (рестриктивен). Т.е.
само това, което е разрешено (разписано в разрешението), единствено то е
позволено. Дейност, извън разрешената, не се допуска и не се позволява, в
противен случай представлява нарушение - а в случая е административно
7
такова, което е установено от актосъставителя и административно-наказващия
орган.
В заключение, съдът не споделя останалите изводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното
административно-наказателно обвинение, като счита, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по
съображения доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална
икономия.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът не следва да се произнася по разноските,
тъй като такива не са били претендирани от въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП - 19/10.04.2024г.,
издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински
надзор“ (ИАМН), с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание 52, ал.4
от ЗАНН вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 (две хиляди) лева на дружеството „С.), с ЕИК: .......... за
административно нарушение по чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведение
(ЗЛЗ) във вр. с чл.2 от Наредба 49 от 18.10.2020г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8