Номер 145517.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502776 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. К. К.
, ЕГН **********, действаща за себе си и като майка и законен представител
на децата Ц. М. Д. , ЕГН **********, и М. И. Г. , ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв В., срещу Решение №260001, постановено на
12.08.2020г. по гр.д. №5446/20г. по описа на ВРС, 10-ти с-в. Във въззивната
жалба се излага, че неправилна е преценката на съда за мерките за защита,
които следва да бъдат наложени по отношение на ответника И. Г. И. . Сочи
се, че макар и ВРС да е уважил искането на молителката и да е издал заповед
за защита, то тя не осигурява адекватна защита и то такава, каквато е
поискана в молбата на К.. Моли да бъде постановен акт, с който да бъдат
наложени и други мерки за защита, а именно- да бъде ограничен М. да
доближава молителите, както и да бъде задължен да посещава
специализирани програми за извършители на домашно насилие.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемия И. Г. И. . Оспорва жалбата, като излага, че с наложените вече
мерки са е постигната превенцията на наказанието. Твърди, че заповедта за
незабавна защита вече е прекъснала срещите между бащата и детето М., към
което въззивникът е силно привързан. Счита, че не следва да бъде отделян
повече от детето, като се има предвид че работата му и без друго налага
1
продължителни отсъствия от страната. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Котролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ София,
редовно уведомена, не изразява становище по жалбите.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Молбата е подадена от М. К. К. , действаща лично за себе си и като
родител и законен представител на децата М. И. Г. и Ц. М. Д. . В молбата се
твърди, че ответникът е баща на детето М. И. Г. и живее на съпружески
начала с молителката М. К. и в едно домакинство с детето М. и детето Цв.,
което е от предходна връзка на молителката М. К.. Последната излага, че
между нея и ответника е възникнал спор досежно местоживеенето на
семейството. Г. е искал да живеят в с. Константиново, а молителката не е била
съгласна, тъй като битовите условия не са били добри, отдалечено е,
ограничен е достъпът до лекарска помощ и други обществени учреждения.
Твърди, че отношенията между нея и ответника са особено влошени, като
през последната година той е упражнявал физическо и психическо насилие по
отношение на нея. Твърди, че на 03.05.2020г. ответникът нарекъл детето Цв. с
думите „ти си мърла, нямаш възпитание, нищо не става от теб“ На
14.05.2020г. ответникът нарекъл детето Цв. с думите „мързел, мърла, тъпа“.
На 15.05.2020г. ответникът започнал да блъска по вратите на апартамента, в
който молителите живели, като от силния му тон и ударите детето М. се
събудило и започнало да плаче. На 19.05.2020г. ответникът хванал чиния и я
ударил в мивката на апартамента, в който молителите живели, като парче от
нея изхвърчало в близост до дясната половина на лицето на детето М.. След
това Ив.Ив. взел дамската чанта на М. К.. Последната опитала да си вземе
чантата, при което ответникът започнал да я блъска, докато тя държала детето
М. в ръцете си. Тя започнала да го моли да й върне чантата и го хванала за
рамото, но той се дръпнал и тениската му се скъсала. Ударил я в областта на
ухото, от което на молителката й е причерняло, усетила пищене в ухото и се
строполила на земята. В този момент М. дръпнал детето М. от ръцете на
2
молителката и започнал да крещи „за коя се мислиш, ти си боклук, ти няма да
ми казваш на мен как ще се случват нещата“. Свидетел на случилото се
станало и детето Цв.. То се разплакало и се уплашило за майка си, а тя го
помолила да види добре ли е сестра й. Тогава М. ударил и Цв. в тила, при
което детето изпищяло, започнало да трепери и да вика за помощ. Ответникът
продължил да я блъска в гърдите и да й крещи да се маха от къщата. Същите
действия е предприел и по отношение на молителката К.. Продължил е да им
крещи да се махат и да напуснат къщата му. На детето Цв. е крещял, че е тъпа
и смотана и че ще отиде при баба си и дядо си, където и ще умре.
Молителката е успяла да се обади на свои близки, които са дошли и са й
помогнали да се изнесе. Тя е отишла да живее при родителите си в гр. София
след инцидента. Ответникът й се е обадил, че също е в София и знае къде е
молителката и децата. Помолила е да бъде издадена заповед за незабавна
защита, като бъде осъден ответника да се въздържа от извършване на насилие
по отношение на тримата молители, да му бъде забранено да ги доближава –
тях и жилището, в което живеят понастоящем, да бъде определено
местоживеенето на детето М. при майката , да бъде задължен М. да посещава
специализирани програми, както и да му бъде наложена глоба.
В първо съдебно заседание ответникът Ив.Ив. излага, че молбата е
неоснователна. Сочи, че на 19.05.2020г. станал от сън и започнал да мие
чиниите. При миенето на чинии изтървал една от тях, която се счупила.
Молителката му казала, че е „откачен“. Ответникът бръкнал в чантата на
молителката, за да й вземе ключовете за квартирата, през което време
последната го хванала за тениската и я скъсала. Одрала го. Отрича да я е
удрял, но признава, че е я е блъснал, но това е било, защото тя е стояла на
точно на прага, а той искал да мине. Твърди, че само я е блъснал, защото е
била с детето М. на ръце и е казал да се махат заедно с дъщеря й /Цв./, защото
искат да го бият. На детето Цв. не е казвал точно цитираните думи, но й е
правил забележка, че няма елементарно възпитание, не знае как се яде, „прави
го като някой клошар и прилича на – не довършва фразата си“. Сочи, че й е
казвал, че е мързелива. Твърди, че я е пращал да си мие зъбите и краката,
защото когато целува бебето М.- то се изрива. Твърди, че точно дати не
помни, но сочи, че са имали спорове с М., „не знае как тя ги помни- нормален
човек това нещо не го помни.“
3
По изложените съображения моли молбата за насилие да бъде
отхвърлена.
Контролиращата страна ДСП София е изготвила социален доклад по
делото.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните молителката М. К. и ответникът Ив.Ив., че
същите са живели на съпружески начала, като от това тяхно съжителство е
родено детето М. Г.а. Последното обстоятелство се установява и от
приложеното по делото удостоверение за раждане на детето М. И. Г. , ЕГН
**********.
Няма спор, че в едно домакинство заедно с ответника и останалите две
молителки е живяла и молителката Ц. М. Д. - дете на М. К. от предходна
връзка, което е видно от удостоверение за раждане на Ц. М. Д. , ЕГН
**********.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Младост, от който се установява, че към момента грижа за
малолетните деца Цв. и М. полага майка им М. К.. Същата живее в едно
домакинство с нейните родители Цв. и К.К.. Ив.Ив. и М. К. са в много лоши
отношения. Ответникът не е виждал детето си от момента на издаване на
незабавната заповед за защита. Молителката К. се страхува да остане насаме с
ответника, тъй като той е агресивен. Моли срещите между бащата и детето М.
да бъдат провеждани занапред в присъствието на социален работник или
психолог.
По допустимостта на молбата, каквато проверка в обжалваната
част на молбата въззивната инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
4
Безспорно молбата на М. К. лично и като законен представител и
родител на децата М. Г.а и Цв. Д. изхожда от легитимирано лице по смисъла
на чл. 3 т. 2, 4 и т.10 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е приложена и
задължителната декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в срока по чл.10
ал.1 ЗЗДН предвид твърдените дати на актовете на домашно насилие- 03,
14,15 и 19.05.2020г.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
Решението е влязло в сила в частта, с която са наложени мерки за
защита в полза на молителите, като ответникът е осъден да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителите, определено е
местоживеенето на детето М. Г.а при майката М. К. за срок от 18 месеца от
влизане в сила на решението, както и е наложена глоба на ответника.
Съобразно наведените в жалбата основания предмет на разглеждане е
дали наложените мерки за защита са достатъчни с оглед осигуряване
безопасността на молителите. Няма изричен диспозитив, с който ВРС да е
отказал налагането и на останалите поискани мерки. Тъй като посочването на
желаните от молителя мерки не е въпрос по редовността на инициираното
производство по ЗЗДН, а мерките се налагат по преценка на съда, то и
неналагането на всички поискани мерки не е въпрос на непълно решение, а
неправилно такова, което е предмет на разглеждане пред въззивната
инстанция.
За преценка мерките, които следва да бъдат наложени и в достатъчна
степен ли наложените такива / в която част решението не е обжалвано/
обезпечават живота и здравето на молителите, следва да бъде разгледан
въпроса не дали насилие е извършено, а други обстоятелства. Това са видът на
упражненото насилие, неговият интензитет, честотата на разглежданите
актове на насилие, отношението на ответника към извършените от него
актове на насилие, както и отношението му към насилието въобще, начинът,
по който пострадалите са възприели упражненото върху тях насилие и
5
последиците от него. Преценка за тези обстоятелства, доколкото няма
ангажирани доказателства, може да бъде направена както от представената
декларация по ал.3 чл.9 ЗЗДН, на която изрично се придава доказателствена
сила, така и от обясненията, дадени от ответника като становище по молбата.
Настоящият състав, като съобрази изложеното от ответника М. в молбата,
стига до извод, че същият, макар и да твърди, че е извършил една част от
актовете на насилие, то не ги възприема като такива. Квалифицира ги като
обикновени спорове, намира, че са нещо обичайно, което дори не помни.
Сочи, че забележките към детето Цв. са направени с други думи, но в този
смисъл. Не счита, че сравнявайки я с „мърла“, „мързалива“, „мръсна“, й е
нанесъл обида, защото тя е такава и просто обективно и го е обяснил. Същият
намира, че възпитателните методи включват и използването на обидни
епитети и сравнения. М. счита, че щом молителката му е препречила пътя на
вратата, не представлява упражняване на насилие изблъскването й оттам.
Уточнява, че само я е бутнал, защото е била с детето М. на ръце – без да
изяснява в друга ситуация каква по вид и интензитет би била реакцията му.
Не намира за насилие изхвърлянето на молителката М. и детето Цв. от къщата
му. Всички тези обяснения от ответника водят настоящия състав до извод, че
ответникът не осъзнава, че действията, които счита за нормална реакция от
негова страна при определени обстоятелства, представляват на практика
актове на насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Безкритичното отношение на
ответника към проявите на насилие поради неосъзнаване на насилническия
характер на поведението му води до извод, че същият и за в бъдеще няма да
има адекватна преценка за своето поведение. Именно затова и съставът
намира, че ответникът се нуждае от специализирана помощ, посредством
която чрез посещение на специализирани програми да придобие умения за
разграничаване на допустимото и недопустимото поведение по отношение на
хората, овладяване на гнева и правилна преценка за собствените си прояви.
Поради това и мярката по чл. 5 ал.1 т. 5 ЗЗДН също следва да бъде наложена,
като бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми.
Съставът приема, че тази мярка ефективно би въздействала и за овладяване на
агресията и невъздържаността на ответника при ситуации, в които същият се
чувства провокиран от молителката /каквито твърдения е изложил в
обясненията си/.
6
По изложените по-горе съображения относно необходимостта от
специализирана помощ за ответника, както и съобразно нужния период от
време, през който ефективността на наложената по чл.5 ал. 1 т.5 ЗЗДН мярка
да намери проява, съставът намира, че следва да бъде наложено и
ограничение по отношение на ответника за достъп до молителите. Това се
налага и предвид обстоятелството, че възрастта на детето М. изисква
присъствието и на майката при осъществяване на срещите с бащата, поради
което и няма как мярката да бъде наложена само по отношение на
молителката К. и детето Цв.. Мярката по чл. 5 ал.1 т.3 следва да бъде
наложена за най-краткия определен от периода период от три месеца, тъй
като не е в интерес на детето М. да бъде преустановявана връзката с бащата за
по-дълъг период от време особено като се има предвид, че същото е в такава
възраст, в която започват да се изграждат емоционални връзки със
заобикалящите го лица.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде задължен да посещава
специализирани програми, както и да не доближава за срок от три месеца от
постановяване на настоящото решение молителите М. К., М. Г.а и Цв. Д.,
както и жилището, което обитават.
Решението на ВРС следва да бъде изменено в посочения смисъл.
На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН и предвид обективираните искания в
полза на въззивницата М. К., действаща лично за себе си и като родител и
законен представител на децата Цв. Д. и М. Г.а, следва да бъдат присъдени
сторените пред настоящата инстанция разноски. Представен е списък за
направени такива в размер на 500 лв. В срок е направено възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което съдът намира за основателно
предвид чл. 22 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и съобразно обстоятелството, че делото не
представлява фактическа и правна помощ и не са извършвани никакви
процесуални действия пред настоящата инстанция освен депозирането на
въззивната жалба и пледоарията по същество в единственото проведено
открито съдебно заседание. Затова и въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивниците разноски в размер на 400 лв.
На осн. чл.11 ал.2 ГПК ответникът следва да заплати и държавната
7
такса за въззивното обжалване на решението. Дължимата държавна такса за
разглеждане на жалбата възлиза в размер на 37,50 лв., доколкото макар и да е
депозирана една въззивна жалба, то тя е в защита на различни интереси /чл.72
ал.2 ГПК/ – тъй като всеки от молителите има свой интерес. Ив.Ив. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сума в размер на 37,50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №260001, постановено на 12.08.2020г. по гр.д.
№5446/20г. по описа на ВРС, 10-ти с-в,
КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на И. Г. И. , ЕГН **********, с адрес с. Константиново,
общ. Варна, ул. „Цар Симеон Велики“ №4, да приближава на разстояние по-
малко от 100 /сто/ метра М. К. К. , ЕГН **********, Ц. М. Д. , ЕГН
**********, и М. И. Г. , ЕГН **********, както и жилището, на което
понастоящем живеят - гр. София, ЖК „Експериментален“ бл.42 вх.3 ет.2
ап.47, ЗА ПЕРИОД ОТ 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА от влизане на решението в сила-
17.11.2020г., на осн. чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА И. Г. И. , ЕГН **********, с адрес с. Константиново,
общ. Варна, ул. „Цар Симеон Велики“ №4, да посещава специализирани
програми, на осн. чл. 5 ал.1 т.5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Г. И. , ЕГН **********, с адрес с. Константиново, общ.
Варна, ул. „Цар Симеон Велики“ №4, да заплати на М. К. К. , ЕГН
**********, действаща лично за себе си и като майка и законен представител
на децата Ц. М. Д. , ЕГН **********, и М. И. Г. , ЕГН **********, сума в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените по делото
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
8
основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Г. И. , ЕГН **********, с адрес с. Константиново, общ.
Варна, ул. „Цар Симеон Велики“ №4, да заплати по сметка на Окръжен съд
Варна, сума в размер на 37,50 /тридесет и седем лева и петдесет ст./ ,
дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, на осн. чл.11
ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу И. Г. И. , ЕГН **********, с
адрес с. Константиново, общ. Варна, ул. „Цар Симеон Велики“ №4, за
наложените нови две мерки по чл.5 ал.1 т.3 и 5 ЗЗДН за защита по отношение
на М. К. К. , ЕГН **********, действаща лично за себе си и като майка и
законен представител на децата Ц. М. Д. , ЕГН **********, и М. И. Г. , ЕГН
**********.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП – Варна,
съгласно чл. 16 ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9