Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.05.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13969
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13969/2018 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на В.С. Г. ЕГН ********** *** срещу
решение №294611 от 15.12.2017 г постановено
по гр.д.№43598/17 г на СРС , 141 състав ; в частта , с която е отхвърлена претенцията на въззивника
срещу „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София с правно основание чл.439 ал.1 ГПК да
бъде признато за установено , че не дължи законната лихва от 25.06.2010 г до
14.06.2014 г върху сумата от 2558,90 лева главница по договор за
потребителски кредит ******* от 01.10.2008 г ;
- и по насрещна въззивна жалба на „К.И.И.БГ“
ЕАД ЕИК *******гр.София срещу посоченото решение на СРС ; в частта , с
която е признато за установено по иск на В.С. Г. ЕГН ********** *** с правно
основание чл.439 ал.1 ГПК срещу този въззивник , че Г. не дължи сумата от 705,53
лева договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит ******
от 01.10.2008 г за периода 10.08.2009 г – 10.08.2011 г ; и сумата от 248,28
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 10.09.2009 г –
21.06.2010 г .
Въззивникът В.С. излага доводи
за неправилност на решението на СРС в обжалваната от него част , тъй като за законната лихва е
приложима 3-годишна погасителна давност .
Въззивникът „К.И.И.БГ“ ЕАД счита , че
решението на СРС е неправилно в частта , в която е признато че не се дължат
възнаградителни лихви и лихви за забава . Договорната лихва се погасява с
общата 5-годишна давност . С влизане в сила на заповедта за изпълнение
давността се прекъсва и съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД започва да тече нова 5-годишна
давност . Давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело
от 13.09.2012 г и до новото искане за изпълнителни действия от 03.05.2017 г по
новото изпълнително дело давността не е изтекла .
Въззивниците не са подали отговори на
въззивните жалби .
Въззивните
жалби са допустими.
Решението на СРС е връчено на въззивника С. на 15.01.2018 г и е обжалвано в срок на 26.01.2018 г /по пощата/ . Въззивната жалба е връчена на „К.И.И.БГ“
ЕАД на 27.04.2018 г , поради което насрещната въззивна жалба от 10.05.2018 г
/по пощата/ е подадена в срок.
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .
След преценка на оплакванията в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За
да уважи исковете за
сумата от 705,53 лева договорна възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит PLUS-01271317 от 01.10.2008 г за периода 10.08.2009 г – 10.08.2011
г ; и за сумата от 248,28 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 10.09.2009 г – 21.06.2010 г; СРС е приел , че давността за тези
вземания е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело от
13.09.2012 г . С 3-годишна погасителна давност са погасени вземанията за лихви ,
а вземането за лихви не е погасено по давност .
Въззивната жалба на ищеца е неоснователна , а насрещната въззивна жалба на
ответника е основателна . Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед
за изпълнение е 5 годишна . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само
вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да
не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение
. С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не
могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти
. Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено
заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според
чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание
кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече
че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“
т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици .
Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по
ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед
чл.416 ГПК .
Следователно до новото искане от
ответника за изпълнителни действия от 03.05.2017 г по новото
изпълнително дело давността за вземанията не е изтекла , нито същата е изтекла
към настоящия момент .
Решението на СРС трябва да отмени
частично и да се отхвърлят исковете да се признае за установено , че ищецът не дължи
сумата от 705,53 лева договорна възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит PLUS-01271317 от 01.10.2008 г за периода 10.08.2009 г –
10.08.2011 г ; и сумата от 248,28 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 10.09.2009 г – 21.06.2010 г . В останалата обжалвана част
решението на СРС трябва да се потвърди .
С оглед изхода на делото в тежест на
ищеца са допълнителни деловодни разноски пред СРС от 26,35 лева и пред СГС от
145 лева.
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№294611 от 15.12.2017 г постановено
по гр.д.№43598/17 г на СРС , 141 състав ; в частта , с която е признато за установено по
иск на В.С. Г. ЕГН ********** *** с правно основание чл.439 ал.1 ГПК срещу „К.И.И.БГ“
ЕАД ЕИК *******гр.София , че Г. не дължи сумата от 705,53 лева договорна
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит ****** от 01.10.2008 г
за периода 10.08.2009 г – 10.08.2011 г ; и сумата от 248,28 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 10.09.2009 г – 21.06.2010 г ; и в
частта , в която „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София е осъдено да заплати на
В.С. Г. ЕГН ********** *** сумата от 167,64 лева деловодни разноски пред
СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на В.С. Г. ЕГН ********** *** с правно основание чл.439 ал.1 ГПК срещу „К.И.И.БГ“
ЕАД ЕИК *******гр.София , да бъде признато за установено , че Г. не дължи КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ сумата от 705,53 лева договорна възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит PLUS-01271317 от 01.10.2008 г за периода
10.08.2009 г – 10.08.2011 г ; и сумата от 248,28 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 10.09.2009 г – 21.06.2010 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №294611 от 15.12.2017 г постановено
по гр.д.№43598/17 г на СРС , 141 състав ; в частта , в която е отхвърлена претенцията на В.С. Г. ЕГН
********** *** срещу „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София с правно основание
чл.439 ал.1 ГПК да бъде признато за установено , че Г. не дължи КАТО ПОГАСЕНА
ПО ДАВНОСТ законната лихва от 25.06.2010 г до 14.06.2014 г върху сумата от
2558,90 лева главница по договор за потребителски кредит PLUS******** от 01.10.2008 г .
ОСЪЖДА В.С. Г.
ЕГН ********** *** да заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София сумата от 145
лева деловодни разноски пред СГС и допълнително сумата от 26,35 лева
деловодни разноски пред СРС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.