Определение по дело №926/2020 на Районен съд - Попово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101

гр. П., 24.01.2024 г.

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

като постави за разглеждане гр.д. № 926 по описа на ПпРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 926/2020 г. е образувано по предявен от Ф.П. М П., гражданин на Б., чрез адв. Р. Р. ***, против Г.А.Г. ***, иск за присъждане на сумата 23491.22 лв., представляваща половината от продажната цена и разходи за закупуване на съсобствен между страните имот, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Направено е доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства – 3 свидетели при режим на довеждане, както и за издаване на съдебни удостоверения.

Предявена е и насрещна искова молба, в условията на евентуалност, ако бъде уважен предявеният от ищеца иск за присъждане на половината от продажната цена на съсобствения между страните недвижими имот, в полза на ответницата и ищец по насрещната искова молба да бъде присъдена  сумата 4960.00 лв. – цената на предоставения от нея труд по обгрижване и рехабилитация на ответника по този иск за първите 62 дни от инцидент, настъпил с него през 2015/2016 г., който го е довел до временна нетрудоспособност. Отделно желае да й бъдат заплатени 436.19 лв. – половината от заплатените от нея комунално-битови услуги за общия им недвижим имот за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г.

Съдът намира, че предявените искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Поповския районен съд.

Съдът счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответницата и ищец по насрещната искова молба, да бъдат допуснати трима свидетели, при довеждане, за доказване на твърденията и възраженията й в отговора и в насрещната искова молба. Следва да й бъдат издадени поисканите с отговора съдебни удостоверения.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, както и да бъде указана на страните възможността да постигнат съгласие за започване на  медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

На ищеца по първоначалния иск следва да бъде връчен препис от насрещната искова молба, с право на отговор в 1-месечен срок и с указания за последиците от неподаване на отговор.

Следва да бъде изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание на чл.140 от ГПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ както първоначално предявения иск, така и насрещния иск, които са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Районен съд – П..

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника по насрещния иск (и ищец по първоначалния) да подаде ОТГОВОР в 1-месечен срок от получаване на препис от настоящото определение, ведно с насрещната искова молба.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 20.03.2024 г. – 09:20 ч., за която дата и час да се призовават страните.

УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит трима свидетели, при режим на довеждане от ответницата, за доказване на твърденията и възраженията й в отговора на исковата молба.

         ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответницата Г.Г. поисканите с отговора на исковата молба съдебни удостоверения.

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди в исковата молба, че страните заедно решили да закупят имот в гр. П., като първо подписали предварителен договор с нотариална заверка на подписите, а след това закупили с нотариален акт № 145, т. ІХ, д. 3438/03.11.2017 г. на Служба по вписванията – П., при равни квоти, за сумата 45 000.00 лв., следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 57649.503.1655 с площ 294 кв.м., с адрес: гр. П., ул. „Изгрев“ № 3, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на имота: № 57649.503.1656, 587649.503.1635, 57649.503.1636, 57649.503.1637; 57649.503.1654 и 57649.503.3518, заедно с построените в имота: самостоятелен обект – сграда  с идентификатор 57649.503.1655.1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 75 кв.м., на два етажа; самостоятелен обект – сграда с идентификатор  57649.503.1655.2 с предназначение: хангар, депо, гараж със застроена площ 18 кв.м., на един етаж и самостоятелен обект – сграда с идентификатор 57649.503.1655.3 с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ 24 кв.м., на един етаж.

Тъй като ответницата не разполагала с парични средства към момента на закупуване на имота, договорката им била ищецът да заплати и нейната част от продажната цена на имотите и разходите за закупуването им, а тя щяла да продаде неин апартамент в гр. П. и по-късно да му възстанови направените разходи, а именно – половината от продажната цена на имотите и половината от разноските по сключване на предварителния договор и договора за покупко-продажба.

В изпълнение на договорките между страните, ищецът заплатил цялата продажна цена на имотите по банков път, по посочена от продавачите сметка, както и всички нотариални и др. такси по прехвърлянето.

Към края на 2018 г. на няколко пъти поканил ответницата да му възстанови половината от заплатените от него суми, като тя му обещавала, но така и не изпълнила обещанието си. Ищецът проверил в Служба по вписванията и установил, че ответницата действително притежава апартамент в гр. П., но той бил съсобствен. Тогава й изпратил покана да му възстанови половината от горепосочените суми по покупко-продажбата на имота, но тя не само че не сторила това, но започнала да подава жалби срещу него, заплашвала го, че ще го изгони от сградата, в която живеел, че ще я продаде и т.н. Тогава ищецът я поканил да извършат доброволна делба на имота, но тя не се съгласила.

Предвид изложеното и като счита, че с ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка, тъй като си е спестила горепосочените разходи по придобиване на имота, а е придобила ½ ид.ч. от него, а в същото време ищецът  е обеднял с посочените суми, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 23491.22 лв., представляваща половината от продажната цена и разходи за закупуване на съсобствен между страните имот, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечен срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата, в който същата изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Ответницата счита, че плащането от ищеца на нейната част от сумите по сделката  е било осъществено поради благодарността му към нея. Оспорва твърденията му да са имали уговорка тя да му върне половината от сумите за покупката на недвижимия имот.

Твърди, че през 2014, 2015 и 2016 г. ищецът имал здравословни проблеми от различен характер и вследствие различни причини, подробно описани в отговора, които били довели до временната му нетрудоспособност за определени периоди от време, като ответницата се грижила за него през всички тези периоди, правила му масажи, раздвижване, водила го по болници, по санаториуми и т.н. Няколкократно ищецът й казвал с благодарност, че го е върнала от гроба и че той е жив благодарение на нея. Тогава, с цел да й се отблагодари за грижите, вместо да й заплаща финансово месечно възнаграждение за денонощно предоставяните от нея услуги на болногледачка и рехабилитатор, той решил да си купят къща – техен общ семеен дом, в който да живеят съвместно. Така и направили.

Впоследствие поради различни причини страните се разделили.

Моли съдът да има предвид, че искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен, както и да зачете доказателствената сила на нотариалния акт, в който било посочено, че имотът е закупен при равни квоти и продажната цена е заплатена от двамата купувачи.

Прави възражение по чл. 55, ал. 2 от ЗЗД – че ищецът не може да иска връщане на даденото, тъй като съзнателно е  изпълнил свой нравствен дълг към ответницата.

Акцентира и върху обстоятелството, че по отношение на съсобствения им недвижим имот имало заведено дело за делба, по което квотите на страните, посочени от ищеца, били равни, т.е. същият не претендирал по-голям дял от общото имущество. Делбата била действително допусната при равни за страните квоти.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

В подадената насрещна искова молба, предявена в условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен предявеният от първоначалния ищец иск, ищцата по насрещния иск твърди, че през 2015/2016 г.Ф. М П.П., който бил любител на екстремни спортове, паднал от скалите и се потрошил. Имал няколко тежки счупвания и не могъл да се движи дълго време. Претърпял 2 операции и само ищцата била до него. Обслужвала го, хранела го, преобличала го, къпела го, сменяла му памперсите, правила му клизми, водила го не рехабилитации, правила му масажи и раздвижване по няколко пъти на ден. Грижила се за него около година и половина. За целия период на възстановяването му тя се посветила на него и се наложило да не упражнява трудова дейност. Още в началото, когато се случило това негово падане, се уговорили, че цената на нейните услуги за болногледачка и рехабилитатор, ще е в размер на по 80.00 лв. на ден, като това започнало още от първия ден на престоя му в болницата. Тогава, с оглед дългия оздравителен период, вместо да й плати за положения труд, ответникът  й закупил ½ от имота, подробно описан в първоначалната искова молба. Заявява категорично, че не й  е заплатено възнаграждение за положения от нея труд  по медицински и рехабилитационни грижи. Затова, в случай, че съдът не приеме възражението  й по чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, направено в отговора на първоначално предявения иск, твърди, че ищецът се е обогатил за нейна сметка, като си е спестил разходите за нейния труд. В тази връзка предявява частичен иск, като за първите 62 дни от инцидента с ищеца претендира по 80.00 лв. на ден или общо сумата 4960.00 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Отделно моли ответникът да бъде осъден да й заплати половината от заплатените от нея комунално-битови услуги за ел. енергия и вода в общ размер 436.19 лв. за общия им недвижим имот за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г.

2. Правната квалификация на първоначално предявения иск е по чл. 74 от ЗЗД.

         Правната квалификация на предявените насрещни искове: -  по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 258 от ЗЗД – частичен иск за сумата 4960.00 лв. – възнаграждение за предоставения от нея труд по обгрижване и рехабилитация на ответника за първите 62 дни от неработоспособността му вследствие инцидент, настъпил с него през 2015/2016 г.; - по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за сумата 436.19 лв., представляваща половината от заплатена от ищцата ел. енергия и ВиК услуги за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г.

3. Права и обстоятелства, които се признават и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма изрични признания, но не се оспорва, че цялата продажна цена за закупуването на съсобствения на страните недвижим имот, е заплатена от ищеца по първоначалния иск.

4. Разпределение на доказателствената тежест:

Всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си последици.

Ищецът в иска по чл. 74 от ЗЗД носи тежестта да докаже фактите, от които произтича вземането му, а именно: че е заплатил на продавача по сделката припадащата се на ответницата част от стойността на недвижимия имот; че е имал правен интерес от това.

Ответницата следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца, в т.ч. че във вътрешните им отношения плащането от ищеца на припадащата й се част от сумата за закупуване на имота е било от благодарност за нейните грижи към него и поради изпълнение на нравствен дълг. 

В предявения при условията на евентуалност  насрещен иск по чл. 258 от ЗЗД ищцата по този иск следва да докаже, че с ответника са имали уговорка тя да полага за него грижи като болногледачка и рехабилитатор срещу определено възнаграждение; че тя действително е извършила тези грижи съобразно уговореното и че ответникът  е приел изпълнението на посочените грижи.

В предявения при условията на евентуалност насрещен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД ищцата следва да докаже, че ответникът, пропускайки да заплати половината от разходите по комунални услуги на съсобствения им за процесния период имот, се е обогатил за сметка на ищцата, до размера на нейното обедняване.

Ответникът по евентуалните насрещни искове, в случай, че заяви в дадения му 1-месечен срок за отговор правоизключващи, правопогасяващи и др. възражения против правата на ищцата, следва да ги докаже.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца чрез пълномощника му да се връчи препис от писмения отговор, подаден от ответницата, както и насрещната искова молба.

СЪДИЯ: