Р Е Ш Е Н И Е
№116
Гр. Перник,09.04.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 790 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.
14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година за условията и реда за прилагане
на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 (Наредба № 11/03.04.2008 година).
Образувано е по жалба на Н.Х.И.
с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/3389 от 27.09.2019 година,
издаден от заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който Н.Х.И. е изключен от
подпомагане и спрямо същия е установено публично държавно вземане в размер на 9
415.81 (девет хиляди четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и една
стотинки), представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2011, 2012, 2013 и 2014 година, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба №
11/03.04.2008 година.
Жалбоподателят твърди, че
издаденият АУПДВ е незаконосъобразен,
като в допълнение към жалбата излага съображения за издаване на акта в
нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, като
твърди непосочване в АУПДВ въз основа на кое заявление за подпомагане се
издава, липса на доказателства в производството за коя от трите вида схеми за
подпомагане, за които е кандидатствал, същият е одобрен съответно за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014, и по кои
точно схеми и мерки сумите са изплатени. Пледира също некомпетентност на
издателя на процесния АУПДВ. Жалбоподателят моли съда да отмени оспорения АУПДВ
като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно
заседание на 24.02.2020 година
жалбоподателят Н.Х.И., редовно
призован, не се явява, и не изпраща
процесуален представител. В молба – становище, депозирана от адвокат А.Д. ***,
пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, за което прилага списък по чл.
80 от ГПК.
В проведеното съдебно
заседание на 24.02.2020 година
ответникът по жалбата, заместник –
изпълнителния директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Д. П., която пледира за неоснователност на жалбата, правилност и
законосъобразност на издадения АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. В указания срок представя писмени бележки.
Административен съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото
писмени доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, което има правен
интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което
се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По
фактите:
Жалбоподателят, регистриран с
УРН ******, е подал на 13.05.2011 година,
за кампания 2011, първо общо заявление
за подпомагане с УИН 14/180511/28864, като е попълнил и заявление за
регистрация. Заявено е подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
по Схема за национални доплащания на хектар земя (НДП) и по Мярка 211 „Плащания
за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ (НР1).
Установява се от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1152 от 21.07.2012
година на изпълнителния директор на ДФЗ, че по заявление за финансово подпомагане
с УИН 14/180511/28864 за кампания 2011,
по мярка 211 – НР1 е извършено първо
компенсаторно плащане в общ размер на 7 492.87 лева (таблица № 2), като първоначално
е оторизирана сума от 7 218.27 лева, а при извършена последваща оторизация
сумата от 274,60 лева (таблица № 1).
Установява се от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2501 от
20.09.2013 година на изпълнителен директор на ДФЗ, че Н.Х.И., е подал заявление
за финансово подпомагане с УИН 14/100512/31770, за кампания 2012. Конкретно по мярка 211 – НР1, на два транша, е извършено
общо плащане в размер на 9 221.97 лева (таблица № 2), като първоначално е
оторизирана сума от нула лева, а при извършена последваща оторизация (графа
намаления от таблица № 1 с отрицателен знак) – сумата от 9 221.79 лева.
Установява се от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1874 от 14.08.2014
година на изпълнителния директор на ДФЗ, че Н.Х.И. е подал заявление за
финансово подпомагане с УИН 14/090413/34180 за кампания 2013. Конкретно по мярка 211 – НР1, на два транша, е
извършено плащане в общ размер на 8 553.71 лева (таблица № 2), като е
оторизирана сума от 8 553.71 лева (таблица № 1).
По делото, въпреки указанията на съда, включително във връзка с
разпределение на доказателствената тежест, не се представи заявление за
подпомагане за кампания 2014 с УИН 14/060614/38011, подадено от Н.Х.И., посочено
в мотивите на АУПДВ. Ответникът заявява също, че уведомително писмо във връзка
с това заявление за подпомагане за кампания
2014 година не е издавано.
По делото ответникът, като доказателства за извършените плащания в
полза на жалбоподателя по подадените заявления за кампании 2011, 2012 и 2013,
както и за извършено плащане по цитираното, но неприложено, подадено заявление
за подпомагане за кампания 2014, за което уведомително писмо не е издавано, представя
извлечения от СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания). Данните в така
представените и приобщени документи потвърждават извършените в полза на Н.Х.И.
с ЕГН ********** плащания, съгласно уведомителни писма по заявления за
подпомагане съответно за кампании 2011, 2012 и 2013, както следва:
За кампания 2011 по
мярка 211 - НР1, са извършени три плащания в общ размер на 7492.87 лева, от които: 7 218.27 лева на
23.12.2011 година; 225.17 лева на 31.05.2012 година; 49.43 лева на 31.05.2012
година.
За кампания 2012 по
мярка 211 – НР1 са извършени две плащания в общ размер на 9 221.79 лева, от
които: 1 659.92 лева на 27.08.2013 година; 7 561.87 лева на 27.08.2013 година.
За кампания 2013 по
мярка 211 – НР1 са извършени четири плащания в общ размер на 8 553.71 лева, от
които: 5 614.42 лева на 14.12.2013 година; 1232.43 лева на 14.12.2013 година;
307.23 лева на 17.04.2014 година и 1 399.63 лева на
17.04.2014 година.
За кампания 2014: Установява се от така приложените извлечения, че по
мярка 211 - НР1, на 18.12.2014 година са извършени две плащания в полза на Н.Х.И.
с ЕГН **********, съответно на сумата от 2 231.08 лева и на сумата от 10 163.80
лева. Сборът от двете суми е равен на сумата от 12 394.88 лева, посочена АУПДВ
като изплатена сума по заявление с УИН 14/060614/38011 за кампания 2014 по
мярка 211 – НР 1. След съвкупната преценка на така приобщените доказателства, и
въпреки липсата на издадено уведомително писмо за кампания 2014 година, съдът
приема за установено по делото, че за кампания 2014 година на жалбоподателя е оторизирана
и изплатена сума от 12 394.88 лева по заявление за подпомагане за кампания 2014
година по мярка 211 – НР 1.
По делото не се представиха доказателства за подаване от Н.И. на
заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за следващата кампания 2015.
С писмо изх. № 01-6500/3389 от 24.06.2019 година на заместник – изпълнителния
директор на ДФЗ, Н.И. е уведомен за откриването на производство по издаване на
АУПДВ. Като основание за образуване на производството е посочено неспазването
на многогодишен, петгодишен, ангажимент по мярка 211, поет с подаването на
заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за кампания 2011, по което е
получено първо компенсаторно плащане, което на свой ред представлява неспазване
на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 година
– кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период най – малко 5
последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото
компенсаторно плащане. В писмото общо е посочено, посредством
възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, че
земеделският стопанин, не конкретно Н.Х.И., се изключва от подпомагане при
неподаване на заявление за подпомагане по време на петгодишния ангажимент.
Н.Х.И. е уведомен, че тъй като изплатените до момента суми за кампании
2011, 2012, 2013 и 2014 година са съответно в размери 7 492.87 лева; 9 221.79 лева;
8 553.71 лева и 12 394.88 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1,
ал. 1, т. 4 от Наредбата, същият следва да възстанови 9 415.81 лева,
представляващи 25% от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил
участието си след четвъртата година от поетия ангажимент. В писмото е
предоставена възможност на кандидата за депозиране на възражения. Писмото е
съобщено на Н.Х.И. на 10.07.2019 година, видно от известие за доставяне. В
указания срок жалбоподателя е подал възражение, в което единствено са изложени
доводи за неверност и неоснователност на „твърденията“ в уведомителното писмо,
съответно несъгласие с тях.
На 27.09.2019 година заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е издал
АУПДВ с изх. № 01-6500/3389, с който след обсъждане на възражението срещу
уведомителното писмо и приемане на същото за неотносимо към откритото
производство, поради неподаването на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР
1 за кампания 2015 след четвъртата година на поетия петгодишен ангажимент по
мярка 211, поет с подаването на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за
кампания 2011, по което е получено първо компенсаторно плащане, Н.Х.И. е
изключен от подпомагане и спрямо същия, на основание чл. 14, ал. 1, т. 4, във
връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9
415.81 лева, представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2011, 2012, 2013 и 2014.
Издаденият АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и получен лично
от Н.Х.И. на 08.11.2019 година видно от приложено по делото известие за
доставяне.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал акта:
Оспореният АУПДВ издаден от компетентен орган, като в тази връзка доводите в
жалбата са без основание.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от
Устройствения правилник на ДФЗ функциите на Разплащателна агенция (РА) се
изпълняват от ДФЗ.
Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор на РА.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП актовете за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК се издават от изпълнителния директор на ДФЗ.
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП на изпълнителния директор на
ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на
заместник – изпълнителните директори.
Процесният АУПДВ е издаден от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ
– Петя Славчева, упълномощена със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ №
03-РД/2891 от 23.07.2019 година, издадена на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, с
т. 19 на която последният е делегирал на заместник – изпълнителния директор на
ДФЗ – П. С., правомощието си да издава АУПДВ по мярка 211 и мярка 212 по чл.
14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година. Следователно актът е издаден
от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла
на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни основания за
издаването му, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
при издаването на акта:
Производството по издаване на АУПДВ, съгласно чл. 166 от ДОПК, се
провежда съобразно общия ред на АПК.
Според разпоредбите на чл.
166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното държавно вземане се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред в
съответния закон не е предвиден, вземането се установява по основание и размер
с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
Производството по издаването на оспорвания АУПДВ е започнало по
инициатива на компетентния орган в хипотезата на чл. 24, предл. 1 от АПК.
Жалбоподателят е уведомен за започването на производството в изпълнение на
изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 30 от 2006 година) с
уведомителното писмо изх. № 01-6500/3389 от 24.06.2019 година, като по този
начин му е осигурена възможността по чл. 34 от АПК да участва в производството.
На Н.Х.И. включително е предоставена възможност и да депозира възраженията си
пред административния орган, от която последният се е възползвал. Установи се от доказателствата, съдържащи се в преписката
по издаване на спорния АУПДВ, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно
събиране и преценка на доказателствата. Административният
орган се е позовал на резултати от административни проверки по чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП. Налице са и доказателства за извършени плащания по мярката за кампании
2011, 2012, 2013 и 2014. Жалбоподателят не оспорва релевантният към това
производство факт, че не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015. При това
положение се приема, че в производството
по издаване на процесния АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на
АУПДВ с материалноправните разпоредби:
Процесният АУПДВ е основан
нормативно в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година
кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най – малко
5 години (т. 2), както и да подават заявление за подпомагане с декларирани
площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото
компенсаторно плащане (т. 3).
Според правилото на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008
година земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време
на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и
се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която
е прекратил участието си в мерките, като в хипотеза на прекратяване след
четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент земеделският стопанин дължи
възстановяване на 25 % от получените компенсаторни плащания.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон.
От анализа на посочените разпоредби и от използвания в текста на чл.
14, ал. 1 от Наредбата израз „изключи“ следва, че елемент от фактическия състав
за определяне на публично държавно вземане, е прекратяването на многогодишния
ангажимент (виж Решение № 6 521 от 2.05.2019 година, постановено по адм. дело №
435/2019 година по описа на ВАС.) Съответно материалноправно
основание за издаване на АУПДВ за възстановяване на получени компенсаторни
плащания по мярка 211 – НР 1, е издаването на акт за изключване от подпомагане.
Използваният в текста на чл. 14, ал. 1 от Наредбата израз „изключва“, сочи за
необходим елемент от фактическия състав при определянето на публично държавно
вземане – прекратяването на многогодишния ангажимент (виж Решение № 6 521 от
2.05.2019 година, постановено по адм. дело № 435/2019 година по описа на ВАС). Т.е.
възстановяването на получените компенсаторни плащания по мярка 211, предвидено
в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година е законна
последица от изключването от подпомагане с влязъл в сила акт. Последното на
свой ред е законна последица от неизпълнението на задължението за подаване на
заявление всяка година от поетия петгодишен ангажимент, предвидено в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
По делото не се установи да е издаван, респективно влязъл в сила, акт
за прекратяване на поетия от Н.Х.И. многогодишен ангажимент поради неподаването
на заявление за подпомагане за 2015 година, която се явява пета година от
поетия многогодишен ангажимент (поет с подаването на заявление с УИН
14/180511/288864 за финансово подпомагане по мярка 211 – НР1 за кампания 2011, по което заявление,
безспорно се установи по делото, е извършено първо компенсаторно плащане).
При липсата на доказателства за издаден и влязъл в сила административен
акт за изключване от подпомагането по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008
година, въз основа на който възниква публично държавно вземане по чл. 27, ал. 5
от ЗПЗП,във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, оспореният АУПДВ се явява издаден
в нарушение на материалния закон, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика. Правната същност на АУПДВ, като изпълнително основание за събирането
на установеното с него публично държавно вземане, изключва възможността същият
да бъде издаден преди влизането в сила на административния акт, въз основа на
който възниква задължението за връщане на съответното публично задължение. В
тази връзка изключването от подпомагане следва да бъде установено с влязъл в
сила административен акт (виж Решение № 10 183 от 2.07.2019 година, постановено
по адм. дело № 2 201/2019 година по описа на ВАС и цялата съществуваща до сега
практика). Едва след това може да се пристъпи към създаването на изпълнителното
основание, каквото представлява АУПДВ. В този смисъл изложените в писмените
бележки, представени от ответника, доводи, че АУПДВ не се предшества от
издаването на акт за изключване от подпомагане/прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211, като в подкрепа на това се сочи съдебна практика и
отменително решение на ВАС на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11
от 03.04.2008 г. (ДВ бр. 71 от 13.08.2013 година) освен че се отнасят до
неправилност на съдебно решение, какъвто акт не е предмет на настоящото дело, съдът
намира изцяло неоснователни. На първо място ще се отбележи, че с Решение № 4 401
от 13.04.2016 година, постановено по адм. дело № 4 639/2015 година по описа на
ВАС Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 03.04.2008 година е
отменена единствено на основание допуснати при издаването й съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място, във
връзка с различните редакции на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба №
11/03.04.2008 година, трайната и преобладаваща съдебна практика приема, че и
двете редакции имат един и същи смисъл и правни последици – издаването и
влизането в сила на акт за изключване от подпомагане/прекратяване на
многогодишния ангажимент е материалноправна предпоставка за издаване на АУПДВ (виж
Решение № 5 335 от 12.05.2015 година,
постановено по адм. дело № 9 141/2014 година по описа на ВАС и други).
Във връзка с горното според настоящия съдебен състав включването в
диспозитива на процесния АУПДВ на израза „изключвам от подпомагане“ е без
каквото и да било нормативно основание. Инкорпорирането в диспозитива на АУПДВ
на разпоредителна част, относима към издаването на самостоятелен
административен акт с предмет, различен от предмета на производството по
издаване на АУПДВ, е недопустимо. С АУПДВ, като индивидуален административен
акт, се установяват публични вземания, изпълнително основание за събиране на
установеното с акта. Съответно предмет на акта е определянето на такива
вземания по основание и размер. В тази връзка недопустимо е изключването от
подпомагане да е във формата на АУПДВ, съответно недопустимо е актът по чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година – за изключване на земеделския
стопанин от подпомагане, да бъде издаден едновременно и в едно и също
производство с АУПДВ, тъй като самото образуване на производството по издаване
на АУПДВ е обусловено от влизането в сила на административния акт за изключване
от подпомагане.
С оглед изложеното, спорният
АУПДВ, е издаден в противоречие с материалния закон, поради което е налице
основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно
разноските:
Жалбоподателят своевременно е претендирал разноски, за
което е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, за платени държавни такси за образуване на производството и за издаване на
незаверени преписи в общ размер на 15. 10 лева, от които
10.00 лева за образуване на делото и 5.10 лева за издаване на заверени преписи. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
разноски по производството в общ размер на 15.10 лева.
Претендира се и възнаграждение за адвокат, посочено в списъка по чл. 80
от ГПК. Същото е поискано по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, като се претендира сума в размер на 800.78 лева.
От представения договор за правна защита и съдействие от 12.11.2019 година е видно, че в него е уговорено предоставянето на
безплатна помощ на материално затруднено лице в условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Удостоверените в него изявления за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза (виж Определение
№ 575 от 14.01.2020 година, постановено по адм. дело № 2471/2019 година по
описа на ВАС). Възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т.
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, с оглед материалния интерес
по делото.
При този изход на делото налице е положителната предпоставка по чл. 38,
ал. 2 от ЗА за осъждане на ответника по делото да заплати на адвоката на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото с оглед цената на иска и на
основание с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2
от ЗА се определя в размер на 800.78 лева.
Ответната страна, също
своевременно – до приключване на устните състезания, е направила възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно.
Претендираното адвокатско възнаграждение е по
дело
с определен материален интерес
(виж Определение № 12 387 от 18.09.2019
година, постановено по адм. дело № 2
567/2019 година по описа на ВАС), като същото е съобразено с минималния
предвиден размер в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004
година, съобразно фактическата и
правна сложност на дела с такъв предмет в общия случай, какъвто е и настоящият,
а именно 800.78 лева (580 лева + 220. 79 лева (5% от 4 415.81 лева).
С оглед изхода на делото и въпреки своевременно
направеното от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/3389 от 27.09.2019 година,
издаден от заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който Н.Х.И. е изключен от подпомагане
и спрямо същия е установено публично държавно вземане в размер на 9 415.81 (девет
хиляди четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляващо
25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014
година, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Н.Х.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебни разноски
в размер на 15.10 (петнадесет лева и
десет стотинки).
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на адвокат А.Д. ***, с адрес: ***, ет. 1, ап. 5,
адвокатско възнаграждение в размер на 800.78 лева (осемстотин лева и седемдесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/