РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Търговище, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК за делба на недвижим имот, във
фаза по допускане на делбата.
Ищцата твърди, че по време на брака с ответника, прекратен със съдебно решение,
постановено по гр.д. № 912/1996 год. на РСТ, са придобили с договор за издръжка и
гледане, сключен с родителите на ответника ПИ с идентификатор 73626.509.429 по КК и КР
на гр.Търговище, подробно описан в молбата, заедно с построената в него сграда с
идентификатор 73626.509.429.1. Ищцата твърди, че поетите с договора задължения са
изпълнявани по време на брака и от двамата съпрузи, до смъртта на прехвърлителите през
1991 г. и 1992 г., а след развода СИО е била трансформирана в обикновена съсобственост,
като всеки от съпрузите е станал собственик на ½ ид.ч. от имота. Твърди се в молбата, че
поради влошени отношения между страните възникналата съсобственост не можело да се
прекрати доброволно и извънсъдебно, поради което ищцата моли съда да постанови
решение с което да допусне делба на имота при равни квоти за страните. В съдебно
заседание поддържа иска, чрез процесуален представител.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Същият оспорва изцяло предявения иск за делба, като твърди, че макар и имота да е
придобит от страните по време на брака им от развода през 1997 год., когато СИО е
трансформирана в обикновена съсобственост само той е владял и ползвал имота,
упражнявал е фактическа власт и спрямо ½ ид.ч., собственост на ищцата, като владението е
било явно, а ответника е демонстрирал пред ищцата намерението си да свои нейната
ид.част, като е отказвал да я допусне в имота, заявявал е пред всички, че счита целия имот за
1
негова собственост, като поради така изложеното счита, че при упражнявано владение
повече от 10 години в периода от 1997 год. до момента е придобил по давност частта на
ищцата и към момента е едноличен собственик на имота. Поради липса на съсобственост
счита иска за делба за неоснователен и моли съда да го отхвърли. В съдебно заседание
поддържа доводите, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
следното: Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, като видно от приложеното
по делото съдебно удостоверение бракът им, сключен на 26.05.1989 год., е бил прекратен
със съдебно решение по гр.д. № 912 / 1996 год. на РСТ, влязло в сила на 18.02.1997 год. От
приложения по делото нотариален акт № 52, том IV, дело № 1136 / 1999 год. на Нотариус
при РСТ се установи, че по време на брака на страните родителите на ответника са му
прехвърлили с договор за издръжка и грижи недвижим имот, находящ се в гр.Търговище,
кв. ***** и представляващ : Дворно място от около 555 кв.м., с построената в него къща,
представляващо дворище пл.№ 1498 в кв. 126 по плана на града. Видно от приложените по
делото препис – извлечения от акт за смърт прехвърлителите са починали съответно на
26.02.1991 год. и 25.03.1992 год. Не се спори, че имота описан в нотариалния акт е
идентичен с ПИ с идентификатор 73626.509.429 по КК и КР на гр.Търговище, с площ от 548
кв.м. , с трайно предназначение на територията : Урбанизирана и начин на трайно ползване :
Ниско застрояване ( до 10 м.), ведно с построената в него сграда с идентификатор
73626.509.429.1 по КК и КР на гр.Търговище, с предназначение на обекта : Друг вид сграда
за обитаване, брой етажи : 1, със застроена площ от 48 кв.м. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установи, че след развода т.е. от 1997 год. в процесния имот е
останал да живее ответника и едно от двете деца на съпрузите, като единствено ответника е
упражнявал фактическата власт върху имота. Всички свидетели са категорични в
показанията си, че ищцата повече от 25 години не само не е ползвала имота, не е заявявала
някакви претенции към него, но и въобще не е виждана в квартала. Пак от показанията на
всички свидетели се установи, че през целия период ответника е демонстрирал, че владее и
ползва имота, като едноличен негов собственик, поради което близките му, както и за
съседите са считали, че имота е негова собственост. Установи се от показанията на св. Х. и
св.Славов, че ответника при раздялата с ищцата и е заявил ясно и категорично, че счита
имота за негова собственост и е забранил на същата да се връща в него.
При така установеното съдът прави следните правни изводи : За да се допусне делба
на определено имущество следва да се установи на първо място, че подлежащото на делба
имущество е съсобствено между страните, участващи в делбата. Основния спор между
страните по делото е дали имота е съсобствен, като ищцата е заявила, че по силата на
придобивното основание – договор за издръжка и грижи имота е придобит в режим на СИО,
прекратена с развода, след което е трансформирана в обикновена съсобственост при равни
квоти по ½ ид.ч., а ответникът позовавайки се на придобивна давност, считано от 1997 год.,
когато е прекратен брака и до момента, счита, че е придобил собствеността върху целия
имот и не е на лице съсобственост с ищцата. След преценка на всички събрани по делото
2
доказателства – писмени и гласни, прецени поотделно и в съвкупност съдът счита, че между
страните към момента не е на лице съсобственост в делбения имот. Безспорно се установи,
че имота е придобит по време на брака на страните в режим на СИО, прекратена с развода
през 1997 год., след което е възникнала обикновена съсобственост между бившите съпрузи,
но също така се установи по категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства, че още към момента на прекратяване на брака ответника е заявил на ищцата,
че счита имота за негова собственост, изгонил я е от там и е забранил достъпа й до него.
Установи се, че освен демонстрираното пред ищцата намерение да свои имота ответника
повече от 25 години упражнява явно и необезпокоявано фактическата власт върху имота,
като при така събраните доказателства съдът счита за доказано, че считано от 1997 год.
ответника е бил владелец не само на неговата ½ ид.ч. , но и на ½ ид.ч. на ищцата и я е
придобил по давност, чрез продължило повече от 10 години владение. Твърденията на
ищцата, че поради нейно психично заболяване, за което има представени медицински
документи не е била в състояние да разбере намеренията на ответника да свои имота,
съответно и не е имала възможност да му се противопостави съдът счита за неоснователни.
Видно от приложените по делото ЕР на ТЕЛК датата на първата инвалидизация на ищцата е
от 2009 год., а към него момент ответника вече е бил собственик на имота по давност,
поради изтичане на 10 годишен период от 1997 год. до 2007 год., като по делото няма данни
ищцата преди 2007 год. да е заявила някакви претенции към имота, или да е предприела
действия, с които да спре, или прекъсне давността. Освен това в отношенията на страните е
приложима разпоредбата чл.69 от ЗС. Когато съсобствеността е възникнала от юридически
факт, различен от наследяването, какъвто е настоящия случай приложение намира
разпоредбата на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Изрично манифестиране на намерение за
упражняване на фактическата власт върху целия имот само за себе си съсобственикът следва
да извърши спрямо останалите съсобственици само ако съсобствеността е възникнала по
силата на наследствено правоприемство. Ето защо в конкретния случай дори и да се приеме,
че ответника не е демонстрирал пред ищцата намерение да свои нейната ½ ид.ч. от имота, то
само с факта, че е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху целия имот,
намерението му за своене се предполага съгласно чл.69 от ЗС, като в тежест на ищцата е да
докаже противното. Такива доказателства по делото не се събраха. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г.,
II г. о., ГК, Решение № 123 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 431/2009 г., II г. о., ГК,
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и др.
Предвид всичко изложено съдът счита, че по отношение на делбения имот не е на
лице съсобственост, поради което предявения иска за делба по отношение на него следва да
се отхвърли.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 лв., на осн.
чл.8 от ТДТКССГПК.
Предвид изхода на спора ищцата следва да заплати на ответника направените по
3
делото разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. Х., ЕГН ********** от с.Ч., ул.****,
общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Н. С. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.****** против Р. М. Х., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*****,
действащ чрез пълномощник адв.П. Н. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище,
ул********, иск за делба на следния недвижим имот: Поземлен имот идентификатор
73626.509.429 по КК и КР на гр.Търговище, одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005
год. на Изпълнителния Директор на АГКК,номер по предходен план : 1498, с площ от 548
кв.м., трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване :
Ниско застрояване ( до 10 м.), ведно с построената в него сграда с идентификатор
73626.509.429.1 по КК и КР на гр.Търговище, предназначение на обекта : Друг вид сграда за
обитаване, брой етажи : 1, със застроена площ от 48 кв.м., при граници на имота : ПИ с
идентификатори 73626.509.470, 73626.509.428, 73626.505.558 и 73626.509.430, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Т. Х., ЕГН ********** от с.Ч., ул.*****, общ.Търговище, действаща
чрез пълномощник адв.Н. С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** да
заплатят по сметка на Районен съд - Търговище държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Т. Т. Х., ЕГН ********** от с.Ч*, ул*****, общ.Търговище, действаща
чрез пълномощник адв.Н. С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** да заплати
на Р. М. Х., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*****, действащ чрез пълномощник адв.П.
Н. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.******, направените по делото разноски в
размер на 300 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4