№ 4961
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110147090 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателно
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от М. Ж. К. против
[ФИРМА], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за
установено по отношение на ответникът, че ищецът не му дължи сумите, както следва:
1/. сумата от 833,20 лева, представляваща непогасен ползван размер от лимит по
кредитна карта, такси и неустойки по договор за кредитна карта №
**********/13.02.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.10.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 65,00 лева –
разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 22.06.2009 г. по ч.гр.д. №
30650/2008 г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20118770401935 по описа на
ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ш., преобразувано в
изпълнително дело № 20189310404490 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – гр.Ш., и 2/. сумата от 242,84 лева, представляваща
част от главница по изпълнителен лист, издаден на 04.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 5499/2009
г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20118770401935 по описа на ЧСИ А.Т., рег.
№ 877 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ш., преобразувано в изпълнително дело №
20189310404490 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – гр.Ш..
В исковата молба ищецът твърди, че срещу ищеца е било образувано изп.д.№
20118770401935 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с район на действие ОС –
1
Ш. /преобразувано в изпълнително дело № 20189310404490 по описа на ЧСИ Р.Р., с
рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр.Ш./ въз основа на
изпълнителен лист от 22.06.2009 г. по ч.гр.д. № 30650/2008 г. по описа на СРС и за
вземане по изпълнителен лист, издаден на 04.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 5499/2009 г. по
описа на СРС. През 2015 г. ответното дружество било конституирано като взискател
по изпълнителното дело, въз основа на представен договор за цесия. Ищецът
поддържа, че не дължи сумите по процесните два изпълнителни листа, тъй като
същите са погасени по давност. Сочи, че от образуване на изпълнителното делото на
19.08.2011 г. не са извършвани същински изпълнителни действия, които да прекъсват
започналата да тече погасителна давност. Последното валидно изпълнително действие
било на 18.07.2012 г., когато било изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника, като в 2-годишния срок след това други изпълнителни действия не са
извършвани. Ето защо и на 18.07.2014 г. изпълнителното производство било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа се, че по за вземането по
изпълнителен лист от 04.03.2009 г. погасителната давност е изтекла на 18.07.2015 г.,
тъй като касае запис на заповед, вземането по която се погасява с 3-годишна давност, а
по отношение на изпълнителния лист от 22.06.2009 г. погасителната давност е изтекла
на 18.07.2017 г., тъй като в него е обективирано вземане по договор за кредит, което се
погасява с 5-годищна давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на
процесните сума. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за нередовност на исковата молба, а по същество – за неоснователност на предявените
искове. Във връзка със становището за нередовност на исковата молба се поддържа, че
към същата не е представено пълномощно съгласно чл.128, т.1 ГПК. По отношение
неоснователността на исковите претенции не са изложени доводи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 04.03.2009 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5499/2009 г. по описа на
СРС е, че М. Ж. К. е осъден да заплати на [ФИРМА] сумата от 500,00 лева, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 27.01.2009 г., както и сумата от 70,00 лева –
разноски по делото.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 22.06.2009 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 30650/2008 г. по описа на
СРС е, че М. Ж. К. е осъден да заплати на [ФИРМА] сумата от 833,20 лева,
представляваща непогасен ползван размер от лимит по кредитна карта, такси и
неустойки по договор за кредитна карта № **********/13.02.2007 г., ведно със
2
законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2008 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 65,00 лева – разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20189310404490 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – гр.Ш. се установява, че въз основа на гореописаните два изпълнителни
листа, на 19.08.2011 г. първоначално е било образувано изпълнително дело №
20118770401935 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с район на действие ОС –
Ш..
В хода на образуваното изпълнително дело № 20118770401935 по описа на ЧСИ
А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ш. са извършени справки относно
имущественото състояние на длъжника – настоящ ищец, като на 19.06.2012 г.,
18.07.2012 г. и на 03.12.2015 г. ЧСИ е разпоредил запор върху трудовото му
възнаграждение.
Първите и единствени същински изпълнителни действия по новообразуваното
изп.д.№ 20189310404490 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – гр.Ш. са налагане на запор върху сметки на длъжника със
запорни съобщения от 05.01.2019 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. Отделно от предходното, длъжникът винаги има правен интерес от това да
установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза
на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално ново образуване на
изпълнително дело, което може да бъде направено във всеки един момент от кредитора
/в този смисъл е определение № 513/24.11.2016г. по ч.т.д.№ 1660/2016г. на ВКС/.
Длъжникът безспорно има интерес да бъде постановено решение, с което да бъде
признато със сила на пресъдено нещо, че вземането не съществува, което да бъде може
да бъде противопоставено във всеки един момент срещу издадения в полза на
кредитора изпълнителен лист /в този смисъл е определение № 338 по ч.гр.д. №
209/2018г. на ВКС/.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните
3
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, въз основа на процесните два изпълнителни листа
първоначално е било образувано изпълнително дело № № 20118770401935 по описа на
ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ш., по което последното
валидно изпълнително действие е от 18.07.2012 г., когато ЧСИ е разпоредил налагане
на запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение. От тази дата - до
03.12.2015 г., когато отново е разпоредено налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, е изминал период повече от две години, поради което и
горепосоченото изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
4
ГПК по силата на закона на 18.07.2014 г. От този момент нататък всички предприети
действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са
извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Прекратяването настъпва по
силата на закона и е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ постановление за
прекратяване. Последното има само констативен характер.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на прекратено по
право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се
считат обезсилени. С оглед предходното следва да се приеме, че същите не са
прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116, б.“в“ ЗЗД /в
този смисъл са и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г., IV г.о. на ВКС,
решение № 32 от 11.08.2016 г. по т.д.№ 781/2015 г., II т.о. на ВКС, М.Павлова,
Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 422/.
В конкретния случай, дори да се приеме, че давност не е текла преди 26.06.2015
г. – датата, на която е обявено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то отново е налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са извършвани валидни изпълнителни
действия в продължение на две години. Следва да се отбележи, че с решение №
170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г., IV г.о. на ВКС, е прието, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на постановяване на ТР, като даденото с т.
10 от ТР № 2/26.06.2016 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. В случая прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило на 18.07.2014 г., поради което и същото не е било висящо към датата на
обявяване на ТР № 2/26.06.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това по отношение на
същото следва да намери приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешение,
съгласно което давност не тече, докато е налице висящо изпълнително производство.
Последващите предприети изпълнителни действия по новообразуваното изп.д.№
20189310404490 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – гр.Ш. - налагане на запор върху сметки на длъжника със запорни
съобщения от 05.01.2019 г., са извършени след настъпилата перемпция и не са
обусловили прекъсване на давността.
Настоящият съд не споделя изложените от ищеца доводи, че в конкретния
случай вземанията по процесните два изпълнителни листа се погасяват с кратката 3-
годишна давност. Това е така, тъй като въз основа на влязлата в сила заповед се издава
изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй
като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424
ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед
предходното, в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и
вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност. Предходното не променя
5
изложените по-горе изводи, че в конкретния случай вземанията са погасени по
давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда /12.08.2021 г./
безспорно е изтекъл и 5-годишен давностен период.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса в размер на 100,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева. С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Ж. К., ЕГН
**********, с адрес: [АДРЕС]9 срещу [ФИРМА], ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 1/. сумата от 833,20 лева,
представляваща непогасен ползван размер от лимит по кредитна карта, такси и
неустойки по договор за кредитна карта № **********/13.02.2007 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2008 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 65,00 лева – разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист от 22.06.2009 г. по ч.гр.д. № 30650/2008 г. по описа на СРС и е
образувано изп.д.№ 20118770401935 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с
район на действие ОС – Ш., преобразувано в изпълнително дело № 20189310404490 по
описа на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр.Ш., и
2/. сумата от 242,84 лева, представляваща част от главница по изпълнителен лист,
издаден на 04.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 5499/2009 г. по описа на СРС и е образувано изп.д.
№ 20118770401935 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, с район на действие
ОС – Ш., преобразувано в изпълнително дело № 20189310404490 по описа на ЧСИ
Р.Р., с рег.№ 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр.Ш., поради
настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ФИРМА], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на М. Ж. К., ЕГН **********
сумата от общо 400,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7