Р Е Ш Е Н И Е
№ 1068
гр.
Русе, 14.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 631 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 86, ал.1 вр. чл. 49 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от В.А.Б. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
в която се твърди, че следствие неправомерно поведение от представители
на ответното дружество, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
за които му било присъдено обезщетение с решение от 21.11.2017 г. по гр.д. № ****
от
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество изразява становище за недопустимост на предявения иск,
тъй като с посоченото в исковата молба съдебно решение, влязло в сила, въпросът
между страните за дължимите обезщетения и лихви бил окончателно решен. Ищецът
приел това решение, с оглед на което повдигането от негова страна отново на
решен със съдебното решение въпрос е недопустимо. В условията на евентуалност
ответникът счита, че ако съдът все пак приеме за дължимо обезщетение за забава,
то същото следва да е дължимо само за периода от постановяване на съдебното
решение, с което е присъдено обезщетението за неимуществени вреди –
16.12.2017г. до окончателното изплащане на присъдената сума – 15.10.2018г.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С Решение №**** от 21.11.2017г.
по гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да
заплати на В.А.Б. сумата от 100лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от
1000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени във връзка с предприето
принудително събиране на вече погасено задължение – по изп. дело №*** на ЧСИ М.
Македонска. С присъдената сума съдът е приел, че следва да бъдат обезщетени
причинените на ищеца Б. неимуществени вреди – изживявани значителни притеснения
в продължителен период от време. Със същото съдебно решение е признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1218,46лв.,
както и че следва да му бъде върната сумата от 400лв., с която дружеството се е
обогатило неоснователно за сметка на ищеца.
Няма спор по
делото, че присъденото обезщетение за вреди е изплатено на ищеца изцяло на
15.10.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време - от крайния
момент на периода. Тези лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват
в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или крайния
момент на периода на увреждането/ до момента на плащането. Затова ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва. В този смисъл Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 611/2011 г., I г. о., ГК.
В случая, с
решението, с което е присъдено обезщетение за непозволеното увреждане, съдът не
е присъдил компенсаторни лихви (обезщетение за забава), въпреки, че с исковата
молба за образуване на гр.д.№****/2017г. на РС - Русе такива са били поискани
за периода от 10.11.2016г. до изплащане на задължението. Този пропуск не би
могъл да бъде отстранен по реда на чл. 250 ГПК (чрез допълване на решението)
тъй като е изтекъл преклузивния срок за това. Липсата обаче на произнасяне в
диспозитива на съдебния акт по този въпрос в предходното производство, не
представлява пречка за повторното му предявяване за разрешаване от съда в настоящото
производство, доколкото по него не е налице формирана сила на пресъдено нещо.
Поради това неоснователни се явяват възраженията на ответната страна за
недопустимост на предявения иск за компенсаторни лихви.
Следващия спорен в
настоящото производство въпрос е за началния момент от който ответникът дължи
обезщетението за забава. Ищецът е претендирал за начална дата 10.11.2016г.,
когато негова роднина е „била принудена“ да внесе неоснователно по
изпълнителното дело сумата от 400лв. Видно от мотивите на решението по гр.д.№****/2017г.,
обезщетението за неимуществени вреди е присъдено за „изживени значителни
притеснения в продължителен период от време“. Този период от време съдът не е
посочил изрично в решението си, но с оглед естеството на претенцията той би
могъл да бъде определен. Логично е да се приеме, че към датата на образуване на
гр.д.№****/2017г. – 06.07.2017г. ищецът е продължавал да изпитва притеснения,
липсвало е доброволно уреждане на спора му с ответника, което е наложило да
потърси съдебното му разрешаване Т.е. обезщетението, което съдът му е присъдил
за неимуществени вреди в размер на 1000лв. „за продължителен период от време“ е
именно до предявяване на иска му. Претърпените от ищеца притеснения и негативни
изживявания биха могли да започнат на 10.11.2016г., но не са приключили на
същата дата, а са продължили след това. Присъдената сума е за обезщетяването им
до предявяване на иска. След това дължимостта на обезщетение за забава
(компенсаторни лихви) върху присъденото обезщетение се явява законна последица
на предявения иск и след като такова обезщетение не е било присъдено на ищеца,
то продължава да му е дължимо, но за периода от предявяване на иска му –
06.7.2017г. до изплащане на присъдената сума – 15.10.2018г. Изчислено с помощта
на електронен калкулатор, размерът на законната лихва върху сумата от 1000лв.
за този период възлиза на 129,79лв. До този размер исковата претенция следва да
бъде уважена като основателна и отхвърлена за периода от 10.11.2016г. до
05.07.2017г.(за който размера е 66,11лв). като неоснователна.
При този изхода на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по
делото съобразно уважената част от исковата му претенция. От общо
претендираните 350лв. следва да му се присъдят 231,89лв.
На ответника следва
да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска или сумата от
50,62лв. При определяне направените от ответника разноски съдът определя
дължимото юрисконсултско възнаграждение по реда на НПП в размер на 150лв., а не
както е претендирано в размер 300лв.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, представлявано от
Райна Иванова Миткова – Тодорова, със съдебен адрес ***-6, сграда Матрикс Таур
да заплати на В.А.Б. ЕГН********** ***,
адв. К. Д. сумата от 129,79лв.
обезщетение за забава за периода 06.07.2017г. до 15.10.2018г. върху присъденото
по гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 231,89лв. разноски
за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.А.Б.
ЕГН********** против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК131001375 иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 66,11лв. за периода от 10.11.2016г. до 05.07.2017г. върху
присъденото по гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.Б. ЕГН********** ***, адв. К. Д. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, представлявано от Райна Иванова
Миткова – Тодорова, със съдебен адрес ***-6, сграда Матрикс Таур сумата от 50,62лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: