РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 03.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Маргарита Русанова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 870
по описа за 2016
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД
В РС – Червен бряг в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на
с.с. – “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Средец” ул. „Н.В.Гогол” № 18-20, представлявана
от Евелина Милтенова Великова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков –
Прокурист, чрез пълномощника си юк. Г.С. e депозирал искова молба за установяване на
претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение срещу Д.В.Д., с ЕГН ********** ***, П.К.Д., с ЕГН ********** *** и Я.Д.М., с ЕГН ********** ***, произтичащи от Договора за кредит от 19.12.2008 г. посочени в
цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение, както и да бъдат
осъдени ответниците да заплатят всички направени по настоящото дело разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. Предявени са при условията на
евентуалност искове за установяване на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК и осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД твърди,
че по подадено от него заявление по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу
която длъжниците Д.В.Д., П.К.Д. и Я.Д.М. подали възражение и с оглед указанията на
заповедния съд в едномесечният срок по чл.422, ал.1 от ГПК предявява иска за установяване
съществуването на оспореното вземане. Твърди, че на 19.12.2008 г. сключил с
кредитополучателя Д.В.Д. и солидарните длъжници П.К.Д. и Я.Д.М. договор за банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер
на 15 191.25 евро, с краен срок на погасяване - 15.12.2018 г. Съгласно чл. 1.
от договора, кредитът се предоставя на кредитополучателя за изплащане на кредит в др. банка и ремонт. Кредитополучателят усвоил
цялата сума по кредита на 19.12.2008 г. Съгласно чл. 5.3 от договора погасяването
на кредита ще става на 120 равни месечни вноски, считано от датата на сключването му - 19.12.2008 г. до 15.12.2018 г., всяка в размер на 206,26 лв. Уговорили и обезщетение за забава за кредитора в размер на основния лихвен
процент, увеличен с 10 (десет) пункта надбавка годишно върху забавената сума
(вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното заплащане
на забавените задължения - чл.4.5. от договора. Плащаня по Договора обаче
от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници нямало и Банката
предприела действия по обявяването му в предсрочна изискуемост. С три писма –
изх. № 001-951107 от 04.08.2016 г. до Д.Д., изх. № 001-951108 от 04.08.2016 г.
до П.К.Д. и изх. № 001-951109 от
04.08.2016 г. до Я.Д.М. Банката уведомила кредитополучателя и солидарните
съдлъжници за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Видно от обратните
разписки на писмата, същите са изпратени на адресите на получателите, но не
били получени от тях. Поради настъпването на
уговорен между страните случай на неизпълнение и на основание чл.11.7 от договора
банката приела за обявена предсрочната изискуемост на всички дължими по договора суми. Факта, че ответниците не положили дължимата грижа за
работите си по начин, че да бъдат намерени от пощенския оператор респ. да положат дължимата грижа да
потърсят пратката от пощенския оператор след известие за това, не може да бъде
вменен в тежест на добросъвестния кредитор. Известието за доставяне е официален
свидетелстващ документ с автор – лицензиран оператор на пощенски услуги, с
материална доказателствена сила, понеже не изхожда от ищеца, а от оператор на пощенски услуги /определение № 529/14.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№239/2014 г.,
III г. о./ и съдилищата били длъжни да
зачитат и да се съобразяват с материалната му доказателствена сила, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност /Решение №1107/71 г. на ВС, III г.о./. Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в договора
имало силата на закон за страните, с оглед на което счита, че уговорката за фингирано връчване е породила своето
действие и обвързвало страните. Позовава се на Решение №229/03.04.2014 г. по т.д.№956/2012 г.
на ВКС, 2-ро т.о., в което унифициращият съдебната практика съд приел, че уговорка и
волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и
обвързва страните (в т.см. решение №35/07.05.2012 г. по гр.д.№1877/2010 г. на ВКС, V г.о.). В решение №283/06.04.2010 г. по гр.д.№507/2009 г. на ВКС, III г. о. било прието, че, за да е надлежно връчването по
пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Предвид горното
на 30.08.2016 г. била осчетоводена предсрочна
изискуемост на всички свои вземания по договора за банков кредит от 19.12.2008 г. Поради липса на
изпълнение, така както е уговорено в договора счита, че в негова полза са
възникнали вземанията. Съгласно чл.79 от ЗЗД кредиторът имал право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай, че длъжникът не изпълни
точно задължението си. Банката предприела действия за принудителното събиране
на вземанията си с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образуваното ч. гр. д. № ***/2016 г. по описа на РС- Червен
бряг и издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците Д.В.Д., П.К.Д. и Я.Д.М.. Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че съществуват вземания на банката, произтичащи от договор за банков кредит от 19.12.2008 г., по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2016 г. по описа на ЧРС за сумите: главница в размер на 6134.94 евро (шест хиляди сто тридесет и четири евро
и 94 евроцента), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; изискуема редовна лихва
в размер на 288.66 евро /двеста осемдесет и осем евро и 66 евроцента/ за
периода от 15.12.2015 г. до 29.08.2016 г. – включително; наказателна лихва в размер на 102.37 лв. /сто и две евро и 37 евроцента/ за
периода от 15.12.2015 г. до 08.09.2016 г. включително, както и
разноски в заповедното производство в размер 912.00 лв. При условията на евентуалност – в случай, че
главните установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни,
на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на
ВКС в т.11б на ТР № 4/2013 г. да осъди ответниците да заплатят на Банката горепосочените суми, тъй като длъжниците изпаднали в забава, считано
от датата на получаване на настоящата искова молба /в т.см. решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1769/2009 г. 3-то г. о.,/. В случай, че се уважат евентуално съединените искове, претендира законна
лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба. Доколкото възнаградителната /редовна/ лихва и неустоечното съглашение /наказателна
лихва/ били предвидени в договора, съставлявали договорно задължение за
страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не
препятствали приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като задължението за неустойка
било самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл.86, ал.1
от ЗЗД (позовава се на решение
№73/29.06.2011 г. по т.д.№683/2010
г. на ВКС 1-во т. о./ В решение №285/1977 на
ВС IIг. о. на ВС, се сочело, че макар и да е предявен евентуално, искът се смятал за висящ и по него съдът
дължал да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по
същество. Моли съда осъди ответниците да заплатят на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД всички направени по дело разноски (платени държавни такси и хонорари за
вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 912.00 лв., на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли
за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и да се произнесе относно разноските в заповедното производство, съобразно
указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014
г. по т.д.№4/2013 г.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК и тримата ответници оспорват исковете. Считат, същите за
неоснователни и преждевременно заведени. Заявяват, че не дължат на ищеца претендираната сума. Не оспорват, че между страните
има сключен договор за банков кредит. Не оспорват, че кредитополучателя е усвоил целия отпуснат банков кредит. Оспорват твърдението, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Считат исковата молба за преждевременно заведена. Налице било единствено
едностранно волеизявление от страна на ищеца, че приема, че е налице
неизпълнение и обявява задължението за предсрочно изискуемо и незабавно
платимо, като се посочва и размера на претендираната сума. Посочените от ищеца писма не са
достигали до ответниците, поради грешка на изписания адрес. Кредитополучателя,
твърди, че никога не е имал адрес в гр. П. на който адрес е търсен, а същата
улица и номер са в гр. Ч.б..където никога не е бил уведомяван. След като ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да ги уведоми, то неоснователно
и преждевременно ищецът обявил задължението за предсрочно изискуемо. Моли съда
да отхвърли исковата претенция на “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като неоснователна, недоказана и преждевременно заведена. Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
От
събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№ ***/2016
г. по описа на РС-Червен бряг се установява, че по подадено от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед № 374/12.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжниците Д.В.Д., П.К.Д. и Я.Д.М. да заплатят на кредитора “Райфайзен банк /България/” ЕАД
сумите: главница
в размер на 6134.94 евро (шест хиляди сто тридесет и четири евро и 94
евроцента), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2016
г. до окончателното изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на
288.66 евро /двеста осемдесет и осем евро и 66 евроцента/ за периода от
15.12.2015 г. до 29.08.2016 г. – включително; наказателна
лихва в размер на 102.37 лв. /сто и две евро и 37 евроцента/ за периода от
15.12.2015 г. до 08.09.2016 г. включително, както и
разноски в заповедното производство в размер 912.00 лв. Заповедта е била връчена
на длъжниците, които
в законоустановения срок подали възражение срещу нея т.е. възражението е депозирано в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът сезирал
съда с искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
От
приложения договор за банков кредит от 19.12.2008 г. е видно, че „Р.Б.” ЕАД предоставило на Д.Д. кредит в размер на 15 191.25 евро, с краен срок за погасяване на кредита 15.12.2018 г. По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение,
неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението по отпуснатия кредит с
договор за банков кредит от 19.12.2008
г. по разплащателната
сметка на Д.Д. е преведена и усвоена цялата отпусната сума.
Предсрочната изискуемост на кредита е осчетоводена на 30.08.2016 г. Преди осчетоводяване на предсрочната изискуемост
на кредита не са правени плащания. Към датата на обявяване на предстрочната изискумост – 30.08.2016 г. задълженият на
ответниците са: главница в размер
на 6134.94 евро (шест хиляди сто
тридесет и четири евро и 94 евроцента), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
изискуема редовна лихва в размер на 288.66 евро /двеста осемдесет и осем евро и
66 евроцента/ за периода от 15.12.2015 г. до 29.08.2016 г. – включително; наказателна лихва в размер на 102.37 лв. /сто и две евро и 37 евроцента/ за
периода от 15.12.2015 г. до 08.09.2016 г. включително. Банката предприела действия по обявяването му в
предсрочна изискуемост. С три писма – изх. № 001-951107 от 04.08.2016 г. до Д.Д.,
изх. № 001-951108 от 04.08.2016 г. до П.К.Д.
и изх. № 001-951109 от 04.08.2016 г. до Я.Д.М. Банката уведомила
кредитополучателя и солидарните съдлъжници за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Видно обаче от обратните разписки, същите не били
получени от тях, като писмото до кредитополучателя било изпратено на адрес в П.К.Б.”
№ 28, вх. Б, ет. 3, ап. 8, а не на адреса му в Б.Б К.Б.
От така установеното, съдът прави следните
правни изводи:
Исковете за установяване на вземане с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД са предявени в законоустановения месечен срок и са допустими. За кредитора
е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй
като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е възразила срещу издадената по
ч.гр.д.№ 692/2015 г. по описа на РС-К. заповед за
изпълнение на парично задължение.
Между ответниците и “Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за банков кредит от 19.12.2008
г. Договорът е породил
целените правни последици. Не е спорно, а и от доказателствата се установи, че
ответникът Д.Д. е усвоила сумата по кредита, с което кредиторът е изпълнил задължението
си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за
кредит, по уговорения в договора начин. За кредитополучателя е възникнало
задължение в установените срокове, да върне сумата по договора.
Правният спор между страните се свежда до изискуемо ли е претендираното от длъжника вземане. Съгласно правната теория предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящият
случай ищецът изпратил писмено
уведомление до ответника за обявената изискуемост на кредита, но пратката е
върната, като непотърсена, тъй като е изпратена на адрес, който не е адреса на кредитополучателя, а
именно този в Б.Б К.Б. Тъй като писмото, с което ищецът обявява
предсрочната изискуемост на договора за банков кредит
не е получено от Д. Д.
не по негова вина – не е потърсен на посочения от него адрес, а обратната разписка не е оформена по
реда на чл.44, ал.1 от ГПК, то съдът намира, че същото не е достигнало до
ответника. Следователно ответникът не е уведомен, че процесният
договор е обявен за предсрочно изискуем, тъй като това действие се
смята за извършено от момента, в който съобщението е достигнало до адресата
/Определение №22/09.01.2014 г. по ч.т.д. №4678/2013 г. на ВКС, І т.о./. В
решение №139/05.11.2014 г. по т.д.№57/2012 г. на ВКС, 1 т.о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК е изразено становището, че „ вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор не е изискуемо,
независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост в исковата
молба. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита,
обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск,
включително съединен с иска по чл.422, ал.1 от ГПК“. Уведомяването на ответниците-длъжници, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, с
изпращането на препис от исковата молба, с приложеното към нея писмо за
предсрочна изискуемост т.е. след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на
изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение съгласно т.11б на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното
основание. Решението по установителния иск не се
ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в
сила съгласно чл.416 от ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане,
което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо.
По изложените съображения, съдът намира че предявеният установителен
иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния
иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради обусловеността им и исковете за установяване
на вземанията за сумите редовна лихва в размер на 288.66 евро
/двеста осемдесет и осем евро и 66 евроцента/ за периода от 15.12.2015 г. до
29.08.2016 г. – включително; наказателна лихва
в размер на 102.37 лв. /сто и две евро и 37 евроцента/ за периода от 15.12.2015
г. до 08.09.2016 г. включително.
С оглед отхвърлянето на главните исковете
по чл.422 от ГПК съдът следва да се произнесе по евентуалните осъдителни искове по чл.432, ал.1 от ТЗ вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД:
С исковата молба се иска: „При
условията на евентуалност да осъдите ответниците да заплатят на “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД следните суми, представляващи
изискуеми вземания по договор за банков кредит от 15.12.2008 г., а именно: изискуема главница в размер на
4 879,70 евро, по редовно падежирани месечни вноски с падежи от 15.09.2016
г. до датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно
изискуемата главница; изискуема възнаградителна лихва в размер на 14,94 евро за периода
15.08.2016 г. – 29.08.2016 г. изискуема
наказателна лихва в размер на 23,52 евро за периода 30.08.2016 г. – 08.09.2016
г., както и законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му
изплащане.“.
Доказа се, че на 19.12.2008 г. между
страните е сключен валиден договор за банков
кредит, по силата на който банката изпълнила задължението си да представи на пъвия ответник кредит в размер на 15 191,25 евро, с краен срок
за погасяване 15.12.2018 г., на равни 120 месечни
погасителни вноски от по 206,26 евро всяка, платима до 15-то число на месеца,
за който се дължи. Установи
се, че първия ответник като кредитополучател по договора
за банков кредит е усвоил
изцяло кредита, след което той и солидарните длъжници от 15.12.2015 г. са
престанали да изпълняват задълженията си по договора – спрели са плащанията, поради което се явяват неизправна страна. Съгласно
чл.79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение. От доказателствата по делото в т.ч. ССЕ се
установи, че
ответниците са получили исковата молба на 15.11.2016 г., т.е. претендирания от
ищеца период на иска е „от 15.09.2016 г. до датата на връчване на исковата
молба на ответника“, а именно – 15.11.2016 г., т.е. две месечни погасителни
вноски.
В хода на производството ответниците не представиха
писмени доказателства, че са изплатили задължението си по кредита, поради което съдът намира
исковете за основателни и следва да бъдат уважени, но не в претендираните от ищеца размери. Ответникът
следва да заплати на ищеца по договор за банков
кредит от 19.12.2008 г. сумите: главница в размер на 2 месечни погасителни вноски за
периода от 15.09.2016 г. до 15.11.2016 г. в размер на 412,52 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2016 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане.
По отношение претенцията на ищеца по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за присъждане на изискуема възнаградителна лихва в размер
на 14,94 евро за периода 15.08.2016 г. – 29.08.2016 г. изискуема наказателна лихва в размер на 23,52 евро за периода
30.08.2016 г. – 08.09.2016 г., както и законната лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното му изплащане, следва да се посочи, че по същество това
представлява искане за олихвяване на изтекла лихва /анатоцизъм/,
което е ограничено от разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Налице задължителна
съдебна практика, намерила израз в решение №2**/15.09.2014г. по гр.д.№
3783/2013г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Доколкото
понастоящем не е определен ред за такова олихвяване в договора между страните,
същото е недопустимо, поради което и претенцията за законна лихва от
завеждането на делото се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Поради отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, направените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 904,27 лв., от които: 255,27 лв. внесена
държавна такса и 649,00
лв. юрисконсултско
възнаграждение остават в негова тежест
като заявител и не следва да се присъждат. Заповедта за изпълнение в частта за
разноските не следва да се обезсилва, предвид т.12 и т.13 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът следва да
заплати на адв. И. А.
възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на ответника Д.Д. в настоящото производство в размер определен от националното бюро за правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА и на ответника Я.М. сумата от
1200 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Средец” ул. „Н.В.Гогол” № 18-20, представлявана от Евелина Милтенова
Великова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, чрез
пълномощника си юк. Г.С. против Д.В.Д., с ЕГН ********** ***, П.К.Д., с ЕГН **********
*** и Я.Д.М., с ЕГН ********** *** искове по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на
вземане за сумите: главница в размер на 6134.94 евро (шест хиляди сто
тридесет и четири евро и 94 евроцента), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
изискуема редовна лихва в размер на 288.66 евро /двеста осемдесет и осем евро и
66 евроцента/ за периода от 15.12.2015 г. до 29.08.2016 г. – включително; наказателна лихва в размер на 102.37 лв. /сто и две евро и 37 евроцента/ за
периода от 15.12.2015 г. до 08.09.2016 г. включително, както и
разноски в заповедното производство в размер 912.00 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 374
/12.09.2016 г. по ч.гр.д.№ ***/2016 г. по описа на РС – Ч.б..като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Д.В.Д., с ЕГН ********** ***, П.К.Д., с ЕГН ********** *** и Я.Д.М., с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на “Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Средец” ул. „Н.В.Гогол” № 18-20, представлявана от Евелина
Милтенова Великова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист
сумата 412,52 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2016 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на горницата на тази
сума да претендирания размер за изискуема
главница в размер на 4 879,70 евро, по редовно падежирани месечни вноски с
падежи от 15.09.2016 г. до датата на връчване на исковата молба на ответника и
предсрочно изискуемата главница; изискуема възнаградителна лихва в размер
на 14,94 евро за периода 15.08.2016 г. – 29.08.2016 г. изискуема наказателна лихва в размер на 23,52 евро за периода
30.08.2016 г. – 08.09.2016 г., както и законната лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното му изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
“Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Средец” ул. „Н.В.Гогол” № 18-20, представлявана от Евелина
Милтенова Великова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Я.Д.М., с ЕГН ********** *** направените от него съдебни
разноски в размер на 1200 лв., както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА на Националното Бюро за правна
помощ определеното възнаграждение
за осъществяването на безплатно процесуално представителство по делото на ответника Д.В.Д.,
с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: