№ 159
гр. Дупница, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102205 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на на Адвокатско дружество „Керанова,
Боев и съдружие“ срещу С. П. С..
Ищецът твърди, че между страните имало сключен договор за правна защита и
съдействие от 21.08.2019г., по силата на който ищецът поел задължение да заведе и води
гражданско дело за реализиране правата на С. С. като наследник на П С. В, починал
вследствие на ПТП от 06.08.2019г. Ответникът поел задължение да заплати възнаграждение
в размер на 20 % от окончателната сума, която щяла да бъде получена като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Сочи, че съгласно чл. 11 от договора
възнаграждението се изплащало и след оттегляне на пълномощното, а наред с това била
предвидена и неустойка в случай на оттегляне на поръчката (чл. 16, раздел V). Заявява, че
ищецът изпълнил договора като на 10.01.2020г. била подадена искова молба срещу ЗД „Бул
инс“ АД, въз основа на която било образувано т.д. № 1/2020г. по описа на ОС-Кюстендил,
което било спряно на 18.05.2021г. до приключване на нохд № 159/2021г. по описа на КнОС.
Поддържа, че на 06.06.2024г. ответникът депозирал отказ от предявените искове, поради
постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя. Въвежда твърдения, че С. С.
сключил споразумение със застрахователя за сумата от 90000 лв. Намира, че в случая в
тежест на ответника е възникнало задължение да заплати уговорената в договора неустойка.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следната сума, за която твърди, че в негова полза имало издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1694/2024г. по описа на РС-Дупница: 3000 лв. – неустойка по чл. 16, раздел V от
1
договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.07.2024 г. до изплащане на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са осъществени
предпоставките, предвидени в процесната неустоечна клауза, като не било налице
„оттегляне на поръчката“ по смисъла на договора. Намира договора за нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави. Позовава се и на нищожност на отделни клузи от
договора. Поддържа, че договорът бил развален въз основа изявление на ответника от
06.06.2024г. Въвежда и възражение за прекомерност на уговорената неустойка. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 92 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, а
именно: наличието на облигационно отношение по сключен между страните договор за
правна защита и съдействие от 21.08.2019г.; наличието на валидна уговорка в договора, по
силата на която ответникът дължи неустойка; осъществяване на предвидените в договора
предпоставки за възникване на вземането за неустойка (оттегляне на поръчката от страна на
доверителя).
В случая от приложения договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019г. е
видно, че С. П. С. като доверител е възложил на ищеца като довереник, а последният се е
задължил да извършва всички правно допустими действия за защита на личните интереси на
доверителя, свързани с нанесени му имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от ПТП, настъпило на 06.08.2019г., при което е причинена
смъртта на П В.
Съгласно чл. 3 от договора доверителят дължи възнаграждение в размер на 20 % от
сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените имуществени и
неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със
застрахователя и 20 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за
нанесените му имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде
постигнато по съдебен ред, в тридневен срок от получаване на обезщетението.
Съгласно чл. 16, раздел V от договора „при оттегляне на поръчката доверителят
дължи неустойка в размер на 3000 лв. Неустойката се дължи независимо от договореното в
т. 3 от настоящия договор възнаграждение във връзка с изпълнение на задълженията от
страна на довереника“.
При преценката за действителност на цитираната неустоечна клауза следва да бъде
съобразена задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, обективирана в т.
3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTК,
според която автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е
2
ограничена от повелителните норми на закона и от добрите нрави. Според тълкувателния
акт съдът следи служебно за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, като
условията и предпоставките произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката се прави към момента на сключване на договора.
В настоящия случай от съдържанието на процесния договор е видно, че в полза на
довереника е уговорено възнаграждение в размер на 20 % от полученото от доверителя
обезщетение, независимо дали е получено въз основа извънсъдебно споразумение или по
съдебен ред (чл. 3, ал. 1). За обезпечаване на вземането на довереника, в чл. 2, ал. 3 и чл. 7 от
договора е предвидено учредяването на залог върху вземането на доверителя. Предвидена е
възможност за прекратяване на договора при отказ на довереника от поръчката (чл. 18, б.
„г“), но не се съдържа възможност за едностранно оттегляне на поръчката от доверителя.
От анализа на цитираните клаузи може да се заключи, че уговорената неустойка не е
предназначена да обезпечи изпълнението на конкретно поето задължение от ответника.
Нито се твърди, нито в договора се съдържа клауза, по силата на която, доверителят да има
задължение да се въздържа от оттегляне на поръчката. Съгласно чл. 16, изр. 2 от договора,
оттеглянето на пълномощията не освобождава ответника от заплащане на уговореното
възнаграждение, но последното не означава, че наред със задължението за заплащане на
възнаграждение е поел и отделно задължение за бездействие (да се възддържа от оттегляне
на пълномощията). Иначе казано, след като в договора не е предвидено първично
задължение за бездействие от страна на доверителя, то уговорената неустойка излиза извън
обезпечителната й функция, тъй като обезпечава изпълнение на задължение, каквото не е
предвидено в договора.
Дори и да се приеме, че ответникът е поел задължение да не оттегля поръчката, то
валидността на подобна уговорка би била съмнителна с оглед чл. 26, ал. 1 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължение на длъжника, докато възможността за оттегляне на поръчката е предвидена в
закона като право на доверителя. Следователно процесната неустойка не обезпечава
задължение на доверителя, а е предназначена да обезпечи неупражняването на предвидено в
закона право на доверителя, което надхвърля обезпечителната й функция.
След като в обсъжданата клауза изрично е предвидено, че неустойката се дължи „при
оттегляне на поръчката“, не може да се смята, че чрез нея се цели да бъде обезпечено
задължението на ответника за заплащане на възнаграждението. Въпреки това, при подобно
тълкуване клаузата също би надхвърлила обезпечителната функция на неустойката,
доколкото възникването на акцесорното вземане не е обусловено от това дали ответникът е
заплатил договореното възнаграждение или не (т.е. длъжникът дължи неустойка и когато
точно е платил възнаграждението). За изпълнение на това задължение на ответника, в
договора е предвидено и друго обезпечение – залог.
3
Наред с горното, обсъжданата клауза надхвърля и интереса на кредитора от
обезщетяване на вредите, които търпи от неизпълнението, което обуславя и извод, че
процесната неустойка е уговорена извън присъщата й обезщетителна функция. Този извод
следва от това, че доверителят дължи заплащане на едно и също възнаграждение,
независимо дали поръчката е фактически изпълнена или не, но в последния случай (при
оттеглена поръчка) наред с възнаграждението, довереникът има право да получи и неустойка
в размер на 3000 лв. С други думи, положението на кредитора при евентуално оттегляне на
поръчката се оказва още по-благоприятно в сравнение с това, което би имал при положени
от него усилия по пълно изпълнение на поръчката.
По изложените съображения, съдът намира, че посочената клауза излиза извън
присъщите й функции, поради което същата противоречи на добрите нрави и като такава се
явява нищожна (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Възприемането на обратното становище – че обсъжданата клауза е действителна – би
противоречало и на общите принципи за справедливост и равнопоставеност между
частноправните субекти. Договорът за правна помощ и съдействие поначало се основава на
доверието между страните, поради което уговорената неустойка съставлява
непропорционална пречка за ответника да оттегли възложената поръчка, каквато пречка не е
предвидена за довереника (същият може да откаже поръчката, без да дължи неустойка – чл.
18, б. „г“). В същото време доверителят, под страх от налагането на санкция (неустойка), би
могъл да се окаже в ситуация да търпи изпълнение на договора при липса на доверие между
страните.
Неустоечната клауза противоречи на посочените общи принципи и при анализирането
й във връзка с предмета на уговорената правна помощ и съдействие – претенция за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, при което е настъпила
смъртта на П В. От приложените писмени доказателства (л. 68) е видно, че починалото лице
е баща на ответника С. С., като смъртта на последния е настъпила на 11.08.2019г., т.е. едва
10 дни преди сключването на процесния договор (21.08.2019г.). За настоящия състав на съда
не е налице съмнение за това, че дни след внезапната загуба на родител уговарянето на
неустойка в размер на 3000 лв., предназначена да възпре бъдещата възможност на
доверителя да упражни предвидено в закона право (чл. 26, ал. 1 ЗА), е несъвместимо с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори процесната клауза
да се приемеше за действителна, в случая не е установена първата от уговорените
предпоставки от фактическия състав на уговорената неустойка – „оттегляне на поръчката“.
В тази връзка в исковата молба изрично е заявено, че „до момента не е получавано
уведомление от С. С. за оттегляне на пълномощията“, поради което няма основание да се
смята, че е изпълнена обсъжданата предпоставка. Както бе посочено по-горе, няма
убедителни доводи за разширително тълкуване на процесната клауза в посока към
приложението й и в хипотеза на извънсъдебно споразумение, което не е съпроводено с
оттегляне на поръчката. За разлика от задължението за възнаграждение, досежно което
4
страните са предвидили да се дължи при оттегляне на поръчката и при извънсъдебно
споразумение, по отношение на задължението за неустойка страните са ограничили
приложението й единствено при оттегляне на поръчката (каквото в случая не е налице).
По изложените съображения, предявеният иск следва да отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат ответникът, но в
случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Адвокатско дружество „Керанова, Боев и съдружие“, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. СОфия, ул. „Лом“ № 1 срещу С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. *** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за установяване в отношенията
между страните, че ответната страна дължи сумата от 3000 ЛЕВА, представляваща
неустойка по чл. 16 (раздел V) от договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2024 г. до
изплащане на вземането., за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1694/2024г. по описа на Районен съд - Дупница.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5