№ 543
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500027 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от
М. Г. П., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Емануил Манолов” № 3,
ап.7 срещу Решение № 261130 от 11.11.2020 г. постановено по гр.д. № 2518
по опис на ВРС за 2020 г., с което са отхвърлени предявения Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян” № 2,
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1
вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищцата
сумата 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода 01.02.2017 г. –
31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до
окончателното й изплащане,
сумата 648.92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата /върху неизплатената сума за храна в размер на 120 лв.
месечно за периода 01.02.2017 г. – 24.02.2019 г./, начислено за периода
01.03.2017 г. – 24.02.2020 г.
Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е приел, че по
1
отношение на ищцата няма приложение ЗМВР и конкретно
привилегированите специални текстове, доразвити в подзаконовия
нормативен акт Наредба № 8121зот 01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служители на МВР. В
жалбата е изложен подробен правен анализ на приложимите според ищцата
правни принципи, общи и специални норми, като изведен извод, че
обжалваното решение ги нарушава. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което съдът да уважи
осъдителните претенции на ищцата. Претендира за присъждане на разноски,
направени в първоинстанционното и във въззивното производство.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение,
намира същото за валидно и допустимо.
По правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът
намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. П., ЕГН
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Емануил Манолов” № 3, ап.7 срещу
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян”
№ 2, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181,
ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата 4320 лв., представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за
периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 648.92 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху
неизплатената сума за храна в размер на 120 лв. месечно за периода
01.02.2017 г. – 24.02.2019 г./, начислено за периода 01.03.2017 г. – 24.02.2020
г.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът М. Г. П.
излага, че от 2009 г. е държавен служител, като със заповед от 02.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи е преназначена за държавен служител в
ОДМВР – Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Посочва, че считано от
01.02.2017 г. заема длъжността Началник на сектор “Финансово
осигуряване“ при Областна дирекция на МВР-гр.Варна.
Излага, че до 31.01.2017 г. й е изплащана ежемесечно левовата
равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. След тази дата не й е начислявана и
изплащана левовата равностойност на полагащата й се като служител на МВР
храна. Счита, че доколкото законодателят изчерпателно е посочил в
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР, то следва и
нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички
служители на МВР. Поддържа, че размера на левовата равностойност на
храната е определен на сумата 120 лв. месечно. Посочва, че служителите на
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР не са посочени в последващи заповеди на
2
министъра на вътрешните работи, издадени в периода от 2017 г. до
настоящия момент, поради което и на тях не им е предоставяна храна,
съответно не им е заплащана левовата й равностойност. Счита това за
празнота в подзаконовата нормативна база, като тези служители, сред които е
и тя, са поставени в по-неблагоприятно и неравностойно положение спрямо
всички други служители, които полагат труд по трудово или служебно
правоотношение в МВР. Поддържа, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е
императивна, поради което на всички служители на МВР следва да се
осигурява храна или левовата й равностойност. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР –
гр. Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
процесуалния му представител – юрк. Б. Й.. В него се ответната страна оспора
исковете по основателност. Признава фактическите твърдения на ищцата,
през периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., както и към настоящия момент
заема длъжността „Началник на сектор Финансово осигуряване“ при
Областна дирекция на МВР-гр.Варна. Счита обаче, че съгласно чл. 142, ал. 2
ЗМВР в МВР има три категории служители, служебното правоотношение на
които е регламентирано в три различни закона. През 2017 г., след изменение
и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители
в МВР, за които се прилага разпоредбата на пар. 86 от ПЗР на Закон за изм. и
доп. на ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона
за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР, при назначаване на служителите по
ал. 1 се определя индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното
към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на
ищеца не е изплащана левовата равностойност за храна, поради
обстоятелството, че на същия е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез
съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е
определил статутът на служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл,
в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й
равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя и от направеното
изменение на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както
и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22:00 часа – 06:00
часа. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
3
В първоинстанционното решение, съдът е възприел тезата на ответната
страна и е отхвърлил предявените искове.
Настоящият въззивен съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства и тяхната доказателствена сила, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно, 1./че в процесния период 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г.
страните са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът М. Г. П.
заема длъжността „Началник на сектор Финансово осигуряване“ при
Областна дирекция на МВР-гр.Варна; 2./ищцата реално е полагала труд на
заеманата от нея длъжност; 3./че не е получава отделно начисляване на
левовата равностойност за храна; 4./че месечният размер на левовата
равностойност за храна през процесния период е 120 лева; 5./че левовата
равностойност за храна се изплаща на служителите, на които ответникът
счита, че се дължи, заедно с основното месечно възнаграждение и 5./падежът
на вземането е последният ден на месеца, за който се дължи
възнаграждението /на текущия месец/.
Тези факти не са спорни и във въззивното производство.
Първоинстанционният съд, правилно е разпределил доказателствената
тежест и съобразно това разпределение, ищцата е доказала всички твърдени
право пораждащи факти. Тъй като ответникът е оспорил правото
претендирано от ищцата, той няма задължение да доказва, че е платил, а за
него оспорването е правно и е следвало да обоснове от правна страна липсата
на задължение, т.е. правоизключващите възражения. В този смисъл, могат да
бъдат съобразявани и възраженията, че е изправна страна и при определяне на
възнаграждението на ищцата е включена и левовата равностойност на храната
по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.
Първоинстанционния съд е определил спора като правен, какъвто е и
пред въззивния съд. За да определи приложимия закон, съдът следва да
отговори на въпроса, дали след преназначаването на ищцата в ОДМВР-Варна
със заповед № 8121К-1042/02.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи,
следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по чл. 181, ал.
1 ЗМВР, или тази левова равностойност е включена в определената му от м.
4
февруари 2017 г. основна работна заплата.
От разпоредбата на пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017
г./,се установява, че служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон.. Според ал. 6 от пар. 69 ПЗРЗИДЗМВР при
назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Според първоинстанционния съд, в заплатата нормативно е включено
допълнителното възнаграждение за прослужено време и левовата
равностойност на храната. Този извод е направен, след преценка на
приложените заповеди № 81213-37/19.-1.2016г. (л. 94) и № 81213-
58/09.01.2017г.(95) на Министъра на вътрешните работи. За да обоснове
правилност на преценката, съдът е тълкувал по аргумент за противното,
неблагоприятното положение на останалите служители, за което се прилага
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР да останат в по-неблагоприятно положение, в
сравнение със служителите по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР - полицейски органи
и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито
правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на пар. 69, ал. 1
ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./.
Според първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от
ЗМВР регламентира отделните категории служители на МВР: 1. държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. На осн. чл. 142, ал. 2 от ЗМВР само статутът на първата от
5
тези категории служители - държавни служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението( тези по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ГПК) се урежда от специалния Закон за министерството на
вътрешните работи. Статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
се урежда от Закона за държавния служител, на осн. чл. 142, ал. 4 от ЗМВР.
Следователно, касае се за два специални закона - ЗМВР и ЗДС, който намират
приложение по отношение различните категории служители в рамките на
системата на МВР. Спроед съда, приложното поле на специалния закон не
може да се разширява по отношение на съдържанието на служебното
правоотношение, регламентирано от друг специален закон. В случая, както се
посочи по горе ищцата е назначено по служебно правоотношение в МВР, на
осн пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./. Съдържанието на
служебното й правоотношение се урежда от Закона за държавния
служител, на осн. 142, ал. 4 от ЗМВР. От своя страна ЗДС не предвижда в
полза на служителите на държавна служба храна или нейната равностойност,
аналогична на уредбата по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Настоящият въззивен съд не споделя правните изводи на
първоистанционния съд, поради което счита, че следва да изложи
самостоятелни такива.
Със Заповед № 8121 к-1042 от 02.02.2017 г. На Министъра на МВР,
ищцата Мариана Георгиева П. е назначена на длъжност „ Началник сектор“
на „Финаносово осигуряване“ /главен счетоводител/ към отдел
„административен „ при ОД на МВР Врана, считано от 01.02.2017 г.
безсрочно с основно месечно възнаграждение в размер на 1778 лева. Със
Заповед № 8121з – 31 от 14.01.2005 г. на министъра на МВР е определено на
служителите на МВР да се изплащат порционно пари в размер на 120 лева
месечно. В периода от датата на тази заповед до заповедта за назначение на
ищцата са издадени няколко подобни, от съдържанието на които не се
установява промяна в правосубектността на адресатите на заповедта, те
винаги са определени като „служителите на МВР“ Със заповед № 8121 з –
58 от 09.01.2017 г. е останал непроменен размера на левовата равностойност
за храна. От съдържанието на заповедта, се установява, че адресати са –
служителите на МВР по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 от ЗМВР и по Параграф 86
от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. Дв. Бр. 14/2015 г. / .
Настоящият съдебен състав счита, че правния статут на служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в това число и ищцата се урежда както от общия
ЗДСл така и от специалния ЗМВР. Това тълкуване следва от изричния текст
на специалния закон ЗМВР, който в чл. 1 определя предметния обхват на
закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Този
разпоредбата дава основание, останалите текстове на специалния закон да се
тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Разпоредбата на чл. 142, ал. 4
6
ЗМВР, която казва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 се урежда със ЗДСл също следва да е тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР.
Следователно общите разпоредби относно статута на държавния
служител ще се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило
в ЗМВР, което би дерогирало общия закон.
Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле противоречи на основните принципи
на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата равностойност. Изключение по други признаци от състава на
служителите няма, от което следва, че ЗМВР се прилага и по отношение на
специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1 т. 2 ЗМВР.
Приложението на нормите на ЗМВР, спрямо всички служители,
независимо дали статутът им се урежда само от ЗМВР или от ЗМВР и ЗДСл,
водят до извода, че ищцата като служител на МВР, чиито статут се определя
и от двата специални закона е субект на нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тя
предвижда, че на всички служители на МВР се осигурява храна или левовата
й равностойност. В този смисъл са и разпоредбите на и специалната Наредба
№ 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи. В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се определят условията и редът
за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. ЗМВР не делегира на МВР да
определя кои лица ще следва да получават храна или парична равностойност
и кои не, единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-
3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/.
По въпроса, дали ищцата има право на храна или на левовата
равностойност, следва да се изходи от ЗМВР, който е приложим и за ищцата,
чиито статут се определя и от ЗМВР и от ЗДСл и отговорът на този въпрос е
положителен. ЗМВР изрично урежда, че в хипотези на преобразуване по
силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна.
Същото следва да бъде и разрешението при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР след проведен конкурс, предвид
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и справедливото и равно третиране на
работниците и служителите в системата на ЗМВР.
От изложеното следва, че ищецът има качеството на служител по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и това качество поражда правото да получи от
работодателя си храна или левовата й равностойност, предвидени в
7
специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в
системата на МВР. По делото е несъмнено установено, че през процесния
период действат Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, Заповед № 81213-37/19.01.2016 г. на
М. В. Р., Заповед № 81213-58/09.01.2017 г. на М. В. Р. и Заповед № 81213-
44/16.01.2018 г. на МВР касаят единствено служителите на МВР по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и 3 и, ал. 3 от ЗМВР.
Тълкуването на правните норми, направено от първоинстанционния
съд, противоречи на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, защото правораздавателния орган
прилага по - високият по степен нормативен акт, като констатира и елиминира
противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен
правен спор, без оглед на това дали друг съд се занимава с въпроса за същото
противоречие и на какво основание. В конкретния случая с оглед
констатираното противоречие между разпоредбата на чл. 1 от Наредба №
8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи и специалния ЗМВР следва да се приложи разпоредбата на акта от по-
висока степен.
Настоящият въззивен съд, приема че въззиваемият дължи левова
равностойност за неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по
аналогия да се приложат правилата на горепсомени подзаконови нормативни
актове. Размерът и доволствиията, които се дължат на всички служители на
МВР в това число и на ищцата, се определят ежегодно със Заповед на
Министъра на МВР. По делото са ангажирани писмени доказателства, които
несъмнено установяват размера на полагащата се сума за непредоставена
храна и в процесния период и сумата е 120 лева/месечно. На основание чл. 4
от Наредбата от 01.07.2015 г. във връзка със заповедите на министъра на
вътрешните заповеди на ищцата за процесния период се дължи ежемесечно
левова равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лева. Дължимото
обезщетение за период от 36 месеца е в размер на 4 320 лева, а обезщетението
за несвоевременно изплащане е определено от ищцата по периоди в общ
размер на 648.92 лева. За установяване размера на обезщетението, което се
претендира като законна лихва за забава на месечни периоди, не са
необходими специални знания. Начинът на определяне на законна лихва е
възприет в общодостъпни програми, в това число и служебно ползваните от
съда. Ищцата има право да получи и законна лихва върху главницата, за
периода от предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на
главницата. Такова искане е направено в т.1 от петитума на исковата молба и
поради акцесорния характер, следващ основателността на главния иск, следва
да бъде уважено.
8
Предвид резултатът от въззивното обжалване, в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски в
производството, които пред първоинстанционния и пред въззивния съд са
общо 1200 лева, по 600 лева за всяка инстанция. В тежест на ответната страна
следва да бъде присъден и размера на дължимата държавна такса, определена
като сбор от пропорционално определената за всеки от кумулативно
съединените искове. По иска с цена 4320 лева, дължимата ДТ за образуване
на делото е 172.80 лева и за въззивното обжалване 86.40 лева. По иска с цена
648.92 лева , дължимата ДТ е 50 лева за образуване на делото и 25 лева за
въззивното обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261130 от 11.11.2020 г постановено по
гражданско дело 2518 по опис на ВРС за 2020 г., както и в частта за
разноските, изменено с Определение № 264373 от 09.12.2020 г.,
и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна,
ул. „Цар Калоян” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. П., ЕГН *********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Емануил Манолов” № 3, ап.7
сумата 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на 120 лв. да всеки месец, дължими за периода 01.02.2017
г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 181, ал.1 вр. Чл. 142,
ал.1, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД
сумата 648.92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата /върху неизплатената сума за храна в размер на 120 лв.
месечно за периода 01.02.2017 г. – 24.02.2019 г./, начислено за периода
01.03.2017 г. – 24.02.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Калоян” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. П., ЕГН *********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Емануил Манолов” № 3, ап.7 сумата от 1200 лева, разноски в
производството, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна,
ул. „Цар Калоян” № 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 334.20 лева, представляващи дължими
държавни такси, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
9
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10