№ 413
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100502248 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на особения представител на Ф.А.М. и И.А.Х. –ответници
по гр.д. № 331 /2022 год. по описа на Несебърския районен съд против
решение № 352/28.10.2022 год. постановено по същото дело ,с което
въззивниците са осъдени да заплатят на етажната собственост на сграда
,представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“-гр.Свети Влас,местността
„Юрта под пътя“,по 1626,84 евро /всеки от тях/,представляващи ½ част от
3253,68 евро –дължима такса за поддръжка за 2019г.,2020 г. и 2021 г./по
542,28 евро на година – част от цялата сума от 1084,56 евро на година
/,съобразно притежаваната част от собствеността в апартамент А 308 с
идентификатор 11538.3.97.1.46 ,въз основа на решение на ОСЕС от 17.06.2016
г. / за таксите през 2019г. и 2020 г./ и решение от 15.06.2020 г. /за таксите през
2021 г. –,ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба-29.03.3022 г. до окончателното изплащане ,както и сумите –по 159,97
евро –част от сумата от 319,94 евро –дължима лихва върху главницата за 2019
г. – за периодите 02.04.2019 г—12.03.2020 г. и 09.04.2020г.-25.03.2022
г.;сумите от по 107,86 евро – ½ ид.част от сумата от 215 71 евро – лихва
1
върху главницата за 2020 г. за периода 09.04.2020г-25.03.2022 г. и по 67,64
евро – ½ ид.част от сумата от 135,28 евро – лихва върху главницата за 2021 г.
за периода от 01.01.2021г. до 25.03.2022 г.,както и да заплатят на ищцовата
етажна собственост общо /при условията на разделност /2317,46 лв. –
разноски по делото съобразво уважената част от исковете .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат
същото за неправилно и необосновано,постановено при процесуални
нарушения .
Сочи се ,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за
нищожност на протоколните решения на ОСЕС,доколкото ответниците не са
наясно ,че са проведени общи събрания на сочените дати и срещу
обекта,който притежават са изписани лица с други имена .
Счита се ,че съдът неправилно е интерпретирал и възражението
относно приложимостта на ЗУЕС в сграда със смесено предназначение
,построена в имот с начин на трайно ползване – за курортен хотел,почивен
дом.Характерът на сградата бил несъвместим в института на етажната
собственост.
Съдът не е обсъдил и направеното възражение за неистиността на
представените протоколи ,които са частни документи и не представляват
годни доказателствени средства ,които да удостоверят твърдяни факти и
обстоятелства .Неоснователно е отхвърлено искането за инцидентно
прогласяване нищожността на решенията .Освен това се счита ,че е нарушена
и процедурата по свикване на ОС,провеждането му ,не са спазени
императивни правни норми ,участвали са лица ,които не са собственици и
вземат решения без нужния кворум.Дори и да не са оспорени в срок ,като
противоречащи на императивни правни норми тези решения са нищожни и
това възражение не е обвързано със срок.Излагат се подробни съображения
относно незаконността на взетите решения на ОСЕС.Подчертава се ,че през
2014 г. е вписан договор за управление на общите части съобразно чл. 2 от
ЗУЕС ,което означава ,че към този период сградата е третирана като такава
от затворен тип , а през 2016 г. вече е взето решение да бъде третирана като
сграда в режим на ЕС.Освен това се сочи ,че лицата ,провели ОС /посочени в
протокола от 17.06.2016 г. / били свързани лица/като се навеждат аргументи
за това/. Счита се и че взетите решения в двата протокола са в противоречие с
2
добрите нрави ,като също се излагат доводи .Сочи се ,че взетите решения са в
противоречие с нормата на чл. 51 ал. 3 ЗУЕС,като размерът на вноските е
обвързан с притежаваните кв.метри площ от всеки собственик ,а не според
броя на собствениците ,ползователите и обитателите .
Неправилно съдът е поставил в тежест на ответниците да докажат
отрицателното си твърдение ,че не са пребивавали в ЕС повече от месец ,още
повече ,че те са били представлявани от особен представител ,без връзка с
конкретните лица .Затова съдът е следвало служебно да събере доказателства
за този твърдян факт .
Правят се възражения за нарушение на чл. 15 от ЗУЕС-като се
твърди ,че липсват доказателства за кворумът при провеждане на
въпросните ОС.Липсват доказателства и не са представени никакви
разходнооправдателни документи за разходите през 2020 г.
Счита се за процесуално нарушение неприемането на
доказателствени искания от ответната страна ,както и недопускане на
процедура по оспорване на представени доказателства .Тези доказателствени
искания се поддържат и се настоява да бъдат допуснати от настоящата
инстанция.Моли се да бъде задължен ищецът да представи
площоразделянето на сградата ,от което да се установи как е определен
процента на гласове в ОСЕС,както и да бъдат представени оригиналите от
протоколите за процесните ОС ,както и поканите за свикване ,които
документи са оспорени като неистински .
Затова се моли за отмяна на решението ,тъй като са нарушени правата на
защита на ответника и постановяване на ново ,с което претенциите да бъдат
отхвърлени изцяло . .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че
непротиворечива е съдебната практика ,че е недопустимо инцидентно
прогласяване нищожността на решенията на ОСЕС ,както е посочил и
първоинстанционният съд в мотивираното си определение от 08.09.2022 г..
Оспорва се твърдението ,че ответниците не са знаели за проведените
3
ОСЕС,като се подчертава ,че решенията са надлежно обявени ,влезли са в
сила ,въззивниците многократно са били канени за плащане на дължимите
такси за поддръжка ,за което не се спори в настоящия процес.
Оспорват се и останалите наведени във въззивната жалба възражения и се
излагат доводи във връзка със становището на въззиваемата страна –относно
неточността при изписване името на ответния в списъците към протокола от
ОС,относно обитаването на имота-собственост на въззивниците /за което не
са представи доказателства от ответниците /,както и относно характера на
сградата
Що се отнася до оспорването на истинността на съдържанието на
представените протоколи на ОСЕС ,се подчертава ,че тези протоколи не са
оспорени в предвидения в закона срок –чл. 16 ал 9 ЗУЕС,поради което
възраженията са преклудирани .Това се отнася и до останалите възражения
против законността на взетите решения на ОС ,които не са били оспорени в
срок и са влезли в сила .Моли се за потвърждаване на решението.
По отношение на доказателствените искания на въззивниците във
въззивната жалба ,следва да се посочи,че в случая не е налице хипотезата на
чл. 266 ал. 3 ГПК .Тези възражения /относно нищожността на решенията на
ОСЕС /,както и оспорването на документи ,свързани с тези общи събрания,са
било направени пред първоинстанционния съд и са подробно обсъдени от
него –в нарочното му определение от 08.09.2022 г. Тези доказателствени
искания /включително и отказът за откриване на производство по чл. 193 от
ГПК по отношение на представените с исковата молба протоколи от ОС/са
били отхвърлени поради изложените от първоинстанционния съд доводи за
тяхната недопустимост и ирелевантност и са отхвърлени с мотивиран акт на
съда ,което означава ,че отхвърлянето им не е поради процесуални нарушения
по смисъла на чл. 266 ал. 3 ГПК.Настоящият съдебен състав споделя
изложените от районния съд съображения във връзка с тези доказателствени
искания,поради което счита ,че повторното искане за събирането им е
неоснователно .Останалите доводи на въззивниците са по същество на спора и
ще бъдат разгледани в крайния съдебен акт .
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
4
Пред Несебърския районен съд е бил предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 38 ал. 1 от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс „Шато Сий Уинд.“ с адрес в гр. Свети
Влас“, представлявано от управителя М. А. иска ответниците И.А.Х. и
Ф.А.М. да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата от 3253,68
евро (по 1626,84 евро всеки съобразно квотите в собствеността) – дължима
такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 1084,56 евро за всяка от
годините), за собствения им имот апартамент А308 с идентификатор
11538.3.97.1.46, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от
681,82 евро (по 340,91 евро за всеки), от които 328,40 евро (по 164,20 евро за
всеки) върху дължимата главница за 2019г. за периода 02.04.2019г. –
25.03.2022г., 218,14 евро (по 109,07 евро за всеки) – върху дължимата
главница за 2020г. за периода 02.04.2020г. – 25.03.2022г. и 135,28 евро (по
67,64 евро за всеки) върху дължимата главница за 2021г. за периода
01.01.2021г. – 25.03.2022г.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича
претендираното право, а именно: качеството на етажни собственици на
ответниците на посочения по-горе имот в процесната сграда /за който е
представен нот. акт № 104/2013 г./; взето решение на проведено на 17.06.2016
г. ОС на ЕС за заплащане на такса за поддръжка и управление на общите
части на сградата от 12 евро на кв.м. площ с вкл.ДДС на година ,като е взето
решение таксата да се внася на година до 01.04.;както и решение на ОСЕС от
15.06.2020 г. за плащане на ежегодна такса от 12 евро на кв.м. ,платими
ежегодно до 31.12. на предходната година , за 2021 г. такава такса за пръв път
следва да се плати до 30.12-2020 г.; посочено е ,че е оправена покана за
плащане на дължимата сума до ответниците,но същите не са платили
дължимите суми . В подкрепа на изложените твърдения са ангажирани
писмени доказателства.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените
искове, като е приел за безспорно обстоятелството, че ответниците , в
качеството си на етажен собственик са материално легитимирани да
отговарят по същите, с оглед притежаваното от тях право на собственост
върху самостоятелен обект в ЕС –ап.А308 с посочения идентификатор. На
5
следващо място, съдът е приел за доказано твърдението, че са налице влезли в
сила решения на ОС на ЕС от 17.06.2016 г. и от 15.06.2020 г. , с които е
определена дължимата такса за поддръжка на общите части на сградата ,в
размер на исковата сума . На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие
на подлежащо на изпълнение решение на ОС на ЕС, съдът е приел, че
управителят на ЕС има право да предяви иск за осъждане на собственика да
заплати дължимите суми, както и че ответниците са били уведомени за
дължимата сума, както и за срока, в който следва да бъда заплатена.
Във въззивната жалба се поддържа тезата ,застъпена от ответната страна
в първоинстанционното производство ,че решенията на ОСЕС,проведени на
17.06.2016 г. и на 15.06.2020 г., са нищожни ,като се съдържат и оплаквания
,че районният съд не се е произнесъл по това възражение .
Всъщност първостепенният съд подробно е изложил съображенията си
относно аргументите за нищожност на въпросните решения на ОСЕС с
нарочното си определение № 1016/08.09.2022 г. ,които се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав ,който е изложил подробно съображенията си в
множество съдебни актове ,вкл. и с определението си по ч.гр.д. № 1765/2018
г. по описа на БОС ,в което е изложил следното :
С решения, постановени по чл. 290 ГПК, каквито са Р № 654 от 01.10.2009
г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о., Р № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г. на ВКС, I г. о. е прието, че решенията на общото събрание на
етажната собственост са правни актове на общност от лица, която не е
персонифицирана и за които не се прилагат правилата на ЗЗД. Начинът на
вземане на решения от етажните собственици във връзка с управление и
стопанисване на общите части на сградата и отмяната им са уредени в
специални правила, които изключват приложението на общите правила за
недействителност на сделките. В решение № 659 от 20.11.2009 г., по гр. д. №
4357/2008 г. на ВКС, II г. о. прието, че решенията на общото събрание може
да са нищожни и незаконосъобразни. В производството по искането за
отмяната им първо следва да се провери валидността и ако са валидни,
тяхната законосъобразност. Прието е, че решенията на общото събрание не са
сделки, поради което за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от ЗС и ЗУЕС. Има особености и при осъществяване
контрола за спазването им.Въпросът прилагат ли се общите правила
6
за недействителност на сделките по чл. 26 ЗЗД по отношение решенията на
общото събрание на „новосъздадена етажната собственост“ на собствениците
на обекти в комплекс от затворен тип , е некоректно зададен, доколкото
естеството на взетите решения –като правни актове на общност от лица
,която не е персонифицирана ,не се различава . Принципният въпрос за
приложимостта на чл. 26 ЗЗД към решенията на общото събрание на етажната
собственост, е разрешен от първата инстанция в съответствие с посочената
задължителна съдебна практика..Така в соченото от първоинстанционния съд
Р 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 657/2012 г. ,първо г.о.,ГК
,постановено пак по реда на чл. 290 от ГПК ,четем:„Етажната собственост,
която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана се
управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на
етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези
решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с
общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество
и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"-
чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие
на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече
не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда
специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността
на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на
решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между
вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните
7
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието
- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като
е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната
собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни
норми………..Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с
това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с
трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на
съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от
закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност
може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето
решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между
етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез
установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след
оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК“
С други думи-след влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за
тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало
8
задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. По делото се установиява, че решенията на общото
събрание са влезли в сила. Затова правилно е подчертано от районния съд ,че
възраженията за незаконност на тези решения не следва да се обсъждат в
настоящото производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС,
за допустимост на атакуването им следва да е спазен преклузивният срок,
предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.Без значение е какви са възраженията относно
законосъобразността на тези решения,включително и твърденията за
нищожност на решенията /или протоколите от общите събрания /.След
изтичане на преклузивния срок за атакуване на решенията на ОСЕС и след
като не е проведено успешно производство по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС за отмяна на
решенията ,не е допустимо и инцидентното позоваване на нищожност на тези
решения .Затова и правилно всички възражения против незаконността на
решенията ,вкл.и за тяхната нищожност /при липса на доказателства същите
да са оспорени в предвидения срок и да са отменени по надлежния ред /,са
счетени от районния съд за преклудирани и не са били разгледани в
настоящото производство .Всъщност във въззивната жалба се
възпроизвеждат именно тези възражения ,касаещи валидността и
законосъобразността на влезлите в сила решения на ОСЕС ,поради което и
настоящият съдебен състав счита ,че не следва да ги обсъжда .Същото касае и
до оспорване на протоколите от ОС,тъй като в закона е определен срок за
оспорването на протоколите /включая тяхната истинност /и след изтичането
му същите се стабилизират .
Възраженията ,че ответниците не са знаели за проведените ОСЕС,също са
неоснователни ,доколкото в ЗУЕС е предвидена процедура за организиране и
провеждане на ОС,включително и за обявяване на протокола от ОС по реда на
чл. 16 ал. 7 ,който е можел да бъде оспорен в законовия срок.По делото са
представени доказателства за надлежното обяваване на протоколите от
ОСЕС-протокол от 22.06.2016 г. за обявяване на решенията от 15.06.2016 г. и
протокол от 21.06.2020 г. ,което установява ,че протоколите са надлежно
обявени и решенията са влезли в сила.
Относно възражението за изписаното в списъците име ,посочено в
списъка срещу собствеността на единия ответник ,следва да се отбележи ,че
неточността е възможна поради множество причини /в нот. акт е изписано
И.А.Х.а в списъка-като И.А.Х. ,което явно е в резултат на неточен превод
9
при транслатеризацията на името / .
Що се касае до възражението на въззивницата за приложение на чл. 51, ал.
2 от ЗУЕС, същото се явява неоснователно, като несъобразено с
доказателствата по делото. Съгласно принципа за разпределяне на
доказателствената тежест и чл. 154 от ГПК, в тежест на ответницата е било да
установят фактите, на които основават своето възражение. Действително
възражението почива на отрицателен факт, но същият подлежи на
установяване чрез проведено доказване на положителни факти, обосноваващи
извод за верността на отрицателното твърдение. Независимо от това обаче,
предвид безспорното между страните обстоятелство за липса на уведомление
по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС от ответницата до управителя на ЕС, настоящият съд
достига до същите правни изводи за неоснователност на възражението. Във
всички случай, за да се приложи разпоредбата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС,
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в
рамките на една календарна година следва да е уведомил писмено
председателя на управителния съвет/управителят на ЕС. Отправеното
уведомление е предпоставка, чрез ангажиране на допълнителни писмени и
гласни доказателства в сочения смисъл, да се установи действителното
възникване на фактите, предвидени като основание, на което съсобственика
може да се позове пред ЕС, че не дължи определените от ОС годишни такси,
а уведомлението по чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС служи за установяване на датата, от
която това основание е противопоставимо. Предвид изложеното,
оплакванията на въззивницата за неправилна оценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд и неправилен краен извод досежно
приложението към процесния случай на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС, се явяват неоснователни.
Неоснователно е и възражението за характера на сградата и връзката с
ЕС.Етажната собственост възниква по силата на закона при наличието на
посочените в него предпоставки – а именно : в сградата да са обособени най-
малко три самостоятелни обекта и тези обекти да имат различни собственици
,както и съсобственост върху ид.части от общите части на сградата ,какъвто
безспорно е настоящия случай .
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита въззивната
жалба за неоснователна ,при което атакуваното решение следва да бъде
10
потвърдено .При този резултат в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат
присъдени направените от него разноски пред въззивната инстанция
,възлизащи на 1577 лв.-платено адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за особен представител на ответниците – въззивници .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 352/28.10.2022 г. постановено по гр.д. №
20222150100331 по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА И.А.Х. ,гражданин на **** ,род.
На ****** г.,постоянен адрес – ********,БУЛСТАТ ******** и Ф.А.М.
,гражданин на ****** ,род. на ******** ,постоянен адрес –
********,БУЛСТАТ ****** да заплати на етажната собственост на сграда
,представляваща комплекс „Шато Сий Уинд“-гр.Свети Влас,местността
„Юрта под пътя“,представлявана от управителя М. А. ,,съд. Адрес –
гр.София,СО,район „Витоша“ ,бул. „България „ № 132А-чрез адв. Йоана
Гиздова ,сумата 1577/хиляда петстотин седемдесет и седем /лева-направени
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11