Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 291 18.12.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на тридесети ноември,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2446 по описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано
по повод въззивна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ – ЕАД – гр.София,
ответник по исковете, срещу Решение №1827/29.07.20г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№67/20г. с което съдът е прие4л за
установено на
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла погасителна
давност през периода 10.09.2013-10.09.2018 год., ищецът М.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, следните суми: 2700
лева – главница по Договор за револвиращ заем № **********/19.12.2009 год.,
434,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
08.08.2018-09.03.2020 год., и 2248,42 лева – неолихвяеми вземания, както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от 08.06.2011 год. до окончателното й изплащане, съгласно изпълнителен
лист, издаден на 23.05.2013 год. по т. д. № 2513/2013 год. на СГС, които суми
са предмет на висящото изп. д. № 20198030400293/2019 год. на ЧСИ рег. 803,
район на действие БсОС и дружеството е осъдено да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер от 1048 лева.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Извършва се темпорален анализ на Практиката на ВКС – тълкувателни решения,
такива, постановени по чл.290 ГПК, практиката на съдилищата в България и на
ЕСПЧ, по въпроса за началния момент на погасителната давност, нейното спиране и
прекъсване в случаите, когато е образувано изпълнително производство за
принудително събиране на вземането.
При
анализ на фактите по изпълнителното дело и посочената по-горе практика, се
формира извод, че вземането на ищцата не е погасено по давност.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца М.Д.Г. на
24.09.20г. чрез адв.Йолов. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 02.10.20г. е
подаден писмен отговор. В него се
излагат подробни съображения за потвърждаване на решението. Въззиваемата
извършва собствен темпорален анализ на фактите по изпълнителното дело, за да
обоснове извод че вземането е погасено по давност.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се
спори, че на 23.05.2013г., по т. д. № 2513/2013 год. на СГС на основание
Решение № 643/08.06.2011 год. по вътр. арб. д. № 643/2011 год., е издаден
изпълнителен лист. Видно от същия, ищецът М.Г. е осъдена да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД сума в размер от 5887,62 лева, ведно със законната лихва,
начиная от 08.06.2011 год. до окончателното й изплащане, 80 лева – разноски по
арбитражното дело, 50 лева – разноски за издаване на изпълнителния лист, както
и 485,50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Не се
спори, че за принудителното събиране на посочените вземания на 07.09.2013г. е
било образувано изп. д. № 20138480401266/2013 год. на ЧСИ Росица Апостолова,
рег.№ 848, с район на действие района на Софийски окръжен съд. Не се спори, че
единственото действие, извършено по делото е изпращане на запорни съобщения на
10.09.2019г. до банки; няма данни длъжникът да е имал сметка в някоя от банките,
респ. – запорите да са били наложени.
Не се
спори, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК, при съобразяване с факта, че
последното изпълнително действие е извършено на 10.09.2013 год., основанието за
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция е настъпило на
10.09.2015г. – с изтичане на две години от последното изпълнително действие.
Не се спори, че на 19.02.2019г., по
гореописания изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело - № 20198030400293 на ЧСИ, рег. №
803 Таня Маджарова, с район на действие района на Бургаски
окръжен съд, по молба на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ - ЕАД, на
основание договор за цесия от 16.08.2018 год. и писмено приложение към него,
съгл. протокол от 26.09.2018 год. на ЧСИ рег. № 848.
С настоящата искова молба,
подадена на 13.11.2019г., ищецът М.Г. отрича дължимостта на посочените в
изпълнителния лист парични вземания, като се позовава на погасителна давност,
изтекла от датата на последното изпълнително действие – 10.09.2019 год., до
09.09.2018 год.
Ответникът оспорва иска с
твърдение, че за паричните вземания по изпълнителния лист не е изтекла
погасителна давност, тъй като е било образувано и други изпълнително дело, по
което са предприемане действия за изпълнение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
На
основание нормата на чл.116 , б.“в“ ЗЗД, давността прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по ТД №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност –
според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С това решение бе обявено за изгубило
сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
В
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, се
дава подробно разяснение досежно темпоралното действие и задължителния характер
на тълкувателните актове, постановени от Върховния съд и Върховния касационен
съд, съобразно действалите устройствени за съдебната власт закони. Така според
ВКС, „ … когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието,
което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Такива тълкувателни
ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на
правна норма. Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи
промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в
обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е
възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено
вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. …
При
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. … С оглед на това следва да бъде прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия
тълкувателен акт престава да се прилага. … В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14
ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба
за това. … съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980
година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10
от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е
дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. … Поради даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са
били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще“.
В
настоящия случай образуването на изпълнителното дело, при действие на ППВС
№3/80г. на 07.09.13г., до датата на постановяване на ТР №2/15г. – 26.06.2015г.,
е прекъснало давността за процесното вземане. След влизане в сила на
тълкувателното решение, съобразно даденото в т.10 разрешение, погасителна
давност започва да тече от последното изпълнително действие. Но в случая
давността по чл.110 ЗЗД започва да тече не от последното действие, извършено на
10.09.13г., нито от 10.09.2015г., а от 26.06.15г. Същата може да изтече на
26.06.2020г. Но към 19.02.2019г. е образувано ново изпълнително дело,
действията по което прекъсват давността. Независимо от това, настоящият иск е
предявен на 13.11.2019г. – преди 26.06.2020г. Следователно към датата на
предявяване на иска, не е изтекла погасителна давност за вземанията, установени
с горепосочения изпълнителен лист.
Искът
е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен, е
неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
В
полза на ответника следва да се присъдят направените в двете инстанции съдебно
– деловодни разноски. За двете инстанции се претендират по 300 лева за всяка
инстанция – възнаграждение за юрисконсулт. Съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица, защитавани от юрисконсулт, размерът на възнаграждението се определя от
съда по реда на чл.37 ЗПП. Последната норма препраща към НЗПП; нормата на
чл.25 от последната регламентира размерът на възнаграждението в рамките на 100
– 300 лева. Въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките за
присъждане на максималния размер, доколкото фактическата и правна сложност не
делото не е висока – касае се за искове 2700 лева – главница, 434,25 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва и 2248,42 лева – неолихвяеми
вземания, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане
на главницата, решението по който не подлежи на касационна проверка. Поради
това за всяка инстанция в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение в размер, по-близък до минималния - по 150 лева. Така ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата 300 лева –
възнаграждение за юрисконсулт и 124 лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1827/29.07.20г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№67/20г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, предявен срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата НЕ
ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: 2700 лева – главница по Договор за револвиращ заем №
**********/19.12.2009 год., 434,25 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 08.08.2018-09.03.2020 год., и 2248,42 лева –
неолихвяеми вземания, както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от 08.06.2011 год. до окончателното й
изплащане, съгласно изпълнителен лист, издаден на 23.05.2013 год. по
т.д.№2513/2013 год. на СГС, които суми са предмет на висящото
изп.д.№20198030400293/2019 год. на ЧСИ Таня Маджарова, рег. 803, с район на
действие БсОС.
ОСЪЖДА М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, СУМА, в размер на 424 лева – СЪДЕБНО –
ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ за две съдебни инстанции.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.