О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 08.01.2020
г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми януари две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя
Иванова
гр. д. № 5677 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът,
след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е
редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото
следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и документи.
Следва да бъде
оставено без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с въпроси, посочени в исковата молба, тъй като за изясняване на
същите съдът разполага с необходимите знания, защото те касаят елементарни
математически изчисления.
Следва страните
да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в
открито съдебно заседание на 06.02.2020
год., от 14,00 часа, за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 01.11.2018 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произлизащо от договор за паричен заем № 3188102 от 28.03.2018
г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ било
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД. „Изи Асет Мениджмънт”
АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за цесия от
16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника Ж.Р.Р., било
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 от 02.11.2018 г. за станалата
продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост. На
15.10.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/3188102 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнато в
цялост.
На 28.03.2018
г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и ответницата /заемател/ бил
сключен Договор за паричен заем с № 3188102, по силата на
който заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер
на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 108,48
лева. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил
да върне кредита в срок до 23.11.2018 г., на 8 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 113,56 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 27.04.2018 г., а падежът на последната погасителна
вноска бил 23.11.2018 г. С подписването на договора за заем заемателят
удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласявал се с тях и че желаел договорът да бъде сключен.
На
длъжника била начислена още такса разходи за събиране на вземането в размер на 45
лв.
Съгласно
клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на
определи условия в договора или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя,
която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството,
че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 525,60 лева, която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в
размер на 65,70 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора за заем. Така, погасителната вноска за неустойка, която следвало да
заплаща заемателят била в размер на 179,26 лева.
На
длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 28.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в
размер на 59,16 лева.
Длъжникът
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството-ищец. Сумата,
която била погасена до момента, била в размер на 182,06 лева, с която били
погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 68,50 лв., договорна лихва: 23,33
лв. и главница: 90,25 лв.
Срокът
на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.11.2018
г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
За
горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника Ж.Р.Р. по
ч.гр. д. 3488/2019 г. по описа на
РС - Стара Загора. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаване
на настоящата искова молба.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Ж.Р.Р., че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, следните суми: 709,77 лв., представляващи главница по договор за
паричен заем; 85,15 лв., представляващи договорна лихва: от 27.05.2018 г. до 23.11.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., представляващи такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 457,10 лв., представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2018 г.
до 23.11.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 59,16 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 28.05.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Ж.Р.
Р. не е подал
отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това
означава по искa по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във
връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД, че следва да установи наличието на валидно
правоотношение, породено от сключен с ответника договор за заем, съдържанието
на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на задължението,
сключването на договор за цесия и надлежното уведомяване на заемополучателя за
извършената цесия. Относно установителния иск за неустойка – ищецът следва да
докаже, че такава клауза е уговорена и че ищецът е изправна страна, както и
нейния размер. По установителния иска за мораторна лихва, че изискуемостта на
главното вземане е настъпила, датата, на която това е станало, размера и
периода на лихвата.
Ответникът
следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и
правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземанията, респ. изискуемостта им.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: пълномощно
от 02.07.2019 г., договор за паричен заем № 3188102/28.03.2018 г., предложение
за сключване на договор за паричен заем от 28.03.2018 г., рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., потвърждения за
сключена цесия, потвърждения за сключена цесия Д-18347-1/01.11.2018 г. към
Д-10-00010-1, приложение № 1 от 01.11.2018 г., пълномощно от 09.09.2015 г.,
уведомително писмо изх. №УПЦ-П-ИАМ/3188102/02.11.2018 г., известие за доставяне
на уведомително писмо изх. №УПЦ-П-ИАМ/3188102/02.11.2018 г., уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3188102/15.10.2019 г.,
обратна разписка към товарителница № 6859849.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
На основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: