Решение по дело №53/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, издадена от министъра на здравеопазването /обн., ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./.

Административното дело е образувано по жалба, уточнена с вх. № 670/24.02.2025 г. в АдмС Ловеч от П. Г. Я. [ЕГН], с адрес: [населено място], община Ловеч, [улица], подадена срещу Уведомление в съответствие Наредба № 9 от 21.03.2005 г. /ДВ, бр. 28/2005 г./ за мотивиран отказ за вписване с изх. № АУ-1552-86-1/21.01.2025 г. на директора на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ – Ловеч на обект: „Стая за гости” с адрес: [населено място], община Ловеч, мест. „Стублата“, стопански двор кв. Гозница.

В жалбата се релевират оплаквания, че отказът е незаконосъобразен, като оспорващият счита, че от страна на административния орган неправилно са приложени съответните материалноправни разпоредби от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. В заключение се иска от съда да отмени обжалвания индивидуален административен акт.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата и излага доводи по същество. Твърди, че отказът противоречи на чл. 2 и чл. 6 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г., поради което е незаконосъобразен. Счита, че попада в изключението на чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г., което не било съобразено от ответника, довело до вземане на проба от неправилното място. В допълнително представени писмени бележки доразвива изложеното в съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът – директорът на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Ловеч се представлява от адв. И. К. от АК Ловеч, която оспорва жалбата като неоснователна и развива доводи по същество.

С разпореждане [номер] от 24.02.2025 г. съдът е изискал преписката по обжалвания административен акт и списък на страните в производството по смисъла на чл. 152, ал. 3 от АПК, в изпълнение на което по делото е постъпила с писмо вх.№ 927/18.03.2025 г. на АдмС Ловеч. В административната преписка са налични данни, че жалбоподателят е подал жалба срещу същия административен акт и до министъра на здравеопазването на 30.01.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване /л. 35/.

Предвид изрично направено в о.с.з. на 12.06.2025 г. волеизявление на оспорващия, че оттегля жалбата си до министъра на здравеопазването, с протоколно определение от същата дата съдът, е оставил същата, на основание чл. 159, т. 8 от АПК без разглеждане и прекратил производството по делото в тази част.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2024 г. до РЗИ – Ловеч е изпратен сигнал /регистриран с вх. № 97-01-69/30.09.2024 г./ по повод лоши хигиенни условия и в частност лошо качество на течащата вода в обект вила „Намасте“ /„Стая за гости” с адрес: [населено място], община Ловеч, мест. „Стублата“, стопански двор кв. Гозница/ - л. 81.

По повод на този сигнал, в обекта е извършена инспекция от служители на РЗИ – Ловеч, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол от извършена инспекция в обект с обществено предназначение от 15.10.2024 г. /л. 82/. Видно от същия, обектът не е вписан в регистъра на РЗИ – Ловеч.

От приложения с административната преписка Протокол за вземане на проби от 15.10.2024 г. /л. 97/ се установява, че от крана на умивалника в санитарния възел в обекта са взети проби от водата.

Междувременно, от П. Г. Я. до директора на РЗИ - Ловеч е подадено Уведомление за откриване на обект с обществено предназначение с вх. № АУ-1552-86 от 16.10.2025 г. /л. 98/.

Във връзка с извършената инспекция и констатирана липса на обеззаразяване на водата в проверявания обект „Стая за гости” с адрес: [населено място], мест. „Стублата“, от държавен инспектор при РЗИ – Ловеч е издадено Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № 29/17.10.2024 г. /л. 99/. В предписанието са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и чл. 31 от Закона за здравето /ЗЗ/, като на П. Я. е предписано с цел предотвратяване на риска от използване на питейна вода с влошени качества от ведомствения водоизточник: 1. да се извършва ежедневно хлориране на питейната вода с биоциди, разрешени от МЗ за контакт с питейна вода; 2. да се отчита и записва остатъчния хлор ежедневно в тетрадка; 3. да се извърши собствен мониторинг на питейната вода и протоколите от мониторинга да се представят в РЗИ – Ловеч за последваща регистрация на обекта, съгласно изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Срокът за изпълнение на предписанието е определен до 31.12.2024 г.

В административната преписка се съдържат и изготвените вследствие взетите проби сертификати за контрол и протоколи за контрол на питейна вода /л. 85-96/. От същите се установява, че пробите не съответстват по параметри „амониев йон, остатъчен свободен хлор, колиформи, ешерихия коли, чревни ентрококи“ /л. 85, л. 88/, както и по параметри „перманганатна окисляемост, фосфати, калций“ /л. 91, л. 94/.

След изтичане на дадения с предписание с изх. № 29/17.10.2024 г. срок, на 08.01.2025 г. в обекта „Стая за гости” с адрес: [населено място], мест. „Стублата“ от служители на РЗИ – Ловеч е извършена проверка, за която е съставен контролен лист /л. 103/. При същата е установено, че предписаните мероприятия не са изпълнени от Я.. Б. взети нови проби от водата в обекта, като от изготвените сертификати за контрол от 15.01.2025 г. /л. 108-119/ се установява, че пробите не съответстват по параметри „остатъчен свободен хлор, колиформи, ешерихия коли, чревни ентрококи“ /л. 108, л. 111/, а по останалите изследвани параметри на питейната вода е направена констатация, че същите съответстват на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /л. 114, л. 117/.

Във връзка с горните установявания директорът на РЗИ – Ловеч издал обжалваното в настоящото съдебно производство Уведомление в съответствие Наредба № 9 от 21.03.2005 г. /ДВ, бр. 28/2005 г./ за мотивиран отказ за вписване с изх. № АУ-1552-86-1/21.01.2025 г. на обект: „Стая за гости” с адрес: [населено място], община Ловеч, мест. „Стублата“, стопански двор кв. Гозница /л. 121/.

Като правно основание за постановяване на процесния отказ административният орган е посочил разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

От фактическа страна актът е обоснован с неизпълнението на Предписание № 29/17.10.2024 г. в определения в него срок - 31.12.2024 г., установено на 08.01.2025 г. от инспектор - Т. А., Дирекция ОЗ при РЗИ - Ловеч. Според органа, не е предотвратен рискът от използване на питейна вода с влошени качества от ведомствен водоизточник, използван за питейно-битово водоснабдяване на обект „Стая за гости“, мест. „Стублата“ стопански двор [жк], като е извършен контролен мониторинг на питейната вода от РЗИ с оценка на съответствието от извършения контрол - не съответства на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, съгласно протоколи и Сертификати № 1/15.01.2025 г. и № 2/15.01.2025 г. на орган за контрол вид А при РЗИ – Ловеч по параметри „остатъчен свободен хлор, колиформи, ешерихия коли, чревни ентрококи“.

Видно от известието за доставяне на л. 39 и на л. 123-гръб от делото, обжалваният индивидуален административен акт е връчен на оспорващия на 23.01.2025 г.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани двама свидетели.

От показанията на св. Т. А. – здравен инспектор в РЗИ – Ловеч се установява, че във връзка с получена жалба в РЗИ – Ловеч относно качеството на водата в стопанисвания от оспорващия обект „Стая за гости”, която се намира в [населено място], мест. „Стублата“, стопански двор [жк], двете заедно със св. Б. извършили проверка, като взели проби от умивалника, намиращ се в санитарния възел в обекта за извършване на микробиологично и физикохимично изследване на водата, като пояснява, че това са показатели от „група А“ и „група Б“. Преди да вземат пробата, направили дезинфекция на крана с етанол /етилов спирт/ и след това пуснали крана, за да се изтече вода, за да не остане дезинфектантът в крана и след това взели пробата. Свидетелката описва процедурата за пробовземането, като шишето по показателите от „група А“ пояснява, че е стъклено - 500 милилитра, а шишето по показателите от „група Б“ - пластмасово от 1 литър. Св. А. излага, че в кухнята също е имало мивка, но от там не взели проба, тъй като водата била една и съща и за двата крана. Занесли така взетите проби в лабораторията. След излизане на резултатите от пробите се установили несъответствия по Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по показатели от „група А“ и „група Б“ и се съставило предписание за извършване на някои дейности, които са свързани с качеството на водата. Свидетелката твърди, че не са взимали проба от бутилка с питейна вода, както и че шишетата с взетите проби престояли в хладилна чанта не повече от час преди пристигането им в лабораторията. Излага, че на плота в трапезарията до умивалника имало бутилка от 10 литра вода с помпа. При втората проверка оспорващият скъсал контролния лист, който му бил предявен, като свидетелката потвърждава, че това е същият, намиращ се на л. 103 от делото. Според св. А., от всички кранове в обекта водата трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Според изложеното от св. М. Б. - здравен инспектор в РЗИ – Ловеч, по повод подадената жалба с оплаквания за мазна вода с мирис извършили проверка в обекта в мест. „Стублата“, стопански двор [жк], където взели проби от крана на чешмата в банята и тоалетната. Едната проба била в стъклено шише за микробиологията и другото - в клас „пластмасова бутилка“, за физикохимичен анализ. Сочи, че дали предписание на Я., като след изтичане на посочения в предписанието срок, отново отишли на проверка и взели нови проби. Твърди, че не помни жалбоподателят да е искал да вземат проба от отворената бутилка с помпа вода.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК.

По делото са приети и представените с молба с вх. 1732/12.06.2025 г. в АдмС Ловеч отговори от директора на РЗИ – Ловеч по подадени от П. Я. заявления за достъп до обществена информация. Според писмо с изх. № АУ-1552-86-6/30.04.2025 г. и писмо с изх. № АУ-1552-86-8/03.06.2025 г. на директора на РЗИ - Ловеч, в лабораторията към дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ - Ловеч /акредитиран Орган за контрол от Вид А/ са изследвани проби вода взети от санитарния възел на „Стая за гости „Намасте“, [населено място] местност „Стублата“ както следва: 2024 г. - 2 проби /1 проба по показатели от група А - Протокол № 185/18.10.2024 г. и 1 проба по показатели от група Б - Протокол № 186/18.10.2024 г./. Изследваните проби вода не съответстват по показатели „амониев йон, перманганатна окисляемост, фосфати, калций, остатъчен свободен хлор, колиформи, ешерихия коли, чревни ентерококи”, съгласно изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; 2025 г. - 2 проби /1 проба по показатели от група А - Протокол № 1/15.01.2025 г. и 1 проба по показатели от група Б - Протокол № 2/15.01.2025 г./. Изследваните проби вода не съответстват по показатели „остатъчен свободен хлор, колиформи, ешерихия коли, чревни ентерококи”, съгласно изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Пробовземането за микробиологично изследване е извършено в стерилни стъклени бутилки в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 19458:2006 „Качество на водата. Вземане на проби за микробиологичен анализ“. Пробите вода за изследване по химични показатели са взети в пластмасови бутилки, в количества съобразно изискванията на съответните за показателя БДС или БДС EN ISO стандарти.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. От съдържанието на процесния отказ се установява, че в същия липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, което има за правна последица удължаването на срока за обжалване с два месеца, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. С оглед на това, изпратената на 30.01.2025 г. до АдмС Ловеч жалба, както и уточнителната такава с вх. № 670/24.02.2025 г. срещу получения на 23.01.2025 г. /л. 39 и л. 123-гръб от делото/ отказ се приема за подадена в срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания индивидуален административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореното уведомление за мотивиран отказ за вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции е валиден административен акт, като издаден от административен орган, разполагащ с териториална и материална компетентност, а именно директорът на РЗИ – Ловеч, предвид посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, съгласно която при констатиране неизпълнение на предписанието именно директорът на РЗИ прави мотивиран отказ за вписване. С оглед на това, не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Административният акт е издаден в предвидената от законодателя писмена форма, с посочване на конкретни мотиви, обуславящи отказа на административния орган. В уведомлението изрично е записано, че мотив за постановения отказ за вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение е неизпълнението на Предписание № 29/17.10.2024 г. в определения в него срок до 31.12.2024 г. Изложените в процесния отказ мотиви от фактическа и правна страна се потвърждават от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства. Следователно, по отношение на съдържанието му и разпоредените с него последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността му по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на отказа за вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му като незаконосъобразен административен акт. От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че административният орган е извършил дължимата проверка по реда на Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции и е постановил обжалвания акт след извършване на подробна и мотивирана оценка на релевантните за случая факти и обстоятелства.

Преценката за законосъобразност на оспорения отказ по критерия на чл.146, т.4 от АПК - съответствие с материалния закон, сочи на неоснователност на оспорването. Анализът на събраните доказателства обосновава извода за правилно приложение на относимите материалноноправни норми спрямо установените фактически обстоятелства.

Условията и реда за вписване в регистъра на обект с обществено предназначение са уредени в раздел II, чл. 2-8 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г., в срок до един месец от уведомлението по ал. 1 РЗИ извършва проверка в обекта за спазване на здравните изисквания, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето /ЗЗ/. Ако при проверката се констатира, че не са спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от ЗЗ /каквато е и Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели/, се издава предписание с посочване на срок за привеждане в съответствие със здравните изисквания /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г./. Ако предписанието не бъде изпълнено в определения от органа срок, какъвто е и настоящият случай, в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. е регламентирано правомощието на директора на РЗИ да издаде мотивиран отказ за вписване на обекта.

В случая, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, тъй като при наличието на неизпълнено предписание същият е длъжен да откаже вписването по силата на закона. Безспорно по делото е установено, че до предвидения в Предписание № 29/17.10.2024 г. срок – 31.12.2024 г., жалбоподателят не е предотвратил риска от използване на питейна вода с влошени качества от ведомствен водоизточник, използван за питейно-битово водоснабдяване на обект „Стая за гости“, мест. „Стублата“, стопански двор кв. Гозница. От приетите като доказателства по делото протоколи и Сертификат за контрол № 1/15.01.2025 г. /л. 108-113/ безспорно се установява, че взетите проби от проверявания обект на Я. не съответстват по параметри „остатъчен свободен хлор, колиформи, ешерихия коли, чревни ентерококи“. Тези протоколи и сертификати са издадени от съответните длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, приети са по делото и не са оспорени от страните, поради което същите се ползват с доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях факти.

Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г., по смисъла на наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А1, Б и Д. Съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г., питейната вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В, Г.1, Г.2 и Д. Видно от съдържанието на приложение № 1, сред релевантните показатели са: ешерихия коли, ентерококи, колиформи, по отношение на които административният орган е констатирал несъответствие с параметрите съобразно изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2005 г.

Ето защо и директорът на РЗИ - Ловеч, съобразявайки се с нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г., е издал оспореното в настоящото съдебно производство уведомление за мотивиран отказ за вписване.

На следващо място, съдът намира за неоснователни твърденията, изложени от жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон с оглед изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Предмет на правна регламентация на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели са изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 9 от 16.03.2001 г., „питейна вода“ е вода за питейно-битови цели: а) в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна и други битови цели, както в обществени, така и в частни обекти, независимо от нейния произход и независимо от това дали се доставя чрез водоснабдителна мрежа, от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки, включително изворни води; б) използвана в обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, за производството, преработката, консервирането, съхранението или продажбата на продукти или на вещества, предназначени за консумация от хора.

С оглед изложеното, може да се направи извод, че законодателят не прави разграничение между понятията „вода за битови нужди“ и „питейна вода“, доколкото видно от съдържанието на горецитираната легална дефиниция, „питейна вода“ е вода за питейно-битови цели. Следователно, дали в проверявания обект е била поставена туба с вода за консумация, както сочи жалбоподателят, и дали съдържащата се в нея вода е била годна за употреба, е ирелевантно при извършването на преценката за качествените показатели на водата, взета от крана на умивалника в санитарния възел в стаята за гости.

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г., стойностите на показателите по приложение № 1 трябва да бъдат спазени на следните места: за вода, доставяна в цистерна - на мястото на изтичането ѝ от цистерната. Според показанията на св. А. и св. Б., както и видно от съдържанието на Протокол № 1/15.01.2025 г. /л. 110/, контролната проба на водата е взета от крана на умивалника в санитарния възел. При тази нормативна регламентация, съдът намира, че установеното по делото място, от което са взети пробите на водата в обекта на Я., отговаря на изискването в наредбата. Следва да се посочи, че т. 3 от същата разпоредба визира случаите на вода, предназначена за продажба в бутилки, кутии или други опаковки и не се отнася за наличната в трапезарията на обекта на оспорващия туба с вода с помпа, доколкото същата очевидно не представлява таква по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. и не е предназначена за продажба.

На следващо място, съдът намира, че по отношение на оспорващия не би могло да се приложи изключението по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. Съгласно цитираната разпоредба, тази наредба не се прилага за водата от индивидуални и обществени местни водоизточници, освен ако тя не се използва за търговска или социална дейност, с цел питейна употреба. В случая, водата, от която са взети проби от служителите на РЗИ – Ловеч представлява питейна такава по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. Както вече се посочи, от една страна, съобразно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 9 от 16.03.2001 г., „питейна вода“ е вода за питейно-битови цели, т.е. не само предназначената за директна консумация, а и тази, която достига по крановете в помещенията на съответния обект, а от друга – безспорно осъществяваната в обект: „Стая за гости“ с адрес: [населено място], община Ловеч, мест. „Стублата“, стопански двор [жк], дейност се характеризира като търговска. Този факт не е спорен между страните, а и самият жалбоподател във възражението си на л. 6 от делото изрично е посочил, че отдава същата посредством платформи за наемане /[интернет адрес] и www.booking.com/.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният отказ на директора на РЗИ – Ловеч съответства на приложимите материалноправни разпоредби и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесният мотивиран отказ е индивидуален административен акт, издаден в съответствие с целта за постигане на която в Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции е въведен задължителен разрешителен режим за функционирането и регистрацията на обектите с обществено предназначение какъвто несъмнено се явява и „Стая за гости“, мест. „Стублата“, стопански двор [жк], предвид легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 9, б. „в“ от ДР на ЗЗ. Според цитираната разпоредба, обекти с обществено предназначение са местата за настаняване, сред които са и стаите за гости. Този разрешителен режим цели да гарантира съблюдаването на строго определени правила, касаещи спазването на здравните изисквания в обекта /арг. чл. 36, ал. 2 от ЗЗ/. Предвид това, не е налице и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на отказа.

По изложените съображения, съдът приема, че оспореният отказ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице основания за отмяната му, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Въпреки изхода на спора, доколкото от страна на процесуалния представител на ответника не е направено искане за разноски, съдът намира, че не следва да присъжда такива.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба, уточнена с вх. № 670/24.02.2025 г. в АдмС Ловеч, подадена от П. Г. Я. [ЕГН], с адрес: [населено място], община Ловеч, [улица], срещу Уведомление в съответствие Наредба № 9 от 21.03.2005 г. /ДВ, бр. 28/2005 г./ за мотивиран отказ за вписване с изх. № АУ-1552-86-1/21.01.2025 година на директора на Регионалната здравна инспекция – Ловеч на обект: „Стая за гости“ с адрес: [населено място], община Ловеч, местност „Стублата“, стопански двор кв. Гозница.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.