Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  168  Година 14.04.2016    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,

На двадесет и девети март   Година две хиляди и шестнадесета,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                               Председател: ГАЛЯ ВЕЛЧЕВА

                                                     

 

Секретар М.К.

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 544 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание по чл.155 т.1 от ТЗ.

          Ищецът Т.И.К. ЕГН ********** моли съда да прекрати търговско дружество „А Т ГРУП” ООД ЕИК ********* с. Храбрино, областПловдив, поради наличие на важни причини.

Твърди, че капиталът в дружеството е разпределен по равно между двама съдружници – Т.К. и А.К., които са управители, действащи заедно и поотделно. Съдружниците са правили взаимни опити да се изключат от дружеството, което ги е лишило напълно от доверие и е блокирало дейността на общото събрание. Те водят множество съдебни спорове помежду си. За това липсва основа за стопанска дейност, дружеството не е надежден партньор на другите участници в търговския оборот и не може да осъществява целите, за които е създадено. Ангажира доказателства.

Ответникът не взима становище по иска.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

От вписаните и обявени обстоятелства в търговския регистър, на основание чл.23 ал.4 от ЗТР се констатира, че ответното дружество има капитал 5 000лв., разпределен по равно между ищеца Т.К. и А.К.. Двамата съдружници са управители, действащи заедно и поотделно.

Дружеството е вписано на 24.06.2010г. и е обявило само един ГФО – за 2010г., според който през тази календарна година е извършвало търговска дейност, защото е направило разходи за суровини, материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки, и е реализирало приходи от продажби. В баланса е записан като ДМА земя на стойност 7 000лв. и машини и съоръжения на стойност 1 000лв., а за КМА суровини и материали за 3 000лв., продукция за 8 000лв. и парични средства 3 000лв. Задълженията са били към персонала от 3 000лв., осигурителни задължения от 2 000лв. и други задължения от 10 000лв. Дружеството е имало загуба от 1 000лв. за предходен период и печалба от 1 000лв. за 2010г.

След това няма обявен нито един ГФО до момента за периода 2011г. – 2015г.

В раздел Досие на търговския регистър по партидата дружеството се констатира, че има постановени два отказа от 05.05.2011г., влезли в сила, за вписване изключването на всеки един от съдружниците от другия. Единият е с под номер 20110502134432 по заявление на А.К., с което е поискано да бъде вписано изключването на Т.К., вписването на К. като ЕСК и промяна на дружеството на ЕООД. Вторият е под номер 20110430111721 и е по заявление на К., с което е поискано вписване изключването на К., вписване на К. за ЕСК и промяна на дружеството на ЕООД.

Към заявлението на А.К. за изключване на Т.К. е приложен Протокол от общо събрание от 30.04.2011г., на което К. е посочил, че дружеството има парични задължения към доставчици, получени са две нотариални покани изпълнение на паричните задължения; дружеството разполага с недвижим имот, който е даден като обезпечение за банков кредит, има и оборудван; има опасност кредиторите и банката да се насочат за удовлетворяване към имота и оборудването.

На 05.05.2011г. е вписан запор на дружествените дялове на А.К. в полза на Б.К. за дълг от 9 000лв. по изп.д. № 20118250400249.На 08.12.2011г. е вписан запор на дяловете от капитала на ищеца К. в полза на И.Х. по изп.д. № 20118300400452 за задължения от 26 632лв. главница и 234.21лв. лихви.На 04.05.2012г. е вписан запор на дружествените дялове на двамата съдружници в полза на Алианц Банк България за задължение от 154 887.98лв. главница, 198.88лв. и 14 562.41лв. лихви по изп.д. № 00131/2012г.

По делото няма данни дали паричните задължения на двамата съдружници са свързани с търговската дейност на дружеството или са лични парични задължения. Запорът е наложен върху тяхно лично имущество – дружествени дялове, дълговете са на физическите лица. Липсват преки доказателствата, че са направени с цел подпомагане на търговската дейност и са възникнали по повод задължения на дружеството.

По делото е изслушан един свидетел – С.М., който живее в ***, познава двамата съдружниците К. и К. от дълго време като приятели. Знае, че лелята на Т. дарила свободно място до къщата му, където двамата с А. направили подпорни стени, много подобрения и изградили кафене, което разработили. По спомени на свидетеля това станало преди четири години. Преди година - година и половина, една сутрин, когато С.М. с дъщеря си отишли към 10.30 часа сутринта в заведението да пият кафе, станал свидетел на посещение на полицията и задържането на Т.К.. Имало обаждане в Първо РПУ, че К. правил скандали в заведението си. От този момент К. и К. прекратили отношенията си – както приятелски, така и партньорски в бизнеса. От тогава са в лоши отношения. След раздялата им А. продължил да работи в заведението. Т. споделил, че трябва да води дела за вложенията си, защото е съдружник. От две години братовчедът на А. е взел заведението и го работи и в момента, но свидетелят не знае дали ползва фирмата на дружеството или има собствена фирма.

Въз основа на тези показания и двата отказа на АВ – ТР да впише изключване на всеки един съдружник от другия, съдът прави извод, че се доказва трайно влошаване на отношенията между съдружниците, възникнало от 2011г. по повод натрупване на парични дългове на дружеството, задълбочило се след това и довело до скарване и неразбирателство. Но от показанията на свидетеля не се доказва, че дружеството е преустановило дейността, за която е създадено. Напротив – според св. М. заведението продължава да функционира под ръководството на братовчед на А.К., свидетелят не знае чия фирма се използва. Респективно по делото не се доказва наето ли е предприятието на ответното дружество, кой използва основните дълготрайни активи и на какво основание, има ли от това приход, какъв, получава ли дружеството наеми или други дивиденти, с които да покрива разходите си. Липсата на обявени ГФО не е достатъчно и не може еднозначно да наложи извода, че дружеството е преустановила търговска дейност, след като неговият основен дълготраен актив – недвижим имот и съоръжения, продължават да се използват по предназначение и заведението като търговско предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ продължава да функционира.

 

Съгласно чл.155 т.1 от ТЗ, по решение на окръжния съд по седалище на дружеството то може да бъде прекратено по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала.

Ищцата е съдружник в ответното дружество и притежава повече от 1/5 от капитала, поради което е активно легитимирана да предяви иска.

От събраните доказателства не може да се обоснове извода, че дружеството не извършва търговска дейност. Напротив – данните са в обратната насока. Доказателствата за неразбирателство между съдружниците сами по себе си не са достатъчни и не могат да се квалифицират като важни обстоятелства по смисъла на закона. Нужно е категорично и безсъмнено това да е довело до невъзможност дружеството да осъществява основната цел, за която е създадено – да развива търговия като реализира печалба в случая чрез експлоатация на заведението, което не е доказано. След като основният дълготраен актив на ответника продължава да функционира като заведение и в момента, дейност се извършва, дружеството преследва целта, за която е създадено, и няма законово основание да бъде прекратено от съда по реда на чл.155 т.1 от ТЗ.

В този смисъл е Определение № 220 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 674/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова, според което „При преценката дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, съдилищата в цитираната практика, са изхождали именно от интереса на дружеството: дали то може да изпълнява целите, за които е създадено, да е създадена непреодолима пречка за осъществяване на регистрирания предмет на дейност, от действията на съдружниците предмета на дейност на дружеството да бъде пренебрегнат и то да не осъществява предмета си на дейност.”. Както и Решение № 21 от 2.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 471/2009 г., TK, I т. о., докладчик съдията Дария Проданова, в което е прието, че „При преценката дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.”.

          В случая не се установява влошените отношения между съдружниците да са довели до спиране и/или преустановяване търговската дейност на дружеството чрез затваряне на заведението и/или продажбата на предприятието му или на дълготрайните активи. Данните са в обратната насока – заведението продължава на функционира, в търговския регистър не е вписана продажба на предприятието, нито има данни имотът и съоръженията да са продадени. Това означава, че няма външни белези за разстройство на дейността. Използването на активите на дружеството от друго лице под наем или под друга правна възмездна форма е основание за извод, че дейността продължава. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, защото не се установява наличие на важни причини, които да обосноват прекратяване на дружеството.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Г.К., иск по чл.155 т.1 от ТЗ за прекратяване на търговско дружество „А Т ГРУП” ООД ЕИК ********* с. Храбрино, областПловдив, поради наличие на важни причини.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          РЕШЕНИЕТО да се обяви.

         

 

                                                Окръжен съдия: