Определение по дело №189/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 394
Дата: 23 август 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20237110700189
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                         394                                  23.08.2023г.                                   град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и трети август                                             две хиляди двадесет и трета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело №189 по описа за 2023г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебният акт е постановен на основание чл.158, ал.3 и чл.159, т.1 от АПК.

С разпореждане №790/28.07.2023г. на основание чл.158, ал.1 от АПК съдът е оставил без движение жалбата от адв.Ц.Н.И. като пълномощник на Д.Я.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 101 и е указал на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани конкретно посочени четири нередовности по оспорването. Съдът е указал и последиците от неизпълнение на указанията в тяхната цялост.

С разпореждането съдът е докладвал и становището на пълномощника на директора на ТД Митница София за прекратяване на делото и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнителна молба вх.№3049/21.07.2023г. пълномощникът претендира присъждане на разноски за превод на документи на чужд език в размер на 65.28лв.

С молба вх.№3202/10.08.2023г. пълномощникът на жалбоподателя е изпълнил  само едно от съдебните указания, свързано с представяне на доказателства за датата на подаване на жалбата в офиса на куриерска фирма „Еконт“, която дата е 13.06.2023г. Останалите указания на съда не са изпълнени. Тези указания са свързани с уточняване на предмета на оспорване и формулиране на точен петитум на жалбата. Съгласно уточняващата молба, жалбоподателят не оспорва митническа декларация 23ВG005705029173R4/30.05.2023г. на МБ Кюстендил, нито конкретно решение на митнически орган. Обжалва митническо задължение в декларацията в размер на 19 000 щатски долара, като в същото време твърди за незаконосъобразно определяне от митническия орган на основата за митните сборове. Сумата от 19 000 щатски долара обаче не представлява митническо задължение, нито основа за изчисляване на вносните мита по смисъла на Регламент /ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза. По см. на чл.5, §18 от Регламента, „митническо задължение“ означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки, съгласно действащото митническо законодателство, а „вносни мита“ по см. на чл.5, §20 от Регламента са митата, дължими при вноса на стоките. Следователно, митническото задължение по съюзното право е идентично с определените от органа задължения за мита и ДДС, а основата за тяхното изчисляване е митническата стойност на стоката. В случая по делото, сумата от 19 000 щатски долара не е определена от митническия орган нито като митническа стойност, нито като вносни мита, а представлява посочената от декларатора обща фактурна стойност, т.нар. „цена“ на стоката, която е договорната стойност по представения от декларатора към митническата декларация договор за продажба, част от административната преписка, находящ се на л.52 от делото. Съгласно чл.70 от Регламента, тази цена на стоката е базата за определяне на митническата стойност по договорната стойност, но не е единствени компонент от митническата стойност, т.к. към нея се прибавят и разходите за транспорт по см. на чл.71 от Регламента. Следователно, посочената в молбата-уточнение сума от 19 000 щатски долара не представлява въведения предмет на оспорване по жалбата, т.к. не е размера на митническото задължение, нито основата за определяне на вносните мита, разбирани от жалбоподателя като митнически сборове. Изводът от изложеното е, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите по оспорването съгласно подробните указания на съда. Липсва яснота относно предмета на оспорване по делото и не е формулиран годен петитум по жалбата.

Отделно от горното, ако се приеме, че оспорването касае декларираната от жалбоподателя в митническата декларация сума от 19 000 щатски долара като цена на стоката, то липсва акт по чл.220, ал.1 от ЗМ във вр. с дефиницията по чл.5, §39 от Регламента. Годен за оспорване акт по смисъла на посочената норма е решение на митнически орган, което да засяга декларатора. Такова решение липсва, т.к. цената на стоката е посочена от декларатора, а не е предмет на самостоятелно определяне от органа. По см. на чл.5, §12 от Регламента „митническата декларация“ е акт, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да се приложат. С подаването на митническата декларация, стоката е поставена под митнически режим по см. на чл.158, §1 от Регламента. Митническата декларация е приета от митническите органи съгласно чл.172, §1 от Регламента, а след проверка по реда на чл.188, б.“в“ от Регламента стоката е вдигната. В случая по делото, посочената сума от 19 000 щатски долара не е резултат от изрично волеизявление на органа в съдържанието на митническата декларация, респ. не представлява действие на органа, което покрива легалната дефиниция по чл.21, ал.1 от АПК за индивидуален административен акт. Липсва взето от органа решение по отношение на процесната сума. На практика, жалбоподателят оспорва свое изявление, обективирано в документална форма, прието от органа, поради което отсъства засягане на негови права, свободи или законни интереси. Това определя недопустимостта на оспорването в хипотезата на чл.159, т.1 от АПК.

Жалбата ще се остави без разглеждане, а делото ще се прекрати.

На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на ТД Митница София на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв. по см. на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП. Съдът не присъжда разноски за превод на документи на чужд език в размер на 65.28лв. Сумата за превода няма характер на деловодни разноски по см. на чл.78, ал.1 и чл.71, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което присъждането й по този ред е недопустимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от адв.Ц.Н.И. като пълномощник на Д.Я.С. /с посочени лични данни и съдебен адрес/, по която е образувано адм.д.№189/2023г. по описа на КАС.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№189/2023г. по описа на КАС.

            ОСЪЖДА Д.Я.С. да заплати на ТД МИТНИЦА СОФИЯ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-дневен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: