Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 08.05.2019 г.
в
името на народа
плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: екатерина панова
членове: методи здравков
Жанета Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа
докладваното от член – съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 239 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.
435 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Плевенският окръжен
съд е сезиран с жалба от „****“
ЕООД, гр. *****, представлявано от управителя *******чрез пълномощника му
адвокат ******от ПАК против действията на ЧСИ ****, ****по описа на КЧСИ с
район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № 20177560401309/2017 г. по
описа на ЧСИ, изразяващи се в отказ да вдигне неоснователно наложен запор по
изпълнителното дело в размер на 63 695,82 лв. към 20.02.2019 г. върху
сметките на длъжника ЕТ **“, гр. *****.
В жалбата се твърди,
че жалбоподателят е присъединен взискател по изпълнителното дело, както и че
същото е образувано по молба на друг взискател с вземане към длъжника в размер
на 1 668,03 лв. – главница и 708,35 лв. – законна лихва върху главницата.
Твърди се, че жалбоподателят е заложен кредитор, като в негова полза по
партидата на длъжника е вписани особени залози върху търговското предприятие на
длъжника ЕТ **“, гр. *****, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. Твърди се, че жалбоподателят е пристъпил към изпълнение, назначен е
нов управител на дружеството –длъжник, а от представените удостоверения,
издадени от ЦРОЗ и представени по изпълнителното дело на основание чл. 10 от
ЗОЗ е видно, че е вписано пристъпване към изпълнение на учредените залози под
№001 за 150 000 лв. и под №002 за сумата от 337 314,89 лв.. Твърди
се, че присъединяването на жалбоподателят като заложен кредитор по
изпълнителното дело има за цел същият да участва в разпределението на суми по
същото, постъпили след осребряване на имуществото на длъжника или събиране на
вземания на длъжника към трети лица, но не и цел да препятства работата на
търговското предприятие на длъжника, тъй като по този начин търговското
предприятие на длъжника ще увеличи своята стойност или ще я запази, което е в
интерес както на длъжника, така и на заложния кредитор. Твърди се, че по тази
причина не е посочил способ за изпълнение запор върху банковата сметка на
длъжника до размер на вземанията си, поради което незаконосъобразно ЧСИ по
искане на първоначалния взискател е наложил запор върху банковите сметки и
вземания на длъжника до размер на сумата от 63 695,82 лв., при положение,
че този взискател има вземане към длъжника в размер който е 20 пъти по-малък. Според
жалбоподателя по този начин ще се стигне до фалит на длъжника, което не е в
интерес както на жалбоподателя, така и на длъжника. Според жалбоподателя
приложеният от ЧСИ изпълнителен способ е несъизмерим с интереса на
първоначалния взискател, поради което за него съществува правен интерес да
поиска вдигане на наложения от ЧСИ запор, като в случая разпоредбата на чл. 459
ал. 2 от ГПК, на която се основава ЧСИ не намира приложение. Според
жалбоподателят ЧСИ няма правомощие без негово искане в качеството на
присъединен взискател да наложи запор за разликата над сумата, представляваща
вземане на първоначалния взискател, тъй като правомощията му се определят от
възложените права по чл. 18 от ЗЧСИ, които са ограничени до събиране на
вземането на първоначалния взискател. Според жалбоподателя след като налагането
на запор се третира като изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал. 1 т. 1
от ГПК съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 на
ОСГТК на ВКС, така и вдигането на наложен запор също има
характера на изпълнително действие, респ. отказът на ЧСИ да извърши вдигане на
наложен запор следва да се приеме от съда за отказ на ЧСИ да извърши искано от
присъединения взискател изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК. В заключение се иска от
окръжния съд да отмени отказа на ЧСИ да вдигне наложения съгласно съобщение
изх. № 3252/28.02.2019 г. запор върху сметките на длъжника в „*** ЕАД, гр.
София в размер на 63 695,82 лв. като незаконосъобразен.
По делото не е депозиран писмен отговор на
жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателя „****представляван от директорите
*****и длъжника ЕТ **“, гр. *****, представляван от собственика ******.
От мотивите на ЧСИ ****,
****по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по реда на чл. 436 ал. 3
от ГПК се установява становището му за недопустимост и алтернативно за
неоснователност на жалбата. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано на
07.12.2017 г. по молба на взискателя „******въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 870/2014 г. по описа на ЧРС против длъжника ЕТ **“, гр. *****,
а жалбоподателят „****“ ЕООД, гр.
***** е присъединен взискател. Според ЧСИ отказът му да вдигне наложен запор не
е от кръга действия, които взискателят може да обжалва по реда на чл. 435 ал. 1
т. 1 от ГПК, тъй като вдигането на запор не е равнозначно на изпълнително
действие налагане на запор, а разширителното тълкуване на разпоредбата е
недопустимо, което води до недопустимост и на подадената жалба от присъединения
взискател. Алтернативно се излага становище за неоснователност на жалбата като
се иска от съда да съобрази, че при вдигане на наложения запор ще бъдат
накърнени правата на първоначалния взискател, който ще остане неудовлетворен,
тъй като при разпределенията на парични суми, постъпили по изпълнителното дело
голяма част от разпределената сума се разпределя на обезпечения и
привилигирован взискател „****“
ЕООД, вписал особен залог. Според ЧСИ наложеният запор е единственият начин да
се постигне равнопоставеност на взискателите, тъй като за да се удовлетвори
хирографарния кредитор – първоначалния взискател е необходимо първо да бъде
удовлетворено обезпеченото вземане на привилигирования кредитор.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата
оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за
установено следното:
Установява се от
представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело №
20177560401309/2017 г. по описа на ЧСИ ****, ****при КЧСИ с район на действие
ОС – Плевен, че същото е образувано на 07.12.2017 г. по молба на кредитора „******против
длъжника ЕТ **“, гр. *****, представляван от собственика ****** въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 870/2014 г. по описа на ЧРС за сумата
от 1 668,03 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.12.2014 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 113,36
лв. – разноски по делото.
Установява се от
изпълнителното дело, че на 17.11.2018 г. пред ЧСИ **** е депозирана молба от *******,
който се е представил за управител на ЕТ – длъжник в изпълнителното
производство, с която ЧСИ е уведомен, че по два договора за особен залог е
пристъпено към изпълнение върху заложеното имущество-търговското предприятие на
ЕТ. С молбата е поискано оттегляне на наложения запор и се представя разпечатка
от фирменото досие на длъжника. Установява, че на 21.11.2016 г. е подновен
вписан залог с пореден № 001 в полза на заложния кредитор „****“ ООД за сумата от 150 000 лв.
върху заложено имущество, представляващо предприятието на ЕТ като съвкупност,
като се търси вземане в размер на 130 000 лв., а на 09.10.2014 г. е вписан
залог с пореден № 002 в полза на същия заложен кредитор „****“ ООД за сумата от 337 314,89
лв. върху заложено имущество, представляващо предприятието на ЕТ като
съвкупност, като се търси вземане в размер на 337 314,89 лв..
Установява се от
изпълнителното дело, че на 17.01.2018 г. ЧСИ е изпратил съобщение до лицето *******,
с което го уведомява за постановения на същата дата отказ да вдигне наложения
запор, което съобщение е връчено на 27.01.2018 г..
Установява се от
изпълнителното дело, че с молба с вх. № от 25.01.2018 г. „****“ ЕООД е представило съдебна
практика относима според дружеството към искането за вдигане на наложения
запор.
Установява се от
изпълнителното дело, че със съобщения от 31.01.2018 г. ЧСИ е уведомил „****“ ЕООД
и длъжника, че заложният кредитор „****“
ЕООД е присъединен по право и следва да представи изпълнителен титул, въз
основа на който ще му бъдат разпределени суми при евентуално разпределение.
Установява се от
изпълнителното дело, че с декларация от 21.02.2018 г. с нотариална заверка на
подписа на декларатора *******, в качеството на управител на длъжника ЕТ **“,
гр. *****, назначен от заложния кредитор „****“
ЕООД, гр. *****, че по първия договор за особен залог актуалното задължение на
„****“ ЕООД, гр. ***** е в размер
на 63 534,58 лв..
Установява се от
изпълнителното дело, че по същото с молба вх. № от 21.02.2018 г. Петров, в
качеството на управител на длъжника е представил удостоверение изх. №
201802211451143/21.02.2018 г., издадено от АВ.
Установява се от
изпълнителното дело, че на 23.03.2018 г. по същото е извършено разпределение на
сумата от 2 917,12 лв. между взискателите „******и „****“ ЕООД, гр. *****,
което е съобщено на страните в изпълнителното производство с протокол от същата
дата, обжалвано е от взискателя „****“
ЕООД, гр. ***** и е потвърдено с влязло в законна сила на 07.12.2018 г. решение
по в.гр.д. № 310/2018 г. по описа на ПОС.
Установява се от
изпълнителното дело, че на 06.02.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „***
ЕАД за наложен запор върху банковите сметки и вземания на длъжника ЕТ **“, гр. *****
до размер на сумата от 63 695,82 лв., от която 60 928,66 лв., дължима
на ипотекарния кредитор „****“ ЕООД,
гр. ***** и разликата в размер на 2 489,74 лв. – главница, лихви и разноски, дължима
на взискателя „****дължими суми към 20.02.2019 г..
Установява се от
изпълнителното дело, че на 26.02.2019 г. е постъпила молба от „****“ ЕООД, гр. *****,
представлявлявано от управителя *******чрез пълномощника му адвокат ******от
ПАК, с която е поискано от “ЧСИ да вдигне наложения запор върху сумата от
63 534,58 лв., тъй като заложния кредитор не е насочил изпълнение върху
вземанията на длъжника и не е извършил вписване по реда на чл. 12 от ЗОЗ на
наложения запор, което е необходимо съгласно чл. 26 ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗОЗ за
да има действие наложения запор. Видно от молбата, че същият счита, че има
обезпечено вземане, което се счита изискуемо до размера на разпределението,
поради което за него липсва правно основание и обезпечителна нужда от така
наложения запор.
Установява се от
изпълнителното дело, че на 28.02.2019 г. ЧСИ е издал постановление за отказ да
вдигне наложения запор, като е посочил, че същият се основава на чл. 459 ал. 2
от ГПК, тъй като при наличието на привилирован взискател ЧСИ не може да събере
вземането на основния взискател преди да събере вземането на привилигирования.
Със съобщение от 28.02.2019 г. отказът на ЧСИ да вдигне частично наложения
запор е съобщено на присъединения взискател и на длъжника на 07.03.2019 г..
При тези
доказателства, въззивният съд приема, че жалбата по реда на чл. 435 ал. 1 т. 1
от ГПК срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложен запор до размер на сумата от
63 534,58 лв. следва да се приеме за депозирана в срока по чл. 436 ал. 1
от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.
459 ал. 1 и ал.
2 от ГПК присъединен по
право кредитор е заложният кредитор в случаите, в които изпълнението се насочва
върху заложеното имущество. Кредиторът с учреден особен залог в изпълнителен процес е присъединен по право
без да е необходима изрична молба. В конкретният случай правата на
жалбоподателя в качеството на присъединен обезпечен взискател по изпълнителното
дело като кредитор по договор за особен залог върху търговското предприятие на
длъжника са безспорни и именно в това си качество същият е участвал в
извършеното вече по делото разпределение на постъпила сума в размер на 2 917,12
лв., от която е получил сумата от 2 771,92 лв.. Разпределението е
обжалвано от присъединения взискател и жалбата му е оставена без уважение като
неоснователна с представеното по изпълнителното дело решение по в.гр.д. № 310/2018
г. на ПОС.
Съгласно
разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия са
- насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При положение, че налагането на запор по
изпълнителното дело е изпълнително действие, а с разпоредбата на чл. 442а от ГПК ал. 1 от ГПК е въведено задължение за ЧСИ да налага обезпечителни мерки и
да предприема изпълнителни способи съразмерни с размера на задължението, като
отчита всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника
и възможността вземането да остане неудовлетворено, съдът приема, че отказът на
ЧСИ да вдигне наложен запор, с който се засягат пряко или косвено правата на
присъединения обезпечен взискател пристъпил към изпълнение по реда на чл. 46
ал. 4 от ЗОЗ чрез назначаване на управител на търговското предприятие, предмет
на договора за особен залог следва да бъде приет за отказ да извърши искано
изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд приема, че жалбата е допустима, но неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.
10 ал. 3 от ЗОЗ заложният
кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по ГПК, в които изпълнението е насочено
върху заложеното имущество, като в тези случаи обезпеченото
вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. При съобразяване на тази разпоредба, съдът приема,
че правилно и законосъобразно при наличие на заложен кредитор с вземане,
обезпечено с договор за особен залог върху търговското предприятие на длъжника,
ЧСИ е наложил запор върху сумата, представляваща сбор от актуалния размер на
вземанията на първоначалния и присъединия взискател, тъй като при наличност на
запорираната сума по сметките на длъжника ЧСИ е длъжен да извърши разпределение
за удовлетворяване на всички взискатели, а не само на първоначалния. При това
разпределение наред със сумата, дължима на първоначалния взискател за изискуема
се счита и сумата, дължима от длъжника на присъединения взискател, независимо,
че същият е пристъпил към изпълнение по ЗОЗ, тъй като изпълнението е насочено
върху заложеното имущество. Ирелевантно към предмета на спора е, че
жалбоподателят в качеството на заложен кредитор не е пристъпил към изпълнение
по реда на ГПК чрез посочване на изпълнителен способ, тъй като по силата на
закона – чл. 460 от ГПК ЧСИ е длъжен да отдели суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворяване. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател,
включително правото да получи сумите по разпределението въз основа на
удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на
подписа за актуалния размер на вземането си и независимо дали и кога ще упражни това свое право, при всички случаи ЧСИ
е длъжен да съобрази размера на вземането му към длъжника, да предприеме
принудителното му събиране от длъжника и при парична наличност да пристъпи към
разпределение на събраната по изпълнителното дело сума между взискателите като
държи сметка за наличието на привилигированото вземане.
При съобразяване на
гореизложеното, окръжният съд приема, че отказът на ЧСИ да вдигне наложения
запор върху сметките на длъжника е законосъобразен, а подадената жалба по реда
на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК от страна на присъединения взискател ****“ ЕООД, гр. ***** следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
Оставя без уважение като неоснователна жалбата вх. №
1295/14.03.2019 г. на присъединения взискател „****“ ЕООД, гр. *****, представлявано от управителя *******чрез
пълномощника му адвокат ******от ПАК против действията на ЧСИ ****, ****по
описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело №
20177560401309/2017 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в отказ да вдигне наложен
запор по изпълнителното дело в размер на 63 695,82 лв. към 20.02.2019 г.
върху сметките на длъжника ЕТ **“, гр. *****.
решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: