Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23 14.02.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На седемнадесети януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Даринка Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1215 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от В.С.В., с която са
предявени обективно съединени искове срещу П.Д.П. за заплащане на:
сумата
3 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
виновно поведение на ответника чрез отправени обидни изрази „Боклук долен!“ и „боклуци
като теб“;
сумата
3 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
виновно поведение на ответника чрез отправен обиден израз „кирливия задник“;
сумата
2 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
виновно поведение на ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за
ищеца, а именно, че проявявал „безгрижие“ към „децата на Разград“;
сумата
2 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
виновно поведение на ответника чрез разгласяване на неистински твърдения за
ищеца, а именно, че станал причина „за да гледаме децата, роднините и
приятелите си по Skype“.
Претендира и
заплащане на законната лихва върху сумите от 17.11.2018 г. до окончателното им
изплащане. Сочи, че на 17.11.2018 г. в 12,54 часа в личния си профил в
социалната мрежа във „Фейсбук“ ответникът е публикувал пост, в който употребява
тези изрази по адрес на ищеца, който към този момент е заемал длъжността кмет
на Община Разград, че тази публикация е била възприета още същия ден от
служителка на Общината, която е уведомила ищеца. Счита, че потребителския
профил с имена „П.П.“ е на ответника, който е служител на ОД на МВР Разград.
Сочи, че след като се запознал с написаното, останал огорчен и обиден, освен
това се и притеснил и изпитал основателен страх, поради това, че ответникът е полицейски
служител, поради което написал жалба до началника на РУ на МВР Кубрат. Твърди,
че е била извършена проверка и на ответника му е наложено административно
наказание порицание за срок от 6 месеца, което е било потвърдено с решение на
Административен съд Разград. Сочи, че има широк кръг познати и приятели, както
и „приятели“ в социалната мрежа Фейсбук, както и че през всичките години като народен представител и кмет се е старал
да помага на децата на гр.Разград, вкл. и на ДТШ „Хорце“. Поради това му било
трудно да преодолее болката, срама и унижението от публикацията на ответника,
търпял неуместни шеги и подигравки, налагало се непрекъснато да обяснява, че е
загрижен и помага на децата и се гордее с успехите им. Счита, че ответникът е
действал с пряк умисъл, осъзнавайки значението и последиците от своите
действия. С противоправното си поведение му нанесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, че е разгласил обидни и неистински твърдения
спрямо него, които са увредили авторитета и доброто му име, създали му
затруднения и неудобство в общуването с негови близки, приятели, колеги,
роднини, лица, имащи достъп до социалната мрежа, както и сред потенциалните
избиратели. Иска и заплащане на направените по делото разноски.
В рамките на
устните състезания процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че по
делото е доказано авторството на ответника и че ответникът е имал личен мотив
да публикува съответните изречения. Счита, че ответникът е потвърдил
авторството си и с това, че е записал, че стои с лицето и зад думите си, както
и че изразите „Боклук долен!“ и „кирливия задник“ не са оценка, а обидни
изрази, с които се цели засягане на ищеца. По отношение на двете твърдения,
които ищецът е квалифицирал в исковата молба като клевета, счита, че по делото
е доказано, че същите не са истина. Счита, че при определяне на размера на
обезщетението, съдът следва да вземе предвид и процесуалното и извънпроцесуално
поведение на автора, както и това, че той публично заявява, че няма да
изпълнява служебните си задължения по охрана на обществения ред. Счита, че по
делото са събрани достатъчно доказателства за това, че публикацията е
адресирана към ищеца, като конкретно сочи тези по приложеното админинстративно
дело на АС Разград, както и че като кмет ищецът не е длъжен да уважава всяко
искане, тъй като има закони и правила, които трябва да се спазват и бюджет,
който трябва да се съобразява. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника.
Ответникът счита, че искът е недопустим, т.к.
изразяването на мнения и оценка за дейността на лицата, заемащи публични
ръководни длъжности е конституционно право на гражданите, че заемайки длъжността
кмет, ищецът сам се е поставил под обществен контрол и е приел, че всяко негово
действие ще бъде наблюдавано и подложено на обществена оценка. Счита, че при
тази оценка е допустим и правомерен и по-твърд, агресивен и неприятен език.
Сочи, че не е разпространявал посочените в исковата молба изрази, а това е
направил Г. П. Е., който живее и работи във Великобритания. Твърди, че за
продължително време профилът му е бил „хакнат“ и някой друг неправомерно е
публикувал текстове от негово име. Освен това твърди, че се касае за едно
единствено деяние – еднократен акт, от който евентуално е последвало едно
непозволено увреждане за ищеца. Счита, че претенциите са и завишени. Иска и
присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на ответника счита, че по делото не е доказано авторството на
ответника за процесната публикация и конкретно сочи, че решението на АС Разград
по повод обжалването на заповедта на директора на РПУ Кубрат не е задължително
за съдебният състав, който разглежда гражданския иск. Изтъква, че в текста не е
посочено името на ищеца, нито длъжността му, а съдържанието може да се отнесе
към голяма част от кметовете. Сочи, че същественото в случая е, че кметът на
Община Разград е проявил пренебрежително, неуважително отношение към две
момичета, които сами, без знанието на родителите си са решили да отидат и да го
помолят, ако има възможност да им помогне в участието на мероприятията и те са излезли от кабинета
му огорчени от бездушието, формализма,
бюрократичното отношение на кмета. Счита, че използваните от ответника думи и
изрази са проява на форма на свободата на словото и не надхвърлят допустимата
критика. Сочи, че и в други случаи ищецът е бил обект на критика и тогава не е
твърдял неимуществени вреди и не е търсил обезщетение за същите.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът установи следните фактически обстоятелства: На 17.11.2018
г. в 12,54 ч. в профила на ответника, регистриран
във Фейсбук е публикуван коментар със следното съдържание /л.8/:
„Ей кмете! Боклук долен!Това са децата на БЪЛГАРИЯ, това
са децата на Разград, това са нашите деца които представят България и Разград
на сцени в Европа и извън нея! Толкова трудно ли беше от твоя страна да направиш елементарен жест с
който да покажеш, че те е грижа за тея
деца и да им покажеш, че всичко, което правят има смисъл! Въпреки твоето
безгрижие, ние родителите на тея прекрасни деца ще продължаваме да правим
всичко възможно за тях!
Стоя с лицето си и зад думите си! И всичко това ще ти го
кажа и лично когато утре се наложи да ти пазим кирливия задник от „народната
любов“! А може да решим и да не го пазим, защото ми писна от такива боклуци
като теб и над теб, които правят всичко възможно за да гледаме децата, роднините
и приятелите си по Skype!“
Общоизвестен факт е, че към
17.11.2018 г. ищецът В.В. ***, както и Областен координатор на ПП ГЕРБ.
В същия
профил е публикувана и снимка на ищеца. Към 19.11.2018 г. тази публикация е
имала 191 харесвания и 22 коментара.
Според
обясненията на ответника, депозирани по реда на чл.176 от ГПК, като отговор на
зададени от ищеца въпроси, телефонът,
който е използвал към 17.11.2018 г. е Самсунг S8+ със СИМ карта с №** и и IMEI ********** и
от този телефонен апарат лицето Г. П. Е. е направил процесната публикация.
Според ответника това е станало на 17.11.2018 г. в гр.Русе, но не може да
посочи точно на кое място в този град е
станало това. Телефонът не е бил с парола. Не е сигурен кога точно е видял
публикацията, но веднага след като я видял, я изтрил. По отношение на срещата
между дъщеря му и кмета знае, че децата са били притеснени от това, че голяма
част от средствата за турнетата се осигуряват от родителите. По този повод
избрали две деца, за да отидат при кмета и да потърсят съдействие
и помощ.
Във
връзка с повода за публикацията на ответника и реакцията на ищеца по повод тази
публикация показания са депозирали свидетелите Д. Д. – М., Н. Д., К. В. и Г. Г.
– М., както и свид.Р.И.. Свид. В. като
технически сътрудник на ищеца в качеството му на кмет на Община Разград, му
съобщила за публикацията в първия понеделник
след 17.11.2018 г. Тогава ищецът прочел публикацията и според думите на
свидетелката бил разочарован, обиден и се почувствал много унизен. Кр.В. му съобщила
своето предположение, че автора е баща на едно от децата, които са посетили
ищеца в приемния му ден. Тези две момичета предварително се записали за
посещение и споделили с тази свидетелка, че искат да говорят за спонсорство за
костюми и командировъчни, когато имат пътувания с ДТШ“Хорце“. В. била „приятел“
във Фейсбук с ответника и от публикуваната там снимка го свързала с дъщеря
му. На срещата на двете девойки при ищеца
присъствала свидетелката Д.. Исканията, които те отправили към ищеца в
качеството му на кмет били за пътуване и
за облекло на фолклорния състав. Според
тази свидетелка ищецът обяснил по какъв
начин се финансира ДТШ „Хорце“ и казал, че ще съдейства. След срещата свид.Д. –
М. не е забелязвала децата да са били разплакани. Свид. Р.И., хореограф на
танцовата формация, научил от децата за посещението, когато те вече бил пред
кабинета на кмета. След срещите свидетелят узнал от децата, че са ходили и при
Областния управител на Област Разград. Последният им обещал, че може да им
съдейства да пътуват до Одрин. От срещата с ищеца не били много очаровани.
По-късно в деня, в който узнал за публикацията,
ищецът отново говорил със свид.В., искал да разговаря с ответника, споделил, че
е унизен и обиден и че му е неудобно от дъщеря му и от съпругата му, че четат
тези неща, като най-много бил притеснен от това, че го нападат заради децата. Според
свид.В.ищецът винаги е помагал на децата, вкл. и с лични средства, а
публикацията била в интернет пространството в продължение на две седмици. По
време на работата на В.за кмета на Община Разград имало и други случаи, в които
са нападали ищеца във връзка с работата му. Тогава той отговарял лично или
публично като право на отговор.
За публикацията ищецът споделил
и със свид.Г.-М., която по това време била зам.-кмет в Община Разград. Пред нея
и пред другия зам.кмет казал, че квалификациите по негов адрес го засегнали
дълбоко, лично и в качеството му на кмет. В продължение на месец продължавал да говори
за това, че е огорчен от подобно отношение. Според показанията на свид.Г.-М.
вдигал и кръвно, но това му се било случвало и друг път. Съпругата на ищеца
споделила с тази свидетелка, че и пред нея е говорил, че се чувства обиден. С
тази свидетелка друг път ищецът не е споделял да се чувства обиден и не са
обсъждали нещо, което да го е засегнало по такъв начин.
Според свидетелката Р., която
към 17.11.2018 г. е била председател на Общински съвет Разград, ищецът й е
споделил, че за него тази публикация е откровена заплаха с обидни квалификации,
и то от длъжностно лице – полицай. Тази публикация била възприета от ищеца и
неговите политически съмишленици и приятели по-различно от всички други
публикации по негов адрес, поради съдържанието й и поради нейния автор.
Конкретно бил притеснен, че го наричат „боклук“, както и това че ще трябва „да му пазят кирливия задник“,
както и че може да не искат да го правят, както и това, че авторът е полицай, а
полицаите трябва да пазят хората.
Свидетелката разговаряла и с дъщерята на ищеца и тя споделила, че е
притеснена и потресена.
В показанията си свидетелите Й.
Й., А. А. и К.К. заявяват, че познават ответника и им е известно, че дъщеря му Н.посещава
танцова школа по народни танци. Свидетелите Й. и А. знаят, че тя и други деца от състава
са ходили при кмета на Община Разград да молят за подпомагане дейността на
трупата, но той им отказал. Според свид.Й., Н.е била възмутена от начина, по
който им отказал, но той не може да предаде точните й думи. Възмутен бил и
ответника. Със свид.А. ответникът
споделил, че Н.е била разочарована, че се опитват да представят града на
фестивали, а няма разбиране от хората, които трябва да подпомагат тези
дейности. На свид.К. ответникът също казал за посещението на
дъщеря си при кмета, както и за това, че децата била разочаровани от срещата с
г-н В.. И с тримата свидетели ответникът споделял, че трябва да заделя средства
за турнетата на дъщеря си за разходи за пътни и нощувки.
На 10.12.2018 г. ищецът е
депозирал жалба до директора на ОД на МВР Разград/л.15/. В същата посочил, че
ответникът е полицейски служител и че е публикувал горния коментар, както и
че този коментар съдържа обидни изрази и
клеветнически твърдения по адрес на ищеца, заплаха и политически възгледи. За
това действие със заповед №290з-31/20.02.2019 г. /л.100/ на началник РУ Кубрат на ответника е наложено
дисциплинарно наказание като старши полицай в Участък МВР Завет, РУ Кубрат при ОДМВР Разград порицание за срок от 6
месеца. Срещу заповедта ответникът е депозирал жалба. В същата е отстоявал
правото на гражданите да публикуват мнения в социалната мрежа „Фейсбук“ и е
твърдял, че това няма никакво отношение към дейността и изпълнението на
служебните му задължения /л.109/. С решение по адм.д.№63/2019 г. на АС Разград
е отхвърлено оспорването на тази заповед.
Към
делото са приложени публикации от интернет за
инициативи на Община Разград, насочени към младите хора – ученически
журналистически конкурс „Григор Попов“ /л.20, л.39/, отбелязване на Щъркелов
ден /л.21/, колоездачна обиколка за Деня на Европа, /л.22/, ученически игри
/л.23, 25/, „Ин витро парти“/л.24/, концерт и магическо шоу за 1 юни /л.26/,
международен турнир по стрелба с лък /л.27/, младежки фестивал „Цветна фурия“
/л.28/, Детски панаир /л.34/, турнир по футбол /л.36/, ученически игри /л.37/,
поставяне на скейтборд рампа /л.38/, предаване на пластмасови капачки /л.40/ .
В голяма част от публикациите се съобщава за присъствие на ищеца в качеството
му на кмет на Община Разград и за раздадени награди от общината /л.32, 33,
л.35/. Според други публикации награди са раздадени на ученици, включили се в
различни инициативи – „Денят на Алегра в Разград“/л.29/, „Живот без дрога“/л.41/.
Има и такива за изпращане на детски формации на турнета – ДТС „Капанче“ /л.30/
Приложена
е и публикация за получена от ищеца награда „За значителен принос в подкрепата,
развитието и успехите на спорта за учащи“/л.31/, както и свидетелство за
дарение, което ищецът е направил на ППМГ
„Акад.Н.Обрешков“, Разград в размер на 800 лв.
от 18.02.2019 г./л.42/. Представени са банкови документи за суми
преведени на СНЦ „Да бъдем хора“ в размер на 600 лв. от 16.02.2017 г. /л.43/,
на Й. Л. Н. в размер на 300 лв. на 06.12.2018 г. /л.44/, 200 лв. на Български
червен кръст на 13.04.2017 г. /л.45/.
За
тиквата, представена като веществено доказателство по делото, на която се
твърди, че е издълбано името „Вальо“ по делото е представена и статия от
вестник /л.63/, в която пише за този надпис, а в интернет публикация е
записано, че феновете на футболен клуб„Лудогорец“
са освирквали ищеца и носели плакат, на който било изписано „Мишок“ по адрес на
ищеца в качеството му на кмет на Община Разград/л.64/. Статии за протеста на
феновете срещу Община Разград били
публикувани в редица интернет сайтове/л.66/.
В
подкрепа на твърдението на ищеца, че някой е имал неоторизиран достъп до
неговия профил, същият е представил разпечатка от негова публикация в профила в
този смисъл. Същата е с дата 08.10.2018 г. /л.71/ и в нея ответникът обяснява,
че ако някой е получил съобщение, той не е негов автор и се извинява за това.
Според
представената справка от НСИ населението на град Разград е намаляло от
38984 през 2001 г. до 33 880 през
2011 г.
Видно от
справката, представена от ЦПЛР – Център за работа с деца, Детска танцова школа „Хорце“ са пътували през
последните четири години на девет турнета и на осем от тези турнета разходите
за децата са поети от техните родители, като сумите са от 150 лв. до 600
лв./л.96-98/. Единствено за пътуването до гр.Витемберге за периода 24.08.2018
г. самолетните билети и престоя на групата са поети от домакините. Според
показанията на свид.Д. – М. самолетните билети за ръководителите и транспорта
до летището в Румъния са били поети от Община Разград. За гостуването на
ДТШ“Хорце“ в гр.Витенберге като част от културния обмен между Разград и
германския град е представена и публикация от интернет /л.18/. Според
издаденото от ЦПЛР-Център за работа с деца удостоверение /л.165/, двата
самолетни билета за ръководителите, които са заплатени от Община Разград са
били на стойност 514,06 лв., а пътуването до гр.Витенберге е осъществено със
съдействието на администрацията на Община Разград. Другите пътувания на
танцовата школа са били подпомагани от Община Разград само с рекламни
материали. В показанията си свид.Р.И., хореограф в ДТШ „Хорце“ потвърждава, че
родителите поемат разноските по пътуването и пребиваването на децата при
участия, като тези суми при едно участие за едно дете са между 280 лв. и 600
лв., а пътуванията са обикновено едни път годишно. Установената практика била
при планиране на пътуването първо да
бъде проучена цената, след това същата да бъде съобщена на родителите и след като
те отговорят – тогава се уведомяват и децата. Средствата, които отделяла Община
Разград за ДТШ „Хорце“ били единствено и само за заплати на персонала. Самият
свидетел два пъти е посещавал кабинета на кмета на Община Разград. В предходния
кметски мандат искал и получил съдействие за осигуряване на костюми от
читалището в с.Осенец. От ищеца искал съдействие за пътуване до фестивала „Нося
България в сърцето си“ в Палма де Майорка, за което имали покана. Според
свидетеля това било голяма чест, тъй като другите поканени били певицата В. Б.
и гайдаря П. Я.. При това посещение ищецът заявил на свидетеля, че дават
достатъчно средства за Центъра за работа с деца. Така участието било осигурено
само със средства на родителите, които платили по около 600 лв. за дете. По
повод честването на 20-годишнината на ДТШ „Хорце“ през 2018 г. Община Разград
разрешила безплатно да ползват залата на Общинския културен център.
Според
представеното удостоверение от Община Разград /л.222/ за периода 2016 г. – 2019
г. ДТШ „Хорце“ е участвала в редица мероприятия, основно във връзка с Фестивала
на народните традиции и по повод празника „Сирни заговезни“, а Община Разград е
оказала финансова и логистична подкрепа за провеждането на юбилейния концерт,
посветен на 20 годишнината от основаването на ДТШ „Хорце“. По повод тази годишнина Центъра за работа с
деца са направили предложение /л.230/ за културно събитие, което да бъде
включено в календара на културните събития на Община Разград за 2019 г. Според
това предложение са били необходими 1450 лв. за озвучаване, осветление и
декори, за плакати и покани, за коктейл за бивши възпитаници и гости и за
изработване на плакети, значки и ключодържатели.
Според показанията на свид.Г.-М. по време на
кметския мандат на ищеца в бюджета ежегодно са били предвиждани средства, с
които кметът се разпореждал по свое усмотрение, като впоследствие тези негови
разпореждания се утвърждавали от Общинския съвет. От тези суми са били
разходвани за подпомагане на детски, пенсионерски клубове, балетна школа, за
участие на деца от различни училища на олимпиади в чужбина. Според показанията
на свид.Р. по време на мандата на ищеца като кмет на Община Разград била
запазена и увеличена издръжката на ДТШ „Хорце“. Според същата толкова подкрепа
на детски състави, колективи и талантливи деца, колкото през неговия мандат, не
е имало преди това, като тези суми от 5000 лв. в началото били увеличени на
20 000 лв. в последната година от кметския мандат. Според представената от
Община Разград справка /л.169/ размерът на средствата от резервирания бюджетен
кредит, с които са подпомагани деца и групи от деца е съответно 1650 лв. за
2016 г., 556 лв. за 2017 г., 290 лв. за
2018 г. и 5 925 лв. за 2019 г. Тази помощ е била за участие в състезания и
фестивали и награден фонд.
Според
проекта за бюджет на ЦПЛР-ЦРД /л.123/ за 2019 г. са планирани 254 727 лв.
разходи, от които 171 307 лв. държавни дейности и 83 420 общински
дейности. Тези стойности са приети и в окончателния бюджет /стр.173 и 174/.
Съответно за 2017 г. /л.183 и 184/ тези стойности са били 95825 лв. и 82140 лв.
Свид.Г. –М. в показанията си обяснява, че ЦРД са със смесено финансиране –
получават средства за заплати и осигурителни вноски от държавата, а издръжката
им е от общината. Според нея за 2018 г. са били предвидени допълнителни
средства за ЦРД във връзка с годишнината на ДТШ „Хорце“.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства,
Съдът направи следните правни изводи: Предявените четири
обективно съединени иска са с правно основание
чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като по първите два се търси
отговорност за обида, а по вторите два – за клевета.
Тъй като се касае
за отговорност, претендирана от непозволено увреждане, за да възникне същата, следва да бъде
осъществен предвидения в закона фактически състав: да е налице деяние, същото
да е противоправно и виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има
причинна връзка между деянието и вредите.
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено публикуването на процесния текст на
личната Фейсбук страница на ответника,
както и обстоятелството, че същият е съпричастен с това публикуване. Съмненията
му за „хакването“ на профила са от преди 17.11.2018 г., а по делото не бе доказано
обстоятелството, че друг е написал текста и го е публикувал от неговия телефон,
поради което съдът счита, че това е защитна позиция, изтъкната за пръв път при
разглеждането на делото от РС Разград. В
случая ответникът е имал и личен мотив за тази публикация и публикацията е била
на страницата му в продължение на няколко дни, а след изтриването същият не е
поднесъл извинения, както е направил на 08.10.2018 г., когато е имал съмнения,
че някой е „хакнал профила“ му.
Основните въпроси в случая са дали тези според ищеца
четири деяния са противоправни и дали са извършени виновно.
С разпоредбите на чл.39-41 на Конституцията на Република
България се уреждат основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за
достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано,
ползва се с еднаква тежест като останалите и подлежи на защита. Възможната
колизия между свободата на словото, от една страна и засягане чрез
упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга, е уредена в
чл.39, ал.2 и в чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. В тези
разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се
простира до там, докъдето не засяга други конституционно защитени ценности, и
по-специално правата и доброто име на гражданите
Въпросът за баланса
на тези конституционно защитени ценности
/свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата
във всеки конкретен случай.
За да е обидно или клеветническо дадено изявление /или
засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на
някого/, респ. за да бъде същото противоправно деяние по смисъла на чл.45 от
Закона за задълженията и договорите, изявлението следва да визира определено
физическо лице. Обидният /унизяващият/ израз трябва да е насочен към това
определено лице, разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да
се отнася за него. Увреденото лице трябва да бъде посочено от автора по такъв
начин, че да не оставя никакво съмнение относно неговата личност. В случая още
в началото на публикацията, авторът й се обръща към кмета и след това два пъти
повтаря «Разград» /в първия и втория ред/, което е достатъчно, за да се направи извод, че тази
публикация визира ищеца, по това време кмет на Община Разград.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи не дава право да се
разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а
осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява.
Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Съгласно трайно установената
съдебна практика ищецът следва да посочи от кои конкретни изрази и действия на ответника е засегнат. Съответно в мотивите
към съдебния акт, съдът следва да посочи кои от тях представляват твърдения за
факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и те могат да ангажират отговорността на автора, ако са неверни и позорят адресата. Оценките
/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника, само ако
представляват обида. Следователно всякакви твърдения и оценки за дадена личност
могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й,
а за вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
доколкото позорят адресата. Но и в този случай авторът не носи отговорност, ако
позорящите факти са верни.
Тъй като в настоящия случай към
датата на деликта ищецът е бил кмет на Община Разград и това, което е написано,
е във връзка с работата му, Съдът следва да вземе предвид, че не е налице
елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка и с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен
въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на
мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име /в този смисъл е решение
№484/09.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№1438/2009 г. , 3 г.о. , ГК на ВКС /. Това е така, защото, както сочи ЕСПЧ в решението
си от 25.06.1992 г. по делото Т.Т. срещу Исландия « …свободата на словото е
една от основите на демократичното общество… и се отнася и за информация и
идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване… е подчинена
на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и
необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена…». В
решението от 23.05.1991 г. г. по делото О. срещу Австрия и в решение от
01.10.2013 г. по делото Ч. срещу България, ЕСПЧ стига до извод, че границите на
допустимата критика по отношение на публични личности са по-широки, отколкото
за частните лица, стига тази критика да е отправена именно в това им качество.
В последното решение съдът приема, че «чл.10 от Конвенцията не защитава само
твърдения, които се приемат благосклонно, считат се за безобидни или се приемат
с беразличие, но също и тези, които обиждат, шокират или смущават». В тези
решения ЕСПЧ обаче не стига до извод, че разпоредбата на чл.10 от ЕКЗПЧОС
допуска да се нанасят обиди или да се клеветят отделни личности поради поста,
който заемат. В решението от 08.07.1986 г. на ЕСПЧ по дело Л. срещу Австрия
изрично е посочено, че политикът трябва да проявява по-висока степен на
толерантност, както и това , че «чл.10, ал.2 дава възможност да се защити
репутацията на другите, т.е. на всички, и тази защита се отнася също така и за
политиците, дори когато не действат като частни лица. В тези случаи, обаче,
изискванията за такава закрила трябва да се преценяват във връзка с интересите
на откритата дискусия по политически въпроси»
По отношение на първия от
обективно съединените искове написаното във второто изречение веднага след «Ей кмете» - «Боклук долен!»,
съдът счита, че е обидно, тъй като този израз е унизителен за честта и
достойнството на ищеца. Тук следва да се направи разграничение между
отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и
обидата. Използването на неприлични, вулгарни и цинични думи по адрес на
определено лице е унизително отнасяне към това лице, а не лична отрицателна
оценка и критика в допустима от закона форма.
По втория от исковете обиден и
унизителен е изразът «кирливия задник» в контекста, в който е употребен – «да
ти пазим кирливия задник от народната любов». И този, както и предходния израз,
нямат място в никаква политическа или
обществена дискусия.
Твърдението на ответника, че в
случая, ако има обида, то тя е «задочна», поради което не се носи отговорност,
е неоснователно. Както се сочи в решение №266/17.06.2015 г. на ВКС по
н.д.№633/2015 г., 1 н.о., НК,
действително, за да бъде осъществен съставът на обидата е необходимо деецът да даде своята негативна
оценка за личността на пострадалия в
негово присъствие, но обидната информация бил могла да бъде изнесена и по друг
начин, като целта е тя да достигне до адресата и да бъде узната от него. В
случая използвайки социалната мрежа, за да се обърне директно към кмета на
Разград, ответникът е целял това негово изявление да достигне до това
длъжностно лице. И същото е достигнало не само до ищеца, но и до неограничен
кръг лица. В решение №159/19.06.2015 г. на ВКС по к.н.ч.х.д.№300/2015 г., 1
н.о. на НК изрично е посочено, че обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но прочете
обидните изрази в публикация в интернет
като тези обстоятелства не се припокриват с т.нар. неприсъствена /»задочна»/ обида,
която е несъставомерна. В същото решение се сочи, че използваният от
законодателя в НК израз « в негово присъствие « следва да се тълкува в смисъл,
че е необходимо обиденият да има обективна възможност да възприеме унизителната
за него проява, а в случая не само, че е имало такава възможност, но тя се е и
реализирала.
Отправянето на обидни изрази –
вулгарни и неприлични думи е противоправно поведение.
По делото не бяха представени
доказателства, които да изключват вината на ответника за тази публикация,
поради което на основание чл.45 ал.2 от Закона за задълженията и договорите,
съдът следва да приеме, че това противоправно деяние е извършено виновно, като
ответникът е съзнавал това което прави, като публикува или допуска друг да
публикува на неговата страница в социалната мрежа /това е видно от първото изречение на втория абзац »Стоя с
лицето си и зад думите си!» и е целял ищецът да узнае за това, видно от
обръщението в началото на публикацията.
Обидните думи в публикацията и
узнаването им от ищеца са му причинили психически дискомфорт – чувствал се
унизен, обиден и огорчен, неудобно му било от семейството и около месец
коментирал това с хората, с които имал най-близък контакт в работата.. По
делото обаче не бе установено това да му е създало затруднения и
неудобство в общуването с близки,
приятели, колеги, родители, лица, имащи достъп до социалната мрежа «Фейсбук» в
Интернет, както и сред потенциалните избиратели, както е посочено в исковата
молба.
Така съпоставяйки твърдяните от
ищеца вреди, за които е поискано обезщетение – по 3 хиляди лева за всяка от
двете обиди с реално доказаните вреди, съдът счита, че справедливото
обезщетение в случая следва да бъде по 1500 лв. по всеки от първите два
обективно съединени иска. При определяне на този размер съдът взе предвид и
това, че обидата е станала достояние на сравнително голям брой хора /191
харесвания, което предполага прочитане на публикацията/. При определяне на
размера на обзщетението по всеки от първите два иска, съдът взе предвид, че
обидните думи са употребени в една публикация, същитя отразяват унизително
отношение от едно лице – ответника, възприети са от ищеца като едно цяло и
едновременно са причинили негативни изживявания.
По отношение на третия от
исковете, съдът намира, че написаното в публикацията, че кметът е проявил
безгрижие е оценъчно съждение, поради което не подлежи на проверка за вярност,
тъй като такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане
на обстоятелства от обективната действителност. В случая не е записано, че е проявено
безгрижие към децата на Разград, а е дадена оценка на начина, по който «тея»
деца са възприели срещата с ищеца. Изводът, че става дума само за децата от ДТШ
«Хорце» следва и от продължението на това изречение «ние, родителите на тея
прекрасни деца ще продължаваме да правим всичко възможно за тях!», а именно да
заплащат турнетата, както беше установено по делото.
Действително, по делото бяха
представени доказателства за редица инициативи на Община Разград, подкрепа на
отделни деца и детски състави чрез общинския бюджет, участие на ищеца в
различни мероприятия и направени от него лични дарения в полза на деца. В
случая обаче се визира конкретната случка и най-вече начина, по който децата са
възприели тази среща. Тъй като ищецът е бил по това време кмет на Община
Разград, същият е следвало да отчита, че дори и да се отзове на 99% от
исканията, за останалия 1% той ще е проявил «безгрижие», тъй като тези деца
един път са дошли при него и не са получили нужното внимание по начина, по
който са си представяли това.
Тъй като ответникът е споделил
оценка, не може да се търси противоправност на това деяние. Ето защо
предявеният иск за заплащане на 2000 лв. за това, че ответникът е посочил, че
ищецът е проявил «безгрижие» към «децата на Разград» е неоснователен и
недоказан.
С четвъртия иск се иска
обезщетение за разгласяване на неистински твърдения за ищеца, като се твърди,
че същият е станал причина «за да гледаме децата, роднините и приятелите си по Skype“. Последният израз е твърдение за обезлюдяването на Разград, а оценката на
ответника е, така, както е написана в публикацията е, че вината за това е на
такива като ищеца и над него / „като теб и над теб“/. Въпреки че по делото бяха
представени доказателства за обезлюдяването към 2011 г., общоизвестен факт е,
че тази тенденция не е престаналата и към настоящия момент младите хора след
завършването на средното образование масово заминават към големите градове и в
чужбина и изключително малка част от тях се връщат. За този процес има и
обективни фактори, но обяснимо е хората
и конкретно ответникът да считат
отговорни за това управляващите, както
на града, така и на по-високите нива и именно това е посочил той в публикацията.
Тъй като от една страна е
посочен обективен факт – необходимостта част от хората да гледат децата,
роднините и приятелите си но Skype, а от друга страна
– оценка на автора, че това се дължи на хора като ответника и над него, визирайки
поста, който заема в системата на местното самоуправление, съдът счита, че
публикуването на тези изрази не е
противоправно, поради което не е необходимо да се изследва дали деянието е
виновно и дали от него са произлезли вреди.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 120 лв.
от платената държавна такса и 150 лв. от платеното адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Тъй като ищецът
е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.78, ал. 5 от
ГПК, която урежда правомощие на съда при
направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, да
присъди разходите за същото в намален размер, но не по-малък от минималното
възнаграждение. При сключването на
договора за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение за всеки от четирите иска в размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Отделното договаряне и заплащане на
възнагражденията за всеки от четирите иска е в съответствие с разпоредбата на
чл.2, ал.5 от Наредба №1. Ето защо съдът намира, че не може да присъди
разходите за адвокатско възнаграждение в намален размер поради прекомерност,
поради което следва да присъди същите, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Така от платените за първите два иска по 440 лв. съдът следва да
присъди половината, а именно по 220 лв. за всеки иск, а платените за третия и
четвъртия от исковете следва да присъди изцяло. Така ищецът следва да заплати
на ответника за разноски по делото 1180 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН **********
*** сумата 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на публикуване на 17.11.2018 г. в интернет – в
профила си във „Фейсбук“ на обидни изрази „Боклук долен!“ и „боклуци като теб“
по адрес на ищеца, ведно със законната лихва от 17.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално
предявения размер от 3 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН ********** *** сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/
обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на публикуване на 17.11.2018 г. в интернет – в профила си във
„Фейсбук“ на обиден израз „кирливия задник“ по адрес на ищеца, ведно със
законната лихва от 17.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от
3 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
В.С.В., ЕГН ********** *** срещу П.Д.П., ЕГН ********** *** за заплащане на
сумата 2 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разгласяване на неистински твърдения чрез публикуване в интернет – в профила си
във „Фейсбук“ на 17.11.2018 г. на информация, че ищецът е проявил „безгрижие“
към „децата на Разград“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.С.В., ЕГН ********** ***
срещу П.Д.П., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 2 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разгласяване на неистински
твърдения чрез публикуване в интернет – в профила си във „Фейсбук“ на
17.11.2018 г. на информация, че ищецът е станал причина «за да гледаме децата, роднините и
приятелите си по Skype“ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН ********** *** сумата 270 лв. /двеста и
седемдесет лева/ за разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл.78
ал.3 от ГПК сумата 1180 лв. / хиляда сто и осемдесет лева/ за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: