№ 1299
гр. Перник, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, във вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1041/24.10.2023 г., постановено по гр. дело № 3040/2023 г. по описа на
Районен съд – П., съдът е предоставил мерки за защита от домашно насилие в полза на Д. Г.
В., действаща лично в качеството й на пострадало лице, като е задължил М. С. Ч. ЕГН
********** гр*** - /братовчедка – извършител/ да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Д. Г. В. ЕГН ********** гр. П. ул. Струма бл.4 А ет.1 ап.3 –
безсрочно. С решението съдът е забранил на М. С. Ч. да приближава Д. Г. В. както следва: -
на отстояние не по-малко от 3 м. от общо обитавания двор в с. Витановци- безсрочно, до
нейния настоящ адрес гр. П. ул. ***, както и всяко друго жилище в което същата се
установи да живее; местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на
пострадалата, на разстояние не по - малко от 100 метра за срок от шест месеца, считано от
постановяване на решението – т.е. от 24.10.2023 г. Съдът е постановил да се издаде заповед
за защита, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е постъпила жалба от М. С. Ч., чрез адв. Р. Р., с която
се твърди, че акта на първата инстанция в едната си част е недопустим, а в останалата част е
неправилен, незаконосъобразен, явно немотивиран и изцяло противоречащ както на
действащото законодателство, така и на правната и житейска логика. Сочи се, че
атакуваното решение се базира на несъществуващи в ЗЗДН разпоредби, като допълва, че
същото е съставено при наличието на голям обем пропуски при установяването на ключови
детайли, част от фактическата обстановка, свързани с механизма на осъществяване на
събитията. На първо място намира за абсолютно необяснимо обяснението за
местоположението, в което се развива процесната случка, като е посочено, че такава е
започната „на гробището“ и продължила „в общо обитавания двор от двете страни“, като
сочи, че видно от изложеното в исковата молба е, че конфликта е започнал в двора на Ч., без
да е имало предхождаща среща между страните. На следващо място за неправилно се сочи и
заключението на съда, като е приел, че страните в спора са се намирали в своя съсобствен
двор, като пояснява, че М. Ч. е в съсобственост, но със свидетелката Живка Кирилова. На
следващо място за неправилно се сочи и твърдението на съда, че Ч. е „дърпала чантата“ на
молителката В., като отбелязва, че видно и от свидетелските показания на Кирилова е, че
именно чантата на Ч. е паднала, защото В. я е хванала. Наведени са твърдения, че при
разглеждането на процесните събития, съдът не само е достигнал до неправилни
констатации относно действителния механизъм на развитие на събитията, но и не е взел под
1
внимание основни детайли относно обстоятелствата, разглеждани в рамките на съдебните
заседания. В продължение се сочи, че в настоящия казус при един прочит на протоколите от
разпитите на свидетелите се вижда, че същите очертават една различна картина, от тази
описана в декларацията по чл. 13, ал. 3 ЗЗДН., като допълва, че дори в нея няма твърдения
за вербални заплахи. Въззивния жалбоподател намира за необяснимо на какво първата
инстанция базира своите изводи за извършено психическо и емоционално насилие,
доколкото счита, че такива не са установени от доказателствения материал по делото.
Излагат се подробни съображения за неправилност на атакуваното решение. В продължение
с въззивната жалба се навеждат твърдения, че съдът е постановил налагането на мерки за
защита от домашно насилие, без да се позовава на конкретни разпоредби и без да се е
съобразил с правилните срокове, закрепени към всяка от тях. Намира, че с акта си парвата
инстанция е допуснала правен абсурд, доколкото същата е постановила мярка, задължаваща
ответника да не доближава молителя на отстояние по – малко от 3 м. от общо обитавания
двор –безсрочно. Допълва, че това от своя страна грубо нарушава правилата, уредени в
ЗЗДН, но и сериозно засяга съществуващото право на собственост върху притежавания от Ч.
имот. С жалбата се излагат аргументи, като се твърди, че решението в частта с налагането на
„безсрочна“ мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 се явява недопустимо, доколкото съдът е излязъл
извън определеното от законодателя. По изложените съображения се моли съда да отмени
атакуваното решение като недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при
липсата на мотиви и при явно противоречие със закона и постановяване на нов съдебен акт,
по силата на който да бъдат отменени определените мерки за защита от домашно насилие по
отношение на М. Ч..
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е постъпил отговор от Д. Г. В..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и
чл. 261 ГПК. Страните не са се позовали на допуснати от районния съд нарушения относно
доклада по делото, неразпределението на доказателствена тежест и недаване на указания по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.12.2023г. от 10,50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3