РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Кюстендил, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20231520200096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Подадена е жалба от „*****“ *****, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление в гр.****** против наказателно постановление №10-
2200129/10.01.2023г., издадено от директора на ******, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.52, ал.1 ЗЗБУТ.Твърди се,
че констатираното нарушение е отстранено още в хода на проверката, поради
което следва да се измени размера на наложената имуществена санкция като
се приложи разпоредбата на чл.415 в КТ и се наложи наказание
„имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лв.
Ответникът по жалбата е изразил становища за неоснователност на
подадената пред съда жалба..
По делото се установи следната фактическа обстановка:
При извършена проверка по документи на жалбоподателя на 10.10.2022г.
и на 20.10.2022г. е констатирано, че „*****“ ****** е предприятие от
икономическа дейност „********“ /код по КИД-2008-49/.Трудовият
травматизъм в тази икономическа дейност, съгласно заповед №РД-01-
289/25.10.2021г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне
на коефицент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022г. е 1.67, който е по-висок от средния за страната-0.64.При
проверката на 10.10.2022г. била изискана, но не била представена застраховка
1
по риска „Трудова злополука“.На 20.10.2022г. била представена полица
№3607220220000057/16.10.2022г. в сила от 17.10.2022г.До 16.10.2022г.
работодателят не бил застраховал работниците и служителите, които
извършват работа в основната дейност на предприятието за риска „трудова
злополука“.С това били нарушени чл.52, ал.1 ЗЗБУТ вр.чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“.
Гореописаното е обективирано в протокол от извършената проверка и
съставен акт за установяване на административно нарушение.В акта е
описано, че „При извършена проверка на 10.10.2022г. по документи на
„*****“ ***** гр.*****, се констатира следното: „*****“ ***** е предприятие
от икономическа дейност „******“ /код по КИД-2008-49/.Трудовият
травматизъм в тази икономическа дейност съгласно Заповед №РД-01-
289/25.10.2021г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне
на коефицент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022г. е 1.67, който е по-висок от средния за страната-0.64.При
проверката на 10.10.2022г. беше изискана, но не беше представена
застраховка за риска „трудова злополука“.На 20.10.2022г. беше представена
полица №3607220220000057 от 16.10.2022г., която е в сила от 00.00 часа на
17.10.2022г.До 16.10.2022г. работодателят не е застраховал работниците и
служителите, които извършват работа в основната дейност на предприятието
за риска „трудова злополука“.Посочена е и нарушената законова разпоредба-
чл.52, ал.1 ЗЗБУТ вр.чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“.Акта е връчен на
упълномощено лице.
На 10.01.2023г. е издадено оспорваното наказателно постановление, в
което са вписани констатациите на АУАН, посочено е, че нарушението е
извършено на 10.10.2022г. по седалище и адрес на управление на „******“
*******. Нарушението е констатирано при извършена проверка по документи
на 10.10.2022г. и на 20.10.2022г. в ДИТ гр.Кюстендил.Посочени на
нарушените законови разпоредби-идентично с описаното по акта.Направен е
извод, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 ЗАНН и чл.415в КТ, като на основание чл.413, ал.2 КТ вр.чл.416, ал.1
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Административно наказващия орган е изложил и мотиви относно размера
на наложената имуществена санкция.Посочил е, че разпоредбата на чл.415 В
КТ е неприложима, тъй като нарушението не е отстранено веднага, а 6 дни
след първата проверка.
При преценка и анализ на съставения акт за установяване на
административно нарушение, поставил началото на административно
наказателното производство и очертаващ параметрите на извършеното
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът счита, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение
2
на процесуалните правила, водещо до съществено ограничаване правото на
защита, поради което съдът счета, че следва изцяло да се отмени обжалваното
наказателно постановление, като съображенията в тази насока са следните:
Следва да се посочи, че неизпълнението на задължението за сключване
на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за всеки един
работник или служител осъществява отделен състав на административно
нарушение по чл.52, ал.1 ЗЗБУТ/ видно от представената в съдебно заседание
полица за засраховка-21 лица./В случая са налице множество противоправни
деяния, засягащи множество работници/служители, поради което неправилно
е наложено едно общо наказание без да се посочи длъжност или конкретно
лице.Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.Разпоредбата е императивна, поради което е
недопустима преценка за приложението й.
Описаното нарушение, според настоящия състав е съществено, тъй като е
неотстранимо в съдебната фаза на производството и нарушава правото на
защита на наказаното лице.Неприлагането на чл.18 ЗАНН прави невъзможно
да се прецени за кое от всички нарушения е наложено наказанието и налага
отмяна на НП на това основание.
Аргумент за горните изводи е и изискването на чл.4, ал.1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“, изискващ определяне на работниците, подлежащи на
задължително застраховане с изрична заповед и определена в разпоредбата
процедура.
При горните изводи и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН на жалбоподателя
се дължат сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото размерът
около минималния по чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление №10-2200129/10.01.2023г., издадено
от директора на ***** „*****“ гр.*****, с което на „******“ *****, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр.******, ул.“*****“ №****,
ет.** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1500 лв. за нарушение по чл.52, ал.1 ЗЗБУТ.
Осъжда Д. „*****“ гр.****** да заплати на „*****“ ***** деловодни
разноски в размер на 500 лв.
3
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4