РЕШЕНИЕ
Номер 261139 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански състав
На 12.04
Година 2021
В публично заседание на 27.01.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
2563 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.150
във връзка с чл.262, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.Г.
*** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата 141, 90 лева, представляваща неплатено на ищеца нетно
трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер на 3, 90 лева; сумата 2 307, 40 лева, представляваща неизплатено нетно
възнаграждение за положени от ищеца общо 642, 40 часа извънреден труд в работни
и почивни дни през периода 08.03.2016 г. – 04.11.2016 г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
първо число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер
общо на 150, 26 лева; сумата 358, 10 лева, представляваща обезщетение за
неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 г. – 16 дни, заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от 17.11.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба в размер на 9, 85 лева, заедно със законната лихва върху трите главници,
по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът
“Хеброс Бус” ООД - гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове по
основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че
действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество
като „***“ с място на работа „***“ от 07.03.2016 г. до 17.11.2016 г., считано от
която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325,
т.1 от КТ – по взаимно съгласие, със Заповед № *** г. на Управителя на
ответното дружество, връчено на ищеца на 18.11.2016 г. – като със самата
Заповед е било разпоредено на ищеца да се заплати обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за 16 дни неползван платен годишен отпуск, полагащи му се за 2016 г.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства и от заключенията от 08.09.2017 г. на вещото лице
по ССЕ Д.С. и от 06.11.2020 г. и допълнителното такова от 15.01.2021 г., и
двете на вещото лице по ССЕ И.С. – и обясненията на вещото лице С. в съдебното
заседание по делото на 11.12.2020 г., действително ищецът не е получил
полагащото му се трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г. в нетен размер
141, 90 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба
период е в размер на 3, 90 лева.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на исковете за неплатено
трудово възнаграждение и мораторна лихва върху тази главница (съобразно
допуснатото в съдебното заседание по делото на 27.01.2021 г. изменение на тези
искове), съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че
тези искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат
изцяло.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, отговорите на законния представител на ответното
дружество на поставените му от ищеца въпроси по реда на чл.176 от ГПК в
съдебното заседание по делото на 12.06.2017 г. и показанията на разпитаните по
делото свидетели Г.М., В.Г. (*** на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК съдът кредитира показанията й като основани на непосредствени
впечатления) и З.П., както и от заключенията от 15.01.2018 г. и допълнителното
такова от 15.04.2018 г., и двете на вещото лице по САТЕ С.М., от 09.05.2018 г.
и допълнителното такова от 25.03.2019 г., и двете на вещото лице по САТЕ В.С.,
и посочените заключения на вещите лица по ССЕ Д.С. и И.С., и обясненията на
вещото лице С. в съдебното заседание по делото на 11.12.2020 г., действително през
процесния период ищецът е положил общо 642, 40 часа извънреден труд в работни и
почивни дни, за което му се полага възнаграждение в нетен размер 2 307, 40
лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период
е в размер общо на 150, 26 лева – като при определяне на тези размери съдът
кредитира посочените заключения в частите им, съобразени както с вътрешната,
така и с международната, правна уредба за изчисление на размера на положения
извънреден труд и на дължимото възнаграждение за него.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от събраните по делото доказателства действително дължими (съобразно
допуснатото в съдебното заседание по делото на 27.01.2021 г. изменение на исковете),
съдът намира, че тези искове също се явяват доказани по основание и по размер и
следва да се уважат изцяло.
Както вече бе посочено, със самата
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е било разпоредено
да му се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 16 дни неползван платен
годишен отпуск, полагащи му се за 2016 г. Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства и посочените заключения на ССЕ на вещите лица С. и
С., и обясненията на вещото лице И.С. в съдебното заседание по делото на
11.12.2020 г., действително към момента на уволнението на ищеца са останали
неползвани от него 16 дни платен годишен отпуск, за които му се полага
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 358, 10 лева, а мораторната лихва
върху тази сума за посочения в исковата молба период е 9, 85 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че доколкото претендираните размери на исковете с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на тази
главница (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 27.01.2021
г. изменение и на тези искове) съвпадат с установените от доказателствата по
делото действително дължими, тези искове също се явяват доказани по основание и
по размер и следва да се уважат изцяло.
И трите главници следва да се присъдят
заедно със законната лихва върху тях от 23.02.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба.
Макар и от страна на ответника да е
представена Заповед № *** г. на Управителя на ответното дружество за определяне
на имуществена отговорност на ищеца в размер на 475, 25 лева на основание
чл.210, ал.1 от КТ във връзка с предизвикано от управлявания на него автобус на
15.07.2016 г. ПТП, доколкото ответната страна до приключване на устните
състезания по делото не е ангажирала доказателства тази Заповед да е била
надлежно връчена на ищеца (съответно – да е влязла в сила), нито е поискала да
бъде извършено прихващане на тази сума с присъдените в полза на ищеца суми,
съдът намира, че тази сума не следва да бъде приспадана от присъдените в полза
на ищеца възнаграждения, обезщетение и мораторни лихви.
С оглед на изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в
размер на 750 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 342, 30 лева ДТ за шестте уважени иска и
1 080 лева за САТЕ и за ССЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Хеброс Бус” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Македония“ № 1 – ***, ет.2, представлявано от ***
В. Г. Д., със съдебен адрес: *** – ***, *** Х.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.М.Г., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, ***, *** Т.Ч., СУМАТА 141, 90
лева, представляваща неизплатено на
ищеца нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА
ЛИХВА върху тази сума за периода от 01.12.2016 г. до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР НА
3, 90 лева; СУМАТА 2 307, 40 лева, представляваща неизплатено нетно
възнаграждение за положени от ищеца общо 642, 40 часа извънреден труд в работни
и почивни дни през периода 08.03.2016 г. – 04.11.2016 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА
ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
първо число на следващия месец до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 150, 26 лева;
СУМАТА 358, 10 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищеца платен
годишен отпуск за 2016 г. – 16 дни, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за
периода от 17.11.2016 г. до 23.02.2017 г. В РАЗМЕР НА 9, 85 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите
главници, НАЧИНАЯ ОТ 23.02.2017 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 750 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 342, 30 лева ДТ за шестте уважени иска
и 1 080 лева за САТЕ и за ССЕ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ