№ 18456
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20241110122525 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца . срещу ответника Б. М. Б. обективно кумулативно съединени
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 39,38 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до
м.04.2022г. по отношение на имот, находящ се в гр. . аб. № . и сумата от 9,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 11.08.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46890/2023г. на
СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на наемател на общинско топлоснабдено жилище въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, както и че за периода е извършена услугата дялово разпределение, чиято цена не е
платена от купувача на ищеца по силата на Общите условия, които го обвързват. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главното вземане. Претендира да се установи
спрямо ответника, че му дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил, както и разноски за
производството.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Във възражението, подадено в заповедното производство, е оспорил ползването на топла
вода и парно за отопление от 2010г., като заявява, че такива не се ползват в целия вход.
Твърди, че от 2018г. не използва никакви услуги на ищеца, тъй като оттогава е с
електрически бойлер.
Третото лице-помагач . взема становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
1
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово
разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на
извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие вземания, основани облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало с ответника, която продажба се
осъществява на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ., без да е необходим писмен
договор между страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на
притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот,
който е топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на
ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153
ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно
решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на
ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, е доказал, че за исковия период от м.07.2020г. до м.04.2022г. ответникът
Б. М. Б. е бил ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в гр. ., на облигационно
основание – като наемател на същия по силата на Заповед за настаняване № .г., изменена със
Заповед № .г. и сключен на основание чл. 22, ал. 1 от . на територията на . за наем № .
приети като доказателство по делото. Посоченото обстоятелство обаче не е достатъчно за
формиране на категоричен извод, че ответникът е страна по продажбено правоотношение на
топлинна енергия с ищеца, доколкото по делото липсват доказателства ответникът да е
изразил воля за сключване на такъв договор чрез подаване на молба за откриване на партида
на негово име или по друг начин, а както е разяснено в горецитираното тълкувателно
решение наличието на договор не се презюмира с установяване на факта на ползване на
имота. С оглед изложеното по делото не установява конкретната пасивна материалноправна
легитимация на ответника да отговарят по предявените искове за такси за дялово
разпределение и обезщетение за забава за плащането им за исковия период, доколкото
същите са обусловени от доказване качеството на ответника като страна по продажбено
правоотношение на топлинна енергия с ищеца. Отделно от това в чл. 64, ал. 1 от
приложените от ищеца Общи условия е предвидена възможността клиент на топлинна
енергия да бъде и друго лице, ползвател на имота, различно от собственика на имота, при
условие, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това.
В случая по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
собственикът на имота е представил такова съгласие в нотариално заверена форма, което е
допълнително основание за отхвърляне на предявения иск.
Само за пълнота следва да се посочи и че дори да беше установено, че ответникът е
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди по договор, сключен с ищеца, по делото не се
събраха доказателства за процесния период имотът да е бил топлоснабден. Напротив, от
приетите от третото лице-помагач документи, както и от заключенията на вещите лица по
допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установи, че за
исковия период от м.07.2020г. до м.04.2022г. за имота не е била начислявана топлинна
енергия нито за отопление, нито за ., нито за сградна инсталация, каквито ответникът не
ползва, нещо повече, цялата сграда, в която се намира процесният имот не ползва топлинна
енергия за отопление. При това положение липсва основание от отношение на имота на
ответника да се извършва дялово разпределение от . респективно не се дължи цена на
извършена без основание услуга.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал, нито доказал извършването на разноски, поради което съдът не му присъжда
такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., срещу
Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. . обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Б. М. Б. дължи на ., ЕИК ., сумата от 39,38 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. по отношение на
имот, находящ се в гр. . аб. № . и сумата от 9,03 лв., представляваща обезщетение за забава
при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 11.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46890/2023г. на СРС, 145 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3