Присъда по дело №2524/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 45
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330202524
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 45
гр. *** , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Поля П. Сакутова
СъдебниПетранка Димитрова
заседатели:Копаранска
Соня Василева Кунева
при участието на секретаря Мария И. Колева
и прокурора Димитър Константинов Костов
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Наказателно дело от общ
характер № 20215330202524 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Ц. К. - роден на *** г. в гр.***, с адрес в гр.
***, ул.‘‘***, ет. ,ап. , понастоящем в Следствия арест гр. ***, ***, български
гражданин, средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2020г., в гр.***, при условията
на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима
вещ – мобилен телефон марка „Нокиа“ на стойност 150 лв. /сто и петдесет лв./
от владението на С. Д. Н., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, бук.‘‘А‘‘ НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2,
1
вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 36 от
НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така определеното и
наложено на подсъдимия В. Ц. К. /със снета по делото самоличност/
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия В. Ц. К., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С. Д. Н., ЕГН **********
сумата от 150,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, бук.‘‘А‘‘ НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 3 от ЗАдв подсъдимия В. Ц. К. да заплати на адвокат Мария Гунчева сумата
от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Ц. К. да
заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 70,00
лева по сметка на ОД МВР гр. Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Пловдив, в
15-дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 45 от 01.06.2021 г. по н.о.х.д. № 2524/2021 г.
по описа на РС ***, ХХ н.с.

Внесен е в съда обвинителен акт от РП-*** срещу В.Ц. К. от гр.***,
ул.*** за това че на 08.08.2020 г., в гр.***, при условията на опасен рецидив
– след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка
„Нокиа“ на стойност 150 лв. /сто и петдесет лв./ от владението на С. Д. Н.,
ЕГН ********** – престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1,
вр.чл.29,ал.1, б. „а“ от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-*** поддържа внесеното
обвинение, като изразява становище, че същото е доказано предвид събраните
по досъдебното производство доказателства.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Г. Ж. се солидаризира със
становището на РП-*** относно доказаността на внесеното обвинение.
Подсъдимият В. Ц. К. се присъединява към становището на своя
защитник, като прави и изрично искане за протичане на съдебното
производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при прилагане нормата
на чл.371 т.2 от НПК. Същият признава изцяло фактите, така както са
отразени от РП-*** в Обвинителния акт, като е запознат преди това с
правните последици на това диференцирано производство, заявява, че не
желае да се събират други доказателства по отношение на фактическата
обстановка, изложена в него.
По делото като граждански ищец е конституирано и пострадалото лице.
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че
няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Подсъдимият В. Ц. К. е роден на ***г. в гр.***, с адрес в гр. ***, ул.
„***“ (***) № ***, понастоящем в Затвора гр. ***, ***, български гражданин,
средно образование, безработен, неженен.
С Присъда № 16/28.02.2017г. по НОХД № 2670/2016г. по описа на
Районен съд – гр. ***, влязла в законна сила на 16.03.2017г., подсъдимият К.
1
е бил признат за виновен за извършени престъпления по чл. 195,ал.1, т.2, вр.
чл.194, ал.1 НК и чл.249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, за което му е било наложено
едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Пострадалата С.Н. притежавала мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„7,1 Dual Blue“, с IMEI:***, като използвала СИМ карта с №***.
На 08.08.2020 г., около 17,00 часа, св. Н. отишла в ресторант „Кадифе“,
находящ се в гр. ***, ул. „Димитър Талев“, където била поканена на сватбено
тържество. При пристигането си в заведението, св. Н. оставила мобилния си
телефон марка „Нокиа“ на една от масите и се ангажирала със завършване на
украсата за сватбата.
По същото това време, воден от стремежа си за набавяне на средства по
неправомерен начин, подсъдимият В.К. влязъл в заведението „Кадифе“,
забелязал мобилния телефон на св. Н.. Използвайки момента, в който
пострадалата я нямало и никой друг не го наблюдавал, решил противозаконно
да отнеме мобилния телефон. В изпълнение на намисленото подс. К. се
приближил до масата в заведението, на която св. Н. била оставила телефона
си и го отнел, като по този начин прекъснал владението на св. Н. над
посочената движима вещ, след което се отдалечил от мястото на извършване
на деянието, с което установил свое трайно владение, фактическа власт, над
инкриминираните движими вещи. Не след дълго, св. Н. потърсила телефона
си и установила липсата му от мястото, където го била оставила. Моментално
подала сигнал до 01 РУ при ОДМВР – гр.***, което станало повод за
образуване на настоящето досъдебно производство.
В хода на разследването били приобщени записи от изграденото
видеонаблюдение на ресторант „Кадифе“. Видно от извършения оглед на
веществено доказателство и от оперативно- издирвателните мероприятия като
извършител на инкриминираното деяние бил установен именно подсъдимия
В. Ц. К..
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по досъдебното производство доказателства - показанията на С. Д.
Н., протокол за оглед на веществено доказателство ведно с фотоалбум,
стоково – оценителна експертиза, обяснения на подсъдимия. От показанията
на пострадалата Н. се установява датата, мястото на престъплението, при
какви обстоятелства е извършено, включително и извършения преглед на
видеозаписа от процесната дата. По делото е направен оглед на видеозаписа
от компактдиска от процесната дата, за което е съставен протокол от
16.09.2020 г., като съдържанието на видеозаписа е в съответствие с дадените
от пострадалата показания.
От заключението на извършената по делото стоково – оценителна
2
експертиза е видно, че общата стойност на вещта, предмет на
инкриминираното деяние към момента на извършване на престъплението
възлиза на 150 лв.
В корелация със събрания доказателствен материал е и даденото от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът кредитира
признанието на подсъдимия и намира същото за кореспондиращо с останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът намира, че всички събрани устни и писмени са взаимнодопълващи
се и доказват по безспорен начин обвинителната теза.
С оглед събраните доказателства съдът направи следните правни изводи
съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29,ал.1, б.
„а“ от НК, а именно : на 08.08.2020 г., в гр.***, при условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон
марка „Нокиа“ на стойност 150 лв. /сто и петдесет лв./ от владението на С. Д.
Н., ЕГН **********.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано към
дататата на извършване на деянието лице.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
движима вещ – мобилен телефон на стойност 150 лева от владението на
нейния собственик.
От субективна страна деянието е извършено умишлено – при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Налице
е съзнание у подсъдимия, че вещта е била чужда, както и че подсъдимият
установява фактическа власт върху нея без съгласието на нейния собственик.
Причини за извършване на деянието според съда са незачитане на
установения правов ред и правото на собственост на гражданите.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ-мобилен телефон.
Подсъдимият е осъждан видно от справката за съдимост. С Присъда №
16/28.02.2017г. по н.о.х.д. № 2670/2016г. по описа на Районен съд – гр. ***,
влязла в законна сила на 16.03.2017 г. подсъдимият е осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1 т.2 вр.чл.194, ал.1 и чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1
от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което не е било отложено. Предвид
посоченото осъждане налице е осъществен състав на престъпление при
3
условията на една от хипотезите на чл.29 от НК, а именно б. „а“ от НК. Видно
от справката за съдимост към датата на извършване на деянието по
настоящото дело не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по
предходното осъждане – по н.о.х.д.№ 2670/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. ***, присъдата влязла в законна сила на 16.03.2017 г. на РС-***.
За извършеното от подсъдимия по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1,
вр.чл.29,ал.1, б. „а“ от НК престъпление предвиденото наказание е от две до
десет години.
При индивидуализиране на наказанието и с оглед правилата, предвидени
в чл.54 от НК съдът прие, че обществената опасност на деянието е висока с
оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността.
Налице е и висока степен на обществена опасност на самия деец предвид
обремененото му съдебно минало.
От друга страна съдът взе предвид ниската стойност на отнетото
имущество, а също и съдействащото поведение на подсъдимия в хода на
разследването, поради което наложи наказание към минимума, предвиден в
закона.
Поради изложеното съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години.
При определяне на наказанието на подсъдимия К. на основание чл.373,
ал.2 от НПК, вр.чл.54 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.58А от НК,
като намали така наложеното на подсъдимия наказание от три години
„лишаване от свобода” с 1/3 и осъди подсъдимия на една година и четири
месеца „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл.57,ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода .
С оглед извършване на престъплението от подсъдимия и предявения
граждански иск на основание чл.45 от ЗЗД съдът прие, че са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане –противоправно деяние,
настъпил вредоносен резултат от деянието, вина, причинна връзка между
настъпилия резултат и вината.Така предявеният граждански иск е доказан и
по размер предвид изготвената и приета експертиза. Поради изложеното
съдът осъди подсъдимия да заплати на гр.ищец сумата от 150,00 лв.,
представляваща обезщетение във връзка с извършеното от него престъпление
по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от НК ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й
изплащане, както и сторените от гражданския ищец разноски за оказана
правна защита и съдействие.
4
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и
направените по досъдебното производство разноски в общ размер на 70,00
лв. по сметка на ОД на МВР – ***.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


Районен съдия :...................................

5
Съобщи за изтекли лични данни