Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2020 г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански
състав
На
13
октомври 2020
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар
П. У.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №339 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П.Х.К., чрез пълномощник Ю.Д.- ВАК против Решение №61/02.08.2019г.,
постановено
по гр.д.№827/2018г. по описа на ЕРС,
в частта му, с която е отхвърлен предявения от
П.Х.К., с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез
процесуален пълномощник адв.
Ю.Д. от
ВАК,
със съдебен адрес:***,
против С.Т.К., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 127, ал. 2
във вр. чл.59, ал. 9 СК за изменение на определените с Определение от 27.09.2016 г. по гр.дело № 10376/2016 г. по
описа на РС –Варна мерки за упражняване на родителските права по отношение на
детето Т. С. К., ЕГН **********,
като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се,
че изложените
правни доводи на съда, относно обстоятелствата, даващи основание за промяна на
мерките за упражняване на родителски права са неправилни. В мотивите на съда, личала пристрастност
към "свой жител на града" и съдът демонстрирал различно отношение към
страните по делото, като дал вяра на
думите на заинтересована страна по делото - майката на бащата и баба на детето,
на свидетели от ответната страна, които живеят във Варна и не са виждали
ответника и детето, след определените от август 2016г. мерки до сега, и нямат
преки наблюдения върху родителския му капацитет, на непълния по делото доклад и
др. Твърди се, че от събраните доказателства може да се направи
обоснован извод, че бащата по обективни причини, които не са се променили не е
в състояние да упражнява родителските права. Не било спорно, че същия отсъствал
в по-голямата част от годината от гр. Е. там където се отглеждало детето, поради което грижи за
детето упражнявали неговите родители от октомври 2016г.- до сега. Бащата все по-често изоставял прекия надзор
над детето и го делегирал на родителите си. Връщането на детето при майка му означавало Т. да се завърне в средата, където е мястото му - при
неговата майка и малкото му братче. Установено било, че след постановяване на първоинстанционното решение,
при майката също е настъпила промяна в обстоятелствата, и че жилището, в което тя живее е с много добри битови условия,
за детето има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко нужно. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се
претендира, да бъде отменено решението на ЕРС
в обжалваната му част и вместо него
да бъде постановено ново решение, с което да се предостави на майката
упражняването на родителските права по отношение на Т. С.К.,
ведно с произтичащите от това законови последици, като се определи
местоживеенето на детето при неговата майка, като на бащата бъде определен
режима на контакти с детето, съобразно практиката на съда.
В писмения отговор
въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява се становище, че решението на ЕРС
е правилно и законосъобразно. Твърди се, че наведените в жалбата оплаквания не
намират подкрепа в събраните по делото доказателства. Претендира се, по
подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното
решение потвърдено.
В о.с.з. въззивницата не се явява, чрез своя пълномощник
претендира уважаване на въззивната жалба.
Въззиваемата страна се явява лично, като чрез своя
пълномощник, претендира отхвърляне на въззивната жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
Въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК, препраща своята
към нея:
Установено е, че страните по делото са родители на детето Т.С. К.,
родено на *** г. в гр. В..
Не се спори, че с Определение от 27.09.2016 г., постановено по гр. д. №10376/2016 г. по описа на РС - Варна, съдът е одобрил
постигната между страните спогодба, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на детето Т.
са предоставени на бащата С.К., а майката се е задължила да заплаща месечна
издръжка в полза на детето, чрез неговия
баща, по банкова сметка ***, в размер на
110 лв., с падеж на пето число на
месеца, за който се отнася.
Не се спори също, а и от представените пред ЕРС писмени
доказателства е видно, че на 28.12.2017 г. майката П. Х.
К. е сключила
граждански брак с Я. Т. К. /като е приела
фамилното име на съпруга си и след брака си същата носи фамилията К./, и че
към момента тя живее в гр.Н., Г. заедно със съпруга си К..
в жилище под наем, находящо се в гр.Н., ул.“********* №*, с площ 140 кв.м.,
състоящо се от 4 стаи и сервизни помещение /съгл. договор за наем на жилище от 02.05.2017 г., сключен от Я. К./.
До заминаването си в Г.,
майката П. видно от справка на НАП за
действащи трудови, в периода след постигане на спогодбата относно родителските
права, е работила периодично на различни места - от
25.08.2016 година до 31 .10.2016 година
/2м и 6 дни / е работила като сервитьор на половин работен ден -
4 часа в „Радио Фон“ ООД - Варна. След
това от 16.11.2016 година до
19.01.2017 година /2 м. и 2 дни/ е работила като сервитьор в „Ащар“ ООД - Разград
с месечно възнаграждение 450 лв.
В периода 12.05.2017 година – 13.12.2017
година /7 м/ е работила като сервитьор
във „Фратели 3“ ООД с
възнаграждение 460 лв. месечно. След
установяването си в Германия майката е започнала работа /трудов договор,
представен ведно с превод от немски/, по
трудово правоотношение от 03.04.2018
година в М&М Цершпанунгстехник ГмбХ,
К., Н., като помощник в производството. От представените фишове за
заплати се установява, че майката е получавала следните нетни доходи от трудово
правоотношение в периода м.февруари – м.юли 2018 година: м. февруари – 442
евро; м.март - 884 евро, м.април – 1326
евро, м. май – 988 евро, м. юни – 1049 евро, м. юли 2018 – 1021 евро. Понастоящем майката не
работи, тъй като отглежда роденото от брака й с К.
дете /видно от заявеното от нея при изслушването й от ВЛ-це, посочено в
заключението на СПЕ пред ЯОС/. Съпругът
на майката- Я. К. също работи в Г.,
като от представените пред ЕРС фишове за заплата на в периода м.февруари –
м.юли 2018 година е получил следното нетно трудово възнаграждение: м. февруари
– 1484 евро, м.март - 1507 евро,
м.април - 1566 евро, м.май – 1639 евро,
м.юни – 2129 евро и м. юли 2106 евро.
От м.януари 2018 г. ответникът С.К. трайно се е
установил в гр.Е..
Към момента на постановяване на решението от ЕРС, детето и ответникът са живели
заедно в жилище в гр.Е. собственост на родителите на
ответника. Жилището е двустайно, и в същото към
момента живеят освен детето и ответника, родителите на ответника и жената, с която
ответника живее на семейни начала. Пред ЕРС е представен социален доклад на ДСП
-Елхово според който, към момента детето се отглежда и възпитава от бащата,
осигурени са нормални жилищни условия, дрехи и обувки, съобразно сезона и
възрастта, тоалетни принадлежности и пособия. Бащата живее в жилището на своите
родители в гр. Е.. Жилището е двустаен апартамент и има
обособена стая за него и детето. Обзавеждането е съвременно и функционално.
Изразеното в доклада становище е че между детето и бащата има изградена
емоционална връзка на привързаност, доверие и обич. Бащата задоволява
физическите, здравни, емоционални, образователни и други потребности на детето доколкото му
позволяват финансовите средства, с които разполага. Понастоящем детето се
отглежда от бащата и жената, с която той живее на семейни начала в отделно
жилище от родителите на бащата /видно от посочено в заключението на СПЕ пред
ЯОС/. Бащата работи по трудово правоотношение от 11.06.2018 г. в „Булгартрансгаз“ ЕАД -видно от трудов договор от 08.06.2018г. на длъжност
„оператор газокомпресорни аграгати“, с
основно месечно възнаграждение 1600 лв.
и 8 часов работен
ден. В периода м. юни 2018 – м. септември 2018 година /за четири месеца/ е получил нетен доход
в размер на 6087.66 лв., между
1270 – 1739 лв. месечно. Бащата
е бил във временна
неработоспособност през м. октомври 2016 г. и м. април 2017 г. /удостоверение на НОИ/. Видно от
справка на НАП относно трудовите правоотношения на бащата, същият е
работил по следните трудови
правоотношения: В периода 30.09.2013г. до 12.06.2017г. е работил в
„Елдоминвест“ООД-Варна, в периода 12.06.2017г. – 21.07.2017г. в „СВМ България“
ЕООД -София, в периода 21.07.2017г.
– 29.07.2017г. в „Бялата панорама ризорт“
КД- гр. Бяла, в периода 15.01.2018
г.- 14.05.2018г. в „РБ Трейд“ ЕООД и от
08.06.2018 г. работи в
„Булгартрансгаз“ ЕАД. Същият е работил и като шофьор на такси в периода
10.10.2016г. – 16.10.2016г., 26.12.2016 – 01.01.2017г. и 17.04.2017г. – 23.04.2017г.
Не спорно по делото, че след постигане на съдебната спогодба
между страните детето е пребивавало и в гр. Е.и
в гр.В.. През м.октомври 2016 г. бащата е изпитвал затруднения сам да отглежда детето в гр.В.и го оставил на грижите на своите родители в гр.Е., като през делничните дни пребивавал в гр.В.където работил, а почивните дни прекарвал в гр.Е. с детето. В периода м.септември 2017 г. - м. януари 2018 г., след постигнато между
страните решение детето да се върне в гр.В.,
бащата и детето отново се върнали в гр.В.,
за да бъде детето по – близо до своята майка. От удостоверете за настоящ адрес
на детето Т. К., се установява,
че от дата 24.07.2017 г. детето е с настоящ адрес ***.
Видно от служебна
бележка изх.№ 26/22.10.2018 година,
издадено от директора на ДГ„Надежда“ гр.Е.,
в периода 24.10.2016г. до 21.09.2017г. детето Т. С. К. е посещавало ясена група при ДГ„Невен“
гр.Е., ***.февруари 2018 г. детето е било записано в ДГ
„Надежда“ гр. Е., която посещава и до момента на
извършване на справката. В периода м.септември 2017 г. - м. януари 2018 г. детето е било записано в
ДГ39„Приказка“ гр. В., като имало 60 присъствени дни и 119
отсъствия, поради болест и семейни
причини. Бащата е бил в отпуск по болест за придружаване и гледане на дете до
18 годишна възраст, в следните периоди: от 06.10 до 10.10.2016 г., от 11.10. до
14.10.2016 г., от 28.12. до 30.12.2016г., от 18.04. до 20.04.2017г., на
21.04.2017г., от 24.04. до 28.04.2017
г., видно от разпечатка от електронния регистър на болнични листове на
НОИ, за С.Т. К..
Ищцата не е заплащала своевременно и по начина предвиден
в одобрената от съда спогодба, издръжката на детето в периода от м.10.2016
до м.07.2017 г. Установено е, че майката е открила на името на детето Т.спестовна
сметка в „*****“, по която на 10.08.2017г. е внесла по сметката сумата 700
лв., с основание за плащане „издръжка за
м.10.2016 до м.07-2017г.“. На 02.02.2018г. бащата е изтеглил от сметката сума 700,51 лв. и е закрил
същата, видно от извлечение от сметка на
ТБ „*********“ , нареждане -
разписка издадено от същата банка и
искане за закриване на банкова сметка. От
м. януари 2018 г. майката ежемесечно е изплащала по сметката на бащата суми за
издръжката на детето. Видно от
извлечение от сметката на ответника
към 12.10.2018г., за м. февруари 2018 г.
е заплатила издръжка в размер на 130
евро, за месец септември – 110 евро и за останалите месеци - януари, март, април, май, юни, юли и август по 70.00 лв.
Видно от заключението на изслушаната
пред ЯОС съдебно – психологична експертиза детето има нормално интелектуално, двигателно, емоционално и социално
развитие, съответно на възрастта и социалния му опит. Общително и динамично
дете е и свободно изразява желанията и нежеланията си и разбира и споделя
чувствата си. Въпреки, че детето видимо се чувства спокойно и комфортно в
създадената му от бащата и жената, с която живеят семейна среда, както и
проявява доверие и привързаност към тях, от проведеното интервю се установявало,
че детето тъгува по майка си и по-малкото си братче. Усещал се копнеж по тези
отсъстващи хора, детето имало мечти как ще се качи на самолет да се видят
отново. Според заключението, детето цени много баща си, който за него е значима
фигура в живота -видно от централната му и най-висока фигура в рисунката му. Т. се чувствал близък и привързан към него и към „кака Г." /жената с която живее баща му/, като се изобразявал
между тях двамата, а и тримата се еднотипни динамични пози изразяващи радост.
Общото настроение на рисунката нарисувана от детето по време на изследването от
ВЛ-це, съдържала, както радост и близост между персонажите, така и тъгуване и
неудовлетвореност. Желанието да направи изненада на майка си като й помага за
по-малкото братче, появата само на нейното име сред други измислени имена били
признак да липсата, която детето изпитва за майка си П.. То получавало обич,
нежност и подкрепа от значимите фигури, които се грижат за него, но майката и
братчето оставали като липсващи парчета в пъзела на неговия емоционален свят.
Според ВЛ-це, не може да се говори за влошени отношения в семейството между г-н
К. и г-жа К., т.к. такова няма от раздялата им през 2016г., и такова детето не
е запомнило, предвид крехката си възраст от 2 години. Вещото лице установило,
че двете страни общуват възпитано, като цяло се стремят да решават проблемите
относно грижите за детето чрез диалог и разбиране. Бащата позволява майката да
се вижда с детето извън режима на лични контакти, същата не отрича това, но
навежда на съмнения, че и създават пречки да разговаря с детето си по телефона,
но основните й възражения за отчуждаване на детето от страна на бабата и дядото
по бащина линия били овладени, доколкото г-н К. и г-жа А. са създали независимо
от тях семейна среда за детето. Това, че родителите на Т.живеят самостоятелен живот -всеки със свое семейство и
нуждата детето да бъде или с единия, или с другия естествено създавали стрес у
6 годишния Т. и
чувство за неудовлетвореност и частична празнина в живота му, но това били
факти, които той трябва да израсне и има подкрепа на близките си, с които живее
и се разбира.
Според заключението, детето Т. обича и изпитва привързаност към двамата си родители.
Доколкото престоят в семейството на майката и срещата му с малкото му братче,
когато са били във В. бил
емоционално наситен и близък по време до датата на изследването, копнежът по
тях и тъгата от отсъствието им е все още били с голям интензитет. Вещото лице
счита, че няма натиск или манипулация от никого от родителите спрямо детето в
смисъла на теорията за родителското отчуждение. Поведението и речта на детото
към момента на експертизата не сочели по никаква признак за синдром на
програмирано отчуждение на Т.от
майка му. Възможно било в дома на баба му по бащина линия да не се позволява да
се говори за г-жа К., но за това обстоятелство вещото лице узнало от майката,
но пряко експертът не е наблюдавал признаци за това. По-скоро можело да се
каже, че у детето са се породили мечти да бъде с майка си и братчето си, които
вероятно искрено били събудени от г-жа К. в нейното майчинско желание да вземе
детето при себе си. Но детето не било на възраст, в която можело да направи
преценка времевите категории - колко време иска да продължи това приятно за
него преживяване при майка си и брат си, и с бате Я. / настоящия съпруг на майката/, и да осъзнае, че за да
стане това трябва да се раздели за толкова дълго време с баща си. Детето
искрено и дълбоко искало да бъде с всеки от родителите си. Т. не само бил привързан към баща си, но и към неговата
приятелка "кака Г.".
Детето обичало и двамата, като за него баща му бил очевидно значима фигура, към
която се отнасяло с респект. Детето чувствало подкрепата на баща си, за него
той има централно място в живота му. Привързаността към майката, била от типа на дезорганизираните
привързаности, за което били налице обективни причини - физическото отсъствието
на майката от живота на детето, кратките срещи и продължителни неясно докога
раздели. Промяна настъпила у Т. към
майка му- той тъгувал по нея, по преживяванията си на своеобразната превъзбуда,
еуфория, която тя му създала при
последния престой на Т. при нея
и братчето си. "Кака Г."
изпълнявала майчинска функция за детето, но момченцето ясно познавало майка си
и копнеело за нея. Ежедневните грижи от страна на бащата и другите му близки
също били приятно преживявания за него, но нямали интензитета на нови и
интересни преживявания и емоции, както тези, които е изпитало по време на
престоя при майка си.
В о.с.з. пред ЕРС страните по делото, в качеството им на
родители на детето Т. са били изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК,
като и двамата са заявили, че желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето, като са изложили своите съображения
за това.
Пред ЕРС са събрани и гласни доказателства: от страна на ищцата - свидетелите С. А., Д. Ф., З.М. и П.Т.,
а от страна на ответника - свидетелите: Е.А., С. К., Д. Г. и Р.Я..
Св. С.А.- приятелка на ищцата, е посочила, че майката правила
опит да се вижда с детето, но била възпрепятствана от бабата на детето по
бащина линия. Била свидетел на два
проведени по телефона разговора между майката и бабата на детето по бащина
линия, в който последната е отказала на майката да види детето, като при един от разговорите бабата заявила на майката: „Ти не
разбра ли, че няма да видиш детето“. В периода м.септември до м. декември 2017
г. детето живеело при майката, тя се е грижела за него, било е щастливо,
нахранено и добре облечено. По това време майката работела на смени и живеела
на квартира сама, а бащата не се грижел
за детето. Св. Д.Ф., е дала показания за обстоятелства възникнали
до края на 2016 г. -майката била грижовна и детето било много привързано към
нея. От началото на м.септември 2016 г. са живели заедно с майката и последната
вземала детето при себе си, но не може да посочи колко пъти и кога е ставало
това. Заявила е, че майката й е
споделяла, че е възпрепятствана от бащата да вижда детето. Св. З.М. - свекърва на ищцата,
твърди, че П.К. е добър, грижовен и всеотдаен човек. Сочи, че в периода м. септември до края на
декември 2017 г. П. живяла на квартира, но голяма част от времето си прекарвала в дома им. По същото време П. работела и се грижела за
детето, вземала детето от детската градина, то било поС.но с нея. Свидетелката
сочи, че е посещавала дома на сина си /Я.
К./ и ищцата в Г.. Синът й имал две
дъщери на 6 и 9 години, които живеели в България. В жилището били направени спалня за двете й
внучки и стая за детето Т.. Посочила е, че два пъти е идвала с П. до гр.Е. и двата пъти П. е
видяла детето си. През м. август 2018 г.
детето било във гр.В.при майка си. Твърди и че бащата е водил детето при майката
му и то е било при нея освен през
събота и неделя и през седмицата. Св. П.Т., бивша колежка на ищцата е посочила, че П. започнала работа
през месец май 2017 г., като сервитьор в ресторант „Фратели“ – гр. В., където свидетелката работела като управител. През м.
август П. я помолила да работи само дневни смени, за да може да взема детето от
градина. Бащата често водел детето на
работното място на П.. П. поС.но мислела за детето и не е била концентрирана на
работа. Имало и случаи когато П. идвала
с детето на работа, а баща му трябвало
да дойде да го вземе, като понякога е
закъснявал. Свидетелката сочи и че бащата е оставял детето, за да отиде на
работа, за да кара такси. След
заминаването на П. за Германия продължила да поддържа връзка с нея.
Св. Е. А.
заявила, че познава бащата и детето, тъй като детето и детето на страните
играели заедно. Сочи, че Т. е здраво, добре
облечено, щастливо, много общително
дете. Той винаги бил придружаван
от възрастен когато играе. Нямала наблюдения дали родителите на ответника не
желаят детето да общува с майка си. Не познавала майката на детето. Твърди, че
от около две години детето било в Е., и за него грижели неговите
баба, баща и дядо, а понякога за детето се грижела и приятелката на бащата.
Детето е споделяло за получени подаръци
от майка си, но не е разказвало за нея. Св. С.К. – майка на
ответника е заявила, че след м. юли 2016 г. за внука й Т. са се грижили тя и сина й. Детето живеело с баща си в гр. В., в апартамент собственост на семейството й, а тя пътувала до там. От м. октомври 2016 г. до м. септември 2017
г. детето било в гр.Е.. Сина й тогава работел в гр.В. и всяка седмица си идвал. Вземал и болнични, за да се
грижи за детето. В периода месец септември -декември 2017 г. бащата и детето се
върнали във гр.В., за да може детето да е по-близо до
майка си. След като се върнали във В.детето живеело заедно с баща си. По информация от сина й ищцата вземала детето, понякога и за
ден –два. Заявила е, че сега за детето
полагат грижи синът й, тя, съпругът й, и жената, с която сина й
живее на семейни начала. Детето било общително, умно и здраво. Свидетелката
посочила, че ищцата след раздялата заявявала, че желае детето й да е щастливо, и
че то ще се чувства по - добре при баща
си и неговото семейство и искала те да се грижат
за него. Сочи, че през 2016 г., по време на коледните празници майката
дошла в Е. и се срещнала с детето за два – три часа. През лятото на
2018 г. детето също било с майка си и със съпруга й за десетина дена. От 2018
г. П. започнала да търси детето по телефона и то започнало да говори за майка
си. Двамата говорели и се виждали по скайп. Заявила е, че не е възпрепятства
контактите на детето с майка му, само веднъж по телефона отказала на ищцата да
види детето, тъй като по същото време съпругът й бил болен, и веднъж отказала ищцата да вземе детето за 6
дни на нова година през 2016 г., тай като тогава детето било болно. Св. Д. Г., заявила, че когато детето било на
около годинка с П. се виждали често. П. много често оставяла детето си при нея
да го гледа, а самата тя излизала някъде. След като се разделили със С., той гледал
детето. П. не полагала необходимата за детето си грижа. Свидетелката сочи, за
случай при който ищцата оставила при нея детето с 40 градуса температура и се
върнала чак след 4 часа, за да го вземе.
Според свидетелката, ищцата не се грижела и за храната на детето, давала му
неподходяща за възрастта му храна. Докато П. и С. живеели заедно ответникът бил този който
основно се грижел за домакинството -
готвел, чистел, перял. Впечатленията на свидетелката били, че след като детето е останало при баща си той се е
грижил много добре за него. При майката детето било недохранено, болно, мръсно,
стресирано. Майката му викала и го удряла. С бащата детето било спокойно и весело Когато било болно, бащата вземал болнични, за
да го гледа. Св. Р. Я., твърди, че по
време на съвместното съжителство на родителите, майката не обръщала достатъчно
внимание на детето. Бащата приготвял
храната на детето, майката била нервна с детето, често го оставяла на грижите на други лица,
включително и на свидетеля. След
раздялата на родителите детето било по - спокойно. Свидетелят сочи,
че след раздялата на
страните С. ***, защото му било трудно
да се грижи сам за него, по това време работел
във В.
и пътувал много често до Е.. По -късно обаче напуснал работа и се върнал в Е., за да бъде по-близо до детето.
Пред ЯОС е разпитана св.Г.А., с която ответникът живее на
съпружески начала. Същата заявява, че детето Т.
се отглежда от тях двамата в семейство им. Детето имало определен режим на
свиждане с майка си по одобрено от съда споразумение. Според свидетелката два
пъти месечно майката имала право на свиждане с детето. Посочва, че през 2019
г., лятото когато майката се прибрала от .
те й се обадили, и С. завел детето във В.при
нея. Оставил го за десет дни, а после тя им го довела. След това през
м.септември 2019 г. детето било още три дни при нея във В.. Те го завели във В.,
а след това майката го върнала в гр. Б., където
свидетелката и ответника били останали за няколко дни. Имало комуникация между
родителите на Т. и С.никога не бил създавал проблеми
за контактите между детето и майка му. През 2020 г. майката се прибрала от Г. в края на м.март, и след задължителната карантина заради
коронавируса, към 20.04.2020 г. се
разбрали да се видят в гр. Б. за срещата й с детето, т.к. имаше КПП-та в големите
градове. Детето тогава било десет дни отново при нея във В.. Според свидетелката С.търсел майката на детето и й
предлагал да говори с детето по телефона на камерата. Когато тя била в чужбина,
детето виждало майка си или от телефона на свидетелката или от телефона на баща
си. В месеца поне веднъж пишели на майката, за да контактува с детето, но често
тя отговаряла, че е заета и не може в момента да се обади. Майката също веднъж месечно
също им пишела и след това се виждала с детето по видеовръзка. Свидетелката
твърди, че не е имало случай С.да не е имал желание детето да има контакти с
майка си, и че той не е имал никога нищо против детето да се чува с майка си.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирана страна и в законовия срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът
намери решението за валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът преценя жалбата като неоснователна,
по следните съображения:
Съобразно обстоятелствата
наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.59, ал.9 от СК. Съгласно посочената разпоредба,
ако обстоятелствата се изменят, съдът
по молба на единият от родителите или служебно
може да измени постановените по-рано мерки или постанови нови. Основен
критерий при определяне на кого от родителите да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на техните
деца е интересът на децата.
ЕРС правилно е приел, че към момента бащата е родителят с по-добър родителски капацитет. Безспорно е
установено, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Т., след прекратяване на съвместното съжителство между
родителите му съгл. Определение от 27.09.2016 г. по гр.д. №10376/2016 г. на ВРС
е било предоставено на бащата. Липсват доказателства бащата да е загубил родителския си авторитет или да е във
невъзможност да се справя с детето. От събраните по делото гласни доказателства,
представения социален доклад и СПЕ, се установява, както е констатирал и
първоинстанционния съд, че до настоящия момент детето се намира при своя баща, който го отглежда с помощта на своите родители и жената с която живее понастоящем
на семейни начала. ЯОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
домът на своя баща, детето се чувства спокойно и обгрижено, а доходите на
бащата са достатъчни за задоволяване нуждите на семейството. В случая не се
доказа да е налице промяна свързана с родителските, възпитателските или
моралните качествата на родителя упражняващ мерките. Видно и от социалния доклад бащата задоволява физическите,
здравни, емоционални и образователни
потребности на детето. В тази насока са и показанията на свидетелите С. К., Д.
Г. и Р. Я.. Между
бащата и детето има изградена емоционална
връзка на привързаност доверие и обич. СПЕ сочи, че детето не само било
привързано към баща си, но за него баща му бил очевидно значима фигура, към
която се отнасяло с респект. Детето чувствало подкрепата на баща си, за него
той имал централно място в живота му. Правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че бащата е
родителят който в периода от
време след раздялата е показал по-голяма ангажираност към интереса на детето
и задоволяване на неговите нужди. Действително бащата е променил местоживеенето на детето за период от време
премествайки го в гр.Е. в дома на своите родители, но това е
било наложено от ниската възраст на детето в периода м. октомври 2016 г. до м.
септември 2017 г. и характера на работата на бащата в гр.В.. Следва да се посочи, че дори и в този период бащата е
пътувал от гр.Е. през почивните дни и е
осигурявал лична грижа за детето. Установено е също, че бащата сам е върнал
детето в гр.В.в периода септември -декември 2017г. и е предоставял възможност на майката да осъществява контакти
с детето и извън времето определено и за лични отношения по спогодбата. От м.януари 2018 г. ответникът
С.К. трайно се е установил
в гр.Е., но ЯОС счита, че това е било без значение за контакта с
майката, тъй като последната от началото на 2018г. е заминала за Г., където се е установила да живее /т.е. сама се е поставила
в невъзможност да осъществява по -чести контакти с детето си/. Неспазването на
мярката свързана с местоживеенето на детето както към момента, така и в периода м. октомври 2016 - м.август 2017 г. не е засегнала интереса на
детето, тъй като в предходен
период, когато детето е било на
две години бащата се е нуждаел от подкрепяща среда, предвид
това, че самостоятелно не е имал
възможност да осигури нужните грижи за детето предвид възрастта му, а
същевременно е бил и единствения родител, който е осигурявал издръжката не
детето. Правилен е изводът формиран
от първоинстанционния съд, че преместването е довело до по -близък контакт на дето с неговите баба и дядо по
бащина линия, създаването на нови контакти с други деца. Това позволява детето
да живее в семеен кръг, и да контактува не само със своя баща, но и със своите
баба и дядо по бащина линия, както и с жената, с която баща му живее на
съпружески начала, като същевременно
промяната не се отразява негативно на отношението на детето с майка му, предвид на това, че
същата към момента не живее в
гр.В.. Неоснователни са твърденията на въззивницата, че поведението на бащата свързано с
преместването на детето в гр.Е. се отразило
негативно на детето и е предизвикало у него психическо напрежение, стрес, страх
да общува с връстниците си и други психо-емоционални прояви. СПЕ и показанията на свидетелите Е.А., С.К., Д. Г.и
Р. Я. доказват обратното.
Интересът на майката към детето, в определени моменти от
живота й не е бил поставян на първостепенно място. Тя го е напуснала, когато същото
е било на една много ниска възраст, с най-голяма нужда от нейните грижи, като в
последствие, когато детето е отново е било в близост до нея /в края на 2017г./
е заминала за друга държава, отново оставяйки го на грижите на бащата.
Не се доказа бащата да е препятствал контактите на детето с
неговата майка. От заключението на СПЕ и събраните гласни доказателства се
установява, че не е налице отчуждение на детето от майка му. Детето обичало и изпитвало привързаност към двамата си родители. Вещото
лице сочи, че няма натиск или манипулация от никого от родителите спрямо детето
в смисъла на теорията за родителското отчуждение. Поведението и речта на детето
към момента на експертизата, не сочели по никакъв признак за синдром на
програмирано отчуждение на Т.от
майка му. От гласните доказателства е видно, че детето не е изгубило контакт с майка си. Същото разговаря по телефона и
има видео връзка с нея поне веднъж месечно, докато тя е в Г.. А когато майката е в България и гостува в гр.В., в т.ч. и през 2019г. и 2020г.
ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че не е
налице нарушение от страна на бащата на родителските му задължения, предвид
действията му по изтегляне на сумата от 700 лв. от сметката на детето, открита
от майката и използване на средствата за лични нужди на бащата. Установено е, че на 10.08.2017 г. майката е
внесла по открита от нея спестовна сметка на името на детето сумата от 700 лв.,
с основание за плащане издръжка за м. октомври 2016 г. до м.юли 2017 г., която
бащата е изтеглил на 02.02.2018 г. Поведението му не може да се приеме за
укоримо, след като сумата е за издръжка на детето, и целта й е да обезпечи
задоволяване нуждите на детето. Не е установено твърдението на ищцата паричните
средства за издръжка на детето бащата да е използвал за лични нужди.
Предвид изложеното, в случая съдът
счита, че в интерес на детето Т. е, той да се
отглежда и възпитава от своя баща, тъй като по делото се установи, че той има
добри възможности да му осигури необходимите грижи, каквито е осигурявал и от
м. септември 2016г. до настоящия момент. Промяна на местоживеенето на детето в
Г. би довела до коренна промяна в социалните му контакти и би
се нарушила връзката му с най-близкия му кръг лица, с които то е живяло през
последните повече от две години и половина, и от които е получавало
необходимата му обич и подкрепа. Преместването на детето би означавало
ограничаване на контактите му с неговия баща, както и на контактите с неговите
баба и дядо по бащина линия, които лица през
последните години са полагали
ежедневни грижи за него и са показали ангажираност към потребностите на детето.
Това би повлияло на психиката му с оглед ниската му възраст. ВЛ-це по СПЕ е категорично, че
въпреки,че детето тъгува за майка си, то не е на възраст, в която може да
направи преценка времевите категории - колко време иска да продължи това
приятно за него преживяване при майка си и брат си и да осъзнае, че за да стане
това трябва да се раздели с баща си за дълго време.
Ето защо съдът намира, че решението в частта му касаеща
промяната на родителските права относно детето Тодор, е правилно
и не страдащо от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд в тази им
част, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №61/02.08.2019г., постановено по гр.д.№827/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с
която е отхвърлен предявения от П.Х.К.,
с ЕГН-**********, с адрес ***, действаща чрез процесуален пълномощник адв. Ю.Д. от ВАК, със съдебен адрес:***, против С. Т.К., с ЕГН-**********,***, иск с
правно основание
чл. 127, ал. 2 във вр. чл.59,
ал. 9 СК за изменение на определените с Определение от 27.09.2016г. по гр.д. №10376/2016г. по описа
на РС –Варна мерки за упражняване на родителските права по отношение на детето
Т. С. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.Х.К.
***, с ЕГН-********** да заплати на С.Т.К. *** , с ЕГН-********** сумата 1250лв.-разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.